Брайън Олдис
Краят на мрака (15) (Нон-стоп)

III

В течение само на един период между събуждането и съня различни версии на голямата новина достигнаха до всеки мъж, жена или дете от Носа.

За това говореха всички, с изключение на магистър Скойт. За него всички тези произшествия нямаха особено значение. Те бяха дори в известна степен пречка за достигане на главната цел, каквато от негова гледна точка беше унищожаването на Гигантите и на техните помощници Чуждите. Не му се отдаде веднага да открие Гигантите и той бързо измисли нов план, който се канеше да приложи на практика, след като помисли няколко часа и закуси.

Планът беше прост. А това, че той водеше до значителни разрушения, ни най-малко не притесняваше Скойт.

Той се готвеше изцяло да разглоби „Отсек 25“.

„Отсек 25“ беше първият сектор на Джунглата и започваше непосредствено от Носа. След неговото отстраняване щеше да се образува идеален безлюден район, през който никой не би могъл да се промъкне незабелязано. Веднага след като този гигантски ров бъде оборудван и обхванат от пазачите, ще стане възможно успешно да се проведат хайки в инспекционните тунели, тъй като Гигантите няма да имат къде да бягат. Действията по плана започнаха веднага. На помощ се притекоха готовите на всичко ловци. Цели вериги от хора се трудеха усилено и предаваха от ръка в ръка всичко, което се поддаваше на преместване и се намираше в обречения на гибел участък.

Отзад всичко това беше унищожено, ако е възможно, или захвърляно в празните стаи. На предната линия изпотените войници, в това число и хората на Грег, които имаха голям опит в тези неща, яростно атакуваха храсталаците и ги изтръгваха с корен. След тях вървяха групите за почистване, които прочистваха, измитаха и излъскваха цялата територия.

Веднага след като някое помещение се окажеше изчистено, се появяваше самият магистър Скойт с топлинния излъчвател и обхождаше с него стените, докато те не рухнат.

Когато плоскостите от стените изстиваха, ги завличаха настрани. Излъчвателят не разтопяваше изцяло материала, от който бяха направени стените. Това беше невероятно термоустойчив метал, същият, от който беше направена например шлюзовата камера, и не се поддаваше на пълно разтопяване от поялника.

Малко след началото на тези действия беше открито леговище на плъхове в едно обширно помещение с надпис „Пералня“. Надигайки котела, отрядът на Грег се натъкна на малък кошмарен лабиринт — жилищата на гризачите. Във вътрешността на котела те бяха направили учудващо здрави и устойчиви нива и етаж, използвайки като строителен материал кости, остатъци от храна, пух, всякакви боклуци. В селището на плъховете имаше и малки клетки, а в тях се намираха гладуващи пленени животни — мишки, хамстери, зайци, дори и птици.

Във вътрешността на котела живееха и много молци, които сега се носеха във въздуха като облак. Накрая, там бяха и самите плъхове в инкубаторите, казармите и работилниците си. Когато Скойт включи излъчвателя и миниатюрният град изчезна в огъня, плъховете с дива ярост се хвърлиха в атака.

Скойт отстъпи под прикритието на излъчвателя. Преди да успеят да дойдат хората с парализаторите обаче, двама от войниците на Грег паднаха с прегризани гърла. Труповете бяха изпратени по веригата назад и работата по унищожаването продължи.

Всички люкове от „Отсек 24“ до „Отсек 30“ и на трите етажа бяха отворени. Край всеки отвор стоеше пазач.

— Съвсем скоро корабът ще се окаже непригоден за живеене — възмущаваше се съветник Трегонин. — Това унищожаване е безсмислено, заради самото унищожение!

В момента той ръководеше събрание, на което присъстваха всички видни личности. Тук бяха съветниците Билой, Дюпон и Раскин, Пенгуъм и останалите членове на Комитета за Спасение, а също Грег и Хаул.

В работата на заседанието, разбира се, вземаха участие и Къмплейн, и Уейън. Вмъкна се дори и Марапер. Отсъстваха само Скойт и Зак Дейт.

Магистърът отговори на пратениците, които донесоха поканата за съвещанието, че е „твърде зает“. А Марапер, който по молба на Трегонин беше отишъл при Дейт, просто съобщи, че съветникът не е бил в стаята си.

