Джеймс Клавел
Тай-пан (42)

Тридесет и седма глава

Мей-мей бълнуваше, изтощена от високата температура. Тялото й конвулсивно потръпваше. Нещо сякаш раздираше утробата й и тя крещеше от болка.

Животът я напускаше и отнасяше всичко, оставяше само слаба искрица от душата и силата й. После треската премина и потта я освободи от кошмара. След четири часа борба със смъртта нейният джос предопредели тя да се върне към живота.

— Здравей, тай-пан.

Усещаше непрекъснатото течение от утробата си.

— Лош джос бебе да излиза сега — прошепна тя.

— Не се тревожи. Опитай се да се успокоиш. Всеки момент бебето ще изплаче. Сигурен съм.

Мей-мей събра сили и решително сви рамене със следа от старата си властност.

— Проклети дълги поли! Как може човек в такава пола да бърза, а?

Но усилието я изтощи и тя изпадна в безсъзнание.

След два дни изглеждаше много по-укрепнала.

— Добро утро, момичето ми. Как се чувстваш днес?

— Фантастично — каза Мей-мей. — Хубав ден, нали? Ти видял Ма-рий?

— Да. Тя изглежда много по-добре. Огромна промяна. Почти чудо!

— От какво тази добра промяна, айейа? — попита тя невинно.

Знаеше, че по-голямата сестра я е посетила вчера.

— Не зная — каза той. — Видях Хорацио точно преди да си тръгна. Той й занесе цветя. Впрочем, тя ти благодари за нещата, които си й изпратила. Какво й изпрати?

— Манго и малко чай от трева, мой лекар казва добър. А Сам ходила да види нея преди два-три дни.

Мей-мей си почина малко. Даже говоренето я изморяваше. „Трябва да съм много силна днес“ — каза си тя твърдо.

Много трябва да се направи днес, а утре отново ще имам треска. О, добре, поне сега няма проблеми с Ма-рий — тя е спасена. Сега е лесно, след като по-голямата сестра й обясни това, на което всички млади момичета по домовете са научени, че със старание, пресметливо изиграване и сълзи от притворна болка и страх, а накрая внимателно нацапване на чаршафа с „издайнически“ петна, едно момиче може, ако е необходимо, да бъде девствено десет пъти с десет различни мъже.

А Сам влезе, поклони се дълбоко и измърмори нещо. Мей-мей се ободри.

— О, много добре, А Сам! Можеш да си вървиш.

Тогава тя се обърна към Струан.

— Моля, тай-пан, аз имам нужда от няколко сребърни таела.

— Колко?

— Много. Аз обедняла. Твоя стара майка много доволна от тебе. Защо питаш такива неща?

— Ако се възстановиш по-бързо, ще ти дам толкова таела, колкото искаш.

— Ти уважаваш мене, тай-пан. Извънредно много уважаваш. Двадесет хиляди таела, да лекувам — айейа, ти цениш мене като императорска лейди.

— Гордън говори ли с тебе?

— Не. Аз слушала на врата. Разбира се! Мислиш ли, че твоя майка не иска да знае какво доктор и ти казвате, айейа?

Тя погледна към вратата.

Струан се обърна и видя хубаво младо момиче, което се кланяше. Косата й бе прибрана в плътна черна плитка на върха на изящната й глава, украсена с орнаменти от нефрити и цветя. Лицето й, с форма на бадем, изглеждаше като най-чист алабастър.

— Това е Ин-хси — каза Мей-мей. — Тя е моя сестра.

— Не знаех, че имаш сестра, момичето ми. Тя е много красива.

— Да, но тя не моя истинска сестра, тай-пан. Китайски жени често наричат една друга „сестра“. Това учтивост. Ин-хси твой подарък за рожден ден.

— Какво?

— Аз купила нея за твой рожден ден.

— Да не си загубила ума си?

