Метаданни
Данни
- Серия
- Зона 51 (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Truth, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 43гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2003
ISBN: 954-585-457-X
История
- —Добавяне
ОТ МИНАЛОТО ДО НАСТОЯЩЕТО
Пролог
Земята
Зона 51 се намира на сто четиридесет и пет километра северозападно от Лас Вегас, насред пустинята, на място, което няма друга стойност освен уединеността си и онова, което преди години беше скрито там. Пресъхналото езерно корито бе заобиколено от планини — земя, която правителството на САЩ беше обявило за държавна, за да засекрети обекта.
През Втората световна война в една пещера в планината Грум бил открит грамаден извънземен космически кораб — корабът-майка. И не само той, но и указания за местонахождението на девет по-малки атмосферни съда, наречени „летящи чинии“ от пилотите изпитатели, които се научили да ги управляват. Изпитателните полети на летящи чинии в годините след Втората световна война довели до множество съобщения за поява на извънземни и предизвикали предположения сред обществеността за скритото в базата в пустинята Невада. Повечето предположения били верни, но силно подценявали действителността.
Съществуването на Зона 51 още отначало било обявено за по-строго секретно от всичко друго в Съединените щати: незабавно създали комисия — „Меджик-12“ — за съхранение на извънземните артефакти, която с президентски указ получила правомощия, позволяващи й да прави каквото пожелае. Цели петдесет години „Меджик-12“ пазила откритието в тайна от другите страни и американските граждани, опитвайки се да установи кой и защо е пратил този кораб.
За нещастие, членовете на „Меджик-12“ не успели да научат истината за извънземния кораб-майка: че преди повече от десет хиляди години Земята била посетена от извънземни, които се установили на голям остров в Атлантическия океан, легендарната Атлантида. И че когато хиляди години по-късно пристигнали други извънземни от същия вид, аирлианците, избухнала гражданска война.
Първата група извънземни била предвождана от Аспазия, втората — от Артад. Войната завършила с унищожаването на Атлантида и временно примирие. Аспазия бил пратен в изгнание в една база на аирлианците под повърхността на Марс в Сидония, чиито аномалии отдавна бяха заинтригували човешките астрономи. Заради формата си, първите два обекта носеха прозвищата Лицето и Крепостта. Артад и неговите привърженици отишли в Китай под грамадната гробница на Циан Лин и също като народа на Аспазия, заспали криогенен сън.
Причините за войната между извънземните си оставаха загадка. По време на Третата световна война двете страни пратиха прокламации до Обединените нации. И двете твърдяха, че били пратени на земята да защитават човечеството от трета извънземна раса, наречена Рояка. И че противниковата страна се опитала да дезертира, да се скрие на Земята и да управлява човечеството като богове.
Въпреки Атлантическото примирие, през хилядолетията всяка страна продължавала да води тайна война. Страната на Аспазия се представлявала от Мисията, управлявана от периодично регенериран човек, известен като Сянката на Аспазия, който предавал спомените и личността на Аспазия на поколенията чрез „ка“, запаметяващо устройство, което можело да се актуализира като компютърен харддиск. Страната на Артад се представлявала от „очакващите“[1], хуманоидни клонинги, и Сенките на Артад като крал Артур и Шъ Хуанджоу, първия император на Китай.
Двете групи тайно воювали през цялата човешка история и използвали хората като пионки във враждата си. Временното примирие започнало да се разкрива, когато по време на разкопки в южноамериканския обект Темилтепек[2] комисията „Меджик-12“ открила компютър пазител и го закарала в тайната база на Зона 51 в Дулче[3], Ню Мексико. Пазителите представлявали малки златни пирамиди, пръснати по света от аирлианците. Влизайки в контакт с човек, пазителят осъществявал пряк интерфейс разум/компютър, чрез който превръщал човека във „водач“, готов да направи всичко, за каквото го програмира компютърът. Членовете на комисията били „обладани“ и това накарало научната съветничка на президента Лиза Дънкан да прати оперативния работник Майк Търкот да се внедри в Зона 51, за да научи какво става там.
Търкот научил, че по заповед на пазителя „Меджик-12“ подготвя полет с кораба-майка, най-вероятно до Марс, за да вземе Аспазия и неговите привърженици. Той също открил информация на Великденския остров, която показвала, че запалването на междузвездния двигател на кораба-майка ще привлече вниманието на Рояка и ще донесе гибел на Земята. Оперативният работник осуетил този план и между двете страни на аирлианците отново избухнала гражданска война, като човешката раса попаднала помежду им. Така започнала Третата световна война.
