Джеймс Фрейзър
Златната клонка (20)

ГЛАВА X
Остатъци от култа към дървото в съвременна Европа

От направения дотук преглед на благотворните качества на дървесните духове става ясно, че Майското дръвче и Майският стълб са доста широко разпространени и заемат важно място сред народните обичаи на европейското селячество. На много места из Европа и досега съществува обичай напролет, рано през лятото или дори на Еньовден^[1] да отидат в гората, да отсекат дърво, да го докарат в селото и да го изправят за всеобща радост на хората или да насекат клони и да накичат с тях къщите. Тези обичаи са предназначени да донесат на селото, а и на всяка къща благодеянието, с което дървесният дух има власт да дари. Оттук и практиката да се слага Майско дръвче пред всяка къща или да разнасят едно общо от врата на врата, та всеки дом да получи своя дял благодат. Ще подберем само няколко примера от огромния материал по този въпрос.

В своето „Описание на Уестмит“ сър Хенри Пиърс пише през 1682 г.: „В навечерието на Първи май всяко семейство слага пред вратата си зелен храст, накичен с жълти цветя, каквито има в изобилие по ливадите. По местата, където има много дървен материал, избират високи стройни дървета, изправят ги и те остават така почти през цялата година, та странник може да ги сбърка за знаци, че там се продава бира и всички къщи са кръчми.“ На Първи май в Нортхамптъншър забивали пред всяка къща младо, високо два и половина — три метра дърво, сякаш е израснало на това място и по него и около вратата посипвали цветя. „Сред древните обичаи, запазени в Корнуел, може да се причисли и окичването на вратите и портите със зелени клони от явор или глог и посажданото, или по-скоро забиването на отсечени дървета пред къщите на Първи май.“ На същия ден в Северна Англия имало преди обичай младите хора да стават малко след полунощ и с музика, надувайки рогове, излизали в гората; там кършели клони и ги кичели с китки, венци и цветя. След изгрев слънце се връщали и приковавали накичените с цветя клони над вратите и прозорците на къщите си. Едно време младите в Абингдън, Бъркшър, излизали сутринта на Първи май на групи и пеели песен, от която давам само два куплета:

Разхождахме се цяла нощ,

дори дочакахме деня.

На връщане донесохме за вас

таз китка шарени цветя.

 

Ний китка шарена ви носим

и на вратата ви стоим,

за вас е клончето, което

сам бог е сътворил.

На Първи май в градовете Сефрън Уолдън и Дебдън, в Есекс, момичетата ходят на групи от врата на врата, носят венци и пеят същата песен. Обикновено в средата на всеки венец има облечена в бяло кукла. Подобни обичаи са съществували и продължават да съществуват из различни части на Европа. Венците обикновено имат форма на пресичащи се под прав ъгъл обръчи. Струва ми се, ирландските селяни все още разнасят украсени с калина и блатниче обръчи с окачени в тях две топки. Твърди се, че обвитите със златна и сребърна хартия топки представляват слънцето и луната.

В първата неделя от май младите момичета в някои села на Вогезите ходят на групи от къща на къща и пеят песен, в която се споменава за „хляба и храната, които идват през май“. Ако им дадат пари, слагат на вратата зелен клон, откажат ли им, пожелават на семейството да има много деца и да няма хляб да ги нахрани. На Първи май във френския департамент Майен от стопанство на стопанство ходели момчета, наречени майотен (Maillotins) и пели весели песни; хората им давали пари или пиене. Те забивали малки дръвчета или клони пред къщите. В Елзас, близо до Саверн, обикалят групи с Майски дръвчета. Пред облечен в бяла риза и с почернено лице човек носят голямо Майско дръвче, но освен това всички държат дръвчета, макар и по-малки. Само един вместо това мъкне огромна кошница, в която събират яйца, сланина и каквото друго им дадат.

В четвъртъка преди „Св. Троица“ руските селяни излизат в гората, пеят песни, плетат венци и отсичат млада бреза, която обличат в женски дрехи, или пък украсяват с разноцветни парцалчета и панделки. После се гощават, а като свършат, отнасят с весели песни и танци накичената брезичка в селото, поставят я в една от къщите и тя остава там като почетен гост до „Св. Троица“. През следващите два дни ходят в къщата, където е настанена тяхната „гостенка“, а на третия — на „Св. Троица“ — отиват при реката и хвърлят брезичката във водата, а след нея и венците. В този руски обичай обличането на брезичката в женски дрехи показва съвсем ясно, че дървото се одушевява, докато хвърлянето във водата е най-вероятно заклинание за дъжд.

