Джеймс Клавел
Тай-пан (49)

Четиридесет и четвърта глава

В полунощ лорчата се приближи до плажа на Абърдийн. Струан скочи в плитчината, последван от Фонг. По-рано той тайно бе разположил хората си около кладенеца в западния край на плажа. Тръгна към него и разклонението на пътеката. Фонг носеше фенер и много се безпокоеше.

Луната бе скрита зад нисък облак, но все пак слаба светлина проникваше през него. Въздухът бе влажен и тежък. Стотици сампани се промъкваха през тесния провлак като дървояди. Само фенерът на Фонг едва разкъсваше тъмнината. Тишината се нарушаваше от лай на кучета.

Селото също се спотайваше тревожно. Като стигна до кръстовището, Струан внимателно огледа околността и се ослуша. Имаше усещането, че от сампаните много очи го наблюдават. Той намести пистолетите в колана си, за да избегне светлините на фенера, който Фонг бе поставил на капака на кладенеца.

Тишината бе тягостна. Изведнъж Фонг се вцепени и посочи с трепереща ръка. Отвъд кръстовището, на пътеката, лежеше някакъв чувал. Изглеждаше като чувалите за ориз. Струан, с готови за стрелба пистолети, даде знак на Фонг да върви напред. Той не му се доверяваше напълно. Фонг тръгна ужасен. Когато стигнаха до чувала Струан подаде камата си на Фонг.

— Отвори чувала!

Фонг коленичи и го разряза. Отдръпна се ужасен. В чувала бе Скрагър. Краката, ръцете и езикът му бяха отрязани, очите — извадени. Отрязаните крайници бяха обгорени.

— Чудесна нощ, приятелю!

В зловещата тъмнина се разнесе жлъчният смях на У Куок. Струан скочи на крака.

Струваше му се, че смехът идва от сампаните.

— Какво искаш, проклет дявол! — извика Струан.

Последва поток от крясъци на китайски. Фонг пребледня. Той изкрещя нещо, също на китайски, със сподавен глас.

— Какво каза той?

— Той… У Куок казва да отида… там.

— Ще стоиш, където си! — каза Струан. — Какво искаш, У Куок? — извика той към сампаните.

— Тебе жив! За Кемой, бога ми! Тебе и твоите мръсни фрегати!

Човешки силуети прииждаха по хълма от сампаните с копия и кинжали. Струан изчака, докато можа да различи първия от пиратите и го повали с един изстрел. Незабавно засвистяха куршуми от пушките на хората на Струан. Страшни писъци отекваха в нощта. Първата вълна от двадесет-тридесет пирати бе покосена.

Втора вълна от крещящи убийци се втурна към пътеката. Отново бяха посрещнати с ожесточена стрелба. Само четирима от тях успяха да стигнат до кладенеца. Струан съсече един, Фонг — втори, а изстрели от пушките улучиха другите двама. Отново настъпи тишина.

— Чума да те порази, приятелю!

— И тебе, У Куок! — изрева Струан.

— Моята флота пак ще дойде, ще убия Лъва и Дракона!

— Излез от мишата си дупка и застани срещу мене! Ще те убия! Отрепка!

— Когато те хвана, ще умреш, приятелю. Един крайник на седмица. Този негодник живя пет-шест седмици, но ти ще имаш цяла година, за да умреш. Ще се срещнем лице в лице след една година, ала не и по-рано!

Разнесе се зловещ смях, после настана тишина. На Струан много му се искаше да стрелят по сампаните, но знаеше, че на борда им има стотици мъже, жени и деца.

Той погледна към полуотворения чувал.

— Вдигни го, Фонг!

После извика към хората си наоколо:

— Обратно на лорчата, момчета!

Струан охраняваше Фонг по пътя към лорчата. Когато стигнаха в открито море, той завърза чувала с верига, прочете молитва над него и след това го хвърли в дълбоките води. Мълчаливо го наблюдаваше, докато изчезваше сред кръгове морска пяна…

На Струан му се искаше да може да каже на Скрагър за сбогуването си със синовете му.

