Джеймс Клавел
Тай-пан (23)

Двадесета глава

Слънцето вече се беше спуснало зад планината, но пристанището все още се къпеше в злато. А Сам свали бинокъла от очите си и тревожно се отдалечи от дупката в градинската тухлена стена. Бързо прекоси купчините от пръст и камъни, които скоро щяха да се превърнат в истинска градина, и бързо влезе в дневната.

— Майко! Корабът на татко е близо до брега! — извика тя. — Ох-ко, той изглежда много ядосан.

Мей-мей престана да шие фустата.

— Откъде идва — от „Чайна клауд“ или от „Рестинг клауд“?

— От „Рестинг клауд“. По-добре вижте сама.

Мей-мей грабна бинокъла, изтича в градината и застана зад малкото решетъчно прозорче. Огледа крайбрежните води и откри Струан. Той седеше в средата на голяма лодка, а в задния край се вееше Лъвът и Драконът. А Сам бе права. Той наистина изглеждаше ядосан.

Тя затвори решетката на прозорчето и изтича обратно.

— Разтребете всичко това и се постарайте да го скриете добре!

Но когато А Сам грабна балната рокля и фустата невнимателно, тя я ощипа силно по бузата.

— Не ги мачкай, развратнице! Те струват цяло състояние! Лим Дин! — изкрещя тя. — Бързо пригответе банята на татко и гледайте дрехите му да са сгънати добре и нищо да не е забравено. О, да, и ако не искате да си имате неприятности, постарайте се водата да е гореща. Извадете парфюмирания сапун и новата гъба!

— Добре, майко!

— И внимавайте! Татко фучи от гняв!

— Ох-ко!

— Ох-ко, наистина! Най-добре пригответе всичко както трябва или ще набия и двамата! И ако нещо провали плановете ми, ще защипя и на двамата пръстите и ще ви налагам с камшика, докато се облещите! Марш бързо!

А Сам и Лим Дин изтичаха навън. Мей-мей влезе в спалнята си и огледа дали няма следи от балната рокля. Сложи парфюм зад ушите си и седна. „Майчице — помисли тя, — дано да не е в лошо настроение довечера.“

Струан крачеше раздразнено към портата на голямата тухлена сграда.

Протегна ръка към дръжката, но вратата се отвори широко и на прага цъфна усмихнат и покланящ се Лим Дин.

— Добро нещо залез, айейа, маса?

В отговор Струан изръмжа намусено.

Лим Дин затвори портата и изтича към входната врата, където отново се усмихна широко и направи още по-нисък поклон.

Струан провери мимоходом показанията на корабния барометър, който висеше на стената в антрето. Беше закачен с халки и тънкото остъклено живачно стълбче показваше 29,8 инча — хубаво време.

Лим Дин затвори тихо вратата, изтича пред Струан надолу по коридора и отвори вратата към спалнята. Струан влезе, затвори вратата с ритник и я залости. Лим Дин вдигна очи нагоре. Почака минута, докато се успокои, после изчезна в кухнята.

— Днес някой ще отнесе боя — прошепна той тихо на А Сам. — Положително! Ще му щипнат и пръста.

— Не се безпокой за нашия дяволски варварски баща — отвърна А Сам също така тихо. — Обзалагам се, че парите, които майка ще му донесе другата седмица, ще го накарат завчас да загука като гълъб.

— Съгласен!

Мей-мей застана на вратата.

— Какво си шепнете вие — безсрамни роби, вмирисани кучешки мърши? — изсъска тя.

— Просто се молим татко да не се сърди на нашата скъпа красива майка — каза А Сам с трепкащи мигли.

— Тогава побързай, мазна развратнице. Защото за всяка гневна дума, която ми каже, ще получиш плесница!

Струан стоеше по средата на стаята и разглеждаше голямата мръсна, завързана на възли носна кърпа, която бе извадил от джоба си. „Проклет да съм, ако знам какво да правя сега“ — мислеше си той.

След боя той бе завел ерцхерцога до новото му жилище на „Рестинг клауд“. Почувства облекчение, когато Орлов му каза насаме, че никой не му е попречил да прерови багажа.

— Но не намерих никакви документи. Имаше малка касичка, но вие ми казахте да не чупя нищо, така че я оставих непокътната. Имах много време — моряците занимаваха слугите.

— Благодаря. Нито дума за това сега!