— О, тай-пан, много се опитваш да бъдеш лош — каза Мей-мей и заплака. — Твой рожден ден след четири месеца. Тогава аз бъда още бременна, затова намерила „сестра“ сега. Трудно било да избера най-добра. Тя най-добра и понеже аз болна, давам на тебе веднага. Ти не харесваш нея?

— Боже мой! Не плачи, Мей-мей. Слушай. Не плачи… Разбира се, че харесвам сестра ти. Но ти, за бога, не трябва да купуваш момичета за подаръци.

— Защо не?

— Просто защото не трябва да го правиш.

— Тя много хубава. Аз искам тя да бъде моя сестра. Аз щяла да науча нея за четири месеца, но сега…

Тя отново заплака неудържимо.

Ин-хси бързо притича и коленичи до Мей-мей, взе ръката й, избърса нежно сълзите й и й помогна да изпие малко чай. Мей-мей беше я предупредила, че варварите понякога са странни и изразяват щастието си с крясъци и грубости, но това не бива да я тревожи.

— Виж, тай-пан, колко тя красива! — каза Мей-мей. — Ти харесваш нея, нали?

— Не е там въпросът, Мей-мей. Разбира се, че я харесвам.

— Тогава всичко наред.

Мей-мей затвори очи и легна отново в гнездото си от възглавници.

— Не, не е наред.

Тя прибягна до един последен аргумент.

— Не всичко наред, за бога — няма повече да споря с тебе! Аз платила много пари, тя най-добра и не мога да изгоня нея, защото тя ще бъде отчаяна и обеси.

— Не ставай смешна!

— Сигурна съм, че ще се обеси, тай-пан. Всички знаят, че аз търсила нова сестра и ако ти изгониш, с нея край. Фатален край. Тя наистина ще обеси.

— Не плачи, момичето ми. Моля те.

— Но ти не харесваш мой подарък за рожден ден.

— Аз я харесвам и не е нужно да я гониш — каза бързо той, за да спре сълзите й. — Нека остане тука. Тя… тя ще ти бъде сестра и когато оздравееш, ние… ние ще й намерим добър съпруг. А? Не трябва да плачеш. Хайде, момичето ми, спри сълзите си.

Постепенно Мей-мей престана да плаче и отново си легна. Вълнението твърде много изчерпи скъпоценната й енергия. Но това си струваше да се направи, тя се радваше. Сега Ин-хси ще остане при нея. Ако умра, той ще бъде в добри ръце. Ако живея, тя ще ми бъде сестра и втора сестра в неговия дом, защото, разбира се, той ще я желае. „Разбира се, той ще я желае. Тя е толкова хубава!“ — каза си тя.

А Сам влезе.

— Маса. Млад маса вън. Може види вас?

Струан се разтревожи. Мей-мей пребледня.

— Веднага трябва да повикам доктора, сави?

— Сави, маса.

Обезкуражен, Струан излезе от стаята. А Сам затвори вратата зад него, коленичи до леглото и каза на Ин-хси:

— Втора майко, трябва да сменя дрехите на Върховната лейди, преди да дойде докторът.

— Да. Аз ще ти помогна, А Сам — каза Ин-хси. — Татко е наистина странен великан. Ако Върховната лейди и ти не бяхте ме предупредили, щях да бъда много уплашена.

— Татко е много добър. За варварин. Разбира се, Върховната лейди и аз го обучавахме.

А Сам погледна тревожно Мей-мей, която бе дълбоко заспала.

— Тя наистина изглежда много зле.

— Да. Но моят астролог направи добри предсказания. Трябва да сме търпеливи.

* * *

— Здравей, Кълъм! — каза Струан, като влезе в оградената с красиви стени предна част на градината.

— Здравей, тай-пан! Надявам се, не възразяваш, че съм дошъл тук.

Кълъм стана от мястото си под върбовата сянка и извади писмо.

— Това писмо току-що пристигна. Вместо да го изпратя на Ло, реших първо да те видя. Да разберем какво е то.

Струан взе писмото. На него бе написано „Лично, частно и спешно“ и бе изпратено от Морли Скинър.

