Джеймс Фрейзър
Златната клонка (122)

2. Причестяване с божеството при ацтеките

Преди откриването и завладяването на Мексико от испанците ацтеките са имали обичай да се причестяват с хляб, смятан за тяло на божеството. Два пъти годишно, през май и декември, правели от тесто статуя на великия мексикански бог Уитцилопочтли (или Витцилипуцтли), а после я начупвали на парчета и почитателите му тържествено ги изяждали. Историкът Акоста описва последния начин майската церемония: „Мексиканците устройват основната гощавка в чест на своя бог Витцилипуцтли през месец; май и два дни преди тази гощавка девиците, за които вече говорих (същите, дето бяха затворени и отделени в храма като жени-духовници) смесваха семе от цвекло с печена царевица, забъркваха го с мед и от полученото тесто правеха идол, голям колкото онзи, който изработват от дърво, слагаха му вместо очи зърна зелено, синьо или бяло стъкло, а за зъби — царевични зърна и го накичваха със споменатите от мен украшения. Когато всичко беше готово, идваха благородниците и му носеха великолепна и богата дреха, същата като на онзи идол и го обличаха в нея. След като го облечаха и накичеха, слагаха го на син стол и на носилка, та да могат да го носят на раменете си. Дойдеше ли утринта на празненството, един час преди изгрев, облечени в бяло и с нови украшения, всички девици, които на този ден биваха наричани сестри на своя бог Витцилипуцтли, идваха с венци от печена и пукана царевица, която приличаше на азахар (оранжево цвете), а през вратовете им бяха преметнати големи гирлянди от печена царевица, които наподобяваха портупей и минаваха през рамото и под лявата им ръка. Страните си начервяваха с цинобър, ръцете им от лактите до китките бяха покрити с червени пера от папагал.“ Юноши, облечени в червени роби и също като девиците с корони от царевица на глава, отнасяли идола върху неговата носилка в подножието на големия храм с формата на пирамида, изтегляли го нагоре по стръмните и тесни стъпала при съпровода на флейти, тромпети, корнети и барабани. „Докато изкачваха нагоре идола, всички стояха на двора, изпълнени с преклонение и страхопочитание. Когато стигнеха на върха и го сложеха в подготвената за него малка лоджия от рози, излизаха юношите и разпръскваха много и най-различни цветя, е които покриваха храма отвътре и отвън. Тогава девиците излизаха от своята обител и носеха със себе си късове от онази смес — цвекло и печена царевица, същата, от която беше направен и идолът — и те бяха с формата на големи кокали. Даваха ги на юношите, а те ги слагаха в краката на идола й ги трупаха там, докато се свършеше мястото. Тези късове се наричаха «месото» и «костите» на Витцилипуцтли. Като натрупваха «костите», излизаха подредени един подир друг по своя ранг и старейшинство (защото при тях имаше строг ред) старейшините на храма, жреците-левити и всички останали свещенослужители с различни по цвят и тъкан, съобразно ранга и длъжността им, була, с венци на главите и гирлянди цветя около вратовете, следвани от идолите на обожаваните от тях богове и богини. Облечени в същите дрехи, те се нареждаха около тези късове и късчета и изпълняваха някакви церемонии с песни и танци. Така те ставаха благословени и осветени като плътта и костите на самия идол. След тази церемония и благослов (при която те се превръщаха в месото и костите на идола) им отдаваха почести, сякаш бяха самият техен бог… Целият град идваше на това голямо представление и из цялата земя имаше строго спазвано правило — в деня на празника на идола на Витцилипуцтли да не се яде друго, освен тази смес с мед, от която правеха идола. И тя трябваше да се яде на разсъмване и не биваше да пият вода или каквото и да било до пладне; и смятаха за лошо предзнаменование, за светотатство дори да постъпят иначе, но след приключването на церемониите вече беше позволено всичко да ядат. По време на този обред те криеха водата от малките си деца и поучаваха всички, които можеха да мислят, да не пият никаква вода, защото ако го направят, върху тях ще се стовари гневът божи и те ще загинат; и спазваха това много грижливо и строго. След обреда, танците и жертвоприношението отиваха да се преоблекат, а жреците и старейшините на храма вземаха идола от тесто, сваляха от него всички украшения и го разчупваха на много късчета, както самият идол, така и осветените кокали, а после ги даваха на хората като причастие, започвайки с по-първите хора и продължавайки с останалите мъже, жени и малки деца, а те го приемаха с набожни сълзи, страх и преклонение и казваха, че ядат плътта и костите на бога и затова страдат. Онези от тях, които имаха болни в къщи, искаха да им дадат и за тях и отнасяха причастието с огромно преклонение и почит.“

