Джеймс Фрейзър
Златната клонка (52)

8. Отстраняване на отрязаните коси и нокти

И все пак след като косата е подстригана и ноктите са сполучливо изрязани, остава проблемът за тяхното отстраняване, защото собственикът им е убеден, че ще го сполетят какви ли не злини, причинени на тях. Идеята, че човек може да бъде омагьосан посредством остригани от главата му коси, изрезките от ноктите или всяка друга отрязана от тялото му част, е разпространена почти по цял свят и съществуването й е твърде обстойно документирано и общоизвестно, а примерите са твърде скучни със своята монотонност и няма да ги анализираме надълго и нашироко. Общата основа, на която почива суеверието, е предполагаемата индуктивна връзка между човека и всяко нещо, което е било част от тялото му или по някакъв начин свързано с него. Достатъчни ще са само няколко примера. Те принадлежат към онзи клон от индуктивната магия, която нарекохме контагьозна.

Разказват, че навремето си страхът от магьосничество бил характерна черта на населението на Маркизките острови. Заклинателят вземал коси, слюнка или други телесни отпадъци от човека, на когото искал да навреди, завивал ги в листо и поставял пакета в торбичка, изплетена от навързани по сложен начин конци или нишки. После заравял всичко това с определени обреди и жертвата започвала да боледува и да слабее двадесет дни. Но животът й можел да се. спаси, ако се намерят и се изровят погребаната коса, слюнка и т.н., защото тогава магията незабавно губела силата си. При маорите заклинателят, който се е заловил да омагьоса някого, търси кичур коса от жертвата си, изрезки от нокти, малко слюнка или частица от дрехата му. Когато ги намери, изрича над всичко това някакви заклинания и проклятия с писклив глас и го заравя в земята. Предполагало се, че когато тези неща започнат да се разлагат, човекът, на когото са, започва да линее. В случай че австралийски туземец иска да се отърве от жена си, докато тя спи, той отрязва кичур от косата й, връзва го на копиемета си, отива при съседното племе и го дава на свой приятел. Този приятел слага всяка нощ копиемета при лагерния огън и когато кичурът падне, това е знак, че жената е мъртва. Човек от племето вираджура обяснил на д-р Хауит как действува заклинанието. „Виждаш ли — рекъл той, — когато черният знахар се докопа до нещо, принадлежащо на някой човек, и започне да го пече и да му пее заклинания, огънят долавя миризмата на човека и с нещастника е свършено.“

Карпатските гуцули си представят, че ако мишка намери остригана човешка коса и си направи гнездо от нея, човекът ще страда от главоболие, дори ще загуби ума си. Също така е разпространено поверието, че ако птица намери отрязани човешки коси и постеле с тях гнездото си, човекът ще страда от главоболие; понякога вярват, че на главата му ще се появи обрив. Същото суеверие е разпространено или поне беше разпространено в Западен Съсекс.

Съществува и поверие, че подстриганите или опадалите при ресане коси могат да променят времето, да предизвикат дъжд и градушка, гръмотевици и светкавици. Видяхме, че в Нова Зеландия, за да предотвратят гръмотевиците и светкавиците, правят заклинание. В Тирел вярват, че с отрязани или опадали при ресането коси вещиците предизвикват гръмотевични бури или градушка. Известно е, че индианците тлинкит отдавали бурите на безотговорността на момиче, което си е сресало косите навън от къщи. Изглежда, и римляните са имали подобни възгледи, защото при тях имало максима, че на борда на кораб човек не бива да се подстригва или да си реже ноктите освен при буря, т.е. когато бедата вече е налице. Шотландските планинци казват, че жена, чийто брат е в открито море, не бива да се разресва нощем. В Западна Африка, винаги когато умирал Читоме, или иначе казано Джумба, хората се втурвали на тълпи към трупа, изтръгвали косата, зъбите и ноктите му и ги пазели като талисмани за дъжд, убедени, че иначе няма да вали. Макокото на Анзико помолили мисионерите да им дадат половината от брадите си като талисман за дъжд.

Явно, че ако косите и ноктите остават в индуктивна връзка с човека, от чието тяло са били отрязани, всеки, който ги притежава, ще може да ги използува като залог за добро отношение, защото на принципа на контагьозната магия е достатъчно той да направи зло на косите или на ноктите и едновременно с това ще направи зло на първоначалния им собственик. Затова нанди обръсват главите на пленниците и пазят изрязаните кичури като залог, че те няма да се опитат да избягат, но когато откупят пленника, връщат го на неговите хора заедно с косата.

