Джеймс Клавел
Тай-пан (43)

Тридесет и осма глава

Горт пристигна във фоайето на клуба разярен като див бик, с камшик в ръцете си. Изблъска сервитьори и гости от пътя си и нахълта в игралната зала.

— Къде е Струан?

— Мисля, че е в бара, Горт — каза Хорацио, стреснат от вида на Горт и камшика, който той размахваше ожесточено.

Горт се обърна и се втурна през фоайето в бара. Видя Струан на една маса с група търговци. Всеки се отдръпваше от пътя му.

— Къде е Тес, кучи сине?

В салона настъпи мъртва тишина. Хорацио и другите се натрупаха около вратата.

— Не зная. Ако отново ме наречеш така, ще те убия!

Горт сграбчи Струан и го изправи.

— На „Чайна клауд“ ли е?

Струан се освободи от ръцете на Горт.

— Не зная. И ако е там, какво от това? Нищо страшно за двама млади…

— Ти си планирал това! Планирал си го, отрепка такава! Ти си казал на Орлов да ги ожени!

— Ако са избягали да се оженят, какво от това?

Горт се нахвърли върху Струан с камшика. Металният край на една от опашките му одраска Струан по лицето.

— Нашата Тес омъжена за този сифилистик! — крещеше Горт. — Смрадлив кучи син!

„Значи бях прав — каза си Струан. — Ти си този, когото търся!“ Той се спусна срещу Горт и сграбчи дръжката на камшика, но няколко души от присъстващите се намесиха и ги разтърваха. В суматохата една от лампите на масата падна на пода. Хорацио стъпка пламъците, които обхванаха мекия килим.

Струан се освободи и вторачи поглед в Горт.

— Тази нощ ще изпратя при тебе секунданти.

— Нямам нужда от секунданти, бога ми. Сега. Избери проклетите си оръжия. Хайде! И след тебе Кълъм. Кълна се в Бога!

— Защо ме предизвикваш, Горт? И защо заплашваш Кълъм?

— Ти знаеше, негоднико! Той има сифилис!

— Ти си луд!

— Няма да можеш да го скриеш!

Горт се опита да се освободи от четиримата мъже, които го задържаха, но не успя.

— Пуснете ме, по дяволите!

— Кълъм не е болен от сифилис! Защо казваш, че е болен?

— Всеки го знае. Беше в Чайна таун. Ти го знаеш и затова са заминали — преди да се проявят ужасните последици от сифилиса.

Струан взе камшика в дясната си ръка.

— Пуснете го, момчета.

Всички се отдръпнаха. Горт извади ножа си и се подготви за атака. В лявата ръка на Струан изневиделица се появи нож. Горт направи лъжливо движение, но Струан остана твърд като скала и го стави за момент да види цялата примитивна лъст на убиец, която го обземаше. И неговото злорадство. Горт се спря, почувствал страшна опасност.

— Това не е място за дуел — каза Струан. — Но не беше по мой избор. Нищо не мога да направя. Хорацио, бихте ли ми станали секундант?

— Да. Да, разбира се — отговори Хорацио и с угризение на съвестта си спомни за чаените семена, които бе намерил за Лонгстаф. Този ли е начинът да се отплатиш за постоянната му помощ и приятелството?! Тай-панът ти съобщи за Мери и ти даде лорча да отидеш до Макао. Той бе като баща за тебе и нея — и сега да му забиеш ножа в гърба. Да, но ти си нищо за него. Ти само унищожаваш собствените си грехове, когато се изправиш пред Бога, а това е неизбежно.

— За мене ще бъде чест да ви стана втори секундант, тай-пан — каза Мастърсън.

— Тогава може би ще дойдете с мене, господа.

Струан избърса кървавата следа от брадата си, захвърли камшика и се отправи към вратата.

— Ти ще умреш! — крещеше Горт след него, възвърнал самоувереността си. — Побързай, кучи сине! Сводник!

Струан се спря чак след като излезе от клуба — вече в безопасност.

— Избирам бойни железа.

— Боже мой, тай-пан, това не е… не е подходящо — каза Хорацио.

— Той е много силен и вие трябва… Вие сте… последната седмица ви изтощи повече, отколкото сам предполагате.

— Напълно съм съгласен — каза Мастърсън. — Куршум между очите е по-добре. Да, тай-пан.

— Върнете се и му кажете сега. Не спорете. Решението ми е твърдо!

— Къде, къде ще… добре, разбира се, не трябва да се говори за това. Може би португалецът ще се опита да ви попречи.

