Лари Нивън
Пръстенов свят (21)

Глава двадесет и първа
ЖЕНАТА ОТВЪД РЪБА

Името й бе Харлоприлалар Хотруфан. Била в екипажа на космическия кораб… „Пионер“, както го нарече Несус след кратко колебание… около двеста години.

„Пионер“ обикалял по двадесет и четири годишен маршрут, включващ четири слънца и техните системи: пет планети с кислородна атмосфера и пръстеновия свят. Думата „година“, която бе използвана, се оказа традиционна единица за време, нямаща нищо общо с тукашното. Навярно бе обозначавала времето, необходимо на един от изоставените светове за обиколка около слънцето му.

Преди да бъде построен пръстеновият свят, две от петте планети, навестявани от „Пионер“, били гъстонаселени. Сега те, както и останалите, били изоставени и покрити с рядка растителност и развалини на умиращи градове.

Харлоприлалар бе минала по този маршрут осем пъти. Знаела, че на тия планети могат да се открият растения и животни, неуспели да се приспособят към пръстеновия свят поради отсъствието на климатично редуване на зимни и летни сезони. Някои растения се използвали за подправки. Някои животни — за храна. Друго не знаела и не искала да знае. Трудът й нямал нищо общо с товаро-разтоварните работи.

— Не е отговаряла и за поддържането на жизнеобезпечаващите системи — каза Несус. — Просто не можах да разбера с какво точно се е занимавала. Екипажът е бил от тридесет и шест души. Задълженията на някои от тях без съмнение не са могли да бъдат особено сложни. Според мен, тя не е извършвала никаква дейност от жизнена важност за оцеляването на кораба или екипажа. Не ми се вижда и много умна, Луис.

— Сети ли се да питаш какво е било съотношението на членовете на екипажа по полов признак? От тези тридесет и шест души колко са били жени?

— Да, тя ми каза това. Три.

— Е, тогава няма защо да ме питаш за професията й.

Двеста години пътуване, сигурно и приключения.

Накрая, някъде при завършването на осмия курс, пръстеновият свят престанал да отговаря на позивните на кораба.

Електромагнитните намотки не сработили.

Доколкото могли да видят с телескопа, нямало признаци на живот на нито една от площадките за кацане.

Петте планети, до които пътувал „Пионер“, не разполагали с електромагнитни спирачни полета, така че корабът имал достатъчно гориво от кондензиран междузвезден водород, събран по пътя. Бил в състояние и да кацне… но къде?

Не на самия пръстенов свят. Противометеоритната защита щяла веднага да ги унищожи.

Не получили разрешение да кацнат на никое от летищата на ръба на пръстена. Без съмнение, там нещо не било наред.

Да се върнат на изоставените планети? Да започнат нов живот — тридесет и трима мъже и три жени?

— Били са пленници на навика и рутината и явно не са им стигали сили да вземат такова решение. Изпаднали в паника — поясни Несус. — На кораба избухнал бунт. Главният пилот успял да се заключи в командната каюта достатъчно дълго време, за да приземи звездолета на страничен космодрум. Заради това го убили. Както каза Харлоприлалар, „задето поставил в опасност кораба и живота им“. А ако питаш мен, причината може да е била и друга — че нарушил традицията, като кацнал с помощта на ракетни двигатели и без да поиска разрешение…

Луис почувства, че някой го следи, и погледна нагоре.

Жената космонавт все още ги наблюдаваше. Несус отвръщаше на погледа й с една от главите си, лявата.

Ясно, криеше таспа в тази глава. Това бе причината да гледа постоянно нагоре. Тя не искаше да изпуска кукловода от полезрението си, а той, от своя страна, не й позволяваше да се откачи от въдицата на таспа.

— След като убили командира, напуснали кораба — продължи Несус. — Едва тогава разбрали какво зло им е сторил. Чилтанг бронът не работел, не функционирал въобще. Оказали се в безпомощна самота край една стена, висока хиляда мили.