В навечерието на Първи май в някои части на Швеция обикалят момчета със снопове пресни брезови клонки с всичките или само част от листата. Водени от селския цигулар, те обикалят всички къщи и пеят майски песни. Тези песни са в същност молитва за хубаво време, богата реколта, материални и духовни блага. Един от тях носи кошница, в която събират подаръци: яйца и разни други неща. Ако ги посрещнат добре, затъкват клонче с листа на стряхата над вратата. Но в Швеция тези церемонии се изпълняват най-вече на Еньовден. В навечерието на св. Йоан Кръстител (двадесет и трети юни) почистват основно къщите и ги накичват със зелени клонки и цветя. Пред вратите и на други места из стопанството изправят млади ели, а много често издигат и малки сенчести беседки. На този ден в Стокхолм има листен пазар, на който предлагат за продан хиляди Майски дръвчета (Maj Stănger), високи от 15 см до три-четири метра, украсени с листа, цветя, цветни хартиени панделки, боядисани и нанизани на тръстика яйчени черупки и т.н. По височините запалват огньове и хората играят около тях или ги прескачат. Но главното събитие през този ден е изправянето на Майското дръвче — прав и висок смърч, с окастрени клони. „Понякога на известни разстояния прикрепят обръчи и напречни летви, а в други случай му слагат дъги, които ги правят да изглеждат като човек с ръце на хълбоците. Не само Майското дръвче, но и обръчите, дъгите и всичко останало е украсено от горе до долу с листа, цветя, изрезки от разноцветни платове, боядисани черупки от яйца и т.н., а най-отгоре има голям ветропоказател или пък знаме.“ Накиченото от девойките Майско дърво издигат с големи церемонии — хората се стичат отвсякъде към него, танцуват и образуват голям кръг наоколо му. Свързани с Еньовден обичаи има и в Германия. Така из градовете по горен Харц издигали на открито високи, украсени с цветя и яйца, боядисани в жълто и червено борове, с обелена в долната част кора. Младите играят около тях денем, а възрастните — вечер. В навечерието на св. Йоан Кръстител в някои части на Чехия също изправят Майско или Еньовденско дръвче. Момците донасят висок бор или ела и ги издигат на някоя височина, а момите ги украсяват с китки, венци и червени панделки. След това танцуват около тях.

Не е необходимо да продължаваме с примерите за този разпространен в различни части на Европа — Англия, Германия и Франция — обичай. Достатъчни са само няколко примера. В своята „Анатомия на заблудите“, публикувана за първи път в 1583 г., пуританският автор Филип Стъбз описва с явно отвращение как докарвали Майското дръвче в дните на добрата кралица Бес^[2]. Неговият разказ ни дава възможност да надзърнем в колоритната и весела едновремешна Англия. „Преди Първи май, по Еньовден или по друго време, всички млади момчета и момичета, стари мъже и женени жени, скитат из гори, горички, възвишения и планини и прекарват нощта в приятни развлечения, а на сутринта се връщат и носят със себе си брези и клони да украсяват с тях своите събирания. И нищо чудно, след като сред тях велик бог и надзорник на техните забавления и игри е не друг, а сатаната, принцът на ада. Но най-голямата ценност, която докарват оттам, е тяхното майско дръвче. А това става с най-голяма почит по следния начин: впрягат двадесет или четиридесет чифта волове, всеки с хубави китки на рогата и тези волове докарват майското дърво (или по-скоро вонящия идол), покрито с цветя и треви, омотано от горе до долу с върви и понякога боядисано в различни цветове и след него вървят с голяма набожност двеста или триста мъже, жени и деца. А като го изправят с развети носни кърпички и знамена на върха, застилат с цветя земята наоколо, връзват по него зелени клони, издигат наблизо летни заслони, навеси и беседки. После започват да танцуват около него, както са правели езичниците при освещаване на идолите си, на които то съвсем прилича или по-скоро е точно това. Чувал съм достоверни сведения (viva voce^[3]) от хора съвсем сериозни и достойни, че едва ли една трета от четиридесет, шестдесет или сто девойки, отишли в гората през нощта, се връщат у дома неосквернени.“

На Първи май в швабските села докарвали високи ели, кичели ги с панделки и ги изправяли, после музиката свирела, а хората танцували весело около тях. Дървото стояло на мегдана през цялата година, докато не докарат ново на следващия Първи май. В Саксония „хората не се задоволяват със символичното довеждане в селото на лятото (като крал или кралица); те докарвали самата свежа зеленина от горите в къщите си: Майски или Еньовденски дръвчета, за които се споменава в документи още от тринадесети век. Доставянето на Майското дръвче било празник. Хората отивали в горите да търсят Май (majum quaerere), докарвали млади дървета, особено ели и брези и ги изправяли пред вратите на къщите, пред оборите, или пък в стаите. Както вече казахме, млади момци изправяли такива Майски дръвчета пред прозорците на любимите момичета. Освен тези домашни Майски дръвчета изправяли и голямо Майско дърво или Майски стълб, което също докарвали с тържествено шествие и издигали насред село или на градския пазар. Избирала го цялата община и го пазели много внимателно. Обикновено окастряли клоните и листата и оставяли само короната, на която връзвали, освен многото цветни панделки и изрезки от плат, разнообразни храни като наденички, питки и яйца. Младите се състезавали за тези награди. «Мазните стълбове», които все още виждаме по нашите панаири, са остатък от старите Майски стълбове. Обикновено на Майския празник се надбягвали пеша или на коне — забавление по Еньовден, което с течение на времето се изпразнило от своето съдържание и доживяло като народен обичай и досега в някои части на Германия.“ Младежите от Бордо изправяли на Първи май Майски дръвчета на всяка улица, украсявали ги с гирлянди и големи корони и всяка вечер през целия месец младите танцували около дървото. И до ден-днешен във всички села и градчета на веселия Прованс изправят на Първи май Майски дръвчета, накичени с цветя и панделки. Под тях младите се веселят, а старите почиват.

