Артър Кларк
Одисея в космоса 2061 (26)

25
Забуленият свят

През десетилетието след възпламеняването на Юпитер и разпростирането на Голямото затопляне в спътниковата му система никой не се доближи до Европа. След това китайците предприеха бърз полет около нея, опитвайки се да проникнат през облаците с радар и да открият останките на „Циен“. Не успяха, но техните карти на Дневната страна бяха първите, които показваха новите континенти, разкриващи се при топенето на ледената обвивка.

Освен това те откриха една съвършено права двукилометрова ивица, която изглеждаше толкова изкуствена, че бе наречена Великата Стена. Формата и размерите й навеждаха на мисълта, че това е монолитът или някой от монолитите, тъй като се бяха появили милиони от тях в последните часове преди сътворяването на Луцифер.

И все пак не беше доловена никаква реакция или поне следа от сигнал, изпратен от разумни същества под постоянно сгъстените облаци. Така че няколко години по-късно изследователски сателити бяха поставени на постоянна орбита, а в атмосферата бяха спуснати балони, придържащи се на голяма височина, които трябваше да изучат придвижването на ветровете. Земните метеоролози намираха това за изключително интересно, защото Европа — с един централен океан и слънце, което никога не залязваше — представляваше един красиво опростен модел за техните учебници.

Така бе започнала играта на „Рулетката на Европа“, както я наричаха управляващите, когато учените предлагаха да се стигне по-близо до спътника. След петдесет години, през които нищо не се случи, тя беше станала донякъде отегчителна. Капитан Лаплас се надяваше, че това положение ще се задържи така, и беше поискал значителни уверения от д-р Андерсън.

— Аз лично — каза той на учения — бих възприел като не особено приятелски акт отнякъде да ми се стовари с пронизителен шум един тон бронирана железария, движеща се с хиляда километра в час. Доста съм изненадан, че Световният съвет ви даде разрешение.

Д-р Андерсън също беше малко изненадан, макар че едва ли щеше да е така, ако знаеше, че този проект бе последната точка от един дълъг дневен ред на заседанието на Научната подкомисия късно в петък следобед. От такива дреболии се изгражда световната история.

— Съгласен съм, капитане. Но ние действаме при много строги ограничения и няма никаква възможност да се сблъскаме с — ъъ — жителите на Европа, които и да са те. Ще се насочим към една цел, намираща се на пет километра над морското равнище.

— Така разбрах и аз. Какво толкова интересно има във връх Зевс?

— Той е абсолютна загадка. Преди няколко години изобщо не е съществувал. Така че разбирате защо това подлудява геолозите.

— И вашата играчка ще го анализира, когато се забие в него.

— Точно така. И всъщност не би трябвало да ви казвам това, но бях помолен да държа резултатите в тайна и да ги изпратя на Земята зашифровани. Очевидно някои хора са по следите на голямо откритие и искат да бъдат сигурни, че никой няма да изпревари техните публикации. Можете ли да повярвате, че учените са толкова дребнави?

Капитан Лаплас веднага повярва в това, но не искаше да разочарова своя пътник. Д-р Андерсън изглеждаше трогателно наивен; каквото и да ставаше — а капитанът вече бе напълно убеден, че в тази мисия се крие нещо много по-голямо, отколкото се забелязваше на пръв поглед, — Андерсън не знаеше нищо за него.

— Остава ми само да се надявам, докторе, че жителите на Европа не си падат по алпинизма. Ще ми бъде много неприятно, ако прекъснем някой техен опит да забият знаме на своя Еверест.

На борда на „Галакси“ се възцари чувство на необичайно вълнение, когато пенетрометърът бе изстрелян — дори и неизбежните шеги заглъхнаха. През дългите два часа, докато сондата падаше към Европа, почти всички членове на екипажа си намериха някакво съвършено основателно извинение да се озоват на мостика и да погледат операцията по насочването. Петнайсет минути преди сблъсъка капитан Лаплас забрани достъпа за всички, освен за новата корабна стюардеса Роузи; без нейните постоянни доставки на тубички, пълни с превъзходно кафе, операцията не би могла да продължи.

Всичко вървеше добре. Скоро след навлизането в атмосферата въздушните спирачки бяха задействани, като забавиха пенетрометъра до една приемлива за сблъсъка скорост. Радарното изображение на целта — еднообразно, без никакви показатели за мащаба — непрекъснато нарастваше върху екрана. При минус една секунда всички записващи устройства автоматично се включиха на висока скорост…

… Но нямаше какво да записват. — Сега зная — каза тъжно д-р Андерсън — точно как са се чувствали хората в Лабораторията по реактивни двигатели, когато първите сателити „Рейнджър“ са се стоварили върху Луната — с повредени камери.