— Как го каза? Чилтанг…

— Не мога да ти обясня как се превежда „чилтанг брон“ на интерезик или на езика на Говорителя. Знам обаче как функционира и това, струва ми се, е изключително важно за нас…

Строителите на пръстеновия свят създали безотказно работещи машини. Изглеждало дори, че в много отношения те били предвидили разрухата на цивилизацията, едва ли не я били планирали, отчитайки, че редуването на циклите на варварство и култура са нещо естествено за човешкото развитие. Взели мерки цялата изключително сложна структура да не престане да функционира поради прекъсване на обслужването й. Всичко можело да се случи — потомците на Строителите да забравят как се поддържат въздушни шлюзи и електромагнитни оръдия, как се създават светове или дори летящи автомобили; цивилизацията можела да загине, но пръстеновият свят нямало да престане да функционира.

Противометеоритната защита, например, била толкова съвършена, че Харлоприлалар…

— Викай й Прил за по-кратко — предложи Луис.

— …че Прил и колегите й никога не допускали възможността защитата да откаже.

Какво е могло да се случи на космодрума? Някой слабоумник да забрави и двете врати на въздушния шлюз отворени?

Нямало обаче въздушни шлюзове! Вместо тях се използвал чилтанг бронът, машина, чрез която структурата на пода на пръстеновия свят, а също и на ръба на пръстена, ставали проницаеми за материята. Е, макар и с известна съпротива. Когато чилтанг бронът бил включен…

— Генератор за осмоза — предположи Луис.

— Възможно е. Предполагам, че брон означава модификатор. Когато бил включен, се губело известно количество въздух, но бавно, и то само докато функционирал генераторът. Хората прониквали през преградата в скафандри и съпротивата на материята наподобявала силен вятър. Машините и другите вещи с голяма маса се изтегляли с помощта на трактори.

— А въздухът? — запита Говорителя.

— Та нали са го произвеждали навън, чрез трансмутация!

Да, пръстеновият свят наистина познавал евтината трансмутация. Била такава единствено в големи мащаби и имала някои ограничители. Самата машина била гигантска. Владеела превръщането на един елемент в друг. Двата трансмутатора на космодрума превръщали оловото в азот и кислород. То било удобно както за складиране, така и за пренасяне през стената.

Генераторите за осмоза работели безотказно. Повреди ли се въздушен шлюз, можел да се изгуби цял един ураган от въздух, годен за дишане. При повреда на чилтанг брона обаче, най-лошото, което можело да се случи, е да се затвори пътят към пространството. И към завръщащите се космонавти.

— Към нас също — добави Говорещия с животни.

— Не бързай толкова — каза Луис. — Може би генераторът за осмоза е точно това, което ни е необходимо, за да се приберем у дома. Въобще няма да се налага да преместваме „Лъжецът“. Би било достатъчно да насочим чилтанг брона към основата на пръстена и корабът ни ще премине през нея като вода през пясък. Ще се окажем извън този свят и от другата му страна.

— И ще потънем в противометеоритния слой от пореста пластмаса — отвърна Говорителя. — Извинявам се. Там би могъл да ни помогне дезинтеграторът.

— Така е — каза Несус. — За съжаление, не разполагаме с чилтанг брон.

— Но тя е тук. Значи, успяла е да се промъкне.

— Да…

На специалистите по магнитна хидродинамика се наложило да усвоят една съвсем нова за тях професия, преди да възстановят чилтанг брона. Това им отнело няколко години. Машината се повредила в работещо състояние и била частично стопена и деформирана. Наложило се да направят нови части, да ги настроят, да използват материали, за които са знаели, че няма да издържат, но са се надявали да не покажат негодността си веднага.

Имало и нещастен случай. Един зле калибриран осмотичен лъч пронизал „Пионера“. Двама космонавти загинали веднага, потънали до кръста в металния под, а седемнадесет получили необратими мозъчни увреждания плюс други наранявания, причинявани тогава, когато някои проницаеми тъкани станат прекалено проницаеми.