При това известие Къмплейн и Уейън само мълчаливо се спогледаха. Тя вече знаеше за предателската роля, която беше изиграл съветникът при последните събития. Двамата почувстваха явно облекчение. Ако се наложеше, те биха могли да разобличат Дейт като предател, но съществуваха известни опасения, че в тази стая може би има доста предатели. Затова беше по-добре да не изострят вниманието им с разкритията си.

— Трябва да разрушим вътрешността на кораба колкото може по-бързо, преди Гигантите да са ни избили! — крещеше Хаул. — Мисля, че е достатъчно ясно от какво трябва да се страхуваме тук!

— Ти нищо не разбираш! Ако разглобим кораба, ще загинем и всички ние! — възрази му съветникът Дюпон.

— Но с това ще се избавим и от плъховете! — захили се Хаул.

От самото начало той и Грег се оказаха в опозиция с членовете на Съвета. Имаше още една причина за слабата ефективност на събранието — никой не можеше да реши дали е по-важно да обсъждат действията на Скойт, или откриването на странната планета. Накрая Трегонин се опита да сведе двата проблема до един.

— Нашата политика трябва да бъде следната: можем да одобрим операцията на Скойт само ако тя се увенчае с успех. А успех би било не само унищожаването на Гигантите. Преди всичко трябва да ги заставим да ни покажат по какъв начин може да се спусне корабът на повърхността на планетата.

Това предложение предизвика одобрителен шепот.

— Няма съмнение, че Гигантите трябва да знаят начина — съгласи се Билой. — В края на краищата, нали те са построили кораба.

— Тогава да приключваме с приказките и да тръгваме да помагаме на Скойт! — предложи Грег, ставайки от мястото си.

— Има още едно нещо, за което искам да ви напомня, преди да се разотидете — каза Трегонин. — Дотук дискусията ни касаеше изключително материалната страна на нещата. На мене обаче ми се струва, че мога да намеря обяснение и от морална гледна точка. Корабът за нас е свещен и ние можем да го унищожим само при условие, че пътешествието ни приключи. Съдейки по всичко, това условие ще бъде изпълнено благополучно. Няма съмнение, че планетата, която много от нас видяха, е Земята.

Набожният тон на съобщението му предизвика скептични забележки от страна на Грег и на някои представители от Комитета за Спасение. Останалите се отзоваха с въодушевление и аплодисменти, а Марапер закрещя, че Трегонин трябва да стане свещеник.

— Тази планета е Земята? О, не!

Гласът на Къмплейн прекрати общата глъчка.

— Неприятно ми е да ви разочаровам, но аз разполагам с точни сведения, които вие не знаете. Ние се намираме много далеч от Земята. На кораба са преминали живота си двадесет и три поколения, а Земята трябваше да достигне осмото!

Заглушиха го гневни притеснени гласове. Къмплейн бе решил, че всички трябва да познават ситуацията в подробности, защото само при това положение ще успеят да се оправят в нея. Трябваше да разкажат всичко: за унищожената командна кабина; за дневника на капитан Къмплейн; за Зак Дейт. Те трябваше да знаят всичко. Проблемът стана твърде голям, за да може един човек сам да се справи с него. Но преди да успее да изрече и дума, вратата на помещението на Съвета рязко се отвори. Появиха се двама мъже с лица, изкривени от страх.

— Гигантите атакуват!

Из отсеците на Носа се кълбеше миризлив отровен дим. Бяха запалили планината от вехтории, донесени от „Отсек 25“ в отсеците 23 и 24.

Никой не се притесняваше от това.

Автоматичните устройства на кораба използваха в борбата си с огъня много прост метод — моментално изолиране на помещението, в което е започнал пожар. За нещастие огънят се запали в помещение, в което не работеше автоматичната система, и в коридорите.

Скойт и придружаващата го група помощници работеха неуморимо, без да обръщат внимание на дима. А приглушаваната цял живот ненавист към кораба, който се беше превърнал в място за тяхното заточение, сега изведнъж избликваше и помиташе всичко пред себе си.