— Да. Наемете платноход. Вие двамата, аз, Горт и секундантите му ще отплаваме при изгрев-слънце. Искам свидетели и честен дуел. Ще има повече от достатъчно място на платнохода.

Аз няма да те убия, Горт, мислеше си Струан. О, не, това е много лесно. Но, бога ми, от утре ти никога няма да ходиш, ти никога няма сам да се храниш, никога няма да виждаш, никога няма да легнеш с жена. Ще ти покажа какво е отмъщение.

* * *

На смрачаване новината за дуела се разпространи от уста на уста и залагането започна. Мнозина даваха предимство на Горт: той беше в разцвета на силите си и освен това имаше сериозна причина да се бие с тай-пана, ако слухът, че Кълъм е болен от сифилис, се окажеше верен. Още повече, ако той действително е знаел това и е изпратил Тес и Кълъм в морето с капитан, който може да ги ожени, след като се отдалечи на повече от три мили от брега.

Тези, които заложиха на тай-пана, се надяваха, но не вярваха той да спечели. Всеки знаеше, че се притеснява много за лекарството и че легендарната му любовница умираше. Всички виждаха колко го потискаше и разстройваше това. Само Ло Чъм, Чен Шенг, А Сам и Ин-хси вземаха назаем всяко пени, което можеха, и го залагаха за него уверено и молеха боговете да го пазят. Без тай-пана те бяха загубени.

Никой не спомена на Мей-мей за дуела. Струан я остави рано и се върна в резиденцията си. Искаше да се наспи добре. Дуелът не го смущаваше. Беше сигурен, че може да се справи с Горт. Но не желаеше да пострада и знаеше, че трябва да бъде много силен и бърз.

Спокоен, той мина по тихите улици в топлата, прекрасна звездна нощ.

Ло Чъм отвори вратата:

— Добър вечер, маса.

Той погледна към антрето. Лайза Брок го чакаше.

— Има ли Кълъм сифилис?

— Разбира се, че няма. За бога, та ние дори не знаем дали са се оженили. Може би просто са заминали тайно.

— Но той е бил в публичен дом — кой знае къде! Онази нощ с разбойници.

— Кълъм няма сифилис, Лайза.

— Тогава защо другите говорят това?

— Питайте Горт.

— Питах го и той каза, че така говорят хората.

— Ще го кажа отново, Лайза. Кълъм няма сифилис.

Широките рамене на Лайза потръпваха от хълцания.

— О, Господи, какво направихме?

Искаше й се да спре дуела. Обичаше Горт, макар да не бе неин собствен син. Знаеше, че и тя щеше да има вина, ако се пролее кръв кръвта на Горт или на тай-пана, на Кълъм или на мъжа й. Ако тя не беше накарала Тайлър да пусне Тес на бала, всичко това можеше да не се случи.

— Не се тревожете, Лайза — каза Струан любезно. — С Тес всичко е наред, сигурен съм. Ако те са се оженили, тогава няма нищо, от което да се страхувате.

— Кога се връща „Чайна клауд“?

— Утре през нощта.

— Разрешавате ли нашият доктор да го прегледа?

— Това зависи от Кълъм. Но аз няма да му забраня да се прегледа. Той няма сифилис, Лайза. Ако имаше, мислите ли, че бих разрешил да се оженят?

— Да — сигурно отвърна Лайза, — вие сте дявол, само дяволът може да знае какво е било в ума ви, Дърк Струан. Но, кълна се в Бога, ако лъжете, аз ще ви убия, ако моите хора не го направят.

Тя се спусна към вратата. Ло Чъм я отвори и после я затвори след нея.

— Маса, най-хубави сънища — каза Ло Чъм сърдечно. — До утре, айейа!

— Върви по дяволите!

* * *

Силни удари по желязната врата отекнаха в заспалата резиденция. Струан се вслуша напрегнато в горещия полумрак на спалнята си, после чу тихите стъпки на Ло Чъм. Той стана от леглото с нож в ръка и грабна копринения си халат. Бързо и тихо излезе на стълбата и надзърна над парапета. Два етажа по-долу Ло Чъм запали фенер и отключи вратата. Старият часовник удари 1 часа и 15 минути.

Отец Себастиан стоеше на прага.

— Може тай-пан види мене?

Ло Чъм кимна утвърдително и остави настрана сатъра, който държеше зад гърба си. Той тръгна нагоре по стълбата, но спря, когато Струан извика отгоре.

— Да?

