Артър Кларк
Одисея в космоса 2061 (31)

30
Приземяването на „Галакси“

В каюткомпанията внезапното задействане на пълната тяга бе прието като отлагане на екзекуцията. Ужасените офицери бяха видели разпадането на избраната площадка за кацане и знаеха, че има само един начин да се спасят. Сега, след като Чанг го бе използвал, те още веднъж си разрешиха лукса да поемат дъх.

Но докога щяха да се наслаждават на това усещане, никой не можеше да каже. Само Чанг знаеше дали корабът има достатъчно гориво, за да се издигне на стационарна орбита; а дори и да има, помисли си мрачно капитан Лаплас, онази лунатичка с пистолета може да му заповяда отново да се върне долу. Но той дори за минута не бе повярвал, че наистина е лунатичка; тя знаеше съвсем точно какво върши.

Внезапно настъпи промяна в тягата.

— Мотор номер четири току-що загасна — каза един от механиците. — Това не ме учудва — вероятно е пренагрят. Не би могъл да издържи толкова дълго при тази мощност.

Нямаше никакъв смисъл, разбира се, да се променя посоката — намалената тяга все още действаше по оста на кораба, — но гледката върху екраните на мониторите рязко се наклони. „Галакси“ все още се издигаше, но вече не във вертикално положение. Корабът се бе превърнал в балистична ракета, насочена към някаква неизвестна цел на Европа.

Още веднъж тягата рязко спадна; на видеомониторите хоризонтът отново се уравновеси.

— Изключил е отсрещния мотор — това е единственият начин да предотврати обръщането, — но дали ще успее да поддържа височината? Добре, човече!

Наблюдаващите учени не можеха да разберат кое му е доброто; гледката на мониторите беше изчезнала напълно, забулена от заслепяваща бяла мъгла.

— Изхвърля ненужното гориво — олекотява кораба.

Тягата изчезна съвсем; корабът започна да пада свободно. За няколко секунди той премина през огромния облак от ледени кристалчета, създаден когато изхвърленото гориво бе експлодирало в космоса. А под него, приближаващ се с ленивото една осма гравитационно ускорение, се намираше централният океан на Европа. Сега поне на Чанг нямаше да му се наложи да търси място за кацане; оттук нататък всичко щеше да протече по стандартната процедура, позната под формата на видеоигра на милиони хора, които никога не бяха излизали в космоса и никога нямаше да го направят.

Трябваше само да се уравновесява тягата срещу гравитацията, така че спускащият се кораб да достигне нулева скорост при нулева височина. Имаше и известно пространство за грешки, но то не бе голямо, дори за водните приземявания, които първите американски космонавти бяха предпочитали и на които Чанг сега неохотно подражаваше. Ако направеше грешка — а след последните няколко часа никой не би могъл да го вини за това, — нямаше да има домашен компютър, който да му каже: „Съжалявам — вие се разбихте. Искате ли да опитате отново? Отговорете с ДА/НЕ…“

Втори механик Ю и двама негови колеги, които стояха с импровизираните си оръжия пред заключената врата на мостика, бяха натоварени с може би най-тежката задача. Те нямаха монитори, на които да видят какво става, и трябваше да се осланят на съобщенията от каюткомпанията. Нищо не се чуваше и по монтирания микрофон, което никак не беше чудно. Чанг и Макмахън изобщо нямаха време или желание за разговори.

Кацането беше перфектно, почти без никакви трусове. „Галакси“ потъна с няколко метра, след това изплува отново, застана вертикално и благодарение на уравновесяващата тежест на двигателите зае изправено положение.

Едва тогава слушателите чуха първите разбираеми думи по монтирания микрофон.

— Роузи, маниачка такава — прозвуча гласът на Чанг, повече с примирено изтощение, отколкото с гняв. — Надявам се, че си доволна. Погуби всички ни.

Чу се пистолетен изстрел, а след това се възцари дълго мълчание.

Ю и колегите му търпеливо чакаха, защото знаеха, че скоро трябва да се случи нещо. Тогава те чуха как някой дърпа заключващите лостове и стиснаха здраво гаечните ключове и железните прътове, които носеха. Тя можеше да се справи с един от тях, но не и с всички.

Вратата се отвори много бавно.

— Съжалявам — каза втори помощник-капитан Чанг. — Сигурно за момент съм изгубил съзнание.

След това като всеки разумен човек той отново припадна.