Очевидно във всички тези случаи обичаят е всяка година да се докарва ново Майско дръвче. Но като че ли по правило, поне в по-късни времена, дръвчетата били постоянни, а не се подновявали всяка година. Селата от Горна Бавария подновяват Майските си дръвчета веднъж на всеки три, четири или пет години. Това са докарани от гората ели, а сред венците, знамената и надписите, които ги украсяват, съществено място заема сноп тъмнозелени листа, оставен на върха „да напомня, че в случая това не е мъртва греда, а живо дърво от зелената гора“. Едва ли можем да се съмняваме, че първоначалната практика е била всяка година и навсякъде да се изправя ново Майско дръвче. След като предназначението на обичая било да се внесе събуденият наново оплождащ дух на растителността, той би загубил смисъла си, ако вместо живо, зелено и сочно дърво издигали година след година стара, изсъхнала греда или я оставяли да стои постоянно там. А когато забравили същността на обичая и Майското дръвче се възприело просто като център на празнично веселие, хората не намирали повече смисъл да отсичат всяка година ново дърво и предпочели да оставят да стои едно и също и на Първи май само го украсявали със свежи цветя. Но и след като Майското дръвче се превърнало в нещо постоянно, все още чувствували необходимост да му придадат вида на зелено дърво, а не на мъртъв пън. В Уевърхем (Чешър) например „имало две Майски дръвчета, които на този ден (първи май) украсявали с подобаващата древна церемония. Те били накичени с гирлянди, а на върха свършвали с бреза или друго високо, стройно дърво с листа. Кората на новото дърво била обелена, а стеблото — наставено към дънера на старото — та отдалеч да изглежда като едно дърво“. Така подновяването на Майското дръвче наподобява подновяването на Жътвения май; и двете са предназначени да внесат нова доза от оплождащия дух на растителността и да я запазят през цялата година. Но докато влиянието на Жътвения май се свежда до подпомагане растежа на посевите, ефикасността на Майското дръвче и на Майския клон се разпростира, както вече видяхме, и върху жените и добитъка. И накрая си заслужава да отбележим, че понякога, в края на годината, изгарят старото Майско дръвче. В околностите на Прага например младите отчупвали парчета от общото Майско дръвче и ги слагали зад иконите в стаите си; те оставали там до следващия Първи май, когато ги изгаряли в огнището. Във Вюртемберг храстите, които слагат по къщите на Връбница, остават там през цялата година, а после ги изгарят.

Достатъчно по въпроса за дървесния дух, схващан като въплътен или присъщ на дървото. Сега трябва да докажем, че той често се възприема и представя отделно от дървото, облечен в човешка форма, нерядко въплътен в живи мъже или жени. Данни за антропоморфната представа за дървесния дух ще намерим преди всичко в народните обичаи на европейското селячество.

В някои доста интересни случаи дървесният дух е представен едновременно в растителна и в човешка форма, които се обособяват сякаш с изричната цел взаимно да се обяснят. В едни случаи антропоморфният представител на дървесния дух е кукла или марионетка, а в други е жив човек. Но независимо дали е кукла или човек, той е поставен до дърво или клон и човекът или куклата и дървото или клонът образуват заедно нещо като двуезичен надпис и единият е, така да се каже, превод на другия. Затова тук не остава място за съмнение, че в същност духът на дървото е представен в човешка форма. Така например на четвъртата неделя от Велики пости младите хора в Чехия хвърлят във водата кукла, наречена Смъртта, после девойките отиват в гората, отсичат младо дърво и привързват към него облечена в бяло и наподобяваща жена кукла. С дръвчето и куклата те обикалят от къща на къща, събират подаръци и пеят песен с припева:

Изнасяме Смъртта от село

и лято внасяме във него.

Тук, както ще видим и по-късно, под лято разбират духа на растителността, който се възражда напролет. На места из Англия децата обикалят и просят по пени, понесли малки имитации на Майско дръвче и красиво облечена кукла, наречена Майска дама. Очевидно в тези случаи дървото и куклата се приемат за равностойни.

В Тен (Елзас) облечено в бяло момиченце, наречено Малка майска роза, разнася украсено с гирлянди и панделки малко Майско дръвче. Нейните спътници събират подаръци от врата на врата и пеят:

Розичке малка майска,триж се завърти,

хубавичко да те видим от всички страни?

Розичке мъничка майска добра,

от гората зелена далечна дошла,

тук заедно да се повеселим.

В песента пожелават на онези, които не подаряват нищо, да загубят кокошките си, лозята им да не вържат грозде, орехът да не даде плод, а нивата да не роди жито. Според поверието добивът през годината зависи от размера на подаръците, дадени на майските певци. Смисълът на споменатия по-горе обичай децата да обикалят на Първи май със зелени клони или гирлянди, да пеят и събират пари е, че с помощта на духа на растителността те носят много щастие на къщата и очакват да им се заплати за услугата. В руската част от Литва имали обичай на Първи май да изправят зелено дърво сред селото. После селските ергени избирали най-красивата девойка, закичвали я с венец и я завивали с разлистени клони, а сетне я слагали до Майското дръвче и танцували около нея, пеели и се провиквали „О, Май! О, Май!“ В Бри (Ил дьо Франс) издигат Майско дърво насред село, върхът му е украсен със знамена, по-долу е опасано с листа и клонки, а най-долу с огромни клони. Момите танцуват около него, а в това време момците развеждат увит в листа момък, наречен Татко Май. В малките градчета във Франкенвалд. (Северна Бавария) издигат на втори май пред някоя кръчма Валберово дърво и около него играе мъж, завит от горе до долу със слама, така че класовете да се съединяват над главата му и да образуват корона. Наричат го Валбер и по-рано са правели шествие и са го развеждали по украсените с брезови клонки улици.

На Гергьовден (23 април) у славяни от Каринтия младежи украсяват с цветя и гирлянди отсечено в навечерието на празника дърво. После тръгват да разнасят дървото с музика и весели викове; главна фигура в това шествие е Зелен Георги — младеж, омотан от главата до петите в зелени брезови клонки. При завършването на церемонията хвърлят Зелен Георги, или по-точно куклата, която го представя, във водата. Задачата на младежа, който играе ролята на Зелен Георги, е да се измъкне от листната си обвивка и да сложи на свое място куклата така ловко, че никой да не разбере подмяната. На много места обаче хвърлят в река или езеро самото момче, което представлява Зелен Георги, с цел да се осигури по този начин дъжд, та да бъдат нивите и ливадите зелени през лятото. На някои места коронясват с венци добитъка и го изкарват от оборите с песента:

Зелен Георги ви водим,

хайде да го придружим,

да нахрани добре стадата,

че ще го хвърлим във водата.

В случая се вижда, че приписват на дървесния дух, когото схващат като въплътен в дървото, същите способности да довежда дъжд и да спомага за отглеждането на добитъка, каквито има и дървесният дух, представян от жив човек.

Главното пролетно тържество за циганите от Трансилвания и Румъния е празникът на Зелен Георги. Някои от тях го чествуват на втория ден на Великден, а други — на Гергьовден. В навечерието на празника отсичат млада върба, украсяват я с гирлянди и листа и я забиват в земята. Бременните жени слагат по една своя дреха под дървото и я оставят да престои там цяла нощ. Ако на следната сутрин намерят на дрехата листо от върбата, знаят, че ще родят лесно. Вечерта при дървото отиват болните и старите хора, плюят върху него три пъти и казват: „Ти скоро ще умреш, нас остави да поживеем.“ На сутринта циганите се събират около върбата. Главен герой на празника е Зелен Георги — момък, накичен от глава до пети със зелени листа и цветя. Той хвърля шепа трева на добитъка, та през цялата година да не му липсва храна. После взема стояли три дни и нощи във вода гвоздеи и ги забива във върбата, изважда ги и ги хвърля в реката, за да омилостиви водните духове. Най-сетне хвърлят Зелен Георги в реката, но това в същност е направена от клони и листа кукла. Явно при тази версия на обичая приписват на върбата способността да дарява жените с леко раждане и да придава жизнена енергия на болните и старите, докато Зелен Георги, човекът — двойник на дървото, дарява добитъка с храна, а освен това осигурява доброто разположение на водните духове, като установява контакт между тях и дървото.

Без да привеждаме повече еднообразни примери, можем да обобщим казаното в предходните страници с думите на Манхард: „Цитираните обичаи са достатъчни да докажат с положителност заключението, че при тези пролетни шествия духът на растителността често е представен, наред с Майското дръвче, от мъж или жена, накичени със зелени листа и цветя. Това е все същият дух, който одушевява дървото, действува при по-низшите растения и когото разпознаваме в Майското дръвче и в Жътвения Май. С последователност се предполага, че духът проявява своето присъствие в първото цвете на пролетта, разкрива се в девойката, представяща Майската роза, а също и като дарител на реколта, в лицето на Валбер. Смята се, че шествието с този представител на божеството ще даде добър резултат при кокошките, плодните дръвчета и посевите, все едно че е присъствувало самото божество. С други думи, човекът се възприема не като символ, а като действителен представител на растителния дух. Оттук и пожеланието на придружителите на Майската роза и Майското дръвче, който откаже да им даде подаръци — яйца, сланина и т.н., да няма дял в благодеянията, които прави странствуващият дух. Можем да заключим, че тези шествия с Майски дръвчета или Майски клони, които просят от врата на врата (водят Май или Лятото) в началото са имали навсякъде сериозно и, така да се каже, обредно значение. Хората действително са вярвали, че богът на изобилието присъствува невидим в клона, а процесията го води във всяка къща да я дари с благодат. Имената Май, Татко Май, Майска дама, Майска кралица и т.н., с които наричат антропоморфния растителен дух, показват, че идеята за растителния дух се съчетава с периода, когато властта му се проявява най-ярко.“

Дотук видяхме как дървесният или изобщо растителният дух е представен в чиста растителна форма — като дърво, клон или цвете, или в съчетание с човешка форма — дърво, клон или цвете заедно с кукла или жив човек. Остава да се докаже, че в някои случаи представянето му от дърво, клон или цвете изцяло отпада и остава представянето му като жив човек. В този случай представителният характер на човека обикновено се маркира, като го обличат в листа или цветя, или пък като му дават определено име.