Нападението на Гигантите беше добре обмислено. Скойт тъкмо беше свалил стените на една малка стая и чакаше, докато трима от помощниците му ги завлекат настрани. Достатъчно беше само да се обърнат, за да бъде махната решетката над главите им и един Гигант да изстреля газова капсула към магистъра. Ударът попадна в лицето му и Скойт, без да издаде нито звук, се отпусна на земята. От празния отвор на тавана се изтърколи въжена стълба. Един от Гигантите се спусна по нея и изтръгна топлинния излъчвател от безсилните ръце на магистъра. В този момент върху него с грохот се стовари повредената стена. Това беше чиста случайност. Тримата мъже застанаха на място, объркано разглеждайки Гиганта. В това време по стълбата заслизаха други Гиганти. Обезвреждайки и тримата с изстрели, те подхванаха своя приятел, взеха топлинното оръжие и се опитаха да се скрият на безопасно място. Въпреки дима обаче този инцидент не отмина незабелязано за другите. Един от главорезите на Грег на име Блек внезапно скочи напред.

Последният от Гигантите, които почти беше достигнал до отвора на решетката, падна надолу с нож, забит в гърба. Топлинният излъчвател се изтърколи от ръцете му. Блек извади ножа си и призовавайки другите, започна да се катери по стълбата. В следващия момент и той падна, получил доза газ право в лицето си. Неговите другари обаче вече бяха съвсем близо и като прескочиха през тялото му, се хвърлиха нагоре. В тясното пространство на инспекционния тунел се разгоря продължителна схватка. Гигантите бяха проникнали тук през шахтата за вентилация, но сега на отстъплението им пречеше раненият им другар. Появи се носилка, докарана с една от ниските инспекционни колички, като тази, на която навремето носеха Къмплейн. В това време между тръбите и шланговете на тунела Носарите атакуваха все по-усилено. Това беше малко странно място за водене на бойни действия. Инспекционните тунели се извиваха между всички етажи и отсеци. В тях липсваше каквото и да е осветление, а прожекторите, чиято трептяща светлина за миг изваждаше от мрака противниците, караха страшни сенки да играят между комуникационните съображения.

За отделен стрелец условията бяха идеални, но за всички заедно — просто ужасни. Беше невъзможно да отличават другарите си от враговете.

Такива обстоятелства завари и Грег, когато се върна от помещението на Съвета, за да поеме ръководството на хората си. Той бързо въдвори ред в редиците на подчинените си. Сега, когато Скойт беше безпомощен, на Грег се подчиняваха дори и Носарите.

— Нека някой ми донесе топлинния излъчвател! — извика той. — Всички след мене в „Отсек 26“. Ако се спуснем там през инспекционния люк, ще попаднем в тила на Гигантите.

Това бе великолепна идея. Единствената трудност беше, че инспекционните тунели минаваха край корпуса на кораба от вътрешната страна на преградната стена. По този начин се осъществяваше връзка с всички стаи на горния етаж. Това обясняваше и защо Гигантите, независимо от отворените люкове, можеха да се придвижват спокойно, незабелязани от Носарите.

Преди да успеят да се ориентират в това, беше невъзможно да се блокира отстъплението на Гигантите. Корабът имаше по-сложна структура, отколкото Грег предполагаше. Неговите хора, които с дива ярост се появиха от долните люкове, не успяха да открият дори и следи от врага.

Грег постъпи така, както му диктуваше неговата необуздана натура. Той включи топлинния излъчвател на пълна мощност и започна да унищожава всичко пред себе си.

Никога досега в инспекционните тунели не бяха нахълтвали толкова много жители на кораба. Не се беше случвало и някой безумец с топлинен излъчвател в ръка да буйства сред сложните и нежни комуникационни съоръжения.

Три минути след като включи оръжието, Грег проби канализационната тръба и повреди водопровода. Нахлу поток от вода под налягане, който събори един от мъжете, заля го и накрая го удави. След това силната струя се спусна по тунела, завличайки всичко по пътя си. Вода се лееше между металните кутии на отсеците.

— Изключи го, нещастен глупак! — зарева един от Носарите, усещайки надвисналата опасност.

В отговор на това Грег насочи топлинния излъчвател към него.

С това движение той прекъсна един електрически кабел. Разпръсквайки искри и извивайки се като жив, повреденият проводник се докосна до релсите, по които се движеха инспекционните колички. Двама от групата загинаха, без да успеят дори да извикат. В същия момент силата на привличането престана да действа.

В целия отсек настъпи състояние на безтегловност, а нищо друго не предизвикваше паника така бързо, както усещането за свободно падане. Суматохата, възникнала в затвореното пространство, само влоши положението. Самият Грег, макар и по-рано да се бе срещал с безтегловността, изпадна в паника и изпусна оръжието. То плавно се завъртя и се насочи към него.

