Джеймс Фрейзър
Златната клонка (22)

1. Диана, богинята на плодородието

Видяхме, че според едно широко разпространено поверие, което не е лишено от фактическо основание, растенията се размножават по пътя на половото сношение и на принципа на хомеопатичната или имитативната магия това размножаване се стимулира от истинския или привиден брак на мъже и жени, които временно изпълняват ролята на представители на духовете на растителността. Такива магически представления са играли голяма роля в народните празници на Европа и тъй като са основани на много примитивно разбиране за природните закони, те очевидно са възникнали в най-далечна древност. Затова едва ли ще сбъркаме, ако приемем, че те датират от времето, когато прадедите на цивилизованите европейски народи все още били варвари, пасели своя добитък и отглеждали жито по откритите места сред огромните гори, които тогава са покривали по-голямата част от континента, от Средиземно море до Арктика. Но ако тези стари заклинания и магии, предназначени да подпомогнат растежа на листата и цветовете, на тревата, цветята и плодовете, са оцелели до наши времена под формата на пасторални сцени и народни веселия, не е ли логично да предположим, че преди около две хиляди години те са били запазени сред цивилизованите народи на древността в по-малко развита форма? Иначе казано, не е ли вероятно в някои празници на древните да открием еквиваленти на нашите тържества по Първи май, Св. Троица и Еньовден с тази разлика, че в онези дни церемониите не са се свеждали до чисти представления и празници, а все още са били религиозни или магически ритуали, при които актьорите съзнателно изпълнявали възвишените роли на богове и богини? Ето в първата глава от тази книга намерихме основание да смятаме, че Немийският жрец, който носел титлата Горски цар, е имал за своя другарка богинята на дъбравата, самата Диана. Не е ли възможно той или тя като Горски цар и Горска царица да са били сериозно приемани съответствия на веселите кукери, които в съвременна Европа изпълняват ролята на Майски крал и Майска кралица, на жениха и булката на Св. Троица и не е ли възможно техният съюз да се е празнувал всяка година като теогамия или божествен брак? Както ще видим, подобни обредни сватби на богове и богини са се изпълнявали като тържествени религиозни ритуали на много места в древния свят и затова в предположението, че свещената горичка край Неми е може би сцена на ежегодна церемония от този вид, не е лишено от достоверност. Не разполагаме с преки доказателства, но аналогията говори в полза на това становище и ще се опитам да го докажа.

По начало Диана била богиня на горите, както Церера била богиня на житото и Бакхус — бог на лозята, светилищата й били обикновено в дъбрави. Нещо повече — всяка горичка била посветена на нея и при посвещения често я свързвали с горския бог Силван. Но независимо от своя произход, Диана никога не е била само богиня на дърветата. Подобно на нейната гръцка посестрима Артемида, тя сякаш се е развила като олицетворение на плодородието на живата растителна и животинската природа. Господарка на горите, тя естествено се смятала собственица на дивите и питомните зверове, които бродели из нея, дебнели плячката си в мрачните й дълбини, хрупали свежи листа и изникналите сред клоните филизи или пасели тревата на откритите гористи поляни и долчинки. Затова била и богиня, покровителка на ловците и пастирите, също както Силван бил бог не само на горите, но и на добитъка. По същия начин хората във Финландия смятали дивите зверове в горите за стада на горския бог Тапио и на неговата достолепна и красива жена. Човек не можел да убива тези животни без великодушното разрешение на божествения им собственик. Затова ловецът се молел на горските божества и им обещавал богати дарове, ако подкарат дивеча към него. По всичко личи, че и добитъкът се радвал на покровителството на горските духове, когато бил в оборите и когато се губел из горите. Преди да отидат в гората на лов за сърни, диви кози или диви прасета, хората от народността гайо смятат за необходимо да получат разрешението на невидимия господар на гората. Това се прави по предписаната форма от човек със специална подготовка в горското изкуство. Той слага парченце бетел пред изрязан по особен начин стълб, представящ Господаря на гората, а след това се моли на духа да даде знак за своето съгласие или отказ. В своя трактат за лова Ариан разказва, че келтите правели ежегодно жертвоприношение на Артемида на рождения й ден и купували жертвеното животно с парите, събрани от данъка, който плащали за всяка лисица, заек или сърна, убити от тях през годината. Обичаят явно означава, че дивите зверове принадлежат на богинята и тя трябва да бъде обезщетена за загубата им.

Но Диана била не само покровителка на дивите зверове, господарка на горите и планините, на самотните горски полянки и бликащите потоци. Смятали я и за Луната и по-специално за жълтата, пълна луна преди есенното равноденствие. Тя пълнела хамбара на селския стопанин с едър плод и чувала молитвите на родилките. Както видяхме, в свещената горичка при Неми я почитали специално като богиня на раждането, която дарявала мъже и жени с потомство. Така Диана, подобно гръцката Артемида, с която непрекъснато я отъждествявали, може да се нарече богиня на природата изобщо и по-специално на плодородието. В такъв случай няма нищо чудно, че в нейното светилище на Авентинския хълм я представяли със статуя, копирана от многогърдия идол на Артемида в Ефес, с претрупани символи на щедро плодородие. Освен това от тях можем да разберем защо древен римски закон, приписван на цар Тул Хостилий, предписвал при извършено кръвосмешение върховните жреци да правят жертвоприношение в дъбравата на Диана. Защото, както знаем, обикновено се смята, че престъпното кръвосмешение причинява безплодие и затова то трябва да се изкупи по някакъв начин пред богинята на плодородието.

Но съгласно принципа, че богинята на плодородието трябва сама да е плодовита, на Диана подхождало да има партньор-мъж. И ако може да се вярва на свидетелството на Сервий, неин другар бил същият този Вирбий, който има свой представител, или може би свое въплъщение в лицето на Горския цар от Неми. Техният съюз трябвало да допринесе за плодородието на почвата, животните и човешкия род и хората съвсем естествено смятали, че тази цел би могла да се постигне по-сигурно, ако свещеният брак се празнува всяка година, а ролите на божествената булка и божественият жених играят статуите им, или живи хора. Нито един древен автор не споменава, че в горичката е ставало такова нещо, но онова, което знаем за ритуала в Ариция, е много малко и едва ли липсата на информация точно по този въпрос може да се смята за унищожително възражение срещу теорията ми. Защото в отсъствието на преки доказателства теорията се основава по необходимост на аналогия с подобни обичаи, спазвани другаде. В предишната глава описахме примери от съвременността за някои повече или по-малко изродени обичаи. Сега ще разгледаме техните древни съответствия.