Артър Кларк
Одисея в космоса 2061 (46)

45
Мисия

Когато няколко души наведнъж искаха да говорят с него, това обикновено означаваше неприятности или най-малкото, че трябва да се вземе някакво трудно решение. Капитан Лаплас беше забелязал, че Флойд и Ван дер Берг прекарваха доста време в оживени дискусии, често пъти заедно с втори помощник Чанг, и не беше трудно да се досети за какво говорят. И въпреки това тяхното предложение го завари неподготвен.

— Искате да отидете до планината Зевс! Как — в открита лодка?! Да не би книгата на Шакълтън да ви е завъртяла главите?

Флойд изглеждаше леко смутен; капитанът бе отгатнал съвсем точно. „Юг“ — една от частите на книгата ги беше вдъхновила за по-голямата част от плана.

— Дори и да можехме да построим лодка, сър, щеше да ни отнеме твърде много време… особено след като „Юнивърс“ вероятно ще пристигне след десет дни.

— А и не съм сигурен — добави Ван дер Берг, — че бих се осмелил да преплувам това Море на Галилей; може би не всички негови обитатели са разбрали, че не ставаме за ядене.

— Е, тогава остава само една възможност, нали? Настроен съм скептично към нея, но може и да се оставя да ме убедите. Продължавайте.

— Обсъдихме я с мистър Чанг и той потвърди, че това може да бъде направено. Планината Зевс се намира само на триста километра оттук; совалката може да прелети дотам за по-малко от час.

— А дали ще намери къде да се приземи? Както вероятно си спомняте, мистър Чанг нямаше голям успех с „Галакси“.

— Това не представлява проблем, сър. Совалката „Уилям Цанг“ е с маса само една стотна от тази на кораба; дори онзи лед вероятно би могъл да я издържи. Прегледахме видеозаписите и намерихме десетина подходящи площадки за кацане.

— Освен това — каза Ван дер Берг — в главата на пилота няма да бъде опрян пистолет. Това може да помогне.

— Сигурен съм, че е така. Но големият проблем е в самото начало. Как ще изкарате совалката от гнездото й? Можете ли да сглобите подемен кран? Дори и при тази гравитация тежестта няма да е малка.

— Няма нужда от кран, сър. Мистър Чанг ще излети с нея. Настъпи продължително мълчание, през което капитан Лаплас обмисляше, очевидно без голям ентусиазъм, идеята за задействането на ракетни двигатели във вътрешността на неговия кораб. Малката стотонна совалка „Уилям Цанг“, по-известна под името „Бил Ц.“, беше предназначена само за орбитални операции; при нормални обстоятелства тя беше леко избутвана от гнездото, а двигателите й се задействаха едва когато се бе отдалечила на достатъчно голямо разстояние от кораба-майка.

— Явно сте го обмислили добре — каза неохотно капитанът, — но какво ще кажете за ъгъла на излитане? Да не искате да претърколим „Галакси“, за да може „Бил Ц.“ да се озове отгоре? Половината от гнездото се намира от едната страна на кораба; имахме късмет, че не се озова отдолу, когато излязохме на сушата.

— Излитането ще трябва да се извърши под шейсетградусов ъгъл спрямо хоризонтала; страничните дюзи ще свършат работа.

— Ако мистър Чанг мисли така, аз, разбира се, ще му повярвам. Но какви вреди ще нанесат пламъците на кораба?

— Ами, ще разрушат вътрешността на гнездото, но то и бездруго няма да бъде използвано отново. А и херметичните прегради са конструирани така, че да издържат на евентуални експлозии, следователно няма опасност да се повреди нещо друго в кораба. Ще сформираме екипи за борба с огъня за всеки случай.

Идеята беше блестяща. В това нямаше никакво съмнение. Ако тя успееше, мисията нямаше да се окаже пълен провал. През изминалата седмица капитан Лаплас едва ли се бе замислял дори за миг върху загадката на планината Зевс, заради която се бяха озовали в това затруднено положение; за него беше важно единствено да оцелеят. Но сега вече имаше някаква надежда, а и свободно време, за да мислят и за други неща. Струваше си да поемат някои рискове, за да разберат защо този малък свят беше станал обект на толкова много машинации.