Чувствайки как брадата му се запалва, той се разкрещя и отблъсна с длан цевта.

По време на тези събития Къмплейн и Уейън се суетяха около магистър Скойт, когото току-що бяха пренесли в стаята му на носилка. Все още не забравил миризмата на газа, Къмплейн почувства съжаление към изгубилия съзнание магистър. Сега той усещаше тази миризма от косата на Скойт. Къмплейн обаче усети и мирис на изгорено. Погледна нагоре и видя тънка струйка дим, проникнала през решетката в стаята.

— Това е от огъня, който нашите глупаци са запалили през два отсека оттук! Вентилационните тръби ще разнесат дима по целия кораб — извика той на Уейън.

— Да можехме да затворим вратата между отсеците — каза тя. — Може би трябва да измъкнем Роджер от тук?

След тези думи Скойт се размърда и простена. Те бяха прекалено заети с него като напръскваха с вода лицето му и масажираха ръцете му, за да чуят в общата суматоха виковете, носещи се по коридора.

Неочаквано вратата с трясък се отвори и влезе съветник Трегонин.

— Бунт! — извика той. — Точно от това се страхувах. Господи, какво ще стане с нас?! От самото начало ви казвах, че не трябва да допускаме тук тази банда от Джунглите! Не можете ли да свестите Скойт? Той би казал какво да предприемем! Уви, аз не съм способен на такива решителни действия…

Къмплейн хвърли към съветника презрителен поглед. Нисичкият библиотекар едва ли не танцуваше на пръсти от уплаха.

— А какво точно е станало? — заинтересува се Рой.

След този малко лекомислен въпрос Трегонин успя да се овладее с видими усилия.

— Корабът методично се унищожава — произнесе той поуспокоен. — Този ненормален Хаул, този кретен с дребна глава се е добрал до топлинния излъчвател. Брат ти е ранен и сега голяма част от неговите бандити и много от нашите хора унищожават всичко, което може да се унищожи. Аз им заповядах да прекратят това безумие и да предадат оръжието, а те само ми се присмяха.

— Скойт те биха послушали — мрачно отбеляза Къмплейн.

Като се позамисли малко, той започна да разтърсва магистъра.

— Рой, аз се страхувам — прошепна Уейън. — Струва ми се, че ще се случи нещо страшно.

Като се обърна към нея, Къмплейн видя, че тя цялата трепери.

Застана до момичето и успокоително я погали по рамото.

— Съветнико, погрижете се за магистър Скойт — помоли той Трегонин. — Надявам се, че ще дойде в съзнание до такава степен, че да разреши проблемите ни. Ние двамата скоро ще се върнем.

Той издърпа обърканата Лаур в коридора.

По пода течеше тънка струйка вода.

— А сега какво? — попита тя.

— Аз съм идиот, че не помислих по-рано за това — отвърна Къмплейн. — Не трябва да се стига до всеобщо унищожаване само за да се доберем до Гигантите. Трябва да има и друг начин. Зак Дейт има в стаята си апарат, чрез който той говореше с началника на Гигантите Къртис.

— Нима не си спомняш, Рой, какво каза Марапер? Зак Дейт като че ли е изчезнал.

— Може би ще намерим начин да задействаме уреда и без него — отговори той. — Или ще открием нещо друго, което да ни помогне. А сега тук от нас полза няма.

Докато произнасяше с известна насмешка тези уверения, край тях с всичка сила претичаха шестима Носари. Всички наоколо бягаха, разплисквайки водата по коридора и разнасяйки мирис на изгоряло. Къмплейн стисна меката ръка на Уейън и я поведе настрани към „Отсек 17“, а оттам надолу към следващите нива. Капаците на люковете се търкаляха навсякъде като осквернени надгробни плочи. Часовоят, който трябваше да ги пази, беше изчезнал, може би за да търси на друго място по-силни впечатления.

Спирайки пред стаята, в която остави обезвредения съветник, Къмплейн включи прожектора и отвори вратата. Насред стаята на метален стол седеше Зак Дейт. Срещу него, изтегнат в креслото с парализатор в ръка, се намираше Марапер.

— Пространства за вашите „аз“, деца мои — великодушно произнесе свещеникът. — Влез, Рой. Вие също, инспектор Уейън.