Джеймс Клавел
Тай-пан (50)

Четиридесет и пета глава

„Уайт уич“ влезе в пристанището малко преди обяд. Главната му мачта липсваше, на палубата имаше купчини мачти и усукани въжета.

Брок пристигна с катер точно когато „Уайт уич“ пускаше котва.

— Бога ми, някой трябва да плати за това! — изръмжа той, като стъпи на палубата.

От висящите разкъсани платна по останалите разчупени мачти той веднага разбра, че моряците не са си свършили работата.

— Какво се е случило?

— През деня, сър — каза Майкълмас. Той бе пръв помощник-капитан, набит, със следи от шарка по лицето. — Придружавах мистър Горт. Докато разбера какви бяха намеренията ви. — Огромният му юмрук трепна. — Внезапно ни връхлетя буря на два часа от Макао. Проклетата вихрушка едва не ни обърна. Отнесе мачтата. Петдесет левги изминахме в буря.

Брок сви юмрук и го стовари върху лицето му.

— Не знаеш ли кога идва буря? Не познаваш ли достатъчно този сезон?

— Да, мистър Брок — каза Майкълмас без страх. — Но бурята дойде изневиделица. За бога, не ме упреквайте за бурята!

Юмрукът на Брок изпрати Майкълмас в перилата и той се строполи на пода в безсъзнание.

— Пениуорт! — Брок повика втория помощник — пълен, едър млад мъж. — Ти ще бъдеш капитан до нова заповед! Вдигни котвите за буря! Ще ни трябват за лошо време.

Той забеляза Кълъм на квартердека. Веднага тръгна към него. Моряците се отдръпнаха от пътя му.

— Добро утро, мистър Брок. Аз исках…

— Къде е мисис Брок?

— Долу, сър. Мистър Майкълмас не бе виновен. Аз също исках…

— Затвори си устата! — отсече Брок и се обърна с гръб към Кълъм.

Той почервеня от обида, Брок никога не би обърнал гръб на тай-пана.

— Никой да не слиза на брега! — изкрещя Брок. — Всичко да се изчисти, Пениуорт, или ще те сполети съдбата на Майкълмас. Махни го от кораба ми! — Той се обърна към Кълъм. — С тебе ще поговоря след малко.

— Аз бих искал сега да разговаряме.

— Още една дума, преди да съм готов, и ще те стрия на прах.

Кълъм последва Брок надолу по стълбите. Много му се искаше тай-пан да беше тук. „О, Боже, как ще се оправя с Брок? Защо трябваше да попаднем в тази проклета буря?“

Тес стоеше пред вратата на каютата си. Тя се усмихна внимателно и се поклони, но Брок мина край нея, влезе в главната каюта и затръшва вратата след себе си.

— О, Бог да ни е на помощ, мили! — изплака тя пред Кълъм.

— Не се тревожи. Ще се оправим — каза той, като се опитваше да изглежда спокоен.

Много му се искаше да има пистолет. Той отиде до близката лавица и измъкна от там едно желязно колче за завързване на въжета. После извика Тес в каютата.

— Не се тревожи. Той положи свещена клетва. Той обеща!

— Хайде да избягаме, докато е време — каза тя умолително.

— Не можем сега да избягаме, мила — каза Кълъм. — Не се тревожи. По-добре е сега да се оправим с това. Трябва да го направим.

* * *

— И така, ти допусна Тес да ти се изплъзне и остави този негодник да ти хвърли прах в очите? — каза Брок.

— Да — отговори Лайза, като се опитваше да скрие уплахата си. — Аз ги наблюдавах внимателно и никога не сбърках, но те направиха така, че аз да бъда виновна. Те обаче са женени и ние няма…

— Аз решавам това, за бога! Какво стана с Горт?

Тя му разказа всичко, което знаеше.

— Горт предизвика Дърк Струан — каза Лайза. Тя се страхуваше не само за себе си, но най-вече за Тес, Кълъм и мъжа си. Ако Тайлър тръгне срещу този дявол, и той ще бъде обречен на смърт.

