Джеймс Клавел
Тай-пан (27)

Двадесет и четвърта глава

Кълъм бе първият, който поздрави Струан, когато той се върна на бала.

— Да започва ли конкурсът? — попита той рязко. Нищо не беше в състояние да помрачи радостта му от срещата с новата любов и брат й — новия приятел. Но той продължаваше да се преструва на сърдит.

— Не е трябвало да ме чакате — отговори грубо Струан. — Къде е Роб? По дяволите, все аз ли трябва да върша всичко?

— Той трябваше да ни напусне. Съобщиха, че са започнали родилните болки на леля Сара. Изглежда, има някакво усложнение.

— Какво?

— Не зная. Но мисис Брок отиде с него, за да помогне, ако е необходимо.

Кълъм се отдалечи. Струан почти не забеляза това. Отново започна да се безпокои за Мей-мей. Притесняваше се също за Сара и Роб. Но Лайза Брок бе най-добрата акушерка в Азия и ако имаше нужда от помощ, Сара щеше да я получи.

Приближи се Шиваун и му поднесе чаша бренди. Не каза нито дума, само положи ръката си в неговата. Знаеше, че няма нужда от думи. В такъв момент бе най-добре да мълчат. „Мисли колкото си искаш, но не задавай въпроси. Защото и най-силният се нуждае от време на време от мълчаливо съчувствие и от търпелива топлота.“ И тя зачака, докато присъствието й го обгърна.

Струан пиеше питието си бавно. Очите му обходиха тълпата и видяха, че всичко е наред: навсякъде цареше веселие, трепкаха ветрила, блестяха саби. Брок се беше вдълбочил в частен разговор с ерцхерцога. Слушаше и от време на време клатеше глава, погълнат от темата. Дали Сергеев предлагаше лиценз и на него? Мери беше застанала до Глесинг и си вееше с ветрилото. „Там нещо не е наред — каза си той. — Тес, Кълъм и Горт се забавляват. Това е добре.“

Чак след като изпи брендито и се почувства отново добре, Струан наведе поглед към Шиваун.

— Благодаря — каза й той и веднага сравни Мей-мей и Шиваун: едната — смешна в европейската си рокля и прическа, а другата съвършена. — Ти си така красива и внимателна.

Гласът му бе мрачен и тя заключи, че нещо се е случило между него и метресата му. „Няма значение“ — помисли си тя и протегна съчувствено ръка.

— Сега съм добре — каза й той.

— Мистър Куанс идва насам — предупреди го тя тихо. — Време е за конкурса.

Светлозеленият цвят в очите му помръкна.

— Ти си не само красива, Шиваун, но и умна.

Беше почти готова да му благодари, но не каза нищо и само леко помръдна ветрилото си. Тя почувства, че алкохолът, тишината и съчувствието — и преди всичко липсата на въпроси бяха го довели до определено решение.

— А, тай-пан, скъпи приятелю — каза Куанс, като се приближи със светнал поглед и обгърнат от алкохолни пари. — Време е за конкурса!

— Добре, Аристотел.

— Тогава направи съобщението и да почваме!

— Мистър Куанс!

Думите прозвучаха като гръмотевица, която раздра нощта.

Всички се обърнаха стреснати.

От устата на Куанс се изтръгна високо стенание.

Отпред бе застанала Морийн Куанс и очите й го стриваха на прах. Беше висока кокалеста ирландка с лице, подобно на пергамент, голям нос и дебели като пънове крака. Беше на възрастта на Куанс, но силна като бивол, с оловносива коса, завита в небрежен кок. Привлекателна като млада, сега изглеждаше направо мощна с охраненото си тяло, получено от ядене на картофи и пиене на бира.

— Добър вечер, мистър Куанс, милото ми момче — каза тя. — Самият той, слава на Бога!

Тя се затътри тежко през подиума, без да обръща внимание на погледите и на неловката тишина, и застана пред съпруга си.

— Търсех те, момчето ми.

— Така ли? — попита той с тънък фалцет.

— Така. — Тя врътна глава. — Добър вечер, мистър Струан. Много ви благодаря за подслона и храната. Слава богу, че сама успях да спипам тоз несретник.

— Изглеждате добре, мисис Куанс.

— Добре съм наистина, ако може така да се каже. Цяло щастие е, че Свети Патрик изпрати сам някаква местна лодка и ми посочи пътя към това райско кътче. — Тя хвърли укоризнен поглед към Аристотел и той се разтрепери. — Сега ще кажем лека нощ, мили ми съпруже!

— Но, мисис Куанс — побърза да каже Струан, като си спомни за конкурса. — Мистър Куанс има работа, която…

— Ще кажем лека нощ! — изръмжа тя. — Кажи лека нощ, момчето ми.

— Лека нощ, тай-пан — изскимтя Аристотел. Смирено се остави Морийн да го хване за ръка и да го отведе.

След като заминаха, всички избухнаха в смях.

— Дявол да го вземе — каза Струан, — бедният Аристотел.

— Какво се случи с мистър Куанс?

Струан обясни домашните проблеми на художника.

— Вероятно ще трябва да му помогнем — предложи Сергеев. — Този човек определено ми хареса.

— Не е редно да се месим в отношенията между мъж и жена.

— Така е. Но тогава кой ще бъде съдия на конкурса?

— Предполагам, че трябва да съм аз.

Сергеев присви очи.

— Позволете да предложа услугите си като приятел.

Струан го изгледа. После се обърна на пети и тръгна към центъра на танцовата площадка. Оркестрите изсвириха висок акорд.

— Ваше Превъзходителство, Ваше Височество, дами и господа. Предстои да се проведе конкурс за най-красиво облечена дама тази вечер. Боя се, че нашият безсмъртен художник е зает с други дела. Но Негово Височество ерцхерцог Сергеев предложи услугите си да направи избора.

Струан погледна към Сергеев и започна да ръкопляска. Другите подеха аплодисмента и нададоха възторжен вик, когато Сергеев пристъпи напред.

Ерцхерцогът вдигна чантата с хилядата гвинеи.

— Кого да избера, тай-пан? — попита той с половин уста. — Тилмън, Варгас, Синклер? Последната, защото е най-красива? Кажете кой да спечели.

— Вие трябва да избирате, приятелю — каза Струан със спокойна усмивка и се отдалечи.

Сергеев изчака за миг, обзет от радостно вълнение при мисълта за предстоящия избор. Знаеше, че трябва да избере тази, която сам тай-панът би избрал. Взе мигновено решение, прекоси подиума, поклони се и постави торбичката със злато в краката й:

— Вярвам, че това ви принадлежи, мис Брок.

Тес впери изумен поглед в ерцхерцога. После се изчерви.

Чуха се бурни ръкопляскания и привържениците на Тес нададоха възторжени крясъци.

Шиваун заръкопляска с тълпата, скрила неприятните си чувства. Знаеше, че изборът е правилен.

— Най-добрият политически ход, тай-пан. Много — прошепна тя спокойно. — Вие сте много умен.

— Това е решение на ерцхерцога, не мое.

— Още една причина да ви харесвам, тай-пан. Вие сте невероятно добър в хазарта и имате изключителен късмет.

— А вие сте най-великолепната жена.

— Да — отговори тя скромно. — Разбирам от политика. Баща ми или един от братята ми ще стане някой ден президент на Съединените щати.

— Трябва да живеете в Европа — каза й той. — Тук ще се затриете.

— Така ли мислите? — погледна го тя предизвикателно.