Така или иначе, останалите шестнадесет успели да се промъкнат. Взели и идиотите със себе си. Взели и чилтанг брона, в случай, че новият пръстенов свят се окажел прекалено негостоприемен.

Открили дивачество. Нищо друго, освен дивачество.

След няколко години неколцина космонавти се опитали да напуснат пръстеновия свят.

Чилтанг бронът този път отказал да работи, четирима от тях останали зазидани в стената. С това всичко приключило. На другите им станало ясно, че никъде в пръстеновия свят няма да намерят резервни части.

— Не мога да разбера защо варварството е настъпило толкова бързо — каза Луис. — Нали една обиколка на „Пионера“ е продължавала двадесет и четири години?

— Двадесет и четири години корабно време, Луис.

— Да, да. Схващам разликата.

— За кораб, пътуващ с импулс една гравитационна единица, звездите са на разстояние от три до шест години една от друга. Действителните разстояния обаче са големи. Прил говори за затънтен район на двеста светлинни години от основната галактическа плоскост, където три слънца били едва на десет светлинни години едно от друго.

— Двеста светлинни години… Как мислиш, това не е ли близо до границата на известното пространство?

— Може и така да е. Планети с кислородна атмосфера обикновено не се срещат другаде толкова често, колкото в близост до Слънцето. Харлоприлалар говори, че обитателите на пръстеновия свят много отдавна са разполагали с техника за преобразуване на планети по земен образец. Имало е случаи някои от тези светове да бъдат изоставени от нетърпеливите Строители още преди да е приключил процесът.

— Това би могло да обясни много неща. Освен ако… Не, по-добре е да не говоря.

— За маймуните ли си мислиш, Луис? Има достатъчно доказателства, че твоят вид е еволюирал на Земята. Не е изключена обаче възможността тя да е била удобен обект за моделиране поради близостта й с планети от съседни звездни системи. Нищо чудно Строителите да са закарали там домашни животни и слуги.

— Като маймуни и неандерталци, например? — предположи Луис. — Просто фантазирам. Явно не е нещо, което би трябвало да знаем.

— Прав си. — Кукловодът дъвчеше растителна тухла, докато разговаряха. — Стандартният маршрут на „Пионера“ е надвишавал триста светлинни години. Имало е достатъчно време за много промени през едно такова пътуване, макар промените там да не са били често явление. Обществото, в което живяла Прил било устойчиво.

— А защо тя е толкова сигурна, че целият пръстенов свят се е върнал към варварството? Каква част от него са успели да изследват?

— Много малка и все пак достатъчно голяма. Прил е права. Резервни части за чилтанг брона няма да се намерят. Предполагам, че целият пръстенов свят вече е подивял.

— Как?

— Прил се опита да ми обясни случилото се така, както на нея го обяснил друг член на екипажа. Разбира се, той е опростил нещата. Изглежда, процесът е започнал години преди „Пионера“ да излети в последния си полет.

Кукловодът преглътна последната хапка от тухлата.

— Имало е десет населени планети. Когато строежът на пръстеновия свят приключил, всички те били изоставени, подхвърлени на съдбата им без човешко присъствие. Представи си как би изглеждала една такава планета. Сушата е пълна с градове в различни фази на развитие. Може би бордеите са били нещо отживяло, но все пак ги е имало. Цялата земя била покрита с отпадъчни продукти: използвани контейнери, счупени машини, повредени книги и филми. Изобщо с множество неща, които не са могли да бъдат изгодно преработени или използвани по някакъв друг начин. Моретата сигурно са се превърнали в сметища поне за сто хиляди години. Няма начин да не са хвърляли отпадъчни радиоактивни вещества. Какво чудно би имало тогава морският живот да еволюира в съответствие с новата среда? Какво чудно би имало да се появят форми на живот, способни да преработват отпадъците?

