Артър Кларк
Одисея в космоса 2061 (5)

4
Магнат

Когато се роди, Уилям Цанг бе наречен „Най-скъпото бебе в света“; той задържа тази титла две години, след което тя бе дадена на сестра му. Титлата все още беше нейна, а след отменянето на Закона за семейството никой вече не можеше да претендира за нея.

Баща им, легендарният сър Лорънс, беше роден по времето, когато в Китай за втори път бе въведено строгото правило: „Едно семейство — едно дете“; неговото поколение бе дало на психолозите и социолозите материал за безкрайни изследвания. Без братя и сестри — а в много случаи и без чичовци и лели — това поколение беше уникално за човешката история. Дали това се дължеше на издръжливостта на вида, или заслугата беше на разпространената в Китай семейна система, вероятно никога няма да стане ясно. Но беше факт, че децата на това странно време имаха удивително малко недостатъци; все пак системата бе оставила своите белези и сър Лорънс се беше постарал, понякога с доста ефектни жестове, да се реваншира за самотата през детските си години.

Когато през ’22 се роди второто му дете, свободната система беше станала закон. Човек можеше да има колкото деца пожелае, но трябваше да заплати съответната такса. (Комунистите от старата гвардия не бяха единствените, които счетоха цялата тази схема за ужасяваща, но в новосъздадения Конгрес на Народната Демократична Република връх взеха техните по-прагматични колеги.)

Деца номер 1 и 2 бяха безплатни. Номер 3 струваше един милион сола. Номер 4 — два милиона. Номер 5 — четири милиона, и така нататък. Фактът, че теоретически в Народната Република нямаше капиталисти, беше добродушно пренебрегнат.

Младият мистър Цанг (разбира се, това бе години преди крал Едуард да го удостои със званието Кавалер на Ордена на Британската империя) никога не показваше дали има някаква цел; когато се роди петото му дете, той все още беше сравнително беден милионер. Но бе само четирийсетгодишен, и когато закупуването на Хонконг не отне чак толкова голяма част от капитала му, колкото се беше опасявал, той откри, че все още има значително количество джобни пари.

Такава бе легендата. Подобно на много други истории за сър Лорънс, беше трудно да различиш фактите от митологията. Със сигурност не беше верен упорито носещият се слух, че е спечелил първото си състояние от продажбата на прочутото пиратско издание (с размерите на кутия за обувки) на Библиотеката на Конгреса^[1]. Цялата операция по кражбата на Матрицата за Молекулярна Памет бе проведена извън Земята и беше станала възможна след отказа на Съединените щати да подпишат Лунната конвенция.

Въпреки че сър Лорънс не беше мултитрилйонер, веригата от корпорации, която бе изградил, го направи най-голямата финансова сила на Земята — доста добро постижение за сина на един скромен търговец на видеокасети в областта, все още известна под името „Новите територии“. Вероятно той дори не забеляза осемте милиона, които трябваше да плати за дете номер шест, или даже трийсет и двата за номер осем. Платените за номер девет шейсет и четири милиона му донесоха световна известност, а след като се появи номер десет, паричните облози за това какви са бъдещите му планове почти надхвърлиха двеста петдесет и шестте милиона, които би му струвало следващото дете. Но тогава лейди Жасмин, която съчетаваше у себе си най-добрите качества на стоманата и коприната в съразмерни пропорции, реши, че династията Цанг е вече достатъчно голяма.

Съвсем случайно (ако изобщо нещо става така) сър Лорънс започна лично да се занимава с космическия бизнес. Разбира се, той имаше обширни интереси в корабоплаването и астронавтиката, но те се ръководеха от петимата му синове и техните съдружници. Истинското призвание на сър Лорънс бяха комуникациите — вестници (малкото, които бяха останали), книги, списания (на хартия и електронни) и най-вече световните телевизионни мрежи.

След това той купи великолепния стар хотел „Пенинсулър“, който някога за бедното китайско момче бе въплъщавал символа на богатството и властта, и го превърна в своя резиденция и главен офис. Заобиколи го с красив парк, като просто премести огромните супермаркети под земята (новосформираната му „Корпорация за изкопни работи с лазер“ натрупа цяло състояние чрез този проект и даде пример на много други градове).

Един ден, докато се наслаждаваше на несравнимата гледка на града отвъд пристанището, той реши, че са необходими нови подобрения. Изгледът от долните етажи на „Пенинсулър“ десетилетия наред беше закриван от една голяма сграда с вид на сплескана топка за голф. Тя, реши сър Лорънс, трябва да се махне.

Но директорът на планетариума в Хонконг — който бе смятан за един от петте най-добри в света — беше на съвсем друго мнение и скоро след това сър Лорънс бе приятно изненадан да открие в негово лице човек, когото не може да купи на никаква цена. Двамата станаха големи приятели, но когато д-р Хесенщайн подготви специално представление за шейсетия рожден ден на сър Лорънс, той дори не подозираше, че с това спомага за променянето на историята на Слънчевата система.