Джеймс Фрейзър
Златната клонка (151)

4. Причини за изолирането на пубертетните момичета

Причината за ограниченията, които така често се налагат на пубертетните момичета, е дълбоко залегналият ужас, който първобитният човек неизменно изпитва по отношение на менструалната кръв. Той се бои от нея по всяко време, но най-вече при първата й поява; затова ограниченията, на които са подложени жените при първата им менструация, са обикновено по-строги отколкото тези, които трябва да спазват при редовната поява на това тайнствено течение. На друго място в този труд цитирахме някои данни за страха и обичаите, основани на него; но тъй като този ужас (защото няма по-слаба дума за това), който това явление периодично предизвиква в съзнанието на дивака, е повлиял дълбоко неговия живот и институции. Може би ще е добре да дадем още някои примери.

Така сред племето, населяващо околностите на залива Енкаунтър в Южна Австралия, съществува или поне е съществувало, „суеверие, което задължава жената да се отделя от лагера по време на своето ежемесечно неразположение и ако към нея се приближи млад мъж или момче, тя му се обажда и той незабавно я заобикаля, за да не я срещне. Ако пропусне да направи това, жената се излага на опасността да й се карат, а дори понякога да я набият жестоко — мъжът й, или някой близък роднина, защото на момчетата още от люлката се казва, че ако видят кръвта, главите им незабавно ще посивеят и те преждевременно ще си загубят силите.“ Диерите от Централна Австралия са убедени, че ако жена в такова състояние яде риба или се къпе в реката, всичката риба ще измре и водата ще пресъхне. У племето арунта, от същата област, на жените в менструация е забранено да събират гулии от ириакура, които представляват основната храна на аборигените. Мислят, че ако някоя жена наруши това правило, повече няма да има такива гулии.

У някои австралийски племена изолацията на жените с менструация била дори още по-строга и се привеждала в сила с помощта на по-сурови наказания от кавга и побой. Например в лагерите на племето вакелбури „има правило, което забранява на жените да влизат в тях по същата пътека, по която влизат мъжете. В голям лагер всяко нарушение на това правило се наказва със смърт. Причината за това е ужасът, с който гледат на менструалния период на жените. По такова време ги държат напълно отделени, поне на около километър от лагера. В такова състояние жената си връзва около слабините клонки от нейното тотемно дърво и е под непрекъснато наблюдение, защото се смята, че ако някой мъж е дотолкова злочест да види такава жена, ще умре. Ако жена в такова състояние се остави да я види мъж, по всяка вервятност ще бъде умъртвена. Чак когато се нормализира я намазват с червено и бяло, покриват главата й с пера и тя се връща в лагера.“

На Муралуг, един от островите в Торесовия проток, жените с менструация не бива да ядат нещо, което живее в морето, иначе според туземците ще пресекне добивът от риболовните райони край брега. На о. Галела, разположен западно от Нова Гвинея, жена в своя месечен цикъл не бива да влиза в нива с тютюн, че растенията ще бъдат нападнати от болести. На Суматра минангкабуерите са убедени, че ако жена в своето нечисто състояние се приближи до оризище, реколтата ще се провали.

Бушмените в Южна Африка вярват, че един поглед от момиче, което по такова време би трябвало да се пази в строга изолация, е достатъчен мъжете да замръзнат в положението, което заемат в момента и заедно с онова, което държат в ръцете си, да се превърнат в говорещи дървета. Скотовъдците племена в Южна Африка смятат, че кравите им биха измрели, ако млякото им пият жени с мензис, а някои се боят, че същата катастрофа ще ги сполети, ако капка от тази кръв падне на земята и над нея минат волове. За да се предотврати такава катастрофа, не само жените с менструация, а на жените изобщо е забранено да влизат в ограденото място, където държат говедата; нещо повече, те не бива да използуват обикновените пътеки, по които се влиза в селото или се отива от една до друга колиба. Принудени са да правят обиколки зад колибите, за да избягнат мястото в средата на селото, където говедата стоят или лягат. Тези женски пътеки могат да се видят във всяко кафърско село. По същия начин у племето баганда жените с менструация не могат да пият мляко или да пипат съд за мляко, нито да докосват нещо, което принадлежи на съпруга им, нито пък да седят на неговата рогозка или да готвят неговото ядене. Ако по такова време докоснат нещо негово, все едно че са пожелали да е мъртъв или са му направили магия, за да го унищожат. Ако пипнат някакъв негов предмет, той положително ще се разболее; ако докоснат оръжията му, положително ще бъде убит в следващата битка. Освен това багандите не търпят жена с мензис да отиде на кладенец, защото се страхуват, че ако го направи, водата ще пресъхне, а тя самата ще се разболее и ще умре, ако не признае греха си и знахарят не направи нещо, за да изкупи грешката й. Ако в село на племето акикую в Британска Източна Африка^[1] построят колиба и се случи жената да менструира в нея в деня, когато се запали за първи път огън там, колибата трябва да се разруши още на следващия ден. В никакъв случай тя не бива да спи втора вечер вътре, защото върху нея и колибата е паднало проклятие.