— Веднъж това се е случило на Земята — каза Луис Ву. — Бактерия, която се храни с полиетилен. Започнала да изяжда опаковките в супермаркетите. Отдавна я няма. Така или иначе, ние се отказахме от полиетилена.

— Представи си десет такива планети. Ще се появят бактерии, способни да се хранят с цинкови сплави, с пластмаси, с бои, с изолацията на електропроводници, с току-що изхвърлен боклук и с боклук на хилядогодишна възраст. Подобно нещо би могло да навреди дори на космическите кораби, които редовно посещавали старите планети, търсейки форми на живот, забравени на пръстеновия свят или неприспособили се към него. Носели са оттам и други неща: сувенири и предмети на изкуството, чието транспортиране е било забравено или просто отлагано. Наложило се е вероятно да превозят експонатите на много музеи.

— Един от корабите пренесъл бактерия, способна да разруши структурата на свръхпроводник, работещ при стайна температура, елемент, използван много в сложното оборудване. Бактерията работела бавно. Била млада и примитивна и в началото лесно я унищожавали. Сигурно различни нейни мутации са били извозвани до пръстеновия свят от космическите кораби, докато най-сетне една успяла да се закрепи. Тъй като действала много бавно, повредила кораба дълго след неговото кацане. Повредила чилтанг брона на космодрума едва след като космонавтите неволно я пренесли там. Започнала да руши електромагнитните приемници, след като совалките, пътуващи по ръба на пръстеновия свят, я разнесли навсякъде.

— Говориш за електромагнитни приемници на енергия?

— Енергия е била произвеждана от засенчващите плоскости чрез термоелектричен ефект и оттам препращана като лъч към пръстеновия свят. По всяка вероятност, това излъчване е било обезопасено. Ние поне не го регистрирахме. Подаването навярно прекъснало автоматично, след като устройствата на пръстеновия свят престанали да го приемат.

— Не виждам защо не са произвели друг свръхпроводник — каза Говорителя. — На нас са ни известни две основни молекулярни структури, всяка от тях с различни вариации, отговарящи на различни температурни режими.

— Съществуват поне четири основни структури — поправи го Несус. — Ти си напълно прав, пръстеновият свят е трябвало да оцелее и след падането на градовете. Едно по-младо и по-динамично общество навярно е щяло да се справи с проблема. Представи си обаче с какви трудности са се сблъскали те. Голяма част от ръководителите им загинали заедно със сградите си, когато потокът от електроенергия секнал. Без енергия не са могли да експериментират кой знае колко с нови свръхпроводници. Складираната енергия вероятно е била конфискувана за личното потребление от хората с политическа мощ или се е използвала за поддържането на цивилизовани области с надеждата, че някой ще направи нещо. Синтезните двигатели на космическите кораби също не са могли да бъдат използвани, тъй като чилтанг броновете са се нуждаели от свръхпроводници. Хора, които събрани заедно са могли да свършат някаква работа, просто е нямало как да се срещнат. Компютърът, контролиращ електромагнитните устройства, бил мъртъв. Самите тези устройства останали без енергия.

— Както в приказката — каза Луис. — Поради липсата на един гвоздей пропаднало цялото кралство.

— Знам тази приказка, но не я цитиращ съвсем на място — каза Несус. — Нещо все пак е могло да се направи. Разполагали са с мощности, чрез които да кондензират течен хелий. С прекратяването на притока от лъчева енергия поправката на приемащите устройства станала безпредметна. Чилтанг броновете обаче са могли да бъдат приспособени към метални свръхпроводници, охлаждани от течен хелий. С чилтанг броновете щели да имат достъп до космодрумите. Можели са да изпратят до засенчващите плоскости кораби, които да включат енергийните излъчватели, с чиято помощ други свръхпроводници, охлаждани с течен хелий, да бъдат свързани с енергийните приемници. За всичко това обаче е била необходима складирана енергия. А те са използвали запасите от такава за улично осветление, за поддържането на оцелелите плаващи сгради във въздуха, за готвене и замразяване на храни! Това е довело до падението на пръстеновия свят.

