Джеймс Фрейзър
Златната клонка (123)

3. Много Мании в Ариция

Сега сме в състояние да предложим едно обяснение на поговорката „В Ариция има много Мании“. Римляните имали хлябове, направени във формата на хора и ги наричали мании (ташае) и по всичко си личи, че този вид хляб се правел специално в Ариция. Но маниа, названието на един от тези хлябове, било също името на майката или бабата на духовете, на която били посветени вълнените чучела на мъже и жени на празника на Компиталия. Накачали тези чучела по вратите на всички къщи в Рим — по едно за всеки свободен човек от къщата и по едно, различно по вид чучело — за всеки роб. Защото на този ден духовете на мъртвите скитали наоколо и хората смятали, че от добродушие или просто от нехайство те ще отнесат чучелата от вратата вместо живите хора от къщата. Според преданието тези фигурки от вълна заменяли предишния обичай да се принасят човешки жертви. Невъзможно е да се градят предположения върху такива откъслечни и несигурни данни, но според мен си струва да предложим хипотезата, че хлябовете в човешка форма, печени в Ариция, са били причастен хляб и в стари времена, когато умъртвявали всяка година божествения Горски цар, хлябовете, също както тестените фигури на боговете в Мексико, се правели по негов образ и подобие и се изяждали от почитателите му. Мексиканското причестяване в чест на Хуитцилоночтли било придружено от човешки жертвоприношения. В такъв случай преданието, че основателят на свещената горичка край Ариция бил мъж на име Мании, от когото произлезли много мании, представлява в същност етимологичен мит, измислен да обясни названието на тези причастни хлябове. Може би н легендата, че чучелата, посветени на Маниа на празника Компиталия, заменяли човешки жертви, се съдържа някаква следа от първоначалната връзка на хлябовете с човешки жертви. Но самата легенда е най-вероятно лишена от основания, тъй като практиката да се слагат чучела, които да отклонят вниманието на духовете и демоните от живите хора, е нещо много обикновено.

Тибетците например се страхуват от безброй земни демони, които се подчиняват до един на властта на старата майка Хьон-Ма. Тази богиня, която може да се сравни с римската Маниа, майката или бабата на духовете, е облечена в златистожълти дрехи, държи позлатена примка в ръка и язди овен. За да запазят жилището си от злите духове, чиято господарка е старата майка Хьон-Ма, отвън на вратата на къщата се прикрепят сложни, напомнящи на полилей приспособления. В тях има череп от овен, различни скъпоценни предмети — варак, сребро и тюркоаз, а също и малко суха храна — ориз, пшеница и варива, и най-сетне статуйки или картинки на мъж и жена и на къща. „Предназначението на тези фигурки на мъж, жена и къща е да заблуди демоните, ако те въпреки принесените им жертви, все още искат да влизат и да ги накарат да мислят, че картинките са обитателите на къщата, та върху тези парченца дърво да се излее тяхната ярост и истинските обитатели да се спасят от нея.“ Когато всичко е готово, жрец се моли на старата майка Хьон-Ма да благоволи да приеме тези изящни жертвоприношения и да затвори зейналите врати на земята, та демоните да не могат да излизат оттам, за да спохождат и правят злини на хората от къщата.

Освен това чучелата често се използуват и като средство да се предотврати и лекува болест; демоните на болестта приемат чучелата за живи хора, или могат да бъдат убедени или принудени да влязат в тях и да оставят здрави и невредими истинските мъже и жени. Алфурите от Минахаса (на о. Целебес) например понякога пренасят болния в друга къща, като оставят на неговото място в леглото чучело, направено от възглавница или дрехи. Предполага се, че демонът ще сбърка и ще приеме чучелото за болния, който съответно ще се освободи и оздравее. Изглежда, че подобни методи на лечение са особено разпространени сред туземците от о. Борнео. Така, когато сред тях върлува епидемия, даяките от поречието на Катунгоув слагат на вратите на къщите си дървени статуи с надежда, че демоните на чумата могат да се измамят и да отнесат чучелата вместо хората. Когато оло нгаджу на о. Борнео решат, че някой болен страда от нападението на призрак, правят куклички от тесто или оризово брашно и ги хвърлят под къщата, за да заместят болния и по този начин той да се отърве от духа, Ако човек заболее внезапно и силно в някои западни райони на о. Борнео, лечителят, а по тези места това обикновено е старица, издялва дървена фигурка и докосва с нея седем пъти главата на болния, като казва: „Тази фигурка трябва да заеме мястото на болния човек! Болест, мини във фигурката!“ После фигурката, заедно с малко ориз, сол и тютюн отнасят в малка кошничка на мястото, където се предполага, че злият дух е влязъл у човека. Там я изправят на земята, след като лечителката е призовала духа с думите: „О, дяволе, ето чучелото, което е на мястото на болния. Освободи неговата душа и се всели във фигурката, защото тя е по-хубава и по-добра от него.“ Магьосниците на батаките могат да пренасят демона на заболяването от тялото на болния в статуйка с човешко лице, направена от бананово дърво и омотана в магически билки, която след това бързо отнасят и хвърлят или заравят извън селото. Случва се да поставят статуйката, облечена като мъж или жена, според пола на болния, на кръстопът или на централен път, с надежда, че като я види някой минувач, може да се стресне и да извика: „Я виж, еди-кой си е мъртъв!“ И така ще заблуди демона на болестта, който ще сметне, че е постигнал пъклената си цел, ще си отиде и ще даде на страдащия възможност да се оправи. Май дарат, племе от народността сакай от Малайския полуостров, приписва всички видове болести на дейността на духове, които те наричат няни. За щастие обаче магьосникът може да подмами тези злосторни създания да излязат от болния и да се подслонят в грубите фигурки от трева, накачени пред къщите в мъничките камбанообразни светилища, украсени с обелени клечки. При епидемия от едра шарка негрите еве разчистват място извън града и издигат там множество ниски могилки и на тях нареждат толкова глинени фигурки, колкото хора има в града. Слагат също гърнета с храна и вода, за да има с какво да се подкрепят духовете на едрата шарка, които, както се надяват хората, ще отнесат глинените фигурки и ще оставят на мира живите и за по-сигурно вземат двойни предпазни мерки и запречват пътя към Града.

При наличието на тези примери можем да предположим, че вълнените чучела, които висели по вратите на всички къщи в Древен Рим на празника на Компиталия. не са замествали човешките жертви, принасяни преди това на този ден, а са били по-скоро жертвоприношения на майката или бабата на призраците, предлагани с надеждата, че докато обикаля града, тя ще приема или ще вземе чучелата за обитателите на къщата и ще остави живите на мира още една година. Възможно е куклите от тръстика, които върховните жреци и девствените весталки хвърляли всяка година в Тибър от стария Сублицийски мост, да са имали първоначално същото значение и да са били предназначени да пречистят града от влиянието на демоните, като отклонят вниманието им от човешките същества към куклите, а после да изсипят набързо злите демони в реката и тя бързо да ги отнесе в морето. Точно по същия начин жителите на стария Калабар периодично прочиствали града си от проникналите в него дяволи, като подмамвали нищо неподозиращите демони в множество малки плашила и след това ги хвърляли в реката. Това тълкуване на римския обичай намира, до известна степен, подкрепа в свидетелството на Плутарх, който говори за церемонията като за „най-голямото пречистване“.