Така на Гергьовден в някои части на Русия обличат младеж в листа и цветя, също като английския Зелен Джак. Славяните го наричат Зелен Георги. В една ръка държи запалена факла, а в другата — погача. Той отива на полето, следван от девойки, които пеят подходяща песен. Там правят кръг от сухи клони, слагат в средата погачата и запалват клоните. Сетне участниците в церемонията сядат около огъня и си поделят погачата. Явно в този обичай накиченият с листа и цветя Зелен Георги е тъждествен с обичая, спазван на същия ден в Каринтия, Трансилвания и Румъния. Освен това видяхме, че през седмицата, която започва със Св. Троица, в Русия обличат бреза в женски дрехи и я слагат в къщата. Очевидно равнозначен е обичаят, спазван от руските момичета в Пинска област на понеделник от тази седмица. Те избират най-красивата измежду тях, омотават я в много брезови и кленови листа и я развеждат из селото.

Веднага след като дърветата започнат да се раззеленяват напролет, децата от Руса се събират в неделен ден, отиват в гората и някое от тях се предрешава като Листно човече. Чупят вейки от дърветата и ги увиват около детето, докато изпод зелената одежда останат да надничат само обувките му. И въпреки че има и дупка за очите, две момчета водят Листното човече да не се спъне и падне. С танци и песни те го развеждат от къща на къща и искат дарове — яйца, сметана, наденички и банички. Накрая поръсват Листното човече с вода и се гощават със събраната храна. През седмицата, която започва със Св. Троица, младежите от Фриктал, Швейцария, отиват в гората и накичват един измежду тях с разлистени клони. Наричат го Св. Троицки смешник. Той се качва на кон, взема зелен клон в ръка и всички се отправят към селото. Спират при селския кладенец, свалят накичения с клони смешник и го потапят в коритото. С това той придобива правото да пръска всекиго с вода и той се възползува от него най-вече по отношение на девойките и хлапетата, които играят по улиците. Хлапетата идват сами при него на групи и го молят да ги намокри за здраве.

Най-добре известният английски вариант на накичения е листа смешник е Зелен Джак, коминочистачът, който обикаля скрит в плетена конструкция с формата на пирамида, покрита със зеленика и бръшлян, с корона от цветя и панделки на върха. Така накичен, той танцува на Първи май начело на тълпа коминочистачи, които събират дребни пари. Във Фриктал правят същата плетена конструкция и я наричат Св. Троицка кошница. Веднага след като дърветата в гората напъпят, селските момци избират място и изплитат кошницата там при пълна тайна, да не би други да им попречат. Около два обръча намотават разлистени клонки. Единият обръч опира на раменете на носача, а другият обгръщал прасците му. Оставят дупки за очите и устата, а най-отгоре забучват огромна китка. Маскиран по този начин, той се появява в селото внезапно по вечерня, предшествуван от трима младежи, които надуват направени от върбова кора рогове. Основната цел на неговите придружители е да поставят кошницата върху селския кладенец и да я задържат там, въпреки усилията на младежите от съседните села, които пък се стараят да я отмъкнат и да я занесат на своя кладенец.

Очевидно, в изложените по-горе случаи накиченият с листа човек, когото развеждат по домовете, е равностоен на Майското дръвче, Майския клон или Майската кукла, разнасяни от къща на къща от децата. И двата ритуала представят благотворителния растителен дух, чието посещение в къщата се възнаграждава във вид на пари или храна.

Често накиченият с листа човек, който олицетворява растителния дух, е известен като крал или кралица. Той или тя биват наричани Майски крал, Св. Троицки крал, Майска кралица и т.н. Както забелязва Манхард, тези титли показват, че въплътеният в растителността дух е владетел, чиято творческа власт се разпростира надлъж и шир.

На Св. Троица в едно село близо до Залцведел изправят Майско дръвче и младежите се надбягват към него. Онзи, който стигне първи, е крал; около врата му слагат цветен венец, а в ръката си носи Майски храст, с който „измита“ росата (от дърветата) по пътя на шествието. Пред всяка къща пеят песен, с която пожелават на обитателите щастие. В нея се казва, че „черната крава в яхъра пуска бяло мляко, черната кокошка снася в полога бели яйца“ и искат да им дадат яйца, сланина и т.н. На Св. Троица в село Елгот (Силезия) изпълняват церемония, наречена кралско надбягване. На някоя ливада забиват кол с вързано за него парче плат и младежи препускат в галоп, като се опитват да откъснат плата. Който успее и го потопи в минаващата наблизо р. Одер, го обявяват за крал. Очевидно тук колът заменя Майското дръвче. В някои села на Брауншвайг Майският крал на Св. Троица е напълно скрит в Майски храст. В някои части на Тюрингия също си имат Майски крал на Св. Троица, но той е облечен доста по-различно. Там правят дървена рамка, като че в нея да може да застане прав човек, покриват я изцяло в брезови клонки, а на върха й слагат корона от брезови клонки и цветя, с прикрепен в нея звънец. Рамката отнасят в гората и в нея влиза Майският крал. Останалите тръгват да го търсят. Намерят ли го, отвеждат го в селото при съдията, свещеника и другите първенци и те трябва да отгатнат кой се е скрил в покритата с растителност рамка. Ако не отгатнат, Майският крал клати глава и звъни със звънеца и сбъркалият първенец трябва да черпи бира или нещо друго за пиене. На Св. Троица младежите от Варщед избират с жребий крал и главен церемониалмайстор. Последният е напълно скрит в Майски храст, има украсена с цветя дървена корона и носи дървен меч. Царят от своя страна се отличава от останалите само по китката цветя на шапката си и тръстиката, която носи в ръка с вързана на нея червена панделка. Младежите ходят от къща на къща, искат яйца и заплашват, че ако не им дадат, кокошките цяла година няма да снасят. По някаква причина в този обичай церемониалмайсторът е узурпирал знаците на кралската власт. В Хилдесхайм в понеделника след Св. Троица група от пет-шест младежи обикалят, плющят в такт с дълги камшици и събират от къщите яйца. Главна фигура в групата е Листният крал, младеж, омотан с брезови клонки така, че от него се виждат само стъпалата. Огромната шапка от брезови клонки го прави много по-висок. Носи голяма гега, с която се опитва да хване срещнатите по пътя кучета и деца. В понеделник след Св. Троица чешките младежи се предрешват с високи гугли от украсена с цветя брезова кора. Един от тях е облечен като крал и на шейна го докарват на селския мегдан. Ако по пътя преминат през локва, шейната непременно се обръща. На мегдана се събират около краля, глашатаят се покачва на някой камък или дърво и рецитира весели стихове за всяка къща и нейните обитатели. После маските от брезова кора се свалят и младежите обикалят из селото в празнично облекло и искат подаръци. Дават им дребни сладки, яйца и зърно.

През XVIII в. в Гросваргула, близо до Лангензалц, правели шествие и развеждали Тревен крал. Той бил скрит в пирамида от тополови клони, която свършвала на върха с кралска корона от клони и цветя. Яздел клон, скрит в листната пирамида, така че долният й край опирал до земята, а отвор имало само за лицето. Заобиколен от кавалкада момци, той отивал тържествено до кметството, жилището на пастора и т.н., където раздавали на всички бира. После под седемте липи на съседния Зомерберг освобождавали Листния крал от зелената му броня, короната връчвали на кмета, а клоните забивали в ленените ниви, та ленът да израсте високо. В последната част изпъква съвсем ясно приписваното на представителя на дървесния дух оплождащо влияние. В околностите на Пилзен (Чехия) младежите изграждат на Св. Троица насред село конусообразна колиба от зелени листа, без врата. Тълпа селски младежи пристига на коне с Краля начело. Той носи сабя, а на главата си има конусообразна шапка от тръстики. В свитата му има съдия, глашатай и личност, наречена Жабодер или Палач. Последният е нещо като смешник, който носи ръждив стар меч и язди жалка кранта. Стигне ли до колибата, Глашатаят слиза от коня си и обикаля да търси врата. Като не намери, казва: „Охо, това е може би омагьосан замък. Вещиците се промъкват през листата и нямат нужда от врата.“ Накрая вади сабята си и с нея си проправя път в колибата. Там намира стол, сяда на него и започва да критикува в рима девойките, селяните и ратаите от околността. Когато свърши, напред излиза Жабодерът и показва на всички кафез с жаби, после вдига бесилка и на нея беси жабите една по една. В околността на Плас церемонията се различава в някои подробности. Кралят и неговите войници са облечени изцяло в кора, накичени са с цветя и панделки, всички носят саби и яздят коне, които също са накичени със зелени клони и цветя. Докато критикува от колибката селските матрони, Глашатаят тайно щипе и мушка жабата, за да започне тя да квака. Кралят издава смъртна присъда над нея, палачът я обезглавява и хвърля окървавеното й тяло сред зрителите. Накрая прогонват Краля от колибата и войниците го преследват. Както пише Манхард, щипането и обезглавяването на жабата е несъмнено заклинание за дъжд. Видяхме как някои индианци по течението на р. Ориноко удрят жабите, за да доведат дъжда, докато заколването на жаба е европейското заклинание за дъжд.

Нерядко растителният дух е представен напролет от кралица вместо от крал. На четвъртата неделя от Велики пости в околностите на Либховиц (Чехия) девойки, облечени в бяло, закичили в косите си първите пролетни цветя — теменужки и маргаритки, развеждат из селото момиче, наречено Кралица, която има на главата си корона от цветя. Нито едно момиче не бива да остава на мястото си, докато минава тържественото шествие, а трябва непрекъснато да се върти и да пее. Във всяка къща Кралицата обявява идването на пролетта и пожелава на обитателите й щастие и благодат, за което я даряват. В Унгария сред населението от немски произход на Св. Троица момичетата избират най-красивата измежду тях за Кралица, прикрепят на главата й върховата корона и я развеждат с песни из улиците. Спират при всяка къща, пеят стари балади и получават дарове. На Първи май в Югоизточна Ирландия избирали най-красивото момиче за кралица на областта. Тя заемала това положение дванадесет месеца. На главата й слагали венец от полски цветя, а после имало гощавка, танци, селски спортни състезания и всичко завършвало вечерта с величествено шествие. През годината, докато е на власт, тя председателствувала сбирките на младите хора от селата, танците и веселията. Ако се омъжела преди да изтече годината, губела властта си и до следващия Първи май не избирали нейна наследница. Майската кралица е нещо обикновено във Франция, позната е и в Англия.

Освен това се случва духът на растителността да е представен от крал и кралица, господар и господарка или жених и невяста. И тук остава в сила паралелът между антропоморфната и растителната форма на дървесния дух, защото, както видяхме на друго място в тази книга, понякога женят дърветата едно за друго. На Първи май в Халфърд (Южен Уоруикшър) децата обикалят от къща на къща, вървят две по две и шествието се води от Крал и Кралица. Две момчета носят високо около два метра Майско дръвче, накичено с цветя и зеленина. Близо до върха му са прикрепени под прав ъгъл една към друга две напречни летви. Те също са накичени с цветя, а от краищата им висят украсени обръчи. Пред къщите децата пеят майски песни и получават пари, с които си устройват вечеря в училището. В понеделник след Св. Троица децата в едно чешко село близо до Кьонигрец играят „кралската игра“ — Краля и Кралицата преминават тържествено под балдахин. Кралицата е накичена с гирлянди, а едно момиче носи два венеца на поднос пред тях. Придружават ги момчета и момичета, наречени шафери и шаферки. Те ходят от къща на къща да събират дарове.

В Силезия съревнованието за кралската корона е било и все още си остава част от народните празненства около празника на Св. Троица. Това съревнование имало различни форми, но целта или финишът било обикновено Майското дръвче или Майският стълб. Понякога младежът, който успеел да се покатери по гладкия стълб и да свали оттам наградата, бил обявяван за Крал на Св. Троица, а любимото му момиче ставало негова кралица. След това Кралят се отправял с Майския храст, следван от останалата част от компанията, към кръчмата, където веселието завършвало с гощавка и танци. Често младите стопани и ратаи се надбягвали на коне до украсения с цветя, панделки и корона Майски стълб. Който стигнел първи, ставал Крал на Св. Троица, а останалите трябвало да се подчиняват на заповедите му до края на деня. Най-слабият ездач ставал Смешника. При Майското дърво всички слизали от конете и вдигали на раменете си Краля. Той се покатервал ловко по стълба и свалял прикрепените на върха му Майски храст и корона. Междувременно Смешникът бързал към кръчмата и там изгълтвал с най-голяма скорост четири квартови бутилки^[4] с ракия и тридесет кифлички. В това време Кралят, който носел Майския храст и короната, се отправял начело на групата също към кръчмата. Ако до тяхното пристигане Смешникът успеел да се справи с кифличките и ракията и посрещнел Краля с приветствие и с чаша бира в ръка, сметката му плащал Кралят, но иначе трябвало да си я плаща сам. Тържественото шествие започвало да се извива през селото след черква. Начело яздел Кралят, накичен с цветя, с Майския храст в ръка. След него идвал Смешникът, с обърнати наопаки дрехи, с дълга ленена брада и с короната на Св. Троица на главата. Следвали двама ездачи, преоблечени като гвардейци. Шествието спирало пред всяко домакинство, двамата гвардейци слизали, затваряли Смешника в къщата и искали от домакинята откуп — да купят сапун да изперат брадата на Смешника. Обичаят им разрешавал да отнесат всякаква храна, която намерят, стига да не е заключена. После отивали в къщата, където живеела любимата на Краля. Приветствували я като Кралица и й връчвали подходящи подаръци, като например многоцветен шарф, парче плат и престилка. Царят получавал за награда жилетка, шалче и т.н. и имал правото да посади Майския храст или Св. Троицкото дърво пред двора на господаря си, където той оставал като почетен знак до същия ден на другата година. Най-сетне шествието се отправяло към кръчмата, където Кралят и Кралицата откривали танците. Понякога Кралят и Кралицата заемали тези длъжности по друг начин. Правели човек от слама в естествена големина, слагали на главата му каскет и го отвеждали с каруца, седнал между двама предрешени като гвардейци младежи до мястото, където го очаквал съд. След каруцата вървяла голяма тълпа. Проведеният по всички правила съдебен процес водел до произнасяне на смъртна присъда над сламения човек. Завързвали го за стълб на лобното място и млади мъже се опитвали със завързани очи да го прободат с копие. Който от тях успеел, ставал крал, а неговата любима — кралица. Сламеният човек бил известен под името Голиат.

В една датска енория някога съществувал обичай да обличат на Св. Троица малко момиче като булка и малко момче — като младоженец. Обличали я с цялото великолепие на истинска булка, а на главата й слагали корона от най-свежите цветя на пролетта. Младоженецът бил облечен и пищно украсен с цветя, панделки и ленти. Другите деца се закичвали колкото се може по-хубаво с жълти цветя. Те обикаляли къщите с най-голяма тържественост. Начело на шествието вървели две шаферки, а пред него шест-седем вестоносци препускали на дървени кончета и съобщавали за пристигането им. Децата получавали дарове — яйца, масло, хляб, сметана, кафе, захар и свещи, и ги отнасяли в кошници. Когато свършели обиколката си, няколко селянки помагали да се устрои сватбеният пир и децата тропали весело с дървените си обувки по пода от утъпкана глина, докато слънцето изгреело и птичките запеели. Но това е вече минало. Само старите хора си спомнят все още за малката булка на Св. Троица и празничното й великолепие.

Видяхме, че церемониите, свързани по други места с Първи май или седмицата след Св. Троица, в Швеция се извършват обикновено по Еньовден. И съответно установяваме, че в някои части на шведската провинция Блекинге все още избират Еньовденска булка, на която отпускат обикновено назаем „короната от черквата“. Девойката си избира жених, събират се дарове за младоженците, на които за известно време гледат като на мъж и жена. Останалите младежи също си избират булки. Изглежда и в Норвегия все още имат подобни обреди.