Според Талмуда, ако някоя жена мине между двама мъже в началото на своя цикъл, това означава да убие единия от тях. Селяните в Ливан смятат, че менструиращата жена е причина за много беди; сянката й кара цветята да повяхват и дърветата да загиват, тя дори спира движението на змиите; ако се качи на кон, животното може да умре или най-малкото да осакатее за дълго време.

Гуайкирите от поречието на Ориноко смятат, че когато жената е с мензис, всяко нещо, върху което мине, ще умре и ако мъж стъпи на такова място, краката му незабавно ще се подуят. У индианците бри-бри от Коста Рика женената жена с мензис използува за съдове само бананови листа, които след това хвърля на определено за целта място, и ако случайно ги изяде крава, ще залинее и ще загине. Освен това тя има специална чаша, защото всеки, който пие от една и съща чаша с нея, неизбежно ще залинее и ще умре.

Сред повечето индиански племена в Северна Америка обичаят бил, при менструация жените да се оттеглят от лагера или селото и да остават през времето на своята нечистота в специални, определени за това колиби или навеси. Там живеели поотделно, топлели се всяка на свой огън и стриктно се въздържали от какъвто и да е контакт с мъже, които ги отбягвали като чумави.

Например индианците крик и сродните с тях племена в Съединените щати заставяли жените с менструация да живеят в отделни колиби на известно разстояние от селото. Трябвало да стоят там с риск да бъдат изненадани и откъснати от враговете. Смятало се за „най-ужасно и опасно“ по такова време да се приближиш до жена и опасността се отнасяла и до враговете, които трябвало, ако убият жените, да се очистят от омърсяването, посредством определени свещени билки и корени. В Британска Колумбия индианците сцили си въобразявали, че ако жена с менструация прескочи сноп стрели, те ще са вече безполезни и дори могат да причинят смъртта на собственика си, а също, че ако мине пред ловец, който носи пушка, оръжието никога вече няма да стреля точно. Чипева и други индианци от територията на Хъдсъновия залив отделят менструиращите жени от лагера и ги настаняват в изградени от клони колиби. Изолираните носят дълги качулки, които скриват напълно главата и гърдите им. Те не бива да се допират до домашните мебели или до предмети, употребявани от мъже, „защото се предполага, че с докосването си ги опетняват и по-нататъшната им употреба ще бъде последвана от сигурна беда или нещастие“ като болест или смърт. Тези жени трябва да пият с помощта на лебедова кост. Не бива да ходят по обикновените пътеки или да пресичат оставена от животно следа. „Не им се разрешава да вървят по леда на замръзнали реки и езера или близо до мястото за ловуване на бобри, а също и там, където е заложена рибарска мрежа — за да не попречат на успеха на мъжете. По такова време им е забранено също да ядат от главата на каквото и да е животно и дори да вървят по или да пресекат следата, оставена от хора, които са докарали, независимо дали на шейна или на гръб, главата на елен, сърна, лос, бобър или пък друг дивеч. Нарушаването на този обичай се смята за най-голям грях, защото хората са твърдо убедени, че то ще стане причина при бъдещи експедиции ловецът да няма успех.“ Лапландците пък забраняват на жени с менструация да минават по тази част от брега, където рибарите ходят обикновено за риба, а ескимосите от Беринговия проток вярват, че ако ловци се приближат до жени с мензис, няма да хванат нищо. По същата причина индианците носачи не търпят жена с менструация да пресича следите на животно и ако се налага, я пренасят над тях. Те смятат, че ако тя нагази в река или езеро, рибата ще измре.

Сред цивилизованите народи в Европа суеверията, натрупани около тази тайнствена страна на женската природа, са не по-малко екстравагантни от онези, които съществуват сред диваците. В най-старата съществуваща енциклопедия — „Естествена история“ на Плиний — списъкът на опасностите, които могат да се очакват от менструацията, е по-дълъг от който и да е списък от суеверия на неукия варварин. Според Плиний докосването на жена с менструация превръща виното в оцет, носи болести по посевите, попарва разсада, влияе лошо на градините, кара плодовете да падат от дърветата, огледалата да потъмняват, бръсначите да затъпеят, желязото и бронзът да ръждясат, особено ако луната е започнала да намалява, избива пчелите или поне ги прогонва от кошерите им, кара кобилите да помятат и т.н. По същия начин на разни места в Европа все още вярват, че ако в пивоварна влезе жена с менструация, бирата ще стане горчива; ако докосне бира, вино, оцет или мляко, ще ги развали; ако направи сладко — то няма да изтрае; ако възседне кобила, тя ще пометне; ако докосне пъпка — ще повехне; ако се качи на черешово дърво, то ще умре. В Брауншвайг хората смятат, че ако жена с менструация помага, когато колят прасето, месото ще се скапе. По такова време жените на гръцкия остров Калимнос не бива да отиват на кладенеца за вода, нито да пресичат течаща вода, нито да влизат в морето. Казва се, че присъствието на такава жена в лодка предизвиква буря.

Следователно целта на изолирането на жени с мензис е да се неутрализира опасното влияние, което се предполага, че те излъчват по такова време. От необикновените предпазни мерки, които се вземат за изолирането на момичетата при първата менструация проличава, че тогава опасността се смята за особено голяма. По-горе дадохме примери за две от тези предпазни мерки, а именно, правилата, че момичето не бива да докосва земята и да вижда слънцето. Кумулативният резултат от тези правила е, че то виси окачено, така да се каже, между небето и земята. Независимо от това дали е завито в своя хамак и овесено под покрива, както в Южна Америка, или е вдигнато над земята в тъмна и тясна клетка, както на о. Нова Ирландия, то е неспособно да направи беля, защото след като е отделено както от земята, така и от слънцето, не е в състояние да отрови със смъртоносната си зараза нито един от двата велики източника на живот. Накратко казано, момичето е обезопасено, да си послужим с езика на електротехниката, като е изолирано. Но предпазните мерки, взети за да го изолират или отделят, се диктуват не само заради сигурността на останалите, а и от грижа за нейната собствена сигурност, защото се смята, че тя самата ще пострада, ако не спазва предписаните ограничения. Видяхме как зулуските момичета например вярват, че ще се спарушат и ще станат на скелети, ако слънцето ги освети, докато са в пубертета, а макусите си въобразяват, че ако млада жена престъпи правилата, ще страда от язви по различни части на тялото си. Накратко казано, момичето се смята заредено с могъща сила, която, ако не се контролира, може да се окаже разрушителна както за него, така и за всичко, с което то влиза в контакт. Целта на въпросните табу е да се затвори тази сила в необходимите за сигурността на всички засегнати граници.

Същото обяснение важи и за правилата, спазвани от божествени царе и жреци. Съзнанието на първобитните хора не прави съществена разлика между така наречената нечистота на момичетата при първата им менструация и светостта на светите мъже. То са само различни прояви на една и съща тайнствена енергия и сама по себе си енергията е нито лоша, нито добра, а според своето приложение става благотворна или злосторна. Следователно, ако на божествените особи, също както на момичетата при първия им цикъл, не разрешават да докосват земята и да виждат слънцето, причината е, от една страна, страх да не би божествеността им да се изпразни с фатална мощ при контакта им с тях, а, от друга — боязън, че божественото същество, изпразнено по този начин от безплътното си свойство, може да не е в състояние да изпълнява в бъдеще онези магически функции, от които зависи сигурността на хората и дори на света като цяло. Следователно въпросните правила попадат в категорията на онези табу, които разгледахме на друго място в тази книга; те са предназначени да запазят живота на божествената особа, а заедно с нея и живота на нейните поданици и поклонници. Смята се, че никъде този скъпоценен, но опасен живот не може да е едновременно толкова сигурен и безопасен, както ако не е нито на небето, нито на земята, а виси, доколкото това е възможно, между двете.