Артър Кларк
Одисея в космоса 2061 (57)

57
Интерлюдия на Ганимед

— Тези нещастни примитивни колонисти! — оплакваше се Михайлович. — Направо съм ужасен. Нямат дори едно концертно пиано на целия Ганимед! Миниатюрната оптроника в моя синтезатор може да възпроизведе звука на всеки инструмент, но един роял „Стайнуей“ все пак си е „Стайнуей“ — точно както една цигулка „Страдивари“ си е „Страдивари“.

Оплакванията му, макар да бяха по-скоро шеговити, вече бяха предизвикали ответни действия от страна на местната интелигенция. Популярната програма „Утро на Ганимед“ дори беше отбелязала саркастично: „Като ни почетоха със своето присъствие, нашите прочути гости повдигнаха — макар и временно — културното ниво и на двата свята…“

Атаката бе насочена главно срещу Уилис, Михайлович и М’Бала, които бяха малко прекалили с ентусиазираните си намерения да просветят изостаналите туземци. Маги М. беше предизвикала голям скандал с едно доста смело описание на пламенните любовни връзки на Зевс-Юпитер с Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Явяването му пред нимфата Европа в образа на бял бик е било доста немарливо изпълнение, а опитите му да предпази Йо и Калисто от напълно разбираемия гняв на неговата божествена съпруга Хера са били направо трогателни. Но това, което възмути много от местните жители, бе новината, че митичният Ганимед явно си е сбъркал пола.

За да бъдем справедливи, трябва да кажем, че намеренията на самоназначилите се културни аташета бяха достойни за похвала, макар и не напълно безкористни. Тъй като знаеха, че ще трябва да останат на Ганимед няколко месеца, те се опасяваха, че ще ги налегне скука, след като преминеше първоначалният ефект от новостта на ситуацията. А освен това те искаха всички около тях да се възползват от талантите им. Не всички обаче желаеха — или имаха време — да се възползват тук, на силно развитата в техническо отношение предна линия на Слънчевата система.

Ива Мерлин, от друга страна, се приспособи напълно към обстановката и се забавляваше чудесно. Въпреки че беше толкова известна на Земята, много малко от колонистите на Ганимед бяха чували за нея. Тя можеше да се разхожда из обществените коридори и херметичните куполи в централата на Ганимед, без хората да извръщат глава след нея или да си шепнат възбудено, че са я познали. Всъщност те я познаваха — но единствено като гостенката от Земята.

Грийнбърг с обичайната си скромност, която му помагаше навсякъде, се бе включил в административните и техническите структури на сателита и вече беше член на половин дузина консултантски бюра. Услугите му бяха оценявани толкова високо, че го предупреждаваха, че няма да го пуснат да си замине.

Хейуд Флойд наблюдаваше заниманията на своите спътници със спокойна усмивка, но почти не вземаше участие в тях. Най-голямата му грижа сега беше да изгради здрави връзки между себе си и Крис и да помогне на внука си в планирането на неговото бъдеще. Сега, когато „Юнивърс“ — в чиито резервоари бяха останали по-малко от сто тона гориво — се намираше на сигурно място в космопорта на Ганимед, трябваше да се свършат много неща.

Признателността, която всички от „Галакси“ изпитваха към своите спасители, направи по-лесно интегрирането на двата екипажа; когато ремонтите, контролният преглед и зареждането с гориво приключеха, те щяха да отлетят към Земята заедно. Настроението им вече се бе повишило много при новината, че сър Лорънс подготвя договор за създаването на „Галакси II“, доста по-усъвършенстван от своя предшественик — макар че конструирането му едва ли щеше да започне, преди неговите адвокати да бяха уредили спора с „Лойдс“. Застрахователите все още се опитваха да докажат, че новото престъпление — космическо отвличане — не влиза в аспектите на тяхната застрахователна политика.

