Артър Кларк
Одисея в космоса 2061 (13)

12
Уум Паул

Ролф ван дер Берг не беше виждал чичо си Паул от цяло десетилетие и беше малко вероятно някога отново да се срещнат. И все пак той се чувстваше много близък със стария учен — последният от своето поколение и единственият, който можеше да си припомни (когато пожелаеше, а това се случваше рядко) начина на живот, воден от предците му.

Д-р Паул Кройгер — „Уум Паул“^[1] за семейството и повечето от приятелите му — винаги беше там, където имаха нужда от него, за да даде информация или съвет, лично или чрез радиовръзка с дължина половин милиард километра. Според слуховете само изключителният политически натиск беше накарал Нобеловия комитет да пренебрегне приноса му към физиката на елементарните частици, в която за пореден път цареше пълен хаос след генералното въдворяване на ред в края на двайсети век.

Ако това беше вярно, д-р Кройгер не се сърдеше на никого. Скромен и непретенциозен, той нямаше лични неприятели, дори и сред заядливите фракции на останалите южноафрикански емигранти. Всъщност той бе толкова уважаван навсякъде, че беше получил няколко покани да посети отново Съединените южноафрикански щати, но винаги учтиво бе отказвал — не защото, бързаше да обясни той, мислеше, че в СЮАЩ го заплашва някаква физическа опасност, а защото се страхуваше, че чувството на носталгия ще бъде непреодолимо.

Въпреки че за по-голяма сигурност говореше на език, който сега разбираха по-малко от милион хора по света, Ван дер Берг беше много потаен и използваше заобикалки и намеци, безсмислени за някой, който не беше близък роднина. Но Паул веднага разбра съобщението на племенника си, въпреки че не можеше да го приеме сериозно. Страхуваше се, че младият Ролф беше направил някаква глупост и искаше да смекчи, доколкото е възможно, последиците от разочарованието. Добре, че не беше избързал да публикува нещо: поне имаше благоразумието да си мълчи…

А ако предположи — само за миг, — че това беше вярно? Малкото останали косми по главата на Паул настръхнаха. Цял спектър от възможности — научни, финансови, политически — внезапно се разкри пред очите му и колкото повече ги преценяваше, толкова по-страховити му изглеждаха.

За разлика от набожните си предшественици д-р Кройгер нямаше бог, към когото да се обърне в моменти на криза или затруднение. Сега той почти съжаляваше за това: но дори и да можеше да се моли, това нямаше да помогне много. Когато седна пред компютъра си и започна да преглежда банките с данни, той не знаеше дали племенникът му е направил изумително откритие, или говореше абсолютни глупости. Дали Старецът наистина можеