Артър Кларк
Одисея в космоса 2061 (34)

33
При кратера

— Най-немарливата ми работа, откакто завърших колежа — мърмореше главният механик. — Но това е най-доброто, което можем да направим за такова кратко време.

Импровизираният водопровод преминаваше през петдесет метра причудливи, примесени с различни химикали скали до намиращия се все още в състояние на покой отвор на Олд Фейтфул, където завършваше с една правоъгълна, насочена надолу фуния. Слънцето току-що бе изгряло над хълмовете и земята вече бе започнала да трепери леко, щом подземните — или подхалееви — резервоари на гейзера почувстваха първото докосване на топлината.

Докато гледаше от залата за наблюдение, Хейуд Флойд не можеше да повярва, че толкова много неща са се случили само за двайсет и четири часа. Най-напред корабът се раздели на две враждуващи групи — едната предвождана от капитана, а другата по необходимост оглавявана от него самия. И двете групи проявяваха студена учтивост. Всъщност още не се бе стигнало до размяна на удари: но той откри, че в някои среди вече е известен с прякора Самоубиецът Флойд. Това не беше чест, която би оценил твърде високо.

И все пак никой не можеше да открие някаква съществена грешка в маневрата на Флойд-Джолсън. (Това име също не му се нравеше: той бе настоял всички заслуги да бъдат приписани на Джолсън, но никой не се вслуша в думите му. А Михайлович каза: „Не си подготвен да си поделите отговорността?“)

Първото изпитание щеше да се състои след двайсет минути, когато Олд Фейтфул с доста голямо закъснение щеше да приветства зората. Но дори и ако се окажеше успешно и резервоарите за гориво започнеха да се пълнят с искряща бистра вода, а не с кална мътилка, както бе предрекъл капитан Смит, пътят към Европа все още нямаше да е отворен.

Един малък, но не и незначителен фактор бяха желанията на достопочтените пасажери. Те се бяха надявали да се приберат у дома до две седмици; сега за тяхна изненада, а в някои случаи и ужас бяха изправени пред изгледи за опасна мисия, заради която трябваше да минат през половината Слънчева система. Дори и ако тя се окажеше успешна, нямаше да има никаква определена дата за завръщането на Земята.

Уилис беше вбесен; всичките му бъдещи планове щяха да се провалят напълно. Той се носеше насам — натам, мърморейки за съдебни процеси, но никой не изрази и най-слабо съчувствие към него.

Грийнбърг, от друга страна, беше във възторг; сега вече наистина щеше да се върне към работата в космоса! А Михайлович, който отделяше много време да композира шумно в не особено звукоизолираната си каюта, бе също толкова възхитен. Той бе убеден, че промяната ще го вдъхнови за нови творчески висоти.

Маги М. прие нещата философски: „Ако това ще спаси живота на много хора, каза тя, поглеждайки остро към Уилис, не виждам как някой би могъл да възрази.“

Колкото до Ива Мерлин — Флойд положи специални усилия да й обясни как стоят нещата и откри, че тя е проумяла ситуацията забележително добре. И точно Ива, за негово пълно изумление, зададе въпроса, на който никой друг не бе обърнал достатъчно внимание: „А ако жителите на Европа не искат да се приземим — дори и за да спасим приятелите си?“

Флойд я погледна с искрено удивление; дори и сега все още му беше трудно да я възприема като обикновено човешко същество и не можеше да предскаже кога тя ще изрече някое бляскаво прозрение или някоя пълна глупост.

— Много добър въпрос, Ива. Вярвайте ми, и аз разсъждавам върху него.

Той казваше истината; никога не би могъл да излъже Ива Мерлин. Това за него би било светотатство.

 

 

Първите струйки пара започнаха да се появяват над отвора на гейзера. Те се стрелнаха нагоре по своите неестествени траектории във вакуума и бързо се изпариха под палещите лъчи на слънцето.