— За глупак ли ме вземате! — разсърди се Орлов заради накърненото му достойнство. — Между другото, мисис Куанс и петте деца са настанени в малкото корабче. Казах, че Куанс е в Макао и ще се върне утре по обяд. Доста се измъчих, докато отговоря на всичките й проклети въпроси. Тя би изтръгнала отговор и от щипалка!

Струан бе оставил Орлов и бе отишъл в каютата на момчетата. Сега те бяха чисти и облечени в нови дрехи. Волфганг бе все още с тях и те не се страхуваха от него. Струан им каза, че на другия ден ще отидат с него в Кантон, където ще ги качи на кораб, заминаващ за Англия.

— Ваш’благродие — каза малкото англичанче, когато той тръгна към вратата, — мога ли да ви видя насаме?

— Да — отговори Струан и заведе момчето в друга каюта.

— Татко ми каза да ви предам това. Ваш’благродие, и да н’казвам на никого, нит’ на мистър У Пак, нит’ дори на Бърт. — Фред развърза с треперещи пръсти платненото вързопче, все още прикрепено към пръчката, и го разстла. То съдържаше малък нож, парцалено кученце и голяма, завързана на възли кърпа. Подаде нервно кърпата и за учудване на Струан обърна гръб и затвори очи.

— Какво правиш, Фред?

— Татко каза да н’гледам и да се обърна с гръб, Ваш’благродие — отговори Фред със стиснати очи.

Струан развърза кърпата и зяпна от учудване — рубинени обеци, диамантени висулки, обсипани с диаманти пръстени, голяма изумрудена брошка и много изпочупени и криви златни катарами, натежали от диаманти и сапфири, на стойност четирийсет до петдесет хиляди лири. Пиратска плячка!

— Какво иска от мен да направя с това?

— Мога ли да отворя очи, Ваш’благродие? Нищо не виждам!

Струан завърза кърпата и я постави в джоба на сюртука си.

— Да, кажи сега какво поиска баща ти да направя с това!

— Той каза, че т’ва е мое… забравих думата. Беше нещо кат „ретство“ или „летство“. — Очите на Фред се изпълниха със сълзи. — Аз съм добро момче, Ваш’благродие, но забравям!

Струан клекна и го хвана здраво, но нежно за раменете.

— Не плачи, момче, нека помислим. Не беше ли „наследство“?

Момчето вдигна очи и го погледна, сякаш той бе магьосник.

— Да — „летство“, откъде разбрахте?

— Няма нужда да плачеш. Ти си мъж, а мъжете не плачат.

— Какво значи „летство“?

— Това е подарък, обикновено пари, които бащата дава на сина.

Фред дълго мисли, после каза:

— Защо ме помоли татко да н’казвам на Бърт?

— Не знам.

— К’во, Ваш’благродие?

— Може би защото иска ти да го получиш, а не Бърт.

— Може ли едно „летство“ да бъде на много синове?

— Да.

— Можем ли аз и моят брат да разделим едно „летство“? Ако го получим?

— Да, ако получиш такова.

— О, добре. — Момчето избърса сълзите си. — Брат ми Бърт е най-добрият ми приятел.

— Къде живеехте ти и твоят брат? — попита Струан.

— В къща. С майката на Бърт.

— Къде беше къщата, момче?

— Близо до морето. Близо до корабите.

— Имаше ли мястото име?

— О, да. Казваше се „пристанището“. Ние живеехме в една къща в „пристанището“ — отговори гордо момчето. — Татко каза, че на теб мога да говоря цялата истина.

— Да се връщаме сега, а? Освен ако има още нещо.

— О, да — каза бързо Фред, докато завързваше вързопчето. — Татко каза да го вържа кат’ по-рано. За да се запази в тайна. И да н’казвам. Готов съм, Ваш’благродие.

* * *

Струан отново развърза кърпата. Божичко, какво да правя с това съкровище? Да го изхвърля? Не мога да направя това. Да намеря собствениците? Как? Може да са испанци, французи, американци или англичани? И как да обясня произхода на скъпоценностите?

Отиде до огромното, покрито с балдахин легло и го дръпна до стената. Видя, че новият му вечерен тоалет е подреден грижливо. Той клекна до леглото. Имаше желязна каса, циментирана за пода.

