Джеймс Фрейзър
Златната клонка (141)

2. Инцидентно прогонване на злини в материални обекти

Предметът, който отнася демона надалеч, може да е от най-различен вид. Много често това е малко корабче или лодка. В южния район на о. Серам например, когато селото е засегнато от някаква болест, приготвят малко корабче и го напълват с ориз, тютюн, яйца и т.н., донесени от всички хора. На корабчето разпъват мъничко платно. Когато всичко е готово, един човек се провиква много високо: „Хей, всички вие болести, шарки, заушки и т.н., които стоите толкова време при нас и така жестоко ни изтощихте, сега престанете да ни преследвате, приготвили сме за вас този кораб и сме ви снабдили с достатъчно провизии за из път. Няма да чувствувате недостиг на храна и бетелови листа, на кокосови орехи и тютюн. Тръгвайте, веднага отплавайте от нас и повече не се връщайте, а вървете в някоя далечна страна. Нека теченията и ветровете ви отнесат бързо, та като ви отведат в тази страна, ние да живеем здрави и бодри и повече да не ви виждаме тук.“ Сетне десет или дванадесет души отнасят корабчето на брега и го пускат да се носи по крайбрежния бриз, изпълнени с увереност, че вече са се освободили от болестите завинаги или поне до следващия път. Ако заразата ги нападне отново, те са сигурни, че това не е същата болест, а нещо различно и след време се освобождават от нея по описания начин. Когато съдът с демони се отдалечи от погледа, носачите се връщат в селото и се провикват: „Вече ги няма болестите, те са пропъдени, изчезнали са и са отплавали.“ При това всички излизат от къщите и много радостно предават един на други вестта, удрят по гонгове и звънят със звънци.

И по другите индонезийски острови често прибягват до подобни ритуали. Така на Тимор-лаут пускат по вятъра с отлива малка проа^[1], съдържаща статуйка на човек и снабдена с провизии за дълъг път. Като я пускат на вода, хората викат: „О, болест, върви си оттук! Отивай си! Какво правиш в тази бедна страна?“ Три дни след обреда колят прасе и част от месото му предлагат на Дудилаа, духа, който живее в слънцето. Един от най-старите мъже произнася думите: „Уважаеми господине, умолявам те да излекуваш внуците, децата, жените и мъжете, та да можем да ядем свинско и ориз и да пием палмово вино. Аз ще си удържа на обещанието. Изяж си пая и направи така, че всички хора да са здрави.“ Ако корабчето заседне на някое населено място, болестта ще избухне там. Затова заседнало корабче предизвиква много тревога сред крайбрежното население и те незабавно го изгарят, защото демоните бягат от огъня. На о. Буру корабчето, което отнася демоните на болестта, е дълго около шест метра, съоръжено е с платна, гребла, котва и т.н. и е добре снабдено с провизии. Цял ден и цяла нощ хората бият гонгове и тъпани и тичат насам-натам, за да сплашат демоните. На сутринта десет яки млади мъже потупват хората с клони, които са били предварително потопени в пръстен съд с вода. Щом свършат, хукват към брега, слагат клоните на борда на корабчето, бързо спускат друга лодка и изтеглят съда с болестта в морето. Там го отвързват и един от тях се провиква: „Дяволе шарка, отивай си с добром! Върви на гости на друга земя! Приготвили сме ти храна за из път, повече нямаме какво да ти дадем.“ Като се върнат, всички се изкъпват заедно в морето. При този обред причината хората да се удрят с клоните, явно е освобождаването от демоните на болестта, които, предполага се, преминават в тях. Оттук и бързината, е която отнасят клоните на лодката, а нея изтеглят в морето. А когато във вътрешните райони на о. Серам върлува едра шарка или друга болест, жрецът чука по всички къщи с осветени клони, които след това хвърля в реката, за да ги отнесе тя в морето; точно по същия начин вотяките от Русия хвърлят в реката тоягите, които са използували да пропъдят дяволите от селото, за да може реката да отнесе злокобния товар. Поставянето на чучела, които представят болните, в лодките, за да примамят демоните след тях, е нещо съвсем обикновено. Например повечето езически племена по бреговете на о. Борнео се опитват да пропъдят заразните болести така: издялват грубо една или повече човешки фигури от сърцевината на сагова палма и ги слагат в малък сал или лодка или на малайско корабче с пълен такелаж, заедно с ориз и други храни. Лодката украсяват с цветовете на арекова палма и панделки, направени от листа. С отлива украсеният по този начин плавателен съд бива спуснат да отплава в морето и да отнесе както много се ще на хората и болестта със себе си.