Той ги бе оставил на грижите на капитана на Уампоа с писма до агентите на „Ноубъл хаус“ в Лондон. На тях той възлагаше отговорността за момчетата и образованието им.

— Добре, всичко хубаво, момчета. Когато се завърна у дома, ще дойда да ви видя.

— Мога види вас, капитан, сам? — попита малкият Фред, като едва сдържаше сълзите си.

— Да, моето момче. Ела!

Струан го заведе в една от каютите. Евроазиатецът Бърт се почувства притеснен, оставен сам. У Пак не изпускаше ръката на Бърт.

— Да, Фред? — каза Струан, след като вече бяха сами в каютата.

— Мой баща казал, ние има ново име, преди напуснем домашни води, капитан.

— Да. То е написано на документите ви. Казах ти миналата нощ. Не си ли спомняш?

— Извинете, не, капитан. Аз забравя. Моля, мога науча име отново?

— Ти си Фредерик Макструан — каза той.

Струан харесваше това момче. Досегашното му име също му харесваше.

— Бърт ще се казва Бърт Чен.

— О! — каза момчето. — Сега аз запомни. Но различни защо? Аз и мой брат?

— Добре, вие имате различни майки, нали? Това е причината — обясни Струан, като галеше момчето по главата и с остра болка си спомняше за загубата на собствените си синове.

— Да, но ние останем братя, ваша милост! — каза Фред и този път не можа да сдържи сълзите си. — Извинете, не можем има също име? Чен хубаво име. Фредерик Чен хубаво име, тай-пан.

И така, Струан трябваше да смени документите му с нови. Капитанът на кораба завери подписа му.

— Момчета, сега и двамата сте Макструан. Албърт и Фредерик Макструан.

Двете момчета заплакаха от щастие и прегърнаха Струан.

* * *

Струан влезе в кабинета си и се опита да заспи. Но сънят не идваше. Ужасният край на Скрагър го бе разстроил. Той знаеше, че тези мъчения бяха любимата практика на У Фанг Чой, бащата на У Куок и дядо на малкия У Пак. На жертвата, която предстоеше да бъде разчленена, предоставяха три дни — време, през което тя трябваше да избира кой крайник да й бъде отрязан пръв. През третата нощ изпращаха приятел на нещастника да му пошепне в ухото, че помощта идва. Така жертвата трябваше да избере този крайник, без който „по-лесно“ би дочакала помощта. После му отрязваха избрания крайник. Пак някой му пошепваше, че помощта пристига. Но тя никога не идваше. Само истински силен мъж можеше да издържи две ампутации. Струан стана и излезе на палубата. Имаше слабо вълнение, но облаците се бяха сгъстили. Луната бе изчезнала. Имаше прилив, но морето бе безопасно.

— Утре ще вали, мистър Струан — каза Кудахи.

— Да — потвърди Струан.

Той впери очи на изток. Усещаше, че морето го гледа.

* * *

— Върховна лейди! — каза А Сам, като събуди Мей-мей. — Катерът на татко пристига.

— Лим Дин подготви ли банята му?

— Да, мамо. Той се качи горе да го посрещне. Да събудя ли втора майка?

Ин-хси спеше в леглото в другия край на каютата.

— Не, легни си. Но първо ми дай гребена и четката за коса. Провери дали Лим Дин е приготвил закуска за татко. Може да е гладен.

Мей-мей полегна отново и си спомни какво й бе казал Гордън Чен. „Отвратителен убиец! Да обвинява сина ми, че бил замесен в някаква тайна организация! Платиха му повече, отколкото трябвате, за да мълчи и да умре спокойно! Какъв абсурд!“

Тя внимателно стана от леглото. За няколко секунди почувства краката си слаби и несигурни. След това се съвзе и се изправи стабилно.

— О, сега съм по-добре! — извика тя.

