Христо Калчев
Последно причастие (17)

Седемнайсета глава

Козела не получи „последно причастие“. Не още. Гневът Божи се изсипа върху Габриела Сиракова. Това младо, вероломно момиче се беше подиграло с много мъжки съдби. От нещастния глупак Боян Мирчев, през разстреляните му синове до войника от чуждестранния легион Константин Дарделев, издирван в цяла Югославия под прозвището Перо Пора. Козела въобще не се сещаше, че тя всъщност е неговата вдовица, когато кацна в София за екзекуцията й.

Беше девет и половина вечерта, неделя, четиринайсети април, когато пристигна в София. Същата нощ залепи семтекс към резервоара на бившия си „Крайслер“ и влезе в бара на хотел „Кемпински-Зографски“. Самолетът му за Атина излиташе във вторник, единайсет и петнайсет на обяд.

В понеделник сутринта Габриела повела майка си към психиатрията на Александровска болница. С включването на стартера колата се взривила.

Същата вечер Козела купи сутрешните вестници и нае стая в хотел „Незабравка“ на Симеоновското шосе.

Разбитият „Крайслер“ беше на първа страница на всички таблоиди. Габриела и Мария Сиракова бяха накъсани на парчета от известния македонски терорист Константин Дарделев. Следваше обстойна — къде достоверна, къде не чак толкова — биография на Габи. Най-важното, или поне единственото, което го интересуваше, беше, че между основните факти се споменаваше, че преди да заживее с македонеца от Чуждестранния легион, Габи е била законна съпруга на вече покойния Иван Милетиев — Козела, бивше ченге, бивш гангстер, разстрелян някъде из необятните Съединени щати.

Да! Аз съм мъртъв, но и жив! И такъв ще се опитам да остана. Сбогом, Габи. Сбогом, скъпа! Ти стана жертва на ненаситната си путка!

* * *

На шестнайсети април кацна в Мегало Кастро, взе колата от паркинга и потегли бавно към новия си дом. Офисът в Атина беше започнал дейността си под вещото командване на Моимир Барич, така че Козела нямаше повече работа на континента.