Джеймс Клавел
Тай-пан (26)

Двадесет и трета глава

— Айейа, маса! — поздрави Лим Дин, като отвори със замах вратата.

— Айейа, Лим Дин — каза Струан и погледна барометъра. Хубаво време — 29,8 инча. Отлично!

Той тръгна по коридора, но Лим Дин му препречи пътя и му посочи важно към гостната.

— Миси казва тука. Може?

— Може — изръмжа Струан.

Китаецът му подаде бренди, което бе налял, заведе го с поклон до кожения стол с висока облегалка и бързо излезе от стаята. Струан вирна крака на дивана. Столът миришеше остро на старина и уют и този мирис се смесваше приятно с парфюма на Шиваун, който сякаш се носеше около него.

Часовникът върху камината показваше дванайсет часа без двайсет минути.

Струан започна да си тананика моряшка песничка. Чу вратата да се отваря и шума на приближаваща коприна. Докато чакаше Мей-мей да се появи на вратата, отново я сравни с Шиваун. Цяла вечер ги сравняваше, като се опитваше да бъде безпристрастен. Шиваун бе красива играчка наистина, енергична и жизнена. Жена, която с удоволствие би укротил. И като съпруга тя би била великолепна домакиня — уверена, умна, способна да отвори много врати. С Мей-мей би имал много неприятности в Англия. Не като любовница, а ако се ожени за нея. „Може — каза си той, — но и така да е, ще се оженя за нея. С «Ноубъл хаус» зад гърба и с благоволението на Русия в джоба мога да рискувам да плюя на конвенциите, да счупя почти непреодолимата преграда между Запада и Ориента. Мей-мей ще докаже без съмнение пред хората, които наистина заслужават, че е достойна за уважение. Самата тя ще ускори деня на равенството. И това ще стане още докато съм жив. Да — въодушеви се той, — Мей-мей е чудесен риск. Заедно ще можем да осъществим замисъла. Завинаги. С малко повече късмет цял Лондон ще е в краката й.“

В миг радостта му се стопи.

На вратата застана Мей-мей и се завъртя със сияйна усмивка на уста. Европейската й рокля бе ярка и многоцветна, украсена с бисери, полата — огромна и бухнала.

Косата й висеше навита на къдрици върху голите рамена и на главата й имаше шапка с пера. Изглеждаше ужасно. Кошмар!

— По дяволите!

Настана ужасна тишина, докато се гледаха в очите.

— Много… много е… хубава — каза той неубедително, смазан от болката в очите на Мей-мей.

Цялото й лице бе смъртнобледо — освен двете яркочервени петна на скулите. Знаеше, че е загубила много в очите на Струан. Залитна и за малко не загуби съзнание. После заскимтя и побягна.

Струан се затича след нея. Втурна се по коридора към стаите й, но вратата на спалнята бе залостена.

— Мей-мей, момиче, отвори вратата.

Не последва отговор и той усети, че зад него застанаха Лим Дин и А Сам. Когато се завъртя, те изчезнаха ужасени.

— Мей-мей, отвори вратата!

Отново никакъв отговор. Не можеше да си прости, че не успя да прикрие чувствата си и че се оказа неподготвен. Естествено трябваше да предполага, че Мей-мей ще поиска да отиде на бала и естествено беше да си поръча бална рокля. Всичките й въпроси трябваше да го предупредят отрано и… О, господи!

— Отвори вратата!

Отново нямаше отговор. Той ритна с все сила вратата. Тя зейна и увисна на счупените панти.

Мей-мей стоеше до леглото, свела глава към пода.

— Не трябваше да залостваш вратата, момиче. Ти, ъ-ъ, роклята и ти ме изненадахте в първия момент. — Той знаеше, че трябва да върне самочувствието й, иначе тя щеше да умре. Да умре, и то от собствената си ръка.

— Хайде — каза й той, — отиваме на бала!

Когато тя направи опит да коленичи пред него, за да му се поклони и да го помоли за прошка, роклята й се омота в краката й и тя се спъна. Понечи да каже нещо, но от устата й не излезе нито звук. Шапката с пера се смъкна от главата й.

Струан се притече да я вдигне от земята.

— Хайде, Мей-мей, не прави това!

Но тя не искаше да стане. Зарови лице още по-дълбоко в килима и започна да го дращи с нокти.

Той я вдигна несръчно и я прегърна. Тя не искаше да го погледне. Стисна я здраво за ръката.

— Хайде!

— Какво? — попита тя вяло.

— Отиваме на бала! — Знаеше, че това щеше да е катастрофално за него и за нея. Знаеше, че ще загуби много в очите на обществото, а тя щеше да стане за смях. Но, от друга страна, трябваше да направи нещо или духът й щеше да умре.

— Хайде! — повтори той с твърд глас, но тя продължаваше да гледа в земята и да трепери.

Той я дръпна нежно и тя се олюля. После я вдигна решително от пода и тя се отпусна безжизнено в ръцете му. Тръгна да я изнася навън.