Преди войната Търкот и другите открили много неща, но все още не знаели до каква степен извънземните са се намесвали в човешката история. Разполагали само с ужасяващи прозрения за една странна, но истинска история на човечеството. Научили коя е причината за сблъсъка между Артур (Сянка на Артад) и Мордред (Сянка на Аспазия) в Древна Англия, за създаването и разпространяването на Черната смърт през Средновековието от привържениците на Артад, за възхода на СС в нацистка Германия, манипулиран от Сянката на Аспазия, за изобретяването на атомната бомба от американците въз основа на подобно аирлианско оръжие, открито под Голямата пирамида в Гиза в началото на Втората световна война, и за още много исторически събития. Всички те били резултат от опитите на една от двете страни да постигне надмощие в гражданската война между аирлианците.
Търкот и другите научили също, че някои човеци, които се спасили от Атлантида, образували група за наблюдение на извънземните. Известни като „наблюдателите“, те били едновремешни жреци, които някога почитали аирлианците като богове и по-късно се опитвали да следят конфликта им през хилядолетията.
Търкот убил Аспазия и унищожил пристигащия му от Марс флот, но Сянката на Аспазия се бил скрил на Великденския остров с Граала и растяща военна сила. Той използвал нановирус и нанотехнология, за да превземе повечето американски тихоокеански кораби, нападнал Хавай и заплашил западното крайбрежие на Съединените щати. В Китай очакващите събудили Артад. Той се съюзил с китайското правителство и го подкрепил в нашествието му в Тайван и Южна Корея.
Усилията на двете страни се провалили, когато групата на Търкот овладяла главния пазителски компютър и неговия ключ, Екскалибур, и изключила извънземните компютри. Артад и Сянката на Аспазия прекратили настъплението си на Земята.
Третата световна война беше кратка, но затова пък свирепа и опустошителна.
Сеул, столицата на Южна Корея, се превърна в призрачен град, ударен едновременно от китайски нервнопаралитични бомби и американско ядрено оръжие. Най-скромните изчисления показваха, че има поне три милиона жертви и четири пъти по толкова бежанци.
Половин Тайван бе обгорен от ядрен взрив в отчаян опит за възпиране на напредващите континентални сили, подкрепяни от Артад. Все още продължаваха да се водят разпокъсани бойни действия, докато тайванските войски преследваха и унищожаваха останките от вражеските сили. Поне два милиона загинаха в боевете на острова.
Мюсюлманите в Западен Китай се вдигаха на въстание, видели възможност в провалилата се подкрепа на Пекин за извънземния Артад. Битките продължаваха да бушуват.
Базираната на свръхсамолетоносача „Кенеди“ американска тихоокеанска спецчаст 80 се свързваше със спецчасти 78 и 79. Последните две се бяха освободили от извънземен контрол и бойците отново имаха свободна воля, след като нановирусът на Сянката на Аспазия беше престанал да действа, понеже не получаваше команди от пазителския компютър. Съединените щати отново господстваха в тази част на света.
Иран и Ирак все още воюваха и други държави в Близкия изток и Средна Азия продължаваха да са на ръба на войната, докато дипломатите отчаяно се опитваха да предотвратят катастрофата. Израел за пръв път в историята изцяло бе разгърнал ядрения си арсенал и само тази заплаха спираше съседните арабски страни да го нападнат.
И все пак светът бавно се отдалечаваше от пропастта на окончателната гибел и двете извънземни страни бягаха.
След разгрома на извънземните и техните привърженици Третата световна война официално свърши, въпреки че на Земята далеч не цареше мир.
Жертвите: най-малко дванадесет милиона убити, два пъти повече ранени и безброй бежанци.
Ако Първата световна война започнала с атентата срещу ерцхерцог Франц Фердинанд, Втората — с нашествието на нацистка Германия в Полша (макар че според мнозина началото й всъщност трябва да се търси в края на Първата и Версайския договор), Третата световна война започна в далечната пустинна Зона 51 с откриването на извънземния кораб-майка. Това събитие разклати нестабилното примирие, което бе продължило хилядолетия.
До изригването на вулкана изтекоха петдесет години, но от гледна точка на вечността това беше сравнително кратък период.
За нещастие, въпреки че Третата световна война бе приключила, Първата междупланетна война с участието на Земята се очертаваше като съвсем реална възможност, факт, известен само на неколцина избраници. Но не и на човека, който беше извадил Екскалибур, ключа за главния пазител, от неговото скривалище близо до връх Еверест и сега седеше там в безсъзнание, умирайки от студ.