— И до нашето също — добави Луис Ву.

— Да. Поне имахме късмет, че срещнахме Харлопралалар. Тя ни спести една излишна разходка. Вече не е необходимо да продължаваме пътуването си към ръба.

Луис почувства как внезапно го заболя глава.

— Аз на това не му казвам късмет — рече Говорителя. — Ако е късмет, защо не се радвам? Изгубихме целта на пътуването си и се лишихме от последната надежда за избавление. Транспортните ни средства са унищожени. Един член на нашия екипаж е изгубен нейде в този грамаден град.

— Мъртва е — каза Луис. Когато го погледнаха неразбиращо, той посочи с пръст в полумрака. Велосипедът на Тила се мержелееше, осветен от фаровете.

— Ще трябва сами да си създаваме късмет от сега нататък — добави той.

— Виждам. Нали си спомняш, Луис, вече ти бях казал, че късметът й е непостоянен. Не можеше да бъде иначе. Ако бе действал непрекъснато, тя нямаше да се окаже на борда на „Лъжецът“. И ние нямаше да катастрофираме. — Кукловодът замълча и след малко отново проговори. — Моите съболезнования, Луис.

— И аз съжалявам — изръмжа Говорителя.

Луис кимна с благодарност. Бе предполагал, че ще изпитва по-силни чувства. Инцидентът в Окото обаче някак си бе променил отношението му към Тила. Оттогава тя му изглеждаше по-малко действителна от Говорителя или Несус. Беше се превърнала в мит. Извънземните бяха къде-къде по-реални.

— Трябва да си намерим нова цел — каза Говорещия с животни. — Да открием начин и да изведем „Лъжецът“ в откритото пространство. Признавам, че нямам идеи.

— Аз имам — каза Луис.

Говорителя бе изненадан:

— Вече?

— Искам обаче да ги преценя по-внимателно. Не знам дали няма да ви се сторят налудничави или най-малкото неосъществими. Така или иначе, ще ни трябва превозно средство. Нека помислим как да си го набавим.

— Ще ни трябва шейна. Ще използваме оцелелия велосипед като влекач. И нещо голямо за шейна, може би стената на някоя сграда.

— Струва ми се, че има и по-добри варианти. Сигурно ще мога да убедя Харлоприлалар да ми обясни как работи оборудването, което държи тази сграда във въздуха. Току виж се окаже, че можем да използваме самата сграда като превозно средство.

— Опитай — каза Луис.

— А ти?

— Нека помисля още.

Цялата стена на сградата бе претъпкана от машини. Част от тях бяха повдигачи. Други контролираха климатичната инсталация, водопровода и канализацията. Трети задействаха и поддържаха електромагнитния клапан. Несус работеше. До него стояха Луис и Прил, без да си обръщат внимание.

Говорителя все още бе в затвора. Прил бе отказала да го пусне.

— Бои се от теб — обясни му Несус. — Не ще и дума, че мога да я попритисна. Ще се качиш на един от велосипедите, а аз ще заявя, че докато не те пусне на платформата, няма да дойда. Тогава ще трябва да отстъпи.

— Отде да зная дали няма да ме вдигне до тавана и после да ме пусне да падна? Благодаря.

Тя обаче бе разрешила на Луис да се качи.

Даваше вид, че не й обръща внимание, но в същото време внимателно я изучаваше. Устата й бе малка и без устни. Носът й също бе малък, прав и тесен. Нямаше вежди.

Нищо чудно, че не долавяше каквото и да е изражение на лицето й. То му наподобяваше манекените, използвани от производителите на перуки.

След два часа работа Несус подаде главите си от една шахта.

— Не мога да осигуря самостоятелно придвижване. Повдигащият механизъм е в състояние единствено да задържа сградата над повърхността. Изключих обаче едно коригиращо устройство, което я фиксира точно над определено място. Сега тя е във властта на ветровете.