— Да, Тайлър. Той нанесе на тай-пан ужасни обиди. Удари го с камшик. Публично. Казвах на Горт да почака, да стои тука, докато ти дойдеш, но той ме наби и излезе.

— Какво?

Тя отмести косата си над дясното ухо. Показа се черна подутина със засъхнала по нея кръв.

— Това още ужасно ме боли.

После разкопча блузата си. Гърдите й бяха покрити със синини от побой.

— Той направи всичко това. Твоят син. Той е истински дявол и ти знаеш това.

— За бога, Лайза. Ако той… ако знаех… най-добре би било той да е мъртъв. Но не от убийци, не с поругана чест, бога ми!

С ужасяващо лице той си наля халба бира от стоящото наблизо буренце и Лайза благодари на Бога, че го е напълнила навреме.

— Докторът сигурен ли е, че този негодник няма сифилис?

— Той няма сифилис и не е негодник. Той ти е зет.

— Разбрах това. Бог да го прокълне!

— Тайлър, прости им! Моля те! Той е добро момче, много обича Тес, тя е щастлива и…

— Дръж си езика! — Брок изпи бирата и удари с халбата по масата. — Дърк е планирал всичко това. Знаех го. За да ме предизвика първо той унищожи най-големия ми син, а след това взе дъщеря ми, за да не мога да я оженя, както аз искам. Бог да го порази! Той ми направи всичко това! — Той блъсна яростно халбата на пода. — Ще погребем Горт днес в морето.

— Тайлър, мили мой! — Тя докосна ръката му. — Тайлър, има и нещо друго. Трябва да ти го кажа. Трябва да простиш, ти имаш много да прощаваш. За Нагрек.

— А?

— Горт ми каза какво сте сторили на Нагрек. Това е ужасно, но той го е заслужил. Защото той ходеше с Тес. Да. Изглежда, че Кълъм не знае. Така дъщеря ти ще бъде спасена от ужасна участ.

Мускулите около очите на Брок се свиваха от нервни тикове.

— Какво казваш?

— Истина е, Тайлър — каза Лайза и като че ли уплахата й изчезна. — Най-малко, дай им някакъв шанс. Такава е клетвата и пред Бога! И Бог да ни помага! Прости ми!

Тя закри лицето си с ръце и неудържимо заплака.

Устните на Брок се раздвижиха, но той не каза нищо. Скочи на краката си, пресече коридора и се изправи пред Кълъм и Тес.

Той видя ужаса в очите на Тес. Това го нарани и го направи жесток.

— Ти реши да тръгнеш срещу волята ми. Три месеца бях казал. Но ти…

— О, татко… о, татко…

— Мистър Брок, мога ли…

— Замълчи! Скоро ще говориш достатъчно! А ти, Тес, ти избра да избягаш като евтина любовница. Много добре. Иди да се сбогуваш с майка си! След това няма да имаш нищо общо с нас и ще отидеш на брега с мъжа си.

— О, татко, моля те, изслушай ме…

— Отивай! Аз искам да говоря с него.

— Няма да си отида! — истерично извика Тес. Тя взе желязното колче. — Ти няма да го докоснеш! Ще те убия!

Той измъкна колчето от ръката й, преди тя да разбере, че е мръднал.

— Излизай и върви на брега!

Брок имаше чувството, че преживява някакъв кошмар. Той искаше да им прости, да усети ръцете на Тес около себе си, но нещо в самия него го тласкаше в друга посока и той не намираше сили да му се противопостави.

— Вън, за бога!

— Добре, мила — каза Кълъм. — Иди си събери багажа.

Тя излезе от каютата. Брок удари с крак вратата след нея.

— Аз се заклех да ви дам подслон и сигурност. Но при условие че се ожените нормално.

— Изслушайте ме, мистър Брок…

— Ти слушай, за бога, или ще те смачкам като дървеница. — Пяна от слюнка се появи по устата му. — Аз ти казах честно, като мъж на мъж, три месеца бяха приемливи. Ти каза да. Но не удържа на думата си. Бях ти казал: „Бъди честен, Кълъм!“.