На Първи май момчетата от околностите на Бриансон (департамент Дофин) завиват в зелеви листа момък, чиято любима го е изоставила и се е оженила за другиго. Той ляга на земята и се прави на заспал. Тогава момиче, което го харесва и би се омъжило за него, идва да го събуди и да му помогне да стане, като му предлага ръката си и копринен шал. Те отиват заедно в кръчмата и повеждат танците. Но трябва да се оженят в срок от една година, иначе започват да се отнасят към тях като със стар ерген и стара мома и ги изключват от компанията на младите. Момъкът наричат Майски жених. В кръчмата той сваля от себе си листата; от тях и цветя неговата партньорка прави китка и я закичва на гърдите си следния ден, когато той отново я води в кръчмата. Руският обичай, спазван в Нерехтинска област, е свързан с четвъртъка преди Св. Троица. Девойките отиват в брезова гора, слагат пояс или лента около величествена бреза, извиват долните й клони така, чеда образуват венец, и се целуват две по две през венеца. Момичетата, които са се целунали през венеца, се наричат една друга кръстници. После една от тях излиза напред и като се преструва на пиян мъж, се просва на земята и се прави на дълбоко заспала. Друго момиче я буди, целува я и накрая цялото ято се пръска из гората да вие венци, които девойките хвърлят в някой поток. По плаващите в потока венци те четат своята съдба. Най-вероятно някога ролята на заспалия се е изпълнявала от момък.

В тези френски и руски обичаи имаме изоставен годеник, докато в следващите става дума за изоставена годеница. На Заговезни словенците от Оберкрайн влачат с весели викове нагоре-надолу из селото сламена кукла. После я хвърлят във водата или я изгарят и по височината на пламъците съдят колко, ще е богата реколтата през годината. Шумната тълпа завършва с предрешен като жена мъж, който влачи дъска и се преструва на изоставена годеница.

В светлината на изложеното по-горе събуждането на изоставения сънливец от последните церемонии вероятно олицетворява събуждането на растителността напролет. Но не е лесно да се определят съответните роли на изоставения годеник и момичето, което го събуждат от сън. Дали спящият е безлистната гора или голата земя на зимата? Дали момичето, което го събужда, е прясната зеленина или благодатните лъчи на пролетното слънце? Едва ли ще е възможно да отговорим на тези въпроси при данните, с които разполагаме.

В планинската част на Шотландия събуждането на растителността през пролетта се представя образно на 1 февруари, деня на св. Бриджит. На Хебридските острови например във всяка къща господарката и слугините вземат снопове овес и ги обличат в женски дрехи, слагат ги в големи кошници, оставят край тях тояги и наричат това булчинско легло; а после господарката и слугините извикват три пъти: „Бриджит дойде, Бриджит е добре дошла“. Правят това точно преди да си легнат, а когато станат на сутринта, търсят из пепелта отпечатък от тоягата на Бриид. Намерят ли, смятат, че това означава добра реколта и богата година, а обратното приемат като лошо предзнаменование. Друг свидетел описва случая по следния начин: „Обикновено вечерта преди Сретение господне в част от къщата близо до вратата се прави легло от слама и сено, на което постилат одеяла. Когато всичко е готово, някой излиза и повтаря три пъти: «Бриджит, Бриджит, влезни, леглото ти е готово.» До него оставят да горят цяла нощ една или повече свещи.“ По-рано в навечерието на 1 февруари на о. Ман имаше празник, наречен на манкски език^[5] Лаал Брииши (Laa’l Breeshey) в чест на ирландската дама, която отишла на о. Ман да получи було от св. Мохолд. Според обичая събираха сноп зелена тръстика и с него в ръка приканваха блажената св. Бриджит да дойде да преспи в къщата им тази нощ. На манкски поканата звучи по следния начин: „Brede, Brede, tar gys my thie tar dyn thie ayms noght. Foshil jee yn dorrys da Brede, as lhig da Brede е heet staigh.“ А това означава: „Бриджит, Бриджит, ела в моята къща тази нощ. Отворете вратата на Бриджит и нека Бриджит влезе.“ След като повторят няколко пъти тези думи, пръскат тръстиката по пода вместо килим или легло за Бриджит. Много подобен на този обичай се спазва на някои от Външните острови на древното Манкско кралство. От тези манкски и шотландски церемонии става ясно, че под излинялото християнско расо на Св. Бриид или Бриджит се крие стара езическа богиня на плодородието. И това най-вероятно не е никой друг, а Бригита, келтската богиня на огъня, а очевидно и на посевите.

В много случаи бракът на растителния дух през пролетта е намекнат, макар и косвено, защото назовават неговия представител „булка“ и съответно го обличат в булчинско облекло. Така на Св. Троица младежите от някои села на Алтмарк обикалят селото, носят Майско дръвче или водят момче, завито в листа и цветя, а момичетата развеждат Майска булка — момиче, облечено като булка, с голяма китка в косата си. Те обикалят къщите, Майската булка пее песен, в която иска подарък и казва на обитателите, че ако й дадат по нещо, самите ще имат по нещо през цялата година, а ако не дадат, и те нищо няма да имат. В някои части на Вестфалия водят от врата на врата момиче с корона от цветя, наречена Булката на Св. Троица, пеят песни и искат яйца.