— Или на някой влекач — усмихна се Луис. — Ще вържем сградата за велосипеда ти и той ще я изтегли.

— Не е необходимо да я тегли. Има импулсен двигател и ще може да я движи, оставайки в нея.

— Виждам, че и за това си помислил. Този двигател обаче е страшно мощен. Ако велосипедът се отскубне и се развихри из сградата…

— Да… — кукловодът се обърна към Прил и започна да обяснява нещо бавно и обстойно на езика на пръстеновия свят. След това се обърна към Луис. — Разбрах, че тук има достатъчно големи запаси от електроизолационна пластмаса. Ако обвием целия велосипед в нея, оставяйки свободен единствено контролния пулт…

— Това не е ли малко прибързано решение?

— Луис, ако велосипедът се развихри, бих могъл да пострадам.

— Добре… А ще можеш ли да приземиш сградата, когато това се наложи?

— Да. Имам контрол върху вертикалното придвижване.

— В такъв случай няма да ни трябва влекач. Хайде да действаме.

 

 

Луис не спеше, просто си почиваше. Лежеше по гръб в голямото легло. Очите му бяха отворени и вперени в мехурообразния прозорец на тавана.

Иззад края на една засенчваща плоскост започнаха да се подават първите слънчеви лъчи. Зазоряването не беше далеч, но дъгата все още ярко синееше на фона на черното небе.

— Навярно съм се побъркал — каза Луис Ву.

— Всъщност, какво друго можем да направим? — добави.

Реши, че спалнята навярно е била част от резиденцията на местния губернатор. Сега бе превърната в контролна стая. Заедно с Несус бяха поставили велосипеда в един вграден гардероб, сетне го бяха залели с пластмаса и накрая — с помощта на Прил — пуснаха електрически ток през пластмасата. Гардеробът се бе оказал с подходящи размери.

Леглото бе много старо. Изпукваше при всяко движение.

— Божия юмрук… — промърмори Луис в мрака. — Трябва да е хиляда мили висок. Безсмислено е да се създава толкова висока планина, освен ако…

Не довърши мисълта си. Изведнъж скочи, седна в леглото и се разкрещя.

— Жицата! Кабелът, който държи плоскостите!

Една сянка се шмугна в спалнята.

Луис изстина. Стаята бе тъмна. При все това, по раздвижването на самия мрак разбра, че към него се приближава гола жена.

Халюцинация ли беше? Или призракът на Тила Браун? Сянката го достигна, преди да успее да избере едно от двете предположения. Седна уверено на леглото, съвсем близо до него, докосна лицето му и погали бузите с краищата на пръстите си.

Бе почти напълно плешива. Косата й, макар и да беше тъмна, дълга и гъста, растеше само по широка един инч ивица на тила. В мрака не можа да различи чертите й. Тялото и обаче бе прекрасно, той осъзна, че всъщност го вижда за пръв път. Стройно и мускулесто, като на професионална танцьорка, с висока и масивна гръд.

Ако и лицето й беше в хармония с него…

— Иди си — рече Луис без грубост в гласа.

Хвана я за китката и прекрати допира на пръстите й до неговите бузи. Допирът наподобяваше масаж и беше безкрайно приятен. Изправи се на крака, изправи и нея, хващайки я за раменете. Как да я прогони? Дали просто да я обърне и да я потупа по гривата?

Тя плъзна краищата на пръстите си по шията му, този път на двете си ръце. Докосна го по гърдите. И на едно място, и на друго място, и изведнъж Луис Ву се почувства подлуден от сладострастие. Ръцете му обвиха раменете й като менгемета.

Тя отпусна своите и не му помогна, когато той започна трескаво да съблича пуловера си. Докато се разголваше, тя леко го докосваше на разни места, при това не непременно там, където се преплитаха нервите му. Но при всеки допир му се струваше, че докосва направо центъра за удоволствие в неговия мозък.

