Джеймс Фрейзър
Златната клонка (75)

8. Аналогични ритуали в Индия

В индийската област Кангра има обичай, изпълняван от младите момичета напролет, който, напомня много на някои от току-що описаните пролетни церемонии в Европа. Нарича се Рали Ка Мела, или празника на Рали. Рали е малка боядисана глинена фигурка на Шива или Парвати. Обичаят е разпространен из цялата област, засяга само малките момичета и трае през по-голямата част на Чет (март) до Санкранта (април) на Байсак. В една мартенска утрин всички момичета от селото вземат малки кошнички, изплетени от тревата дуб и цветя. Отиват на определено място и там ги струпват накуп. Образуват кръг и пеят. Това се прави десет дни подред, докато купчината от трева и цветя достигне значителна височина. Тогава отсичат от джунглата два клона, всеки от тях с три разклонения на върха и ги поставят надолу с разклоненията върху купа от цветя, та да се образуват два триножника или пирамиди. Карат някой скулптор да моделира две глинени статуйки — едната на Шива, а другата на Парвати, и ги закачат на единичните краища на клоните. После момичетата се разделят на две групи, едната за Шива, другата за Парвати, и оженват статуйките по обичайния начин, като не пропускат нищо от церемонията. След сватбата правят угощение с измолени от родителите средства. На следващия Санкрант (Байсак) отиват заедно на брега на реката, хвърлят статуйките в дълбок вир и започват да плачат, сякаш са изпълнили погребална церемония. Момчетата от околността често ги дразнят, като се гмуркат след статуйките, изваждат ги от дъното и ги размахват, докато момичетата ги оплакват. Целта на празненството била да осигури на момичетата добри съпрузи. На статуйките на Шива и Парвати се поставят на купчина от трева и цветя и струва ми се, този факт е доказателство, че те се схващат като растителни духове. При това, както често става в народните обичаи от Европа, божествата на растителността са представени в два вида — като растения и като кукли. Сватбата на тези индийски божества през пролетта съответствува на европейските церемонии, в които сватбата на пролетните духове на растителността се представя от Майския крал и кралица, Майската булка, Майския жених и т.н. Хвърлянето на статуйките във водата и оплакването им са равностойни на европейските обичаи с хвърлянето на мъртвия растителен дух под името Смърт, Ярило, Кострома и т.н. във водата и вайкането по тях. Освен това в Индия, както става често и в Европа, ритуалът се изпълнява изключително от жени. Представата, че церемонията помага да се намерят съпрузи за момичетата, може да се обясни с ободряващото и оплождащото влияние, което растителният дух упражнява върху живота не само на растенията, но и на хората.