Олд Фейтфул отново се изкашля и прочисти гърлото си. Един снежнобял — и учудващо плътен — стълб от ледени кристалчета и водни капки бързо се издигна към небето. Земният инстинкт на всички им подсказваше, че той трябва да се разпръсне и да падне, което, разбира се, не стана. Стълбът продължи да се издига все по-нагоре, разгръщайки се съвсем слабо, докато най-накрая се сля с обширната, светеща обвивка на все още нарастващата глава на кометата. Флойд отбеляза със задоволство, че водопроводът започна да се тресе, когато течността нахлу в него.

Десет минути по-късно на мостика беше свикан военен съвет. Капитан Смит, все още намусен, удостои Флойд с леко кимване; вторият му помощник, който беше малко притеснен, проведе целия разговор.

— Е, работата потръгна, и то учудващо добре. С такива темпове можем да напълним резервоарите за двайсет часа — макар че може би ще се наложи да излезем и да закрепим по-устойчиво тръбата.

— А какво стана с примесите? — обади се някой.

Вторият помощник показа прозрачно найлоново пликче, пълно с безцветна течност.

— Филтрите се справиха с всичко до степен няколко микрона. За по-голяма сигурност течността ще мине през тях два пъти, като ще циркулира от един резервоар в друг. Но се боя, че няма да можем да ползваме плувния басейн, докато не отминем Марс.

Тази забележка предизвика смях, от който всички се нуждаеха, и дори капитанът малко се поотпусна.

— Ще включим двигателите на минимална тяга, за да се убедим, че Халеевата H₂O няма да предизвика операционни аномалии. Ако има такива, ще зарежем цялото начинание и ще се отправим към дома, като използваме добрата стара вода от Луната, предоставена ни безплатно от кратера Аристарх.

Възцари се едно от онези мълчания, характерни за всички събирания, когато всеки очаква някой друг да заговори пръв. Тогава капитан Смит прекъсна неловката пауза.

— Както всички знаете — каза той, — аз никак не съм възхитен от тази идея. Всъщност… — Той изведнъж млъкна; всички знаеха много добре, че отначало бе решил да изпрати на сър Лорънс своята оставка, макар че при сегашните обстоятелства жестът му щеше да бъде донякъде безсмислен.

— Но през последните няколко часа се случиха две неща. Собственикът се съгласи с проекта — ако при изпитанията не възникнат някакви по-сериозни проблеми. Това всъщност е голямата изненада и аз не знам за нея нищо повече от вас — Световният космически съвет не само даде своето разрешение, но и настоя да направим това отклонение, като пое всички разходи, които ще възникнат. Предположенията ми вероятно не са по-добри от вашите.

Но едно нещо все още ме тревожи… — той погледна колебливо малкото пликче с вода, което Хейуд Флойд в момента беше вдигнал срещу светлината и леко го разклащаше. — Аз съм инженер, а не химик, за Бога. Това нещо изглежда чисто — но не би ли могло да повреди вътрешността на резервоарите?

По-късно Флойд не можа да си обясни напълно защо направи това; такава необмислена постъпка съвсем не беше в стила му. Вероятно просто бе изгубил търпение от всички тези спорове и искаше да се заеме с работата. Или може би сметна, че капитанът се нуждае от леко затягане на морала.

С бързо движение той отвори пликчето и изля в гърлото си приблизително 20 кубически сантиметра от веществото на Халеевата комета.

— Ето ви отговора, капитане! — каза той, когато преглътна течността.

— А това — каза корабният лекар половин час по-късно — беше една от най-глупавите постъпки, които съм виждал. Не знаете ли, че в това вещество има цианиди, цианогени и един Бог знае още какво?

— Разбира се, че знам — засмя се Флойд. — Видях резултатите от анализите — има само една милионна част от тези елементи. Няма защо да се притеснявате. Но едно нещо ме изненада — добави той мрачно.

— И какво е то?

— Ако човек успее да достави това нещо на Земята, може да направи цяло състояние, като го продава под формата на патентовано средство за разслабване от Халеевата комета.