Мей-мей отиде пред огледалото и критично се огледа.

— Изглеждаш остаряла — каза тя на образа си.

— Съвсем не си остаряла. И не трябва да ставаш от леглото — обади се Ин-хси от своето. — Нека аз да ти оправя косата. Татко върна ли се? Толкова се радвам, че си по-добре. Ти наистина изглеждаш много добре.

— Благодаря ти, сестро. Лодката му сега пристига.

Мей-мей позволи на Ин-хси да й направи прическата.

— Благодаря ти, скъпа.

Тя се напръска с парфюм и се върна в леглото освежена. Вратата се отвори и с тихи стъпки влезе Струан.

— Защо не спите? — попита той.

— Исках да те видя здрав и читав. Банята ти е готова. Закуската също. Много се радвам, че се завърна невредим!

— Мисля да се върна при тебе след няколко часа. Ти трябва да спиш, моето момиче. Ще закусим заедно, когато се събудя. Казах на Лим Дин да не ме събужда, освен ако няма нещо спешно.

Той бързо я целуна, малко смутен от присъствието на Ин-хси. Мей-мей забеляза това и леко се усмихна. „Колко са интересни тези варвари!“

Струан кимна с глава към Ин-хси и излезе.

— Слушай, скъпа сестро! — каза Мей-мей, когато вече бе сигурна, че Струан не може да я чуе. — Изкъпи се в парфюмирана вода и когато татко заспи дълбоко, иди в леглото му и спи с него.

— Но, Върховна лейди, сигурна съм, че досега татко с нищо не е показал, че ме желае. Аз го наблюдавах много внимателно. Ако отида, без да съм поканена… аз… може да се ядоса и да ме изгони. Тогава ще се чувствам много неудобно и с тебе, и с него.

— Ти просто трябва да разбереш, че варварите са много различни от нас, Ин-хси. Тяхната представа за удобство не е като нашата. Направи както ти казвам. Той ще се изкъпе и ще си легне. Чакай един час и иди при него. Ако се събуди и ти заповяда да си отидеш просто прояви търпение и му кажи — Мей-мей премина на английски: — „Върховна лейди ме изпрати.“

Ин-хси повтори няколко пъти английските думи и добре ги запомни.

— Ако това не помогне, върни се при мене — продължи Мей-мей — Няма никакво неудобство, уверявам те. Не се плаши. Познавам добре татко. Ние не трябва да го оставим да посещава публични домове. Той е ходил в един от тях миналата нощ.

— Не! — каза Ин-хси. — Неудобно ми е. О, скъпа! Татко сигурно се отвращава от мене. Може би ще направиш по-добре да ме продадеш на някой гробокопач.

— Хм! Аз бих му дала каквото му е нужно, ако бях добре. Не се тревожи, Ин-хси! Той още не те е видял! Казвам ти. Той е варварин. Отвратително е, че той ходи в публичен дом, след като ти си тука, дори А Сам.

— Съгласна съм. О, лош човек!

— Всички са лоши, скъпа — каза Мей-мей. — Аз се надявам, че той е много уморен и няма да те изгони. Просто спи в леглото му. С татко ние трябва да работим усърдно. Даже на тази възраст, той е още много стеснителен в любовта.

— Знае ли, че не съм девствена? — попита Ин-хси, като милваше Мей-мей по главата.

— Той е достатъчно млад все още, за да няма нужда девственици да го възбуждат, скъпа сестро. Но е достатъчно стар, за да няма търпението да научи една девственица как да се люби. Просто кажи му: „Върховна лейди ме изпрати.“

Ин-хси отново повтори английските думи.

— Ти си много хубава, сестро. Хайде сега! Почакай един час и после иди при него.

Мей-мей затвори очи и се настани удобно в леглото.

* * *

Ин-хси се взираше в Струан. Едната му ръка бе отпусната върху възглавницата. Той бе дълбоко заспал. Завесите на прозорците на каютата бяха плътно спуснати, за да не пропускат светлина след разсъмване. Бе тихо и спокойно.

