Джеймс Фрейзър
Златната клонка (135)

3. Предаване на злото на хора

Ролята на изкупителен козел понякога играят и хора, като отклоняват към себе си злините, заплашващи другиго. Когато някой цейлонец е тежко болен и лечителят не може да направи нищо за него, викат „танцьор на дявола“ и той прави жертвоприношение на дяволите, танцува със съответни маски и призовава един след друг демоните на болестта да излязат от тялото на болния и да влязат в неговото. След като успешно измъкне причинителя на болестта, изкусният танцьор ляга на погребално носило, прави се на умрял и го изнасят на открито място извън селото. Оставен на себе си, той скоро се съживява и бързо се появява отново, за да получи възнаграждението си. През 1590 г. осъдили шотландска вещица на име Агнес Сампсън, че е излекувала някой си Робърт Кеърс от болест, „предадена му от магьосник от запад по времето, когато бил в Дъмфриз, която болест взела върху себе си и я запазила с високи стенания и мъки до сутринта, когато в къщата се чула голяма тупурдия“. Шума вдигала вещицата, в усилията си с помощта на дрехи да предаде болестта от себе си на котка или куче. За нещастие опитът бил отчасти несполучлив. Болестта не се лепнала на животното, а сполетяла Александър Дъглас от Далкийт, който повяхнал и умрял от нея, докато първоначално болният Робърт Кеърс оздравял.

„В една част на Нова Зеландия смятат за необходимо да си изкупят греховете: обредът се изпълнява над един индивид и се приема, че той поема всички грехове на племето; към тялото му предварително връзват стрък папрат, с който човекът скача във водата, където го отвързва и го пуска да отплава към морето и да отнесе греховете със себе си“. При извънредни обстоятелства пренасяли греховете на раджата на Манипур в други хора, обикновено престъпници, и той ги помилвал, защото понасяли неговите страдания. За да постигнат това предаване, облечени в хубави дрехи, раджата и съпругата му се къпели на издигнато на базара скеле, а престъпникът клечал под него. Водата измивала греховете и те падали върху човека-изкупителна жертва. За да се извърши процесът, раджата и съпругата му давали хубавите си дрехи на техния заместител, докато? самите те се обличали в нови и оставали сред народа до вечерта. Когато наближава краят на раджата, в Траванкоре търсят свят брахман, който се съгласява срещу сумата от десет хиляди рупии да поеме върху себе си греховете на умиращия. Светият човек, готов да се пожертва за олтара на дълга, бива въведен в стаята на смъртника, където прегръща здраво умиращия раджа и му казва: „О, царю, наемам се да понеса всичките ти грехове и болести. Нека, ваше величество, живее дълго и щастливо да управлява.“ Приеме ли върху си греховете на страдащия, прогонват го от страната и повече не го допускат в нея. В Учкурган (Туркестан) г. Шуйлер видял старец, за когото му казали, че изкарвал прехраната си, като поемал върху себе си греховете на мъртвите и бил посветил живота си на това, да се моли за душите им.

В Уганда имало обичай, когато армията се връщала и боговете предупредели чрез своите оракули царя, че на войниците се е прилепило някакво зло, да изберат измежду пленниците една робиня, заедно с крава, коза, кокошка и куче от плячката и да ги върнат под усилена стража до границата на страната, откъдето са дошли. Там им счупвали крайниците и ги оставяли да умрат; защото така осакатени не можели да изпълзят пак в Уганда. За да осигурят предаването на злото на тези заместници, изтривали хора и добитък със снопчета трева и ги привързвали към жертвите. След това обявявали армията за неопетнена и й позволявали да се върне в столицата. По същия начин при възкачването си на престола новият цар на Уганда наранявал човек и го изпращал като изкупителна жертва в Баньоро да отнесе със себе си всевъзможните злини, които биха се полепили по царя.