Кълъм не отговори. Той се молеше да запази силата си, но знаеше, че ще загуби. Но ще се опита все пак.

— Така ли е?

— Да.

— Тогава аз мисля, че клетвата ми е невалидна.

— Мога ли да говоря сега?

— Не съм свършил. Освен това ти ме измами с тази женитба. Ще отговориш ли на един въпрос? Пред Бога? Тогава ще бъдем квит.

— Разбира се.

Кълъм искаше да разкаже на Брок всичко относно сифилиса и публичния дом и защо така се е случило.

— Пред Бога?

— Да. Аз нямам какво да крия и…

Брок го прекъсна.

— Баща ти ли планира всичко това? Той ли ти даде идеята за бягство? Като е знаел, че това ще вбеси Горт? До такава степен, че Горт ще го предизвика публично и той по всички правила ще може открито да се бие с него? Пиян ли отиде в публичния дом, без да осъзнаеш къде си и с кого си? Не си длъжен да отговориш. Това е изписано на лицето ти.

— Да. Но трябва да ме изслушате. Има много…

— Това ти отне всичко, което ти бях обещал. Но ще ти кажа честно. Аз съм неприятел на баща ти. На „Ноубъл хаус“ също. Няма да се спра, докато не бъдат унищожени. Сега единственото пристанище е „Брок и синове“. Да, Кълъм, пропаднал Струан! А от днес нататък ти си мъртъв за мене. Ти и Тес.

Той с трясък отвори вратата.

— Вие не чухте моите обяснения! — извика Кълъм. — Това не е справедливо!

— Не говори за „справедливост“ — каза Брок. — Аз ясно ти каза да чакаш три месеца. Казах ти: „Бъди честен.“ Но ти не удържа на думата си. Това не е честно, по дяволите!

Той изскочи навън и Кълъм гледаше след него, разкъсван от облекчение, тревога, срам и омраза.

— Не сте справедлив! — каза той и остана наранен от собствения си глас.

Брок отиде на палубата и моряците се отдръпнаха настрана смутени.

— Пениуорт!

Вторият помощник прекъсна наблюдението на работите по разчистването на палубата и веднага се отправи към Брок.

— Намери Струан! — заповяда Брок. — Кажи му, че ще го чакам в Хепи вели. До неговия и моя пристан. Да. Хълмчето. Кажи му, че ще го чакам на хълмчето — където той е искал да се срещне с Горт.

Разбра ли?

— Да, сър. — Пениуорт прехапа устните си. — Да, сър.

— И ако подшушнеш за това на някой друг, бога ми, ще ти отрежа топките.

Брок тръгна надолу към мостика.

— Кой ще отведе кораба оттук, сър?

— Ти. Ти си капитан на „Уайт уич“. След като предадеш съобщението.

* * *

Струан гледаше с наслаждение Ин-хси. Тя още спеше до него. Той я сравняваше с Мей-мей. А Мей-мей сравняваше с китайската си метреса от преди няколко години. А трите — с Роналда, съпругата си. Толкова различни! И все пак толкова еднакви в много отношения. Учудваше се защо трите ориенталки го възбуждаха по-силно от Роналда — единствената му любов, докато не срещна Мей-мей. И се питаше какво всъщност представлява любовта.

Той осъзнаваше, че трите китайки имаха много общо помежду си: невероятно нежна кожа — като коприна, нрав, преданост и лоялност, каквито не бе срещал преди. Но Мей-мей далеч превъзхождаше другите две. Тя беше съвършена.

Той докосна Ин-хси с любов. Тя помръдна, но не се събуди. Той предпазливо слезе от леглото и погледна през малките прозорчета към небето. То бе покрито с плътни, тежки облаци. Облече се и слезе долу.

— Така — каза Мей-мей. Тя беше елегантна и красива.

— Така — отвърна той.

— Къде е сестра ми?

— „Върховна лейди ме изпрати.“

— Хм! — каза Мей-мей и изправи глава. — Ти просто лъжлив прелъстител и вече не обожава майка.

— Така е — каза Струан, като искаше да я подразни. Тя изглеждаше по-хубава от всякога, леко отслабналото й лице като че ли бе още по-очарователно.

