Артър Кларк
Одисея в космоса 2061 (2)

1
Замразените години

— За седемдесетгодишен мъж сте в изключително добра форма — отбеляза д-р Глазунов, вдигайки поглед от изпечатаните окончателни данни на Медком. — Не бих ви дал повече от шейсет и пет.

— Радвам се да го чуя, Олег. Особено след като съм на сто и три години — както много добре знаете.

— Пак започваме! Човек би си помислил, че никога не сте чели книгата на професор Руденко.

— Милата Катерина! Бяхме запланували събиране по случай стотния й рожден ден. Така съжалявам, че не успя да навърши тази възраст — ето какво става, когато прекарваш прекалено много време на Земята.

— Каква ирония, след като тя бе човекът, измислил онзи прочут лозунг: „Гравитацията ще ви доведе до дълбока старост.“

Д-р Хейуд Флойд се загледа замислено към непрекъснато променящата се панорама на красивата планета, на разстояние само шест хиляди километра, по чиято повърхност вече никога нямаше да може да се разхожда. Още по-ироничен бе фактът, че благодарение на най-глупавия инцидент в живота му той все още беше в отлично здраве, докато почти всички негови стари приятели бяха мъртви.

Беше се завърнал на Земята само от седмица, когато въпреки всички предупреждения и собствената му увереност, че нищо такова не може да му се случи, той падна от един балкон на втория етаж. (Да, беше си пийнал, но беше го заслужил — той стана герой за новия свят, в който „Леонов“ се бе завърнал.) Многобройните счупвания бяха довели до усложнения, с които можеха да се справят най-добре в космическата болница „Пастьор“.

Това се бе случило през 2015 г. А сега — той не можеше да повярва, но виждаше календара на стената — беше 2061-ва.

За Хейуд Флойд биологичният часовник беше забавен от гравитацията на болницата, равна на една шеста от тази на Земята; два пъти в живота му той всъщност бе върнат назад. Сега се смяташе — макар и някои авторитети да го оспорваха, — че хибернацията спира процеса на стареене и предизвиква подмладяване. Флойд фактически бе станал по-млад по време на пътуването си до Юпитер и обратно.

— Значи смятате, че е безопасно да тръгна?

— Нищо в тази вселена не е безопасно, Хейуд. Мога да кажа само, че няма пречки от физиологически характер. В края на краищата обстановката на борда на „Юнивърс“ ще бъде почти същата като тук. Там може и да не са на нивото на — аа — превъзходните медицински експерти в „Пастьор“, но д-р Махиндран е добър човек. Ако възникне проблем, с който не може да се справи, той ще ви постави отново в състояние на хибернация и ще ви изпрати обратно при нас — с обратна разписка!

Това бе решението, на което Флойд се надяваше, и все пак задоволството му беше примесено с някаква тъга. За седмици наред щеше да бъде далеч от мястото, което обитаваше вече почти половин век, и от новите си приятели от последните години. Макар че „Юнивърс“ беше луксозен лайнер в сравнение с примитивния „Леонов“ (който сега кръжеше високо над Фарсайд като един от главните експонати в музея „Лагранж“), все още съществуваше известен елемент на риск във всяко по-продължително пътуване в космоса. Особено ако то беше от рода на изследователската експедиция, на която се готвеше да тръгне…

Може би търсеше точно това — дори и 103-годишен (според сложните геронтологически изследвания на покойната професор Катерина Руденко, здрав и бодър 65-годишен мъж). През последното десетилетие беше започнал да изпитва нарастващо неспокойствие и някакво слабо недоволство от този прекалено комфортен и подреден живот.

Въпреки всички вълнуващи проекти, които се разработваха в Слънчевата система — обновяването на Марс, изграждането на базата „Меркурий“, залесяването на Ганимед, — нямаше цел, върху която би могъл да съсредоточи интересите си и своята все още значителна енергия. Преди два века един от първите поети на Научната Ера бе обобщил много точно неговите чувства, влагайки ги в думите на Одисей (или Юлисис):

Живот след друг живот

те всички бяха твърде къси, а от самия мен

остава малко; но всеки час е съхранен

от вечното мълчание, и нещо повече

носителят на новите неща: и трудно бе

за три слънца да съхраня аз себе си

и да запазя посивялата душа, горяща от желание

да следва знанието като гаснеща звезда

отвъд и най-далечните прегради на мисълта човешка.

„Три слънца“, как ли пък не! Бяха повече от четирийсет: Одисей би се засрамил от себе си. Но следващият стих — който знаеше наизуст — беше още по-подходящ за него:

Теченията може да ни пометат:

но може би ще стигнем на Щастието островите

и пак ще видиме великия Ахил,

когото някога познавахме.

Макар че много ни е взето, много ще остане;

и въпреки че вече не сме силата,

що нявга вдигаше небето и земята,

ний още сме това, което бяхме;

със същите сърца геройски,

отслабени от времето и от превратностите на съдбата,

но с воля неотслабваща

да се стремим, да търсим, да намерим

и никога да не се предадем.

„Да търсим, да намерим…“ Е, сега знаеше какво ще търси и ще намери, защото му бе известно точно къде ще бъде то. Ако не станеше някой катастрофален инцидент, нямаше да му убегне по никакъв начин.

Никога не бе преследвал тази цел съзнателно, дори и сега не беше съвсем сигурен защо тя изведнъж стана толкова важна. Мислеше се за имунизиран срещу треската, която още веднъж обхващаше човечеството — за втори път в живота му! — но вероятно се беше заблудил. Или може би неочакваната покана да се присъедини към малкото почетни гости на борда на „Юнивърс“ беше запалила въображението му и бе събудила у него ентусиазъм, който дори не знаеше, че притежава.

Имаше и друга възможност. След всички тези години той все още помнеше какъв студен душ за широката публика бе се оказал опитът от 1985–1986 година. Сега имаше шанс — последен за него и първи за човечеството — да постигнат нещо повече от реванш за предишните разочарования.

През двайсети век беше възможно само прелитане над планетите. Този път щеше да има приземяване, пионерско по своята същност, както първите стъпки на Армстронг и Олдрин на Луната.

Д-р Хейуд Флойд, ветеран от мисията до Юпитер през 2010–2015 г., остави въображението си да литне към призрачния посетител, който за пореден път се завръщаше от дълбините на космоса, набирайки скорост секунда след секунда при подготовката си за обиколка на Слънцето. А между орбитите на Земята и Венера най-прочутата от всички комети щеше да срещне все още незавършения космически лайнер „Юнивърс“ по време на първия му полет.

Точното място на срещата все още не беше определено, но той бе направил своя избор.

— Халеева комета — аз идвам… — прошепна Хейуд Флойд.