Джеймс Фрейзър
Златната клонка (54)

10. Храни табу

Както може да се очаква, около въпроса за храната предразсъдъците се сгъстяват и дивакът се въздържа да използува като храна много животни и растения, които сами по себе си са годни, но по различни причини той си въобразява, че са опасни или дори фатални. Примерите за такова въздържане са прекалено познати и многобройни, за да ги посочваме. Но ако суеверният страх възпира обикновените хора да не приемат различни храни, съответните ограничения, наложени на свещени хора или хора-табу, каквито са царете и жреците, са повече и много по-строги. Вече видяхме, че Фламен Диалис не бивало да яде и дори да споменава няколко растения и животни, а египетските царе можели да се хранят, само с телешко и патешко месо. В древността много жреци и много царе на варварски народи се въздържали изцяло от употребата на месо. На Ганга — царете-фетиши от брега на Лоанго, е забранено да ядат или дори да виждат различни животни и риби, в резултат на което тяхната консумация на месо е крайно ограничена. Те често се хранят само с билки и корени, но пък могат да пият прясна кръв. На наследника на трона на Лоанго е забранено от раждане да яде свинско; от ранно детство му предписват да не яде без компания плода на кола; по време на пубертета жрец го обучава да не яде месо от птици освен от онези, които сам е убил и сготвил. Така броят на табу нараства с броя на годините му. След като заеме поста си, на царя на Фернандо По е забранено да яде како (arum acaule), месото на сърна или таралеж, а това е обикновена храна на неговите сънародници. Върховният вожд на масаите не може да яде друго освен мляко, мед и печен черен дроб от коза, защото ако поеме някаква друга храна, ще загуби способността си да врачува и да приготвя талисмани.