Отвори я и постави вързопчето при личните си документи. Зърна библията, която съдържаше другите половинки от монети, и изруга. Затвори отново кутията и придвижи леглото обратно до стената, а после тръгна да излиза от стаята.

— Лим Дин!

Китаецът изникна начаса с безизразни очи и широка усмивка.

— Много бързо баня!

— Баня вече готов, маса! Няма защо!

— Чай!

Лим Дин изчезна. Струан прекоси спалнята към отделението, специално пригодено за баня и тоалетна. Роб се бе изсмял, когато видя плановете. Независимо от това, настоя да построят нововъведението точно както бе планирал.

Високата желязна вана бе поставена на ниска платформа и от нея към стената водеше отводнителна тръба, а оттам в дълбока, иззидана от камъни яма, изкопана в градината. Над ваната висеше продупчена желязна кофа, закачена за гредата на тавана. На покрива на къщата имаше резервоар за прясна вода, която отиваше до кофата по тръба. Тоалетната представляваше затворен шкаф с подвижна вратичка и кофа, която се зареждаше за през нощта.

Банята беше вече пълна с гореща вода. Струан свали вкисналите от потта дрехи и прекрачи с благодарност в банята. Обтегна се назад и потъна в блаженство.

Вратата на спалнята се отвори и влезе Мей-мей. След нея вървеше А Сам и носеше поднос с чай и горещ дим сум, а по петите й се влачеше Лим Дин. Те всички влязоха в банята и Струан стисна отчаяно очи. Никакви обяснения и наказания не можеха да внушат на А Сам, че не бива да влиза в банята, докато той се къпе.

— Здравей, тай-пан — поздрави Мей-мей със слънчева усмивка. — Цялото му раздразнение изчезна. — Ще пием заедно чай — добави тя.

— Добре.

Лим Дин вдигна мръсните дрехи и изчезна. А Сам постави весело таблата на масата, защото знаеше, че е спечелила баса. Каза нещо на Мей-мей на кантонски, което я накара да се разсмее, сама се изкикоти и побягна вън от стаята, като затвори след себе си вратата.

— Какво каза тя, по дяволите?

— Женски приказки.

Той вдигна гъбата, за да я хвърли по нея, но Мей-мей побърза да каже:

— Каза, ти си много як мъжки.

— Защо не разбере А Сам, дявол я взел, че банята е интимно място?

— А Сам е много интимна. За какво ти срамуваш, а? Тя много гордее с тебе. Няма за какво срамуваш. — Тя свали дрехите си, прекрачи във ваната и седна в другия край. После наля чая и му предложи.

— Благодаря. — Той пи от чая, после се пресегна и взе едно парче дим сум.

— Борба добра ли беше? — попита тя. Забеляза на ръката му заздравелите рани, останали от зъбите й, и се усмихна скришом.

— Чудесна!

— Защо бил толко ядосан?

— Няма причина. Много са хубави — добави той, като си взе още една хапка. После й се усмихна. — Ти си красива и си измислила най-добрия начин за пиене на чая.

— Ти си красив.

— Идва ли в къщата фън шуй?

— Кога конкурс за рокля?

— В полунощ. Защо?

Тя вдигна рамене.

— Половин час преди полунощ ще върнеш ли тука?

— Защо?

— Искам да видя мой мъж. Да отвлека от тая лоша уста с кравешко виме. — Кракът й се плъзна под водата.

Струан трепна от внезапната интимна атака и едва не изпусна чая си.

— Престани да правиш това и внимавай. — Той спря ръката й и се засмя. — Бъди добро момиче.

— Да, тай-пан. Ако ти сам внимателен. — Мей-мей се усмихна мило и остави ръката си да лежи кротко в неговата. — Ти не зяпаш мене, както зяпал онази дяволска женска, макар че аз без дрехи. Какво липсва на мои гърди?

— Идеални са! Ти си идеална! Разбира се, че си. Сега престани да ме дразниш!

— Значи ще върнеш тук в половин час преди?

— Всичко ще направя, за да има мир. — Струан отпи от чая. — А, да. Ти не ми отговори. Идва ли в къщата фън шуй?

— Да. — Тя вдигна сапуна и започна да се сапунисва, но не каза нищо повече.

— Слушай, кажи да или не.

— Да. — И отново замълча, възхитителна и нежна. Мълчанието й го вбесяваше.

— Кажи какво се е случило.

