Джеймс Клавел
Тай-пан (45)

Четиридесета глава

Мей-мей започна да се пробужда. Струан я придържаше, поднесъл чаша към устните й. Тя смътно долови, че той говори на отец Себастиан, но не направи усилие да разбере за какво става дума. Погълна послушно синконата и се унесе.

Усети, че монахът си тръгва и това й достави удоволствие. Почувства как Струан отново я повдигна, изпи и втората чаша, въпреки че й се повдигаше от вкуса на лекарството.

В приятното полусъзнание, в което бе изпаднала, чу Струан да сяда на бамбуковия стол и скоро до ушите й достигна дълбокото му равномерно дишане. Разбра, че е заспал. Това я успокои и тя се почувства в безопасност.

Шумът от шетнята на жените в кухнята, остроумният, хаплив хумор на А Сам и парфюмът на Ин-хси бяха толкова приятни, че тя не се остави сънят да я завладее напълно.

Лежеше спокойно и събираше сили с всяка изминала минута. Знаеше вече, че ще живее.

Ще запаля тамян за боговете на моя джос. Може би свещ за Бога с дългото расо. Все пак монахът достави кората от синконата, нали? Макар че вкусът й е отвратителен. Може би трябва да стана дългопола християнка. Това много би се харесало на монаха. Но моят тай-пан не би одобрил това. Все пак би трябвало да го направя. Защото, дори да не съществува Бог с дълго расо, няма вреда от това, а ако има, аз бих постъпила много мъдро. Чудя се дали варварският Бог прилича на китайските богове. Те, ако помислиш сериозно, са много глупави. Не, всъщност не. Те са като човешки същества, с всички наши слабости и възможности. Това е много по-разумно, отколкото да се твърди, както това правят варварите, че техният Бог е съвършен, вижда и чува всичко, съди и наказва всички. Радвам се, че не съм една от тях.

Тя долови шума от дрехите на Ин-хси и усети аромата от присъствието й. Отвори очи.

— Изглеждаш по-добре, Върховна лейди — прошепна Ин-хси, като коленичи до нея. — Виж, донесох ти цветя.

Малкият букет бе много хубав. Мей-мей леко се наведе, но се почувства отпаднала. Струан се бе излегнал на удобния стол, дълбоко заспал. Лицето му изглеждаше младо, но с тъмни сенки под очите и с белега от раната на брадата му.

— Татко е тук вече цял час, дори повече — каза Ин-хси. Тя беше облечена в бледосини копринени панталони, дълга до коленете морскозелена туника и имаше цветя в косите си.

Мей-мей се усмихна, помръдна главата си и видя, че в стаята бе полумрак.

— Преди колко дни започна треската, сестро?

— Миналата нощ. Татко дойде с монаха с дългото расо. Те донесоха вълшебното питие, не си ли спомняш? Аз изпратих тази жалка робиня А Сам в храма рано сутринта да благодари на боговете. Ще ми позволите ли да ви измия? Нека да оправя косата ви. Ще се почувствате много по-добре.

— Да, разбира се, сестро — каза Мей-мей. — Сигурно изглеждам ужасно.

— Да, Върховна лейди, но това е така само защото едва не умряхте. Само десет минути и ще бъдете толкова хубава, колкото винаги сте били, обещавам ви!

— Но бъди тиха като пеперудка, сестро — каза Мей-мей. — Каквото и да правиш, гледай да не събудиш татко. Кажи на тези мързеливи роби, че ако татко се събуди, преди да се приведа в приличен вид, по моя заповед ти лично ще им защипеш пръстите.

Зарадвана, Ин-хси излезе. Къщата потъна в дълбока тишина.

Ин-хси и А Сам тихо се върнаха в стаята и изкъпаха Мей-мей с парфюмирана вода, донесоха панталони и туника от най-фин пурпурен шантунг и й помогнаха да се облече. После измиха краката й, след това я подкрепяха, докато тя миеше зъбите си и изплакваше устата си с бебешка урина. Накрая Мей-мей сдъвка ароматни чаени листа и се почувства наистина пречистена.