Отец Себастиан стреснато изправи глава в тъмнината, дългите кичури по врата му се раздвижиха от внезапния вик.

— Мистър Струан?

— Да? — повтори Струан с напрегнат глас.

— Негово Светейшество ме изпрати. Получихме пратката със синконата.

— Къде е тя?

Монахът подаде малка замърсена чанта.

— Тук. Негово Светейшество каза, че вие очаквате някой да я донесе.

— А цената?

— Нищо не зная за това, мистър Струан — отговори отец Себастиан смутено. — Негово Светейшество просто ми каза да лекувам човека, при когото ще ме заведете. Това е всичко.

— Идвам веднага — извика Струан и се втурна обратно в стаята.

Бързо се облече, нахлузи ботушите си, затича се към вратата и внезапно се спря. След като помисли за миг, грабна бойното желязо и полетя надолу по стълбите, като вземаше по четири стъпала наведнъж.

Отец Себастиан видя оръжието и се стъписа.

— Добро утро, отче — поздрави Струан. Той скри отвращението си от нечистите дрехи на монаха и отново проклинаше наум всички доктори. — Ло Чъм, кога маса Синклер дойде, доведи него, сави?

— Сави, маса.

— Да тръгваме, отец Себастиан!

— Само един момент, мистър Струан! Преди да тръгнем, трябва да обясня нещо. Никога досега не съм използвал синкона — никой от нас не е правил това.

— Добре, това е без значение, нали?

— Разбира се, че има значение! — възкликна слабичкият монах. — Всичко, което зная, е, че трябва да сваря чай от синкона. Безпокоя се, че не зная колко време да го варя и колко силен да го направя. Също какво количество от него болният трябва да изпие. Освен това колко често трябва да го взема. Единственото описание на лечение със синкона, с което разполагаме, е на стар латински език и е много общо.

— Епископът казваше, че е имал малария. Той колко е вземал?

— Негово Светейшество не си спомня. Спомня си само, че лекарството било много горчиво и отвратително. Мисли, че го пил четири дни. Негово Светейшество ми каза да подчертая, че ще я лекуваме „на ваш риск и отговорност“.

— Да. Разбирам много добре. Да вървим!

Струан се втурна през вратата с отец Себастиан. Те тръгнаха по плажа и скоро излязоха на тиха уличка, оградена от двете страни с дървета.

— Моля ви, мистър Струан, не толкова бързо! — каза отец Себастиан, като се задъхваше след него.

— Треската се очаква утре. Трябва да бързаме.

Струан прекоси площад Сао Пауло и забърза по друга улица. Внезапно инстинктивно почувства някаква опасност, спря се и се наведе на една страна. Мускетова сачма се сплеска в стената зад него. Той събори на земята ужасения отец. Друг изстрел. Сачмата одраска леко едното му рамо и той се проклинаше, че не е взел пистолети.

— Тичайте и се спасявайте!

Той изправи монаха на крака и го преведе през пътя в прикритието на входната врата. По къщите се виждаха осветени прозорци.

— Насам! — прошепна той и се устреми напред.

Внезапно смени посоката и друг изстрел мина на по-малко от инч покрай него. Достигна до безопасна уличка. Отец Себастиан едва си поемаше дъх след него.

— Пазите ли още лекарството? — попита Струан.

— Да. Какво става, за бога?

— Разбойници.

Струан пое ръката на уплашения до смърт монах и затича по улицата нагоре към отвореното пространство пред укреплението Сао Пауло де Монте. В сенките на укреплението той си отдъхна.

— Къде е лекарството?

Отец Себастиан подаде несръчно чантата. Лунната светлина докосваше посинялата драскотина от камшика на брадата на Струан, осветяваше очите му и го правеше да изглежда огромен и дяволски.

— Кой беше този? Кой стреляше по нас? — попита той.

— Разбойници — повтори Струан.

Той бе убеден, че хора на Горт — или самият Горт — му бяха устроили засада. За момент се попита дали отец Себастиан не бе изпратен като примамка. Неправдоподобно — не от епископа и не със синкона. Добре, скоро ще разбера, помисли той. И ако е така, ще прережа няколко свещенически гърла.

Той внимателно изучаваше тъмнината. Извади ножа от ботуша си и привърза бойното желязо около китката си. Отец Себастиан успокои дишането си и пое през стръмнината край църквата Сао Антонио надолу по хълма към улицата, която минаваше до оградната стена на къщата на Мей-мей. Във високата гранитна стена имаше врата. Той удари силно по нея няколко пъти. Скоро след това Лим Дин надникна през процепа. Отвори им. Те влязоха в предния двор и вратата бе залостена зад тях.

