Джеймс Фрейзър
Златната клонка (34)

1. Табу върху общуване с чужденци

Толкова за примитивните представи за душата и опасностите, на които е изложена тя. Те не се свеждат до един народ или до една страна; о различни нюанси в подробностите ги откриваме по цял свят и както видяхме, са се запазили и в съвременна Европа. По необходимост такива дълбоко вкоренени и широко разпространени поверия са се отразили върху изработването на калъпа, в който са се изливали ранните форми на царска власт. Защото, ако обикновеният човек полагал толкова грижи да предпази душата си от опасностите, които я грозели от всички страни, колко по-грижливо ще са пазили онзи, от чийто живот зависело благоденствието и дори съществуването на цял народ и в името на общия интерес се налагало да бъде запазен. Затова би трябвало да очакваме животът на царя да е защитен от система, включваща още по-многобройни и подробни мерки или гаранции, които в примитивното общество всеки човек предприемал за сигурността на собствената си душа. И както вече видяхме, животът на ранните царе се уреждал с много точен кодекс от правила, които ще разглеждаме сега в далеч по-големи подробности. Във всеки случай не е ли логично да допуснем, че това са точно онези предпазни мерки, които бихме очаквали да са предприети в защита на царския живот? Предположението се потвърждава от анализа на самите правила. Защото се оказва, че някои от правилата за царете са тъждествени със спазваните от частните лица, а освен това много, ако не и всички мерки, които изглеждат специфични за царя, намират лесно обяснение, ако изходим от хипотезата, че те чисто и просто са предназначени да предпазят или да спасят неговия живот. Ще изброя някои от тези царски правила или табу, придружени с обяснения и коментар, които хвърлят необходимата светлина върху причините, довели до въвеждането на съответното правило.

След като царските табу са предназначени да изолират царя от всевъзможни източници на опасност, взети заедно, те го принуждават да живее, в зависимост от броя и строгостта на спазваните правила, в голямо или пълно усамотение. Но измежду всички опасности дивакът най-много се страхува от тъмното изкуство на магьосници и вещици и той подозира всички чужденци, че се занимават с подобна дейност. При това положение елементарната му предпазливост повелява да се пази от зловредното влияние, упражнявано волно или неволно от тях. Затова, преди да се разреши на чужденци да навлязат в някаква област, или поне да им се позволи да общуват свободно с жителите, местните хора изпълняват известни церемонии, предназначени да лишат пришълците от магическата им власт, да противодействуват на опасното влияние, което те излъчват, или така да се каже, да обеззаразят заобикалящата ги атмосфера. Така когато посланиците, изпратени от византийския император Юстиниан II да сключат мир с турците, стигнали своята цел, ги посрещнали шамани, които ги подложили на церемониално пречистване, за да прогонят от тях зловредните влияния. Като оставили донесените дарове на открито място, тези магьосници разнасяли около тях горящи тамянови клонки и едновременно с това дрънкали със звънци и биели тъпани, хъркали и падали, побеснели в усилията си да прогонят злите духове. После пречистили и самите посланици, като ги превели през пламъци. На остров Нануме (южната част на Тихия океан) не позволявали на чужденците от корабите или от други острови да влизат в контакт с местните жители, докато всички или няколко техни представители не влезели във всеки от четирите храма на острова, където се отправяли молитви към боговете да предотвратят всяка болест или коварство, които тези чужденци може да са донесли със себе си. На олтарите поднасяли в жертва месо и всичко било придружено с песни и танци в чест на бога. Докато траели церемониите, не се показвал никой с изключение на жреците и техните помощници. Даномите на о. Борнео имат обичай да изискват от чужденците, които навлизат в тяхната територия, да плащат на местните жители известна сума, която те изразходвали за жертвоприношения на биволи и прасета на духовете на земята и водата, за да ги примирят с присъствието на чужденци и да ги убедят да не лишават от благоволението си хората от тази страна, а да благословят оризовата реколта и т.н. Мъжете от един район на о. Борнео, които се бояли да погледнат някакъв европейски пътешественик, да не би да се разболеят, предупреждавали жените и децата си да не се приближават до него. Онези, които не могли да овладеят любопитството си, за да умилостивят злите духове, колели пилета и се мажели с кръвта им. „Страхът от далечни зли духове, които придружават пътешествениците, е по-голям от страха от местните зли духове — пише един пътешественик за Централно Борнео. — През 1897 г., докато бях сред каяните, ме посети група хора от средното поречие на р. Магакам и нито една жена не се показа вън от къщата си без запалено снопче кора от plehiding, чийто зловонен дим прогонва злите духове.“

Докато пътувал из Южна Америка, френският пътешественик Крево влязъл в село на индианци апалаи. Мигове след пристигането му група индианци донесли, впити в палмови листа, големи черни мравки от вид, който хапел много болезнено. Жителите на селото, без оглед на пол или възраст, му се представили до един и той трябвало да сложи на всеки мравки по лицето, бедрата и други части на тялото. Когато слагал хапещите насекоми прекалено нежно, те викали: „Още! Още!“ и не се задоволили, докато кожата им не се покрила с гъст обрив, както би станало, ако ги нашибат с коприва. Целта на тази церемония става ясна, когато се сравни с обичая, спазван на островите Амбойна и Улиасе, да се посипват болните с добре сдъвкани силни подправки като джинджифил и карамфил, та паренето да прогони демоните на болестта, които са се полепили по тях. На о. Ява народното лечение за подагра и ревматизъм е да се натрият ноктите на ръцете и краката на страдащия с испански пипер. Приема се, че пиперът е прекалено лют за подаграта или ревматизма и затова набързо изчезват. По същата логика майката на болното дете на Робския бряг е убедена, че в него се е настанил зъл дух и тя прави разрези по тялото на малкия страдалец, пъха в тях люти чушки или подправки, уверена, че така ще причини болка на злия дух и ще го прогони. Бедното дете, разбира се, пищи, но майката стиска зъби, вярвайки, че и демонът страда не по-малко.

Много вероятно е мотивът за някои церемонии, изпълнявани при посрещането на чужденци, чието предназначение не е открито заявено, е нежеланието да им се окаже чест, а по-скоро същият страх. Жреците или вълшебниците упражняват голямо влияние над населението в полинезийските острови Онтонг Ява. Тяхната главна задача е да призовават или прогонват духове, за да предотвратят или да прогонят болестта или да осигурят благоприятни ветрове, голям улов на риба и т.н. Когато на островите пристигнат чужденци, първо ги приемат магьосниците, поръсват ги с вода, намазват ги с мазнина и им слагат пояси от сухи панданасови листа. В същото време разпръскват наоколо вода и пясък, а новодошлият и неговата лодка изтриват със зелени листа. След тази церемония магьосниците представят чужденците на вожда. Често, преди пътешественикът да влезе в някое село в Афганистан и Иран, го посрещат с жертвоприношение от храна или животно, или палят огън и кадят тамян. Минавайки покрай някои села, афганистанската гранична комисия често била срещана с огън и тамян. Понякога под копитата на коня на пътешественика хвърлят поднос тлееща жарава с думите: „Добре дошъл!“ Когато Емин Паша влизал в едно село в Централна Африка, го посрещнали, принасяйки в жертва две кози; разлели кръвта им по пътеката и за да го приветствуват, вождът я прескочил. Случва се страхът от чужденците и техните магии да е прекалено голям, за да позволи изобщо да бъдат приети. Така например, когато Спик^[1] пристигнал в едно село, туземците затворили пред него вратите си, „защото никога преди те не бяха виждали бял човек, нито тенекиените сандъци, които носеха хората. «Кой знае, казваха те, дали същите тези сандъци не са преобразените грабливи ватути, които са дошли да ни избият? Няма да ви пуснем!» Колкото и да ги убеждавахме, те бяха непреклонни и трябваше да продължим към следващото село.“

Страхът от чужденци е взаимен. Навлизайки в непозната територия, дивакът има чувството, че върви по омагьосана земя и предприема мерки да се запази от демоните, които бродят из нея и от магическото изкуство на обитателите й. Маорите например, когато отивали на чужда територия, изпълнявали определени церемонии, предназначени да я направят „обикновена“, защото е възможно преди това тя да е била „свещена“. Когато Миклухо-Маклай се приближил към едно село на Брега Маклай в Нова Гвинея, един от придружаващите го туземци отчупил клон, отишъл настрана и му шепнал известно време, а после пристъпвал поотделно към всеки член на групата, плюел на гърба му и го тупал с клона. Най-накрая отишъл в гората и заровил клона под изсъхнали листа в най-гъстата част на джунглата. От тази церемония се очаквало да предпази групата от всякакво коварство и опасност в селото, към което се приближавали. Вероятно идеята била, че зловредните влияния се прехвърлят от хората в клона, а после се заравят заедно с клона в гората. Когато в някой район на Австралия поканят чуждо племе и то се приближава към лагера на хората, които притежават земята, „чужденците носят запалена кора или горящи пръчки в ръце, за да проветрят и пречистят, както казват те, въздуха“. Щом тораджиите, тръгнали на лов за глави, навлизат в чужда територия, не бива да ядат каквито и да е плодове от засадени от неприятеля растения, нито месото на животно, отгледано от него, докато не предприемат първия си враждебен акт, например да подпалят къща или да убият човек. Те смятат, че ако нарушат това правило, ще приемат в себе си част от духовната същност на врага и тя ще обезсили магическите свойства на талисманите им.

Освен това съществува поверие, че завърналият се отнякъде човек може да се е заразил със зловредна магия от чуждестранните, с които е бил в контакт. Затова, когато се върне у дома, преди племето и приятелите му да го приемат отново в своя кръг, той трябва да премине през определени церемонии на пречистване. Така бечуаните „се очистват или пречистват след пътуване, като обръсват главите си и т.н., да не би чрез магия или вълшебство чужденците да са ги заразили с някакво зло“. В някои части на Западна Африка, преди да позволят на човека, върнал се след дълго отсъствие, да посети жена си, той трябва да измие тялото си със специална течност и да получи от вълшебника определен знак на челото си като противодействие срещу магическото заклинание, което може да му е направил някой чужденец, докато е отсъствувал, а чрез него то да се предаде на жените от селото. Двама индуски посланици, изпратени в Англия от един туземен княз, били дотолкова омърсени от допира си с чужденци, че нищо не било в състояние да им върне чистотата освен повторно раждане. „Правилото за повторно раждане изисква да се направи от чисто злато статуя на женската природна сила във формата на жена или крава. В тази статуя затварят човека, който трябва да се роди отново, и го прекарват през съответните канали. Но да се направи статуя от чисто злато с необходимите размери, ще е твърде скъпо, затова достатъчно е да се направи статуя на свещената Йони, през която преминава човекът, който трябва отново да се роди.“ По нареждане на княза направили такава статуя, неговите посланици се промъкнали през нея и се родили отново.

При положение че подобни предпазни мерки срещу зловредните влияния, които упражняват чужденците, се предприемат за обикновени хора, никак не е странно, че за да се защити от същите коварни опасности царят, се предприемат специални мерки. В Средните векове посланиците, посетили татарския хан, трябвало да преминат два огъня, преди да бъдат допуснати при него, между огньовете пренасяли и подаръците, които те му носели. Обичаят се обяснява с това, че огънят пречиствал всяко магическо влияние, което чужденците биха могли да упражнят върху хана. Когато подчинени вождове идват да посетят със свитата си Каламба (най-могъщия вожд на башилангите в басейна на Конго), за първи път или след като са се бунтували срещу властта му, те трябва да се окъпят, мъжете и жените заедно, в два потока, в два последователни дни, да прекарат нощта на открито на пазарния площад. След второто окъпване те отиват съвсем голи при къщата на Каламба, който нанася дълъг бял знак върху гърдите и челото на всеки. После се връщат на пазарния площад, обличат се и тогава ги подлагат на изпитание с чер пипер. В очите на всеки посипват чер пипер и през това време страдалецът трябва да изповяда всичките си грехове, да отговори на всички зададени му въпроси и да положи съответни клетви. С това церемонията приключва и на чужденците се разрешава да се настанят в града и да останат колкото време желаят.