Ин-хси съблече пижамата си и предпазливо се промъкна под завивките на Струан.

Топлината в леглото я възбуждаше. Тя чакаше със затаен дъх, но ой не се събуждаше. Приближи се до него, постави нежно ръка върху неговата и отново зачака. Той не се събуждаше. Притисна се плътно до него и постави ръката си върху гърдите му. И пак зачака.

В съня си Струан чувстваше, че Мей-мей е до него. Той усещаше парфюма й, близостта й. Доволен бе, че треската е останала в миналото и тя отново е добре. Те бяха заедно под топлите лъчи на слънцето тя се чувстваше превъзходно. Той я питаше какво би искала за рождения си ден, а тя само се усмихваше и се притискаше до него. Всичко бе като в мъгла — приятно, нереално, но красиво. Той я слушаше с наслада как му говори нежно, после плуваха заедно и това му се видя много странно, защото тя не умееше да плува. Чудеше се кога е могла да се научи. След това лежаха голи на плажа един до друг и той чувстваше близостта й с цялото си тяло. Тя потрепери и той помисли, че пак е в треска. Появи се монахът в расото си с петна от кръв и с чаша в ръка. Мей-мей изпи чая от синкона и треската изчезна. И после стана тъмно. Облаци ги обгръщаха и бе нощ, а трябваше да бъде ден. От вълните Фонг крещеше: „Тайфун!“ Тогава те избягаха от облаците и отново се върнаха в леглото, където бяха в безопасност.

Той се раздвижи. Полузаспал, усети топлината на нежното тяло, което го докосваше. Протегна ръка и обгърна гърдата й. Приятни тръпки преминаха през телата им.

Той лежеше в здрача на стаята и се пробуждаше. Усещаше приятната мекота на гърдата и втвърденото й зърно в ръката си.

Тогава той отвори очи.

Ин-хси стеснително се усмихна.

Струан се подпря на лакът.

— Бога ми, какво, по дяволите, правиш тук?

Ин-хси го погледна в недоумение.

— Върховна лейди ме изпрати.

— Какво? — Струан се опита да дойде на себе си.

— Върховна лейди ме изпрати, тай-пан.

— Мей-мей? Мей-мей? Полудяла ли е? — И той й посочи вратата. — Отивай си!

Ин-хси поклати отрицателно глава.

— Върховна лейди ме изпрати.

— Може и кралицата на Англия да те е изпратила! Отивай си!

— Върховна лейди ме изпрати — нацупи се Ин-хси. После настани удобно главата си на възглавницата и впери поглед в него.

Струан неудържимо се засмя.

Ин-хси бе объркана. „Боже мой! Върховна лейди бе права, варварите са неразбираеми. Но няма да мръдна от леглото му! Как смееш ти да ходиш в публичен дом и да ме компрометираш, тай-пан? Да не съм някоя стара дропла, за бога? О, не, тай-пан! Няма да се помръдна! Аз съм много хубава, аз съм втора сестра и втора лейди в къщата ти. Това е!“

— О, богове! — каза Струан, като се посъвзе. — Аз ще се оженя за Мей-мей дори ако това е последното нещо, което ще направя в живота си. По дяволите всички други!

Той легна отново и си представи какво ще правят с Мей-мей, когато отидат в Англия. Тя ще бъде сензацията в Лондон… тъй като никога не носи европейски дрехи. Заедно ще шокираме английското общество. Сега бързо трябва да се върна в Англия. Може би ще успея да дискредитирам секретаря по външните работи. Или да спра Уолън. Да. Сега ключът към Хонконг е в Лондон. „У дома — колкото по-скоро, толкова по-добре.“

Той обърна глава и погледна Ин-хси. Сега наистина я видя. За първи път. Тя бе очарователна. Парфюмът и кожата й еднакво го привличаха.

— О, момиченцето ми, изкушението е твърде голямо, за да му устоя.

Тя се притисна до него.