Вече изгаряше от желание. Ако сега тя се опиташе да го отблъсне, щеше да използва сила. Трябваше да я притежава! Една все още мислеща част от него обаче разбираше, че жената може да го охлади със същата бързина, с която го бе възбудила. Чувстваше се като млад сатир, но в същото време смътно осъзнаваше, че е марионетка.

В момента му беше все едно.

Лицето на Прил продължаваше да е все така безизразно.

Тя го доведе до ръба на оргазма и го задържа там дълго, доста дълго, така че последвалият момент приличаше на удар от мълния. Тази мълния обаче не бе кратка, а продължителна, и той просто запламтя от екстаз.

Когато всичко свърши, почти не разбра, че тя си отива. Не можеше да не е наясно колко успешно го бе изцедила. Заспа още преди тя да стигне до вратата.

Събуди се с една мисъл: защо направи това?

„Много аналитично взех да подхождам към всичко, укори се Луис. — Та тя е самотна и сигурно е била сама дълго време. Усвоила е едно умение и дълго време не е могла да го практикува“.

Умение. Навярно разбираше от анатомия повече, отколкото който и да е професор. Дали имаше докторска степен по проституция? Бе достигнала истинско вълшебство в тази най-древна професия! Луис Ву можеше да открива професионализма в която и да е област и много го ценеше. Тази жена наистина бе професионалист от висока класа.

Докосни нервите на човек в определен ред и той ще реагира по очакван от теб начин. Ако знаеш как точно да го направиш, можеш да превърнеш всеки в марионетка.

Както и късметът на Тила превръщаше хората в марионетки.

Бе започнал да се доближава до истината. И когато най-сетне отговорът дойде, той не бе изненадан.

Несус и Харлоприлалар, застанали с гръб към него, влачеха нещо, измъкнато от стаята с фризера. Огромно туловище на безкрила птица, по-голяма от човек. Несус бе обвил единия й крак с плат, за да не докосва мъртвото месо.

Луис отиде да отмени кукловода в тежката му работа. Откри, че заедно с Прил трябва да теглят птицата с две ръце. Тя го поздрави с кимване и той отговори на поздрава й.

— На колко години е? — попита кукловода.

Несус не се изненада от въпроса му.

— Не знам.

— Снощи дойде в стаята ми — поясни Луис и веднага съобрази, че това не означаваше нищо за тревопасния. — Нали ти е известно какво ние, хората, вършим, за да се възпроизвеждаме? А също и за развлечение.

— Добре ми е известно.

— Е, точно това правихме. Много я бива за тази работа. Толкова много, че не може да не я е практикувала поне хиляда години.

— Това не е невъзможно. Цивилизацията на Прил е разполагала със средство, далеч превъзхождащо вашия възстановител като лекарство за поддържане на живота. Днес притежателите му могат да го продават на каквато цена поискат. Една доза е достатъчна за осигуряването на петдесет години младост.

— Имаш ли представа колко дози е поела?

— Не, Луис. Знам обаче, че дотук е дошла пешком.

Вече бяха достигнали стълбището, водещо към конусообразния затвор. Туловището на птицата започна да подскача по стъпалата.

— Откъде е дошла пешком?

— От ръба на стената.

— Извървяла е двеста хиляди мили?

— Горе-долу толкова.

— Я ми кажи какво им се е случило, след като са успели да преминат през стената?

— Нямам представа, Луис. Ще трябва да я попитам.

Кукловодът се зае да задава въпроси на Прил и лека-полека пред очите на Луис започна да се оформя картината на случилото се.

Още първата група диваци, с които се срещнали, ги взела за богове. Това продължило и по-нататък с едно-единствено изключение.

Обожествяването им помогнало да решат радикално поне един проблем. Космонавтите, чиито мозъци били увредени от недооправения чилтанг брон, били оставени на грижите на туземци от различни селища. Можело да се предполага, че приемайки ги за богове, щели да се отнесат грижовно към тях. Освен това, божествата, страдащи от идиотизъм, нямало да бъдат в състояние да направят големи поразии.

