Артър Кларк
Одисея в космоса 2061 (38)

37
Звезда

Сега вече „Юнивърс“ се движеше толкова бързо, че орбитата му нямаше дори далечна прилика с тази на някое естествено тяло в Слънчевата система. Меркурий, който се намира най-близо до Слънцето, рядко надвишава петдесет километра в секунда при преминаването през перихелия; „Юнивърс“ бе развил два пъти по-голяма скорост през първия ден — и при това само с половината от ускорението, което щеше да достигне, когато станеше по-лек с няколко хиляди тона вода.

За няколко часа, докато преминаваха през орбитата й, Венера се бе превърнала в най-яркото от всички небесни тела след Слънцето и Луцифер. Малкият диск на планетата можеше да се види с невъоръжено око, но дори и най-мощните телескопи на кораба не показаха каквито и да са подробности. Венера, също като Европа, ревниво пазеше своите тайни.

Приближавайки се още повече към Слънцето, доста навътре в орбитата на Меркурий, „Юнивърс“ не само скъсяваше пътя, но получаваше и допълнителен тласък от гравитационното поле на небесното светило. Тъй като Природата винаги поддържа някакво равновесие, Слънцето загуби малко от скоростта си при този трансфер, но ефектът щеше да се почувства едва след няколко хиляди години.

Капитан Смит използва преминаването на кораба през перихелия, за да възвърне част от престижа си, който неговото упорство беше подронило.

— Сега вече знаете — каза той — истинската причина, поради която прекарах кораба през Олд Фейтфул. Ако не бяхме измили цялата онази мръсотия от корпуса, досега той щеше да се е пренагрял над допустимото. Всъщност, съмнявам се, че термичният контрол щеше да издържи на натоварването — то вече е десет пъти над земните норми. — Поглеждайки през почти черни на цвят филтри към станалото неимоверно голямо Слънце, на пътниците не им бе никак трудно да му повярват. Всички бяха повече от щастливи, когато то отново придоби нормалните си размери и продължи да се смалява зад тях, докато „Юнивърс“ прорязваше орбитата на Марс, насочвайки се по финалния курс на своята мисия.

Членовете на „Прочутата петорка“ се бяха приспособили, всеки по свой начин, към неочакваната промяна в живота им. Михайлович се беше отдал на своето плодотворно и шумно композиране и рядко се появяваше, освен по време на хранене, когато разказваше скандални истории и дразнеше всички жертви, които му бяха под ръка, особено Уилис. Грийнбърг се беше самоназначил, без никой да му възрази, за почетен член на екипажа и прекарваше по-голямата част от времето си на мостика.

Маги М. гледаше на цялата история с тъжна насмешка.

— Писателите — отбеляза тя — винаги разправят колко много работа биха могли да свършат, ако се намират някъде, където никой няма да им пречи и няма да имат ангажименти. Морските фарове и затворите са любимите им примери за такива места. Така че не мога да се оплача, освен от това, че поръчките ми за изследователски материали непрекъснато закъсняват заради по-приоритетни съобщения.

Дори и Виктор Уилис вече бе стигнал до подобно заключение; той също бе зает с работата над няколко дългосрочни проекта. А освен това имаше и още една причина да стои повече в каютата си; щяха да минат още няколко седмици, преди отново да изглежда така, сякаш е забравил да се обръсне.

Ива Мерлин прекарваше по няколко часа всеки ден в центъра за развлечения, защото искаше да навакса — както охотно обясняваше — с любимите си класически произведения, за които преди не бе имала време. За неин късмет библиотеката и прожекционните апарати на „Юнивърс“ бяха инсталирани навреме за пътуването; макар че колекцията все още беше сравнително малка, имаше достатъчно заглавия, за да прекараш няколко живота в четене и гледане.

Всички известни творби на визуалното изкуство бяха включени в колекцията, чак до първата искра от зората на киното. Ива познаваше повечето от тях и бе щастлива, че може да сподели с някого своите знания.

Флойд обичаше да я слуша, защото в тези мигове тя сякаш оживяваше и се превръщаше в обикновено човешко същество, а не в икона. За него беше едновременно тъжно и удивително, че тя можеше да установи контакт с реалния свят единствено чрез изкуствената вселена на видеообразите. Едно от най-странните преживявания в изпълнения със събития живот на Хейуд Флойд беше да седи в полумрака точно зад Ива, някъде отвъд орбитата на Марс, и да гледа заедно с нея оригинала на „Отнесени от вихъра“. Имаше моменти, когато той наблюдаваше нейния прочут профил, очертан като силует срещу този на Вивиан Ли и ги сравняваше, макар че бе невъзможно да се каже, че едната актриса е по-добра от другата; и двете бяха от един и същи род.

Когато лампите светнаха, Флойд с удивление забеляза, че Ива плаче. Той взе ръката й и каза нежно:

— Аз също плаках, когато Вони умря. Ива се усмихна леко.

— Всъщност аз плачех за Вивиан — каза тя. — Докато снимахме втората версия на „Отнесени от вихъра“, прочетох доста неща за нея — животът й е бил толкова трагичен. А като говорим за нея тук, между звездите, се сещам за нещо, което Лари^[1] е казал, когато е довел горкото създание от Цейлон, след като получила нервна криза. Той казал на приятелите си: „Оженил съм се за жена от космоса.“

Ива замлъкна за момент и още една сълза се стече (доста театрално, неволно си помисли Флойд) по бузата й.

— А има и нещо още по-странно. Последният й филм е бил направен точно преди сто години — и знаете ли кой е той?

— Хайде — изненадайте ме отново.

— Мисля, че това ще изненада Маги — ако наистина пише книгата, с която непрекъснато ни заплашва. Последният филм на Вивиан е „Корабът на глупаците“.