Джеймс Фрейзър
Златната клонка (92)

4. Озирис — бог на мъртвите

Видяхме, че в един от своите аспекти Озирис бил владетел и съдник на мъртвите. За народ като египтяните, който не само вярвал в задгробния живот, но и действително изразходвал много време, труд и пари да се готви за него, това едва ли изглеждало по-маловажно от функцията му да накара, когато му е времето, земята да роди своите плодове. Можем да приемем, че за неговите поклонници двете качества на бога били тясно свързани. Като полагали в земята мъртвите си, те ги давали нему, който можел да ги възкреси от праха за вечен живот, тъй както карал семето да поникне от почвата. Красноречиво и неоспоримо доказателство за тази вяра са натъпканите със зърно фигури на Озирис, открити в египетските гробници. Така в кълнящото зърно древните египтяни виждали предзнаменование за безсмъртието на човека. Те не са единственият народ, изградил такива възвишени надежди на същите крехки основи.

Естествено един бог, който не само изхранва своя народ с обезобразеното си тяло на този свят, но им обещава и блажен вечен живот в друг, по-добър, ще стои на първо място. Какво чудно има тогава, че в Египет култът към Озирис засенчил култа към другите божества и докато всяко едно от тях било тачено само в дадена област, него и божествената му партньорка Изида били обожавани от всички.