— Това е то, отиваме на бала!

— Чакай — каза пресипнало тя. — А-а-аз… трябва да… шапката.

Той я пусна да стъпи на земята и тя тръгна обратно към стаята си. Роклята я загрозяваше, докато вървеше с полюшваща се походка. Струан разбра, че нищо вече нямаше да бъде като по-рано. Тя беше допуснала ужасна грешка. Той трябваше да предвиди всичко. Видя я, че се спусна към острото като бръснач ножче, което използваше при бродерия. Стигна до нея тъкмо когато бе започнала да го обръща към себе си и сграбчи дръжката му. Острието отскочи от банелата на корсажа й. Той хвърли ножчето настрани и се опита да я задържи, но тя завика неистово на китайски, отблъсна го и започна да дърпа и разкъсва дрехата си. Струан бързо я завъртя и започна да разкопчава телените копчета. Мей-мей разпра предната част и с мъка се измъкна от роклята и корсета, после задърпа панталона. Когато се освободи, заскача върху дрехата и запищя.

— Стига! — извика той и я хвана, но тя го отблъсна обезумяла. — Стига!

Удари я силно по лицето. Тя залитна като пияна и падна на леглото. Очите й трепнаха и тя загуби съзнание.

Мина известно време, докато ушите на Струан престанаха да бучат. Той придърпа завивките и я покри.

— А Сам! Лим Дин!

На счупената врата изникнаха две уплашени лица.

— Чай — бързо-бързо! Не. Донеси бренди!

Лим Дин се върна с шишето. Струан изправи внимателно Мей-мей и й помогна да пие. Тя се задави малко. После миглите й затрепкаха и тя отвори очи. Погледна го, без да го познае.

— Добре ли си, момиче? Добре ли си, Мей-мей?

Тя сякаш не го чуваше. Уплашеният й поглед се спря на разкъсаната рокля и тя се сви жалко. От устата й се изтръгна стон и тя измърмори нещо на китайски. А Сам се приближи неохотно, обзета от ужас. Коленичи и започна да събира дрехата.

— Какво каза тя? Какво каза миси? — Очите на Струан не се отделяха от Мей-мей.

— Дявол дрехи в огън, маса.

— Не в огън, А Сам. Сложи в моя стая. Крий! Крий! Разбира?

— Разбира, маса.

— После върни обратно!

— Разбира, маса.

Струан направи знак на Лим Дин, че е свободен и той побърза да изчезне.

— Хайде, момиченце — каза той нежно, ужасен от неподвижния й див поглед. — Хайде да те облечем в обичайните ти дрехи. Трябва да дойдеш на бала. Искам да се запознаеш с моите приятели.

Той пристъпи към нея, но тя се сви като змия, готова да го ухапе и се спря. Лицето й бе сгърчено, а пръстите — извити като орлови нокти. В ъгълчетата на устата й се появи пяна. Очите й гледаха ужасено.

Обзе го страх. Беше виждал същия поглед на друго място — в очите на един моряк още първия ден в Хонконг, точно преди да полудее.

Побърза да отправи мълчалива молитва към небето и събра цялата си решителност:

— Обичам те, Мей-мей — повтори той нежно много пъти, докато пристъпваше все по-близо към нея. По-близо. По-бавно, още по-бавно. Изправи се над нея и видя ноктите, готови да се забият. Вдигна ръце и нежно погали лицето й. — Обичам те — повтори той. Очите му, открити и беззащитни, я подчиняваха на огромната му воля. Нуждая се от теб!

Лудостта в очите й се смени с болка, после тя падна ридаеща в ръцете му. Той я прегърна и отправи тиха благодарност към Бога.

— Аз… съжалявам — хлипаше тя.

— Не съжалявай, момичето ми. Стига, стига.

Занесе я до леглото, седна и започна да я люлее в ръце като малко дете.

— Стига, стига.

— Сега… ме остави. Всичко… наред сега.

— Няма да го направя. Първо да възстановиш силите си. Ще се облечеш и ще отидем на бала. Тя поклати през сълзи глава.

— Не… не мога. Аз… моля…

Тя спря да плаче, освободи се от ръцете му и се изправи несигурно. Струан я подхвана и я поведе към леглото, като й помогна да свали останалите скъсани дрехи. После я покри със завивките. Тя лежеше отпусната, изтощена, със затворени очи.

— Моля. Всичко добре сега. Трябва да… спя. Ти върви. Той погали нежно главата й и махна грозните къдри от лицето й.

По-късно видя, че А Сам стои до вратата. Момичето влезе в стаята и по бузите й се стичаха сълзи.

— Маса отива — прошепна тя. — А Сам грижи. Не страхува, а?

Той кимна уморено с глава. Мей-мей спеше дълбоко. А Сам коленичи до леглото и леко, нежно я погали по главата.

— Не страхува, маса. А Сам грижи много, докога маса върне.

Струан излезе на пръсти от стаята.