От този интересен пасаж научаваме, че още преди идването на християнските мисионери древните мексиканци били напълно запознати с доктрината за транссубстанцията^[1] и се основавали на нея при напълно тържествени обреди на своята религия. Те вярвали, че освещавайки хляба, жреците им го превръщат в тялото на техния бог и всички, които хапнат от осветения хляб, влизат в мистично общение с божеството, получавайки част от неговата божествена субстанция в себе си. Доктрината за транссубстанцията или магическото превръщане на хляба в плът била позната и на арийците в Древна Индия далеч преди разпространяването и дори преди появата на християнството. Брахманите учели, че с манипулациите на жреците оризовите питки, които предлагали като дароприношение, заменяли човешки същества и действително се превръщали в човешки тела. Четем, че „когато тя (оризовата питка) е все още оризово брашно, това е косата, когато му сложат вода, става кожата, когато го замесят — става плътта, а когато се сгъсти, се сгъстява и плътта. Когато се изпече, се превръща в кост, защото става твърдо, а костите са твърди. А когато вече се готвят да го свалят (от огъня) и го пръскат с масло, се превръща в костен мозък. Това е процедурата, която те наричат петорно животинско жертвоприношение.“

Освен това можем чудесно да разберем защо в деня на своето тържествено причестяване с божеството мексиканците отказват да ядат каквото и да е освен осветеното тесто, което почитат като плътта и костите на своя бог и защо не бива да пият нищо, дори и вода, преди пладне. Несъмнено са се боели да не опетнят частицата от бога при контакта с нещо обикновено в стомасите си. Видяхме как същият набожен страх е карал индианците крик и семиноли да възприемат по-радикалното средство да прочистят отвътре телата си със силно очистително, преди да посмеят да приемат причастието с първите плодове.

На празника на зимното слънцестоене през декември аптеките първо умъртвявали своя бог Уитцилопочтли във вид на чучело от тесто, а после го изяждали. Този тържествен обред се подготвял, като от детска кръв и най-различни семена правели тесто и от него приготвяли подобие на човек. Костите на божеството били представени от акациево дърво. Поставяли тази статуя на главния олтар на храма и в деня на празника царят я кадял с благовония. Рано на следния ден я сваляли от олтара и я слагали изправена в голяма зала. Тогава жрецът, който носел името и играел ролята на бога Кетцалкоатл, вземал стрела с кремъчен връх, забивал я в гърдите на статуята от тесто и я пронизвал от край до край. Това се наричало „умъртвяване на бога Уитцилопочтли, така че тялото да може да се яде“. Един от жреците изрязвал сърцето на статуята и го давал на царя да го изяде. Остатъкът надробявали на мънички късчета и за тях се редели всички мъже, големи и малки, дори мъжките бебета в люлката. Но жена не бивало да опитва и троха от бога. Обредът се наричал „теокало“, т.е. „изяждането на бога“.

На друг празник мексиканците правели малки статуйки с формата на хора, които играели ролята на обвитите в облаци планински върхове. Тези статуйки били извайвани от тесто, получено от различни семена, и те били окичвани с книжни украшения. Едни извайвали по пет, други — по десет, а трети дори по петнадесет такива статуйки. Когато ги приготвели, ги слагали в молитвеното помещение на всяка къща и им се кланяли. Четири пъти през нощта им се принасяла в дар храна, която им носели в мънички съдове и хората им пеели и свирели на флейти през цялото време, докато било тъмно. При изгрев слънце жреците набождали статуйките със совалка, отсичали главите им, изтръгвали сърцата им и ги връчвали на господаря на къщата в зелена чинийка. Телата на статуйките били изяждани от членовете на семейството и най-вече от прислугата, „така че като ги изядат, да бъдат предпазени от различни смущения, на които се смятаха изложени тези хора, небрежни в преклонението си пред боговете“.