— Тя загуби бебето оня ден — каза той.

— Ужасно! — каза Кълъм. — Пристигна ли лекарството синкона?

Струан поклати отрицателно глава.

— Седни, момчето ми.

Той отвори плика. Морли Скинър пишеше, че възнамерявал да не разгласява спорната новина до завръщането на Струан — смяташе, че е опасно да го направи в негово отсъствие, но сега се налага да я публикува незабавно:

„Английската фрегата пристигна тази сутрин. Мой информатор от фрегатата ми съобщи, че адмиралът бил много доволен от специалното писмо на Адмиралтейството, което той получил, и казал: «Идва време за кръвопролития, бога ми. Имаме шанс да отидем на север до края на този месец.» Това може само да означава, че пристигането на Уолън е предстоящо. Аз не бих могъл достатъчно силно да подчертая необходимостта от вашето завръщане. Впрочем, научавам, че има любопитно допълнително лично споразумение Лонгстаф — Чинг към споразумението за откуп в Кантон. Накрая, надявам се, че сте били в състояние да докажете, по един или друг начин, цената на лекарството синкона. Съжалявам, но доколкото зная, тук то не може да се намери. Оставам, сър, Ваш най-верен слуга — Морли Скинър.“

Мей-мей няма да издържи още един пристъп на треската, помисли Струан, обезпокоен. Това е истината и тя трябва да се има предвид. Утре тя ще бъде мъртва — освен ако лекарството синкона не пристигне. А знае ли някой дали наистина ще я излекува?

Ако тя умре, ти трябва да спасиш Хонконг. Ако живее, ти трябва да спасиш Хонконг. Но защо? Защо да не изоставим този проклет остров, както по-рано? Може и да не си прав — Хонконг може да не е необходим на Великобритания. Какво доказваш с твоите неимоверни усилия да отвориш Китай и да го присъединиш към света при твоите условия и по твой начин? Остави Китай на собствената му съдба и се върни у дома. С Мей-мей, ако оживее. Остави Кълъм да се прояви според силите му като тай-пан. Един ден ти ще умреш и тогава „Ноубъл хаус“ ще намери своето място. Това е закон — божествен закон, природен закон и закона на китайския джос.

Върни се у дома и се радвай на това, което си постигнал с труд и жертви. Освободи Кълъм от петгодишното му слугуване, има предостатъчно и за тебе, и за него, и за децата на децата му. Нека Кълъм сам реши дали желае да остане или не. Върни се у дома и забрави всичко. Ти си богат и влиятелен и можеш да бъдеш в кралските палати, ако желаеш това. Да. Ти си тай-пан. Напусни като тай-пан. По дяволите Китай! Откажи се от Китай — той е една вампирясала проститутка.

— Други лоши новини?

— Извинявай, Кълъм, момчето ми, забравих, че си тук. Какво каза?

— Други лоши новини?

— Не, но тези са важни.

Струан си даде сметка, че последните седем дни се отразиха на Кълъм. Лицето ти вече не е лице на юноша, момчето ми. Ти си мъж. Тогава той си спомни за Горт и осъзна, че не би могъл да напусне Азия без споразумение с него и Брок.

— Днес е последният ти седми ден, нали?

— Да — каза Кълъм.

„О, Боже — помисли си той. — Запази ме от нова такава седмица.“ На два пъти беше ужасен до смърт. Веднъж бе ранен при преминаването през река и втори път, изглежда, че бе получил отоци и червени петна по кожата. Но тай-панът го окуражи и баща и син се почувстваха по-близки заедно.

Струан му разказа за Мей-мей.

По време на нощните дежурства Струан говореше със сина си както всеки родител, когато внезапно щастие или нещастие премахва преградите. Планове за бъдещето, проблеми от миналото. Колко трудно е да обичаш някого и да живееш с него дълги години.

Струан се изправи.