— Мисля да те изпратя обратно! — продължи Струан.

— А, да! Опитай се!

Той се засмя и я взе в ръцете си.

— Внимателно, тай-пан — каза тя. — Хареса ли ти Ин-хси? Много се радвам, че ти е харесала. Сигурна съм в това!

— Искаш ли да станеш тай-еш?

— Какво!

— Добре, ако това не те интересува, никога повече няма да говорим по този въпрос.

— О, не, тай-пан! Искаш да кажеш тай-тай? Истинска тай-тай, според обичая? О, не ме дразниш само? Моля, не измъчвай по такъв важен въпрос!

— Не те измъчвам, Мей-мей. — Той седна на стола, като все още я държеше в ръцете си. — Ще се върнем у дома. Заедно. Ще вземем първия кораб и ще се оженим по пътя. След няколко месеца.

— О, чудесно! — Тя се притисна до него. — Пусни ме за малко.

Той отпусна ръцете си и тя, като се олюляваше леко, се отправи към леглото.

— Там! Аз съм почти оздравяла.

— Сега си легни — каза той.

— Наистина оженим? Според ваши обичаи? И според мои?

— Да. И по двата обичая, ако искаш.

Тя коленичи грациозно пред него, поклони се така, че челото я докосна пода. После събра ръце и каза:

— Заклевам се да бъда достойна тай-тай.

Той бързо я изправи и я постави в леглото.

— Не прави така, моето момиче.

— Направих, защото ти оказа фантастично голямо уважение, което мога да помисля, докато жива.

Тя го прегърна, после леко го отстрани от себе си и се засмя.

— Хареса подарък за рожден ден, а? Затова иска ожени за майка?

— И не, и да. Точно така мисля.

— Тя е хубава. Аз много харесвам. Радвам се, ти харесва също.

— Къде я намери?

— Тя беше държанка в къщата на един мандарин, който умря преди шест месеца. Казах ли ти, че е осемнайсетгодишна? Домакинство обедня и тай-тай поиска от агент да й намери подходящ мъж.

Научих за това и си поговорих с нея.

— Кога? В Макао?

— О, не. Преди два-три месеца. — Мей-мей се сгуши по-близо до Струан. — Говорих с нея в Кантон. Тай-тай на Джин-куа каза за нея. Кога забременях, размислих и повиках. Понеже мъж много сладострастен, може би ходи в публични домове, вместо стои вкъщи. Ти обеща не ходи, но минала нощ отиде. Мръсни проститутки!

— Аз не съм ходил при жена. Отидох да видя Аристотел.

— Хм! — Мей-мей поклати пръст към него. — Ти го казваш. Няма нищо против, но не тези проститутки. О, добре, този път повярва.

— Благодаря ти.

— Ин-хси много хубава, така няма нужда от публични домове. О, толкова щастлива! Пее много добре, свири много инструменти, шие добре и бързо научава нови неща. Уча я на английски. Тя дойде с нас в Англия, А Сам и Лим Дин също. — Тя леко се намръщи. — Но ще връщаме в Китай, нали? Много често?

— Да. Може би.

— Добре. Разбира се, ще връщаме. — Отново се усмихна. — Ин-хси умее прави много неща. Добра в леглото?

На Струан това му се видя забавно.

— Не съм правил любов, ако питаш за това.

— Какво?

— Аз обичам сам да избирам кой и кога да дойде в леглото ми.

— Тя в легло и ти не прави любов?

— Да.

— За бог, тай-пан. Никога не те разбирам. Не желае нея?

— Разбира се, че я желая. Но реших, че сега не бе време за това. Може би тази вечер. Или утре. Когато аз реша. Не преди това. Но високо оценявам грижата ти.

— Кълна се в Бог, ти много особен. Или може бил толкова изтощен с мръсна проститутка, че не бил в състояние прави любов. Така ли?

— Стига вече!

На вратата се почука.

— Да?

Влезе Лим Дин.

— Тай-пан, маса тука. Види тай-пан, може?

— Кой маса?

— Маса Пениуорт.