За да се запазят изрязаните коси и нокти от увреждане и от злоупотреба от страна на заклинатели, те трябва да се сложат на сигурно място. Отрязаните коси на маорските вождове били събирани с най-голямо внимание и заравяни в близко гробище. Таитяните заравяли отрязаните си коси в светилищата. Съвременен пътешественик забелязал по улиците на Соку натрупани до стените грамади от големи камъни със снопчета човешки коси, патикани в пукнатините. Запитал за тяхното значение и му казали, че когато някой местен жител си стрижел косите, той внимателно събирал изрязаните коси и ги слагал в една от тези грамади. Те били посветени на фетиш и следователно неприкосновени. Освен това той разбрал, че тези купчини свещени камъни били най-обикновени предпазни мерки срещу магьосничество, защото, ако човек не се грижи за косите си, част от тях могат да попаднат у враговете му и те да му направят магия с тях и да го унищожат. Когато се изпълнява тържествената церемония с отрязването на плитките на сиамските деца, късите коси се слагат в малък съд, направен от листа на бананово дърво, и се пускат да плават по течението на най-близката река или канал. Смята се, че с тях си отива всичко лошо или вредно в склонностите на детето. Дългите коси се пазят, докато детето се поклони на свещената Стъпка на Буда на свещения хълм в Прабат. Тогава ги даряват на жреците, а те правят от тях метли, с които метат Стъпката, но на практика всяка година жреците получават толкова много коса, че не могат всичката да я използуват и щом видят гърба на поклонниците, без много шум изгарят излишната. Ксите и ноктите, изрязани от Фламен Диалис, заравяли при носещо късмет дърво. Отрязаните кичури от девствените весталки окачвали на старо лотосово дърво.

Често отрязаните коси и изрязаните нокти се събират на тайно място, но не непременно в храм, гробище или на дърво, както в споменатите вече случаи. В Швабия препоръчват косите да се приберат там, където върху тях няма да падне слънчева или лунна светлина, например в земята или под камък, В Данциг ги заравят в торба под прага. В Уги, един от Соломоновите острови, мъжете заравят косите си, да не попаднат в ръцете на враг и той да стори с тях магия и да им причини болест или нещастие. Същият страх е като че ли широко разпространен в Меланезия и е довел до утвърдената практика да се крият отрязаните коси и изрязаните нокти. Много южноафрикански племена също крият отрязаните части от страх да не би магьосници да ги намерят и чрез тях да им сторят зло. Кафрите довеждат тези свои опасения до крайност, защото не само заравят отрязаните коси и изрязаните нокти на тайно място, но когато пощят нечия глава, грижливо запазват хванатите паразити „и ги предават на човека, у когото са намерени, като предполагат съгласно своята теория, че след като те са се хранили с неговата кръв, ако друг ги убие, той ще стане притежател на тази кръв и така ще придобие свръхестествена власт над съседа си“.

Случва се да запазват отрязаните коси и изрязаните нокти не за да попречат те да попаднат в ръцете на магьосник, а за да може техният собственик да ги има при възкресението, на което много народи разчитат. Инките от Перу например полагат огромни грижи да запазят изрезките от ноктите си и отрязаните или отскубнати от гребена коси и ги поставят в дупки или ниши по стените. Ако изпаднат оттам и някои индианец види това, независимо кой е, ги вдига и поставя на мястото им. Питал съм много индианци и по различно време защо го правят, да видя какво ще ми кажат, и всички отговаряха с едни и същи думи: „Знай, че всички хора, които са се родили, ще се върнат към живота (те нямат дума за възкресение), а душите трябва да се вдигнат от гробовете си с всичко, принадлежало към тялото им. И за да не се налага да търсим косите и ноктите си по време, когато ще цари голяма бъркотия и всички ще бързат, ги слагаме на едно място, та да са събрани; освен това когато е възможно, плюем на едно и също място.“ По същите съображения турците никога не изхвърлят изрезките от своите нокти, а ги складират грижливо в пукнатини на стените или дъските, убедени, че ще им потрябват при възкресението. Арменците не изхвърлят отрязаните си коси и изрязаните нокти, както и извадените зъби, а ги крият на места, които се смятат за свещени, като например пукнатини в черковни стени, стълб на къща или хралупа на дърво. Те вярват, че всичко ще им потрябва при възкресението и който не го е прибрал на сигурно място, ще трябва в големия ден да броди и да го търси. В селото Дръмконрат в Ирландия стари жени се убедили от Светото писание, че косите на главите им са заведени от Всемогъщия под брой и ще трябва да отговарят за тях в деня на Страшния съд. За да са в състояние да го направят, натиквали отрязаните си коси в сламата, с която покривали къщите си.

Някои народи изгарят падналите коси, за да не отидат в ръцете на заклинатели. Така постъпват патагонците и някои племена от Виктория. В Горни Вогези казват, че не бива да оставяш на видно място изрязаните си нокти и коси, а да ги гориш, за да попречиш на заклинателите да ги използуват срещу теб. По същата причина италианките горят падналите си коси или ги слагат на място, където едва ли някой ще ги намери. Всеобщият страх от магия кара западноафриканските негри, макалоло от Южна Африка и таитяните да горят или заравят своите отрязани коси. В Тирол много хора горят косите си, да не би вещиците да предизвикат с тях гръмотевични бури; други ги горят или заравят, за да попречат на птиците да постилат с тях гнездата си, защото вярват, че онзи, от когото са опадали, ще страда от главоболие.

Унищожаването на косите и ноктите говори за очевидна логическа непоследователност. Целта е да се попречи тези отрязани от тялото части да бъдат използувани от заклинатели. Но възможността те да се използуват за това, зависи от предполагаемата индуктивна връзка между тях и човека, от когото са взети. А ако съществува такава индуктивна връзка, отрязаните части не могат да бъдат унищожени, без от това да пострада и човекът.