Те сресаха косата й, сплетоха я на плитка и я украсиха елегантно с ароматни цветя, смениха чаршафите и калъфките и ги напръскаха с парфюм, поставиха благоуханни треви под възглавницата й. Въпреки че всичко това отне много от силите й, Мей-мей се почувства като новородена.

— Сега малко бульон, Върховна лейди, после прясно манго — каза Ин-хси.

— После — авторитетно каза А Сам и сребърните й обици звъннаха — имаме за тебе чудесна новина.

— Каква новина?

— Само след като се нахраните, майко — каза А Сам.

Мей-мей протестира, но А Сам твърдо поклати глава.

— Ние трябва да се грижим за тебе, ти си още наша пациентка. Втората майка и аз знаем, че добрата новина е чудесна за храносмилането. Но първо трябва да поемете нещо.

Мей-мей изпи малко бульон и изяде няколко парченца от нарязаното манго. Те настояха да яде още.

— Трябва да възстановите силите си, Върховна лейди.

— Ще изям цялото манго, ако сега ми кажете новината — каза Мей-мей.

Ин-хси се начумери. След това кимна с глава на А Сам.

— Хайде, А Сам. Но започни с това, което Ло Чъм ти каза — как е започнало всичко.

— Тихо! — предупреди Мей-мей. — Да не събудите татко!

— Добре — започна А Сам. — Нощта, преди да пристигнем, преди последните ужасни седем дни, синът на татко попада в лапите на варварин, същински дявол. Този чудовищен варварин организира такъв отвратителен, пъклен заговор да унищожи обичния син на татко, че аз не мога да го опиша. Миналата нощ и днес, когато това магическо питие облекчаваше треската ви, събитията стават ужасни, смъртно опасни. Ние прекарахме нощното бдение на колене и се молехме на боговете. Но напразно. Татко бе загубен, ние бяхме загубени и още по-лошо — врагът бе спечелил играта.

А Сам замълча, внимателно отиде до масата, взе малката бутилка с вино, което Ин-хси бе донесла за Мей-мей, и си наля малко от него, развълнувана.

Когато се освежи от виното, тя разказа цялата история с мъчителни паузи, невероятни въздишки и многозначителни жестове.

— И там, сред покритата с мръсотии земя — завърши А Сам, като се задъхваше и удряше с пръсти по пода, — нарязан на парчета, обиколен от телата на петнадесет убийци, лежал трупът на дяволския варварин. Горт! Така нашият татко бе спасен!

Мей-мей плесна радостно с ръце и се поздрави за предсказанието си. Боговете наистина се грижат за нас! Благодаря ви, че говорих с Гордън Чен, когато трябваше.

— О, чудесно! О, А Сам, ти разказа всичко това блестящо. Аз едва не умрях сутринта, когато ми каза, че татко излиза. Ако не беше казала, че новината е чудесна, преди да започнеш, аз наистина щях да умра.

— Айейа, моето момиче!

Струан се бе събудил от нейното пляскане с ръце.

Ин-хси и А Сам станаха притеснено и се поклониха.

— Чувствам фантастично добре, тай-пан! — каза Мей-мей.

— Наистина изглеждаш фантастично добре.

— Ти сигурно цял ден не ял.

— Благодаря ти, момичето ми, но не съм гладен. Ще ям по-късно в резиденцията.

Струан се изправи и се протегна.

— Моля, яж тука — каза Мей-мей. — Остани тука тази нощ. Моля те. Не искам… моля, остани. Ще бъда много щастлива, ако останеш.

— Разбира се, момичето ми — каза Струан. — Ти трябва да вземаш синкона през следващите четири дни. Три пъти дневно.

— Но, тай-пан, аз чувствам чудесно добре. Моля да не пия повече.

— Три пъти дневно, Мей-мей. Следващите четири дни.

— Боже мой, тя има вкус на птичи тор, смесен с оцет и змийска отрова.

