Джеймс Фрейзър
Златната клонка (140)

1. Пропъждане на въплътеното зло

Досега се занимавахме с всеобщото прогонване на злото от категорията, което нарекох пряко или непосредствено. Злото от тази категория е незримо или най-малкото незабележимо за човешкото око и начинът да се отърве човек от него е най-вече да маха из въздуха и да вдига много шум, за да подплаши пакостливите духове и те да побягнат. Остава да приведем примери за втората категория злини, които са въплътени във видими образи или, както се предполага, са се вселили в материален посредник и при прогонването той служи като средство да ги отдалечи от хората, селото или града.

Всеки седем години калифорнийските помо прогонват дяволите, при което те са представени от маскирани хора. „Двадесет или тридесет мъже се обличат в палячовски дрехи, намазват се като варварите с бои, а на главата си слагат съдове с катран и тайно отиват в околните планини. Те олицетворяват дяволите. На покрива на общината се покачва глашатай и се обръща с реч към множеството. При уговорен от предишната вечер сигнал маскираните слизат от планината, на главите им горят съдовете с катран и всичко е придружено от най-ужасяващите звуци и костюми, които умът на дивака е способен да сътвори при представянето на демони. Ужасени, жените и децата бягат да се спасят, мъжете ги приютяват в своя кръг и на принципа, че с дявола човек се бори с огън, размахват горящи главни, крещят, свирят, налитат отчаяно срещу мародерстващите кръвожадни дяволи и по този начин се представя страховита гледка, която предизвиква силен страх у стотиците насъбрани жени; те пищят и припадат и се вкопчват в храбрите си защитници. Накрая дяволите успяват да се намъкнат в общината и най-храбрите мъже влизат в преговори с тях. В заключение на целия този фарс мъжете събират смелост, дяволите биват пропъдени от общината и при страхотна шумотевица и звукови ефекти от привиден бой ги прогонват в планината.“ През пролетта, щом пораснели листата на върбите край реките, индианците мандани празнували своя голям ежегоден празник и един от аспектите му е прогонването на дявола. Боядисан в черно човек, който представлявал дявола, влизал в селото откъм прерията, гонел и плашел жените и играел ролята на бика в танца на бизоните, чиято цел била да се осигури наличието на много бизони през следващата година. В края на краищата го прогонвали от селото, жените го преследвали, като съскали и го подигравали, биели го с тояги и го замервали с мръсотии.

Някои от туземните племена в Централен Куинсленд вярват в съществуването на злосторно същество на име Молонга, което обикаля невидимо и ако не се изпълнят някакви обреди, убива мъжете и изнасилва жените. Тези обреди траят пет нощи и се състоят от танци, в които вземат участие само фантастично нарисувани и облечени мъже. На петата нощ Молонга, олицетворен от човек, намазан с червена охра и накичен с пера, в ръка с дълго копие с пера на върха, се втурва от тъмнината и сякаш се готви да прегази зрителите. Настъпва голяма възбуда, чуват се високи писъци и викове, но след привидната атака демонът се изгубва в мрака.

През последната нощ от годината дворецът на камбоджанския крал се пречиства от дяволи. Боядисани като демони мъже биват преследвани от слонове из дворовете на двореца. Щом ги прогонят, размотават около двореца памучен конец, за да ги държи вън от него.

Ако в някоя енория на Мунзерабад, район от Мисоре, в Южна Индия, избухне холера или едра шарка, жителите се събират и примамват демона на болестта в дървена статуя, която отнасят, обикновено в полунощ, в съседната околия. Нейните жители я предават по същия начин на съседите си и така демонът бива прогонен от едно село. в друго, докато стигне до брега на реката и там го хвърлят в нея.

Много по-често обаче пропъдените демони изобщо не се представят, а се приема, че съществуват незрими в материалния или видим обект, който ги отдалечава от мястото. И тук ще е по-удобно да правим разлика между инцидентни и периодични прочиствания. Да започнем с първите.