Джеймс Фрейзър
Златната клонка (45)

1. Смисълът на табу

Установихме, че в примитивното общество правилата за ритуалната чистота, спазвани от свещените царе, вождове и жреци, съвпадат в много отношения с правилата, отнасящи се до отнелите човешки живот, загубилите близък, родилките, момичетата в пубертет, ловците и риболовците и т.н. За нас тези категории хора са различни по характер и състояние. Някои бихме нарекли свещени, други ще определим като нечисти или омърсени. Но дивакът не прави разлика между тях. В съзнанието му все още не са се изградили идеите за светост и оскверняване. За него общото между всичките тези хора е, че те са опасни и застрашени, а опасността, на която са изложени и на която излагат останалите, бихме нарекли духовна или призрачна и следователно въображаема. Но макар и въображаема, тя е доста реална; въображението влияе на човека също както гравитацията, то е в състояние да го убие така сигурно, както доза синилна киселина. Целта на такива табу, към които подобни хора трябва да се придържат, е да се изолират от останалия свят, за да не ги стигне ужасяващата духовна опасност или пък те да я разпространят. Тези табу действуват, така да се каже, като изолация, която не позволява сама да пострада, нито другиму да причини вреда при съприкосновението си с външния свят онази духовна сила, с която са заредени такива хора.

Към приведените вече примери на тези общи принципи ще прибавя нови и ще илюстрирам, първо, категорията предмети-табу и, второ, категорията думи-табу. Според дивака предметите и думите могат също като хората, временно или трайно, да са заредени или наелектризирани с тайнственото свойство табу и затова се налага да бъдат извадени за по-дълго или по-кратко време от привичната им употреба в обикновения живот. При това ще подбера примерите си така, че да се отнасят предимно до онези свещени вождове, царе и жреци, които са оградени повече от всекиго чрез стена от табу. В тази глава ще приведа примери за предмети-табу, а в следващата — за думи-табу.