— Сега сме в безопасност — каза Струан. — Лим Дин, чай — много чай, бързо!

Той посочи на отец Себастиан стол да седне и остави бойното желязо на масата.

— Първо си поемете дъх.

Монахът отпусна ръка от кръста, който стискаше, и избърса челото си.

— Наистина ли някой се опитваше да ни убие?

— Така ми се струва — отговори Струан.

Той съблече палтото си и погледна рамото си. Сачмата го бе наранила.

— Дайте да видя — каза монахът.

— Няма нищо.

Струан отново облече палтото си.

— Не се тревожете, отче. Вие ще я лекувате на моя отговорност. Добре ли сте?

— Да. — Устните му бяха пресъхнали и имаше лош дъх в устата си. — Първо ще приготвя чай от синкона.

— Добре. Но преди да започнем, закълнете се в кръста, че никога на никого няма да кажете каквото и да било за тази къща, кой живее в нея или какво се е случило тук.

— Това не е необходимо. Няма нищо, което…

— Не, нужно е! Аз обичам уединението си! Ако не се закълнете, аз сам ще я лекувам. Изглежда, и аз знам как се използва синконата толкова, колкото и вие. Решавайте!

Монахът бе силно обезпокоен от липсата на познания, но също така силно желаеше да лекува в името на Бога.

— Добре. Кълна се в кръста, че няма да си отворя устата.

— Благодаря.

Струан мина през предната врата и тръгна по коридора. А Сам излезе от стаята си и се поклони колебливо, като загръщаше пижамата около себе си. Косата й бе разчорлена, а лицето й — подпухнало от спане. Тя ги последва с фенера в кухнята.

Кухнята бе малка, с огнище и мангал за въглища и гледаше към задната неугледна част на градината. Бе пълна с гърнета, тигани и чайници. Стотици връзки изсушени треви и гъби, зеленчуци, черва, колбаси висяха по потъмнелите опушени стени. Палмови чували с ориз бяха разхвърляни в безпорядък по покрития с мазни петна под.

Две сънени кухненски помощнички се надигнаха от наровете си и смутено вторачиха поглед в Струан. Но когато той, без да ги забележи, отмести купчина от тигани и мръсни чинии от масата, за да освободи място, те скочиха от леглата си и бързо излязоха навън.

— Чай, маса? — попита А Сам смутено.

Струан кимна с глава. Взе нечистата платнена чанта от притеснения монах и я отвори. Корите от синкона бяха кафяви, обикновени и раздробени на малки парченца. Помириса ги, но те нямаха никаква миризма.

— Какво ще правим сега?

— Трябва ни нещо, в което да ги сварим. — Отец Себастиан взе прилично чист тиган.

— Бихте ли си измили ръцете? — Струан посочи малък варел и сапун до него.

— Какво?

— Първо си измийте ръцете. Моля ви. — Струан посегна към сапуна и му го подаде. — Нищо няма да правите, преди да си измиете ръцете.

— Защо е необходимо това?

— Не зная. Старо китайско суеверие. Хайде, моля ви, отче.

Докато Струан миеше тигана, А Сам гледаше с широко отворени очи как отец Себастиан натрива ръцете си със сапун, как ги изплаква и ги избърсва с чиста кърпа.

После той затвори очи, събра ръцете си и прошепна тихо молитва.

— Сега ми трябва нещо, с което да меря — каза той, след като отново се върна на земята. Наслуки взе малка чаша и я напълни догоре със синкона. Изсипа съдържанието й в тигана и след това бавно и методично прибави десет чаши вода. После го постави върху мангала. — Ще започнем с десет към едно — каза той със сподавен глас и изтри нервно ръцете в расото си. — Сега бих искал да видя болната.

Струан даде знак на А Сам и посочи тигана.

— Не пипа!

— Не пипа, маса! — каза твърдо А Сам. Вече се бе съвзела от първоначалния шок след внезапното събуждане и започваше да се радва на тази странна процедура. — Не пипа, маса, никога не пипа!

Струан и монахът излязоха от кухнята и отидоха в спалнята на Мей-мей. А Сам ги следваше.

Фенер излъчваше снопчета светлина в тъмнината. Ин-хси решеше разчорлената си коса пред огледалото. Тя спря и се поклони припряно. Нейният матрак бе от едната страна на обширното легло на Мей-мей трепереше леко под тежестта на одеялата.