— Аз съжалявам ужасно, тай-пан, но ние точно върху клепач на дракон и трябва да заминаваме.

— Никъде няма да заминаваме и точка по въпроса!

Тя започна да тананика песничка. Когато свърши да се сапунисва, изми пяната и го погледна нежно с широко отворени очи.

— Завърти, за да сапунисвам твой гръб.

— Няма да заминем! — повтори той подозрително.

— Ма-рий дойде този следобед и ние поприказвали много хубаво.

— Няма да заминем! И точка по въпроса!

— Виж какво, тай-пан. Аз не глуха. Чух фантастично добре пръв път. Искаш ли да изтъркам гръб или не? Той обърна гърба си и тя започна да го сапунисва.

— Ние няма да заминем и край! Защото твоя майка решила така! — каза тя на кантонски.

— Какво? — попита той, като изви леко врата си, за да се наслаждава на нейните леки пръсти, докато масажираше приятно раменните му мускули.

— Стара кантонска поговорка — кога лястовици гнездят изгрев-слънце се усмихва.

— Какво означава това?

— Какво означава? — попита тя, доволна от себе си. — Просто щастлива мисъл, това е. — Тя гребна малко вода и изми пяната. — А Сам, а-а-ах!

А Сам дотърча с огромни хавлиени кърпи. Мей-мей стана и А Сам уви едната от тях около нея и подаде другата на Струан.

— Кажи й, по дяволите, че аз сам ще го направя! — извика той.

Мей-мей преведе. А Сам остави кърпите, изкиска се и побягна навън.

Струан излезе от ваната и Мей-мей го зави с кърпа. За негово учудване, тя бе затоплена.

— Казах в бъдеще А Сам да готви малко хавлии на огън — обясни Мей-мей. — Добре за здраве.

— Великолепно е! — каза той и избърса водата от тялото си. Отвори вратата и видя, че леглото му е отвито и на бюрото са приготвени нови дрехи.

— Ти имаш време за малко почивка — каза Мей-мей и когато той се опита да възрази, добави повелително: — Ти почивай!

Струан погледна часовника си. Имаше още много време и той легна в леглото. Изпъна се блажено.

Мей-мей повика А Сам при себе си в банята и затвори вратата. Момичето коленичи, разви кърпата от краката на Мей-мей и ги избърса. Напудри ги и смени старите бандажи с чисти и сухи, после обу върху тях нови бродирани пантофки.

— Толкова са красиви, майко — каза тя.

— Благодаря, А Сам — Мей-мей леко я щипна по бузата, — и моля те, не говори толкова високо за атрибутите на татко.

— Аз само направих учтива забележка, а те наистина заслужават уважение. — А Сам махна карфиците от косата на Мей-мей и започна да я реше. — Нормално е един татко да се радва на такива комплименти. Аз наистина съвсем не разбирам нашия варварски татко. Досега ни веднъж не ме е повикал в леглото си. Толкова ли съм отвратителна?

— Непрекъснато ти повтарям, че варварите не лягат с всички жени в къщата — обясни уморено Мей-мей. — Той изобщо няма да го направи. Това е против неговата религия.

— Наистина много лош джос! — подсмръкна А Сам. — Да имаш такъв баща, така надарен, и религията му да не позволява!

Мей-мей се усмихна и й върна хавлиената кърпа:

— Бягай оттук, малка мазнице. Донеси чай след един час и ако закъснееш, хубавичко ще те напердаша.

А Сам побягна.

Мей-мей се парфюмира и влезе в стаята с мисълта за балната рокля и за другата изненада.

* * *

Лайза Брок отвори вратата на каютата и отиде до койката. Чувстваше, че я облива студена пот. Знаеше, че въпросът за Тес щеше да се реши сега или никога.

— Хайде, скъпи. — Тя започна да буди Брок. — Време е за ставане.

— Остави ме. — Брок се обърна на другата страна, полюляван леко от вълните, които плискаха по корпуса на „Уайт уич“. — Ще успея да се облека навреме.

— Говориш едно и също нещо от половин час. Ставай или ще закъснееш.

Брок се прозя и се протегна, после се изправи в леглото.

— Още не е започнало да залязва слънцето — каза той полусънен, като погледна през илюминатора.

— Скоро ще пристигне Горт и ти искаше да бъдеш готов по-рано. После трябва да прегледате счетоводните книги заедно с компрадора. Каза ми да те събудя.