Що се отнася до самото престъпление, никой не бе осъден или дори обвинен. Беше ясно, че то е било планирано в продължение на няколко години от някоя действена и мощна във финансово отношение организация. Съединените щати на Южна Африка обявиха, че нямат нищо общо със случая и че биха подкрепили едно официално разследване. Партията Бунд също изрази своето възмущение и обвини „Шака“.

Д-р Кройгер не бе изненадан от гневните, но анонимни бележки, които намираше сред пощата си, обвиняващи го в предателство. Те обикновено бяха написани на Африкаанс, но понякога в тях имаше някои дребни граматически или фразеологични грешки, което го караше да подозира, че те са част от кампания за всяване на дезинформация.

След известно обмисляне д-р Кройгер ги предаде на АСТРОПОЛ — „който сигурно вече има копия от тях“, каза си той кисело. АСТРОПОЛ му благодари, но както и бе очаквал, не направи никакъв коментар.

На няколко пъти втори помощници Флойд и Чанг и други членове от екипажа на „Галакси“ бяха канени на най-разкошните вечери в целия Ганимед от двамата загадъчни чужденци, с които Флойд вече се беше срещал. Когато по-късно поканените на тези, честно казано, разочароващи вечери обмениха мнения помежду си, те стигнаха до заключението, че хората, които ги разпитаха толкова учтиво, се опитваха да съберат някои улики срещу „Шака“, но явно не бяха стигнали много далеч.

Д-р Ван дер Берг, който бе виновникът за цялата история — и беше спечелил от нея много и в професионално, и във финансово отношение, — сега се чудеше какво да прави с новите възможности, които му бяха предоставени. Той бе получил много привлекателни предложения от различни земни университети и научни организации, но по ирония на съдбата не можеше да се възползва от тях. Беше живял твърде дълго време в условията на една шеста от земната гравитация и бе преминал медицинската граница, отвъд която не можеше да се върне.

Но Луната си оставаше една приемлива възможност; както и космическата болница „Пастьор“, обясни му Хейуд Флойд.

— Опитваме се да създадем там един космически университет — каза той — така че хората извън Земята, които не могат да живеят при степен едно джи, да могат все пак да общуват нормално със земните жители. Ще разполагаме с аудитории, зали за конференции, лаборатории — някои от тях ще бъдат съхранени само в паметта на компютър, но ще изглеждат толкова реални, че няма да можете да ги различите от истинските. Освен това ще можете да пазарувате от Земята чрез видеовръзка и така ще можете да използвате нечестно спечелените си пари.

За свое голямо учудване Флойд не само бе преоткрил внука си, но вече си имаше и племенник; той беше свързан с Ван дер Берг, както и с Крис, чрез една неповторима смесица от взаимно преживени събития. Но най-важното от тях бе загадката на видението в изоставения град на Европа под величественото присъствие на монолита.

Крис изобщо не се съмняваше в него.

— Видях те и те чух точно толкова ясно, колкото и сега — каза той на дядо си. — Но устните ти изобщо не се движеха — и най-странното е, че аз не сметнах това за необичайно. Струваше ми се напълно естествено. В цялото това преживяване имаше някакво чувство на покой. Беше някак тъжно — не, печално може би е по-точната дума. Или може би примирено.

— Сетихме се за вашата среща с Боумън на борда на „Дискъвъри“ — добави Ван дер Берг.

— Опитах се да се свържа с него по радиото, преди да се приземим на Европа. Изглеждаше малко наивно, но не можех да измисля нищо друго. Бях сигурен, че той е там независимо в каква форма.

— И не получихте ли някакъв отговор?

Флойд се поколеба. Споменът бързо избледняваше, но внезапно той си припомни нощта, когато минимонолитът се появи в каютата му.

Тогава не беше станало нищо, но от този момент нататък той знаеше със сигурност, че Крис е в безопасност и че ще се срещнат отново.

— Не — каза той бавно. — Не получих никакъв отговор. В края на краищата това може и да е било само сън.