Често носителят, с който си отиват всички демони или злини на цяла една общност, е животно. Когато в някое село от централните провинции на Индия избухне холера, всички се прибират след залез слънце в къщи. Тогава жреците минават по улиците, вземат от всеки покрив по една сламка, която изгарят в някое светилище на изток от селото, като принасят в жертва също ориз, топено масло и куркума. По посока на дима подкарват боядисани в цинобър пилета и хората вярват, че те отнасят със себе си и болестта. Ако не успеят да сторят това, опитват с кози и най-сетне с прасета. Когато сред бхарите, маланите и курмите в Индия върлува холера, те вземат коза или биволица, но и в двата случая животното трябва да е женско и колкото се може по-черно, привързват жито, карамфил и оловен минимум в жълт плат на гърба му и го прогонват. Извеждат животното извън мерата на селото и не му позволяват да се върне. Случва се да бележат биволица с червена боя и да я прогонят към съседното село, та да отнесе със себе си и болестта.

Динките, народност, която се занимава със скотовъдство, населяваща бреговете на Бели Нил, имат във всяко семейство по една свещена крава. Когато страната е заплашена от война, глад или друга масова беда, вождовете на селото се обръщат с искане към определено семейство да предаде своята свещена крава, която да послужи за изкупителна жертва. Жените подкарват кравата до реката и през нея до другия бряг и я оставят там да броди из дивата местност и да стане жертва на хищниците. След това се връщат мълчаливи и не поглеждат назад, защото си въобразяват, че ако погледнат един единствен път, обредът няма да даде никакъв резултат. През 1857 г., когато индианците аймара в Боливия и Перу страдали от чума, натоварили черна лама с дрехите на засегнатите от чумата хора, напръскали я с ракия, а после натиряли животното в планините, с надеждата, че ще отнесе и чумата със себе си.

Случва се изкупителната жертва да е човек. От време на време например боговете предупреждавали царя на Уганда, че враговете мубаньоро правят магия на него и на народа му, та да измрат от болест. За да избегне такава катастрофа, царят изпращал изкупителна жертва на границата с баньоро. Изкупителната жертва била мъж, момче или жена с дете, подбрани по някакъв белег или телесен дефект; изобщо белязани от боговете жертви. Заедно с тях изпращали крава, коза, кокошка и кучка. До посочената от боговете граница ги придружавала усилена охрана. Там пречупвали крайниците на жертвите и ги оставяли да умрат от бавна смърт на вражеската територия, прекалено осакатени, за да изпълзят обратно в Уганда. Смятало се, че така болестта или чумата се е пренесла на жертвите и се е върнала в тяхно лице на земята, откъдето е дошла.

Като предпазна мярка от епидемия някои от коренните племена в Китай избират човек с голяма мускулна сила да играе ролята на изкупителна жертва. Той си намазва лицето с боя и прави най-различни странни неща, с оглед да привлече всички епидемични и зловредни влияния и те да се полепят само върху него. Помага му жрец. В крайна сметка изкупителната жертва, преследвана разгорещено от мъже и жени, които бият по гонгове и тъпани, бива прогонена с голяма бързина от града или селото. В Пенджаб лекуват чумата по рогатия добитък, като наемат човек от кастата чамар, обръщат го с гръб към селото, жигосват го с нагорещен до червено сърп и го пускат да върви в джунглата, за да отведе със себе си и чумата. Той не бива да поглежда назад.