В спалнята донесоха маса, отрупана с храна. Ин-хси им сервира, после ги остави сами. Мей-мей деликатно взе няколко от набързо опържените скариди.

— Какво ще правиш днес? — попита тя.

— Нищо особено. Но един проблем е разрешен. Горт е мъртъв.

— Така ли? — попита Мей-мей, като се направи на изненадана и шокирана от тази новина. — Ти много мъдър, тай-пан. Твоят джос фантастично добър.

Струан бутна настрана чинията си, прозя се и се замисли за своя джос.

— Да.

— Няма ли Брок да бъде ужасно гневен?

— Горт е мъртъв не от моите ръце. Даже да беше така, той заслужаваше да умре. Някак си съжалявам, че умря по този начин.

„Смъртта на Горт и бягството на Кълъм и Тес ще разяри Брок — мислеше той. — Трябва да съм готов с оръжие или нож. Ще дойде ли той да ме търси през нощта като убиец? Или съвсем открито? Ще мисля за това утре.“

— Кълъм скоро трябва да се върне.

— Защо не легнеш? Изглеждаш много уморен. Кога обади Ло Чъм, А Сам ще те събуди, айейа. Мисля, че сега и аз бих поспала.

— Да, ще си легна, момичето ми. — Струан я целуна нежно и я прегърна. — О, момичето ми! Толкова се страхувах за теб!

— Благодаря, тай-пан. Отивай сега да спиш. Утре аз ще бъда много по-добре, ти също.

— Аз трябва да отида до Хонконг. Колкото е възможно по-скоро. За няколко дни.

— Ще направиш ли нещо за мене, тай-пан?

— Разбира се.

— Вземи с тебе. Не искам да остана сама, ако ти там.

— Ти не си достатъчно добре, за да можеш да пътуваш, а аз трябва да отида, момичето ми.

— О, но утре аз ще бъда достатъчно добре. Обещавам. Аз ще остана да лежа на кораба и ние ще можем да живеем на „Рестинг клауд“ както преди. Моля.

— Аз ще отида само за няколко дни, момичето ми, а за теб би било по-добре да останеш тук. Много по-добре.

Но Мей-мей се приближи и се притисна до него.

— Моля. Аз ще бъда много послушна, ще пия редовно синкона без протести, ще стоя в легло, ще ям, ще ям, много ще ям, ще бъда фантастично много добре. Обещавам. Моля, не отделяй от мен, докато не оздравея напълно.

— Добре, сега спи, а утре ще решим какво ще правим.

Тя го целуна.

— Не утре. Кълна в Бог, ако заминеш сам, аз няма да храня, няма да пия синкона! Да! — каза тя, като имитираше неговата сърдита гримаса. — Майка ще стъпи на палуба няма да се мръдне от нея!

Струан нежно я притисна до себе си. С всяка минута той чувстваше, че силите й се възвръщат. Бог да благослови синконата!

— Добре, но няма да заминем утре. Следващия ден, на зазоряване. Ако тогава се чувстваш добре. Ако…

— О, благодаря, тай-пан! Аз ще бъда много добре.

Той я отдръпна леко от себе си и я огледа внимателно. Знаеше, че са й нужни месеци, за да възстанови предишната си красота. Но не само красотата прави човека привлекателен, помисли си той. По-важно е това, което е в него, в очите му, в сърцето му.

— О, момичето ми, толкова си красива! Обичам те!

Тя докосна носа му с тънкия си пръст.

— Защо говориш такива неща на майка?

Тя се притисна в обятията му.

— Аз мислех, че и ти ужасно красив!

Тогава той й поднесе двете чаши синкона и тя ги изпи, като стискаше носа си с ръка. След това взе няколко ароматни листа в устата си, за да прогони неприятния вкус. Той я зави като бебе, целуна я отново и отиде в стаята си.

Съблече се и бързо легна блажено в хладните чаршафи. И веднага заспа.

Докато той спеше, разпитът на китаеца убиец продължаваше. Той беше подложен на бавни, методични изтезания — напълно в съгласие с изкуството да се изтръгва информация.