— Добре, престани да нареждаш, Лайза! — Той отново се прозя и погледна жена си. Тя бе облечена в нова рокля от тъмночервен копринен брокат, бухнала широко върху многобройни фусти. Косата й бе сресана на кок. — Много си елегантна — каза той машинално и отново се протегна.

Лайза повъртя в ръце огромната шапка с пера и отново я остави.

— Ще ти помогна — каза тя.

— Какво е това? Казах ти, че старият ми костюм си го бива — избухна той, като видя новите дрехи на стола. — Мислиш ли, че толкова лесно се намират пари тези дни, та ги харчиш, все едно че са сол?

— Не, мили, но ти имаш нужда от ново облекло, за да изглеждаш красив. — Тя му подаде корсета — модна дреха, придаваща елегантен вид на мъжките талии. Брок изруга и стана от леглото. След това пристегна корсета върху дългото си вълнено бельо и после недоволно позволи на жена си да му помогне в обличането на останалите дрехи.

Но когато се погледна в огледалото, остана доволен. Новата набрана риза издуваше гърдите му и светлокафявият кадифен сюртук със златна бродерия на реверите му стоеше като излят: широк в раменете и тесен в талията. Тесните бели панталони бяха гладко изпънати от каиши, скрити под меките черни лачени ботуши. Бродирана до кръста жилетка, закопчана с ланец златна верижка.

— Боже мили, та ти си цял английски крал!

Той среса брадата си и тя щръкна предизвикателно.

— Е — каза той, като се опита да скрие доволството си, — може би си права. — Той се обърна в профил и приглади още повече кадифето върху гърдите си. — Можеше да бъде и по-стегната на гърдите.

* * *

Лайза се засмя.

— Хайде, момче — каза тя, вече без да се страхува. — Мисля, че рубинената карфица на врата ти е по-хубава, отколкото диамантената.

Той смени карфицата и продължи да се възхищава на себе си, после се засмя, хвана я през кръста и я повлече в ритъма на валс.

— Ти ще си красавицата на бала, мила! — каза той. Лайза се опита да изглежда весела, но по очите й Брок разбра, че нещо не е в ред.

— Какво има?

Тя извади носна кърпа, избърса потта от челото си и после каза:

— Ами става дума за Тес.

— Да не е болна?

— Не, добре е… да я заведем на бала.

— Да не си полудяла!

— Направих й рокля… О, много е красива… Сресах косата й. Най-напред ще я одобриш преди…

— Тогава кажи й да си ляга, по дяволите! На никакъв бал няма да ходи, дявол го взел! Знаеше какво мисля по този въпрос! Значи си й направила рокля, а? — вдигна той ръка, готов да я удари.

— Послушай за момент — каза тя, преодоляла страха си. — Чуй първо. Нагрек… и тя.

Юмрукът замръзна във въздуха.

— Какво Нагрек?

— Добре е, че умря онази нощ. Тес, ъ-ъ, тя е… — Очите й се напълниха със сълзи. — Не исках да те безпокоя, но тя…

— Да не е бременна?

— Не, много се безпокоях този месец, докато тя беше в Кантон. Страх ме беше да не съм сгрешила. Но миналия месец имаше мензис, слава богу, така че този страх отпада.

— Но тя вече не е девствена, така ли? — попита той ужасен.

— Все още е девствена. — Сълзите се стичаха по лицето й.

— Тогава, ако е девствена, защо се безпокоиш, по дяволите? Успокой се, Лайза — каза той и я погали по бузата.

Лайза разбра, че никога повече няма да може да му каже, че Тес не е вече девствена. Но за щастие бе успяла да убеди момичето, че всичко е било въображение и че тя е отново чиста като Девица.

— Миналият месец беше ужасен. Ужасен! Но той е и предупреждение за нас, Тайлър. Безпокоя се за теб — ти не виждаш, че тя е пораснала. Страх ме е, че виждаш това, което е пред очите ти. — Той отвори уста и се опита да каже нещо, но тя продължи бързо: — Моля те, Тайлър. Умолявам те. Погледни я само и ако решиш, че е пораснала, нека я вземем. Ако ти се стори, че не е, тогава няма да дойде. Казах й, че ти ще решиш.

— Къде е Тес сега?

— В главната каюта.

— Ти чакай тук!

— Да, мили.