Джеймс Фрейзър
Златната клонка (41)

3. Табу върху жени по време на менструация и раждане

Общо взето може да се каже, че забраната да се използуват съдовете, облеклото и т.н. на определени хора и резултатът, който би последвал от нарушаването на правилото, са едни и същи при случаите, когато особата, чиито са предметите, е свещена и когато, ако можем да я наречем така, тя е нечиста или омърсена. Дрехите, докоснати от свещения вожд, убиват онзи, който ги пипа, но същото причиняват и нещата, докоснати от жена с менструация. Откриел ли австралийският абориген, че жена му е лежала на неговото одеяло, докато е имала менструация, я убивал и сам умирал от страх в срок от две седмици. Затова през този период под страх от смъртно наказание на австралийските жени е забранено да докосват нещо, което се използува от мъжете, дори да ходят по пътека, по която минават мъже. Отделят ги и при раждане и изгарят всички съдове, използувани от тях по време на усамотението. В Уганда гърнетата, до които се е докосвала жена, нечиста поради раждане или менструация, трябва да се унищожат, но копията и стрелите, опетнени от нейното докосване, само се пречистват. „Едва ли сред всички племена от народността дене и сред повечето американски племена има същество, което да е обект на такъв страх, както жена с менструация. Появят ли се признаци за такова състояние при младо момиче, веднага го отделят напълно от всички освен от жените. То трябва да живее само в малка колиба, далеч от погледа на мъжете от селото или от преминаващи групи мъже. Докато е в такова състояние, то не бива да докосва нищо, принадлежащо на мъж, месото на елен или друго животно, да не го замърси и да осъди ловците на несполука поради гнева на обидения по този начин дивеч. То се храни със суха риба, пие със сламка студена вода и тъй като дори самият му вид е опасен за обществото, известно време след като се е върнало към предишното си състояние, носи специално боне от кожа, със забрадка, падаща до гърдите му и закриваща лицето му от очите на хората.“ Индианците брибри в Коста Рика смятат, че жената с менструация е нечиста. Като се храни, тя може да използува за съдове листа от банани и свърши ли, трябва да ги хвърли на специално определено за това място, защото намери ли ги крава и ги изяде, ще умре. По същата причина жената пие от специален съд, защото пие ли от същата чаша след нея мъжът, положително ще последва смъртта му.

Очевидно по същите причини при много народи на родилката налагат сходни ограничения. Смята се, че в такива периоди жените са в опасно състояние, с което могат да заразят всекиго и всичко, до което се докоснат; затова ги поставят под карантина, докато с възстановяването на здравето и силата им отмине въображаемата опасност. На о. Таити например изолирали след раждане жените за две седмици във временна колиба, издигната на свещена земя. По време на изолацията не им се разрешавало да докосват ядене и се налагало друг да ги храни. Освен това на същите ограничения като майката се подлагал всеки, който се докоснел до детето, преди да е изпълнена церемонията по пречистването й. Така жената, която се готви да ражда на о. Кадияк край Аляска, се оттегля в жалка, построена от тръстики колиба, където независимо от сезона трябва да остане двадесет дни след раждането на детето и я смятат за толкова нечиста, че никой не я докосва, а храната й подават с пръчки. Индианците брибри смятат омърсяването при раждане далеч по-опасно отколкото при менструация. Когато жената почувствува, че раждането наближава, уведомява съпруга си, който бързо изгражда колиба на усамотено място. Там тя трябва да живее сама и да не разговаря с никого освен с майка си или друга близка жена. След раждането знахарят я пречиства, като духа върху нея и слага отгоре й някакво животно, независимо какво. Но церемонията намалява само отчасти нейната нечистота до състояние, което се смята равностойно на това на жена с менструация и в продължение на цял месец тя трябва да живее отделно от хората, от своето домакинство и да спазва същите правила по отношение на храненето и приемането на течности, каквито спазва при ежемесечната си менструация. Случаят е още по-тежък, замърсяването — още по-смъртоносно, ако е пометнала или е родила мъртво дете. Тогава тя няма право да се доближава до жива душа. Дори съприкосновението е използувани от нея неща е изключително опасно, храната й се подава с помощта на дълга тояга. Това трае обикновено три седмици, след което жената може да се върне у дома и подлежи само на ограниченията, свързани с обикновено раждане.

Някои от племената банту имат още по-преувеличени представи за силната зараза, разпространявана от тайно пометнала жена. Според опитен специалист кръвотечението при раждане „изглежда в очите на южноафриканците замърсено със зараза, която е по-опасна и от заразата в кръвта при менструация. Съпругът не влиза в колибата през осемте дни на родилния период главно от страх да не се зарази от този секрет. През първите дни след раждането той не смее да вземе в ръцете си детето. Но секрецията на родилката е особено страшна, когато е продукт на аборт, особено на скрит аборт. В този случай със смърт са заплашени не само мъжът, но и страната, дори и самото небе страда от това. По някаква странна асоциация на идеи един физиологичен факт предизвиква космически беди!“ Що се отнася до пагубния ефект, който един аборт би могъл да има за цялата страна, ще цитирам думите на знахаря и дъждоносеца на племето ба-педи: „Ако една жена пометне, ако позволи кръвта й да тече и скрие детето, това е достатъчно да накара горещите ветрове да задухат и да пресушат с горещината си страната. Дъждът не вали, защото в страната нещо вече не е наред. Приближи ли се до мястото, където е останала кръвта, той се плаши и не смее да дойде. Страхува се и стои настрана. Такава жена е направила голям грях. Тя замърсява страната на вожда, като е скрила кръв, която не се е съсирила добре, та да се превърне на човек. Такава кръв е табу. Тя не бива да капе по пътя. Вождът ще събере хората си и ще ги попита: «Всичко наред ли е във вашите села?» Някой ще отвърне: «Такава и такава жена беше бременна и все още не сме видели детето, което е родила.» Тогава отиват и задържат жената. Казват й: «Покажи ни къде си го скрила.» Отиват и разкопават мястото и напръскват дупката с отвара от два вида корени, приготвени в специално гърне. Вземат малко пръст от гроба и я хвърлят в реката. Донасят обратно вода от реката и напръскват мястото, където е изтекла кръвта на жената. Тя самата трябва да се мие всеки ден със специално лекарство. Тогава страната отново ще се навлажни (от дъжд — Бел. пр.). Освен това ние (знахарите) свикваме жените от страната, казваме им да приготвят топка от пръстта, в която е текла кръвта. Някоя сутрин ни я донасят. Ако искаме да приготвим лекарство, с което да напръскаме цялата страна, стриваме тази пръст на прах и в края на петия ден събираме малки момчета и момичета, които не познават още женските работи и не са имали работа с мъже. Слагаме лекарството във волски рогове и изпращаме тези деца да отидат до всички бродове, до всички входове към страната. Малко момиче обръща почвата с кирка, другите бъркат с клон в рога, посипват отвътре дупката и казват: «Дъжд! Дъжд!» По този начин отстраняваме нещастието, донесено на страната от жените, и дъждът може да дойде. Страната е пречистена!“