— Искам веднага да заминеш за Хонконг — каза той на Кълъм. — Ще заминеш с кораба „Чайна клауд“ по време на прилива. Ще оставя капитан Орлов официално на твое подчинение. За това пътуване ти ще бъдеш капитан на „Чайна клауд“.

Кълъм хареса идеята да командва истински бързоходен кораб.

— Още щом пристигнеш в Хонконг, изпрати капитан Орлов на сушата да се свърже със Скинър. Лично да му предаде писмо, което аз ще ти дам. После ще направиш същото с друго писмо за Гордън. Каквото и да стане, ти самият не слизай на брега и не разрешавай на никого да слиза. Щом Скинър и Гордън напишат отговорите си, изпрати ги обратно на брега и незабавно се върни тук. Трябва да се завърнеш утре през нощта. Тръгни по време на обедния прилив.

— Много добре. Не зная как да ти благодаря за… за всичко.

— Кой знае, момчето ми? Може би ти никога не си бил толкова близо до опасността.

— Да. Дори да е така — добре, благодаря.

— Ела при мене в кабинета ми след един час.

— Добре. Тъкмо ще имам време да се сбогувам с Тес.

— Не сте ли помисляли да поемете съдбата си в собствени ръце? Да не чакате три месеца?

— Искаш да кажеш — да избягаме и да се оженим?

— Само попитах дали не сте мислили за това, нищо повече. Не казвам, че трябва да го направите.

— Бих желал да мога — да можем да го направим. Това би решило… не е възможно, иначе бих го направил. Никой не би ни оженил.

— Брок сигурно ще бъде разярен. И Горт. Не бих препоръчал това пътуване. Горт върна ли се? — попита той, макар да знаеше, че не се е върнал.

— Не. Трябва да се върне тази нощ.

— Съобщи на капитан Орлов да дойде в кабинета ми след един час.

— Ти ще го поставиш изцяло на моите заповеди? — попита Кълъм.

— Не, що се отнася до навигацията. Но във всяко друго отношение — да. Защо?

— Нищо, тай-пан. Ще се видим след един час.

* * *

— Добър вечер, Дърк — промърмори Лайза, като влезе в трапезарията на резиденцията. — Извинявайте, че ви прекъсвам вечерята.

— Няма нищо, Лайза — отговори Струан и се изправи. — Седнете, моля ви. Няма ли да вечеряте с мене?

— Не, благодаря. Младите не са ли тук?

— Как биха могли да бъдат тук?

— Чаках ги повече от час да дойдат за вечеря — каза Лайза с раздразнение. — Помислих, че пак са се запилели някъде.

Тя тръгна към вратата.

— Извинявайте, че ви прекъснах вечерята.

— Не разбирам. Кълъм замина с „Чайна клауд“ по обед. Как бихте могли да го очаквате за вечеря?

— Какво?

— Той напусна Макао по обед — повтори Струан търпеливо.

— Но Тес… мислех, че тя е с него.

— Наложи се да го изпратя внезапно. Тази сутрин. Последното, което чух от него, е, че отива да се сбогува с Тес. О, това трябва да беше малко преди обяд…

— Те не са споменавали, че той заминава днес, само казаха, че ще ме видят по-късно. Да, това беше преди обяд! Тогава къде може да е Тес? Не се е върнала целия ден.

— Няма защо да се безпокоите. Вероятно е с приятели — знаете, че младите не забелязват как минава времето.

Лайза прехапа устната си, разтревожена.

— Никога преди не е закъснявала. Толкова много. Тя е домошарка, никога не е скитала. Нещо й се е случило. Тайлър ще… Ако е отишла с Кълъм на кораба, скъпо ще си плати.

— За какво биха направили това, мисис Брок? — попита Струан.

— Господ да им е на помощ, ако са го направили. И на вас, ако сте им помогнали.

След като Лайза излезе, Струан си наля чаша бренди и отиде до прозореца да огледа околността и пристанището.

Когато видя „Уайт уич“ почти привързан към кея, той слезе на долния етаж.

— Отивам в клуба, Ло Чъм.

— Да, маса.