Останалата част от екипажа на „Пионера“ поела в две различни посоки. Девет души, в това число и Прил, тръгнали в тази, обратна на въртенето. Там някъде се намирал родният град на Прил. И двете групи се договорили да вървят по протежението на ръба и да търсят остатъци от цивилизация. Обещали си да се информират една друга, ако открият такива останки.

Всички продължавали да ги приемат като богове. Всички, освен другите богове. Някои хора оцелели и след упадъка на градовете. Някои полудели. Всички обаче поемали средството, удължаващо живота, ако получели достъп до него. Всички търсели оцелели цивилизационни средища. Никой не се замислял, че може сам да опита да изгради такъв оазис.

Към движещия се в посока, обратна на въртенето отряд корабокрушенци от „Пионера“, се присъединили и други оцелели хора. Взети заедно, те образували внушителен пантеон.

Във всички градове открили разбити кули. Плаващите кули се появили непосредствено след заселването на пръстеновия свят и хилядолетия преди усъвършенстването на подмладяващото лекарство. То направило хората от по-старите поколения много предпазливи. Всеки от тях, който бил в състояние да си го позволи, гледал да стои по-далеч от кулите. Освен ако го изберели на държавна служба — тогава можел да монтира в тях предпазни устройства, енергогенератори.

Някои от сградите продължавали да плават във въздуха. Повечето от тях обаче се сгромолясали в центъра на градовете, и то едновременно, веднага след аварията на последния приемател на енергия.

В един момент странстващият пантеон се оказал в някакъв частично цивилизован град, обитаван само в предградията. Там номерът с обожествяването нямало как да мине. Наложило им се да заменят голямо количество от подмладяващия еликсир за обикновен функциониращ автобус.

Много по-късно на пътуването им бил сложен край. Изпаднали в плен на унинието, а и автобусът се повредил. В друг полуразрушен град и в компанията на оцелелите след голямото крушение по-голямата част от пантеона чисто и просто заседнала.

Прил обаче имала карта, от която разбрала, че родният й край бил право пред нея, в посока към звездите. Убедила един мъж да й прави компания и се отправила на път.

Отказали се от божественото си положение. По някое време си омръзнали един на друг и Прил продължила сама. Там, където божественият й статут не бил достатъчен, разменяла малки количества от подмладяващия еликсир, ако това се наложело. Оправяла се и по друг начин.

— Имала начин, чрез който можела да властва над хората. Опита се да ми го обясни, но не я разбрах.

— Мисля, че аз я разбирам — каза Луис. — При това начин, който й осигурява безнаказаност. И тя притежава нещо като тасп.

Още малко и щяла да полудее, когато достигнала родния си град. Заселила се в приземната сграда на полицейския участък. Трябвали й стотици часове, за да се научи да борави с оборудването. Едно от първите неща, които направила, било да я издигне във въздуха — кулата имала собствено енергийно захранване и била приземена с предпазна цел след крушението. По-късно нерядко изпитвала желание да се самоубие, като се сгромоляса заедно със сградата.

— В кулата имало система за залавяне на водачи на превозни средства, нарушаващи правилата на движение. Тя я включила с надеждата да плени някой себеподобен, някой оцелял след упадъка. Смятала, че щом кара кола, трябва да е цивилизован.

— Защо тогава е искала да го види уловен и беззащитен в морето от ръждясали метални отпадъци?

— За всеки случай, Луис. Разумът й постепенно се възвръщал.

Луис погледна намръщено в арестантското отделение. Бяха спуснали долу туловището на птицата и Говорителя вече се бе заел с нея.

— Можем да олекотим тази сграда — рече Луис. — Можем да я направим почти два пъти по-лека.

— Как?

— Като изрежем и захвърлим приземната част. Трябва обаче първо да измъкнем Говорителя оттам. Ще убедиш ли Прил?

— Мога да опитам.