— Здравей, момичето ми. Получихме синкона — каза Струан, като се приближи до нея. — Най-после, след дълго чакане. Сега всичко е наред!

— Студено ми е, тай-пан! — каза тя безпомощно. — Толкова ми е студено. Какво направил на лице?

— Нищо, момичето ми.

— Ти порязал. — Тя потрепери, затвори очи и потъна в бурята, която я обземаше. — Толкова студено!

Струан се обърна и погледна отец Себастиан. Той видя шока по напрегнатото му лице.

— Какво не е наред?

— Нищо, нищо.

Монахът постави малък пясъчен часовник на масата, коленичи до леглото, хвана китката на Мей-мей и започна да брои ударите на сърцето. „Как може китайско момиче да говори английски? — питаше се той. — Дали другото момиче е втора любовница? Да не съм в харем на дявола? О, боже, пази ме, дай ми божествената си сила да я излекувам и нека аз бъда твоят инструмент тази нощ.“

Пулсът на Мей-мей бе толкова забавен и слаб, че той с мъка го усещаше. С безкрайна нежност обърна лицето й към себе си и се вгледа в очите й.

— Не се страхувай! — каза й той. — Няма нищо, от което да се страхуваш. Ти си в ръцете на Бога. Трябва да видя очите ти. Не се плаши, ти си в божиите ръце.

Беззащитна и вкаменена, Мей-мей направи това, което той й каза. Ин-хси и А Сам стояха отзад и наблюдаваха угрижени.

— Какво прави? Кой е той? — прошепна Ин-хси.

— Варварин, дяволски доктор магьосник — отговори шепнешком А Сам. — Той е монах, един от свещениците с дълги поли на голия Бог — мъж, когото те са приковали на кръст.

— О! — възкликна Ин-хси. — Чувала съм за тях. Колко ужасно е да се направи такова нещо! Те наистина са дяволи! Защо не донесеш на отеца малко чай? Той винаги помага при безпокойство.

— Лим Дин го приготвя, втора майко — прошепна А Сам, която за нищо не би помръднала от мястото си, защото тогава можеше да пропусне нещо много важно. — Бих искала да мога да разбирам проклетия им език.

Монахът остави ръката на Мей-мей на завивката и погледна Струан.

— Маларията е причинила аборт. Трябва да я прегледам.

— Добре, прегледайте я!

Когато монахът дръпна одеялата и чаршафите настрани, Мей-мей се опита да му попречи, а Ин-хси и А Сам притеснено се притичаха да й помогнат.

— Не! — извика Струан. — Стойте настрана! — Той седна до Мей-мей и взе ръката й. — Всичко е наред, момичето ми. Продължавайте! — каза той на монаха.

Отец Себастиан прегледа Мей-мей и отново я настани удобно.

— Кръвоизливът почти е спрял. Това е много добре.

Той постави дългите си пръсти в основата на черепа й и го опипа внимателно.

Мей-мей почувства, че меките пръсти облекчиха малко болката й. Но студът я обзе отново и тя започна да трака със зъби.

— Тай-пан, толко ми студено. Може ли да дадат топла грейка или одеяла? Моля. Студено.

— Да, момичето ми, ей сега.

На гърба й поставиха грейка и я завиха с четири пухени юргана.

— Имате ли часовник, мистър Струан? — попита отец Себастиан.

— Да.

— Моля идете в кухнята. Щом водата заври, отбележете времето. След един час кипене… — Очите на отец Себастиан изразяваха огромното му отчаяние. — Два? Половин час? Колко? — „О, Боже, моля те, помогни ми в този труден час.“

— Един час! — каза Струан убедително. — Ще сложим същото количество да ври два часа. Ако първият чай не е добър, ще опитаме втория.

— Да. Да.

* * *

Струан погледна часовника си на светлината на фенера в кухнята. Взе отварата от мангала и я постави в съд със студена вода да я охлади. Вторият съд вече кипеше.

— Как е тя? — попита той монаха. А Сам и Ин-хси стояха зад него.

— Има силна треска. Сърцето й е много слабо. Можете ли да си спомните колко време трая това, преди да вдигне температура?

— Четири часа. Може би пет. Не зная.

Струан наля малко от чая в една чаша и го опита.

— Бога ми, ужасно горчиво!

Монахът изпи една глътка и също направи гримаса.

— Добре. Да започваме. Надявам се само, тя да може да го понесе. По една чаена чаша всеки час.

Той взе наслуки една чаша от опушения рафт и мръсен парцал от масата.

— Това за какво е? — попита Струан.

— Трябва да прецедя отварата. Това е подходящо. Платът е достатъчно пропусклив.

— Аз ще го направя — каза Струан. Той взе сребърната цедка, която предварително бе приготвил, и я избърса отново с чиста носна кърпа.

— Защо правите това?

— Китайците държат чайника и чашите винаги да са чисти. Те казват, че това прави чая по-здравословен.

Струан започна да излива миризливия чай в безупречно чиста порцеланова кана. Искаше той да бъде достатъчно силен.

— Защо невинаги се получава така, както трябва, а?

Той занесе каната и чашата в спалнята.

Мей-мей повърна първата чаша. И втората.

Въпреки сърцераздирателните й молби, Струан я накара да пие отново. Мей-мей го задържа — би направила всичко, за да не й се налага да пие отново.

Никакъв резултат. Освен че още по-силно я втресе.

След един час Струан й поднесе още една чаша. Тя я изпи, но треската стана още по-непоносима.

— Този път две чаши — каза Струан, като се мъчеше да овладее паниката си. И я накара да изпие двойното количество.

Час след час процедурата се повтаряше. Зазоряваше се. Струан погледна часовника си. Шест часа. Няма подобрение. От гърчовете Мей-мей потреперваше като клонка при есенен вятър.

— За бога — възкликна Струан, — това трябва да подейства!

— По волята на Бога това действа, мистър Струан — каза отец Себастиан. Той държеше китката на Мей-мей. — Високата температура трябваше да настъпи преди два часа. Понеже още не е настъпила тя има шанс. Пулсът й едва се напипва, да, но синконата действа.

— Дръж се, момичето ми! — каза Струан, като хвана ръката Мей-мей. — Още няколко часа. Дръж се!

По-късно се почука на пътната врата.

Потиснат, Струан излезе от къщата и отключи вратата.

— Здравейте, Хорацио. Айейа, Ло Чъм.

— Мъртва ли е?

— Не, момчето ми. Мисля, че е излекувана, слава богу!

— Получихте ли синконата?

— Да.

— Мастърсън е при джонката. Време е Горт да дойде. Ще поискам от тях — секундантите му — да отложат дуела за утре. Вие не сте в състояние да се биете с когото и да е.

— Не е необходимо да се тревожите. Съществуват много други начини да убиеш змия, освен да смачкаш отровната й глава. Ще дойда след един час.

— Добре, тай-пан.

Хорацио си тръгна забързан с Ло Чъм.

Струан заключи вратата и се върна при Мей-мей.

Тя лежеше неподвижна в леглото.

Отец Себастиан проверяваше пулса й. Лицето му бе напрегнато от безпокойство. Той се наведе и се опита да чуе биенето на сърцето й. Минаха няколко секунди. Повдигна глава и потърси с поглед Струан.

— За момент помислих… но тя е добре. Пулсът й е много бавен, но тя е млада. С божия милост… треската е отминала, мистър Струан. Перуанската синкона ще излекува треската на Хепи вели. Колко са чудни божиите пътища!

Струан се почувства странно облекчен.

— Ще се поднови ли треската? — попита той.

— Може би. От време на време. Но ще я спрем с още синкона няма нищо, което да ни тревожи сега. Тази треска е победена. Неразбиране ли? Мей-мей е излекувана от маларията!

— Ще живее ли? Казвате, че сърцето й е много слабо. Ще живее ли?

— С Божия воля, шансът е добър. Много добър. Но не съм съвсем сигурен.

— Аз трябва да вървя — каза Струан, като се изправи. — Ще останете ли тук, докато се върна?

— Да.

Отец Себастиан понечи да прекръсти Струан, но се отказа от това.

— Не мога да ви благословя, мистър Струан. Вие тръгвате да убивате, нали?

— Човек се ражда, за да умре, отец Себастиан. Аз само се опитвам да защитя себе си и живота си — дотолкова, доколкото мога — и да избера сам кога да умра. Това е всичко.

Той взе бойното желязо и го привърза към китката си, след което излезе.

Като вървеше по улиците, усещаше погледите на минувачите, но не им обръщаше внимание. Почувства прилив на сила от утрото и слънцето, от вида и мириса на морето.

„Хубав ден да се смачка главата на змия — мислеше той. — Но ти си, който ще умре. Ти нямаш силата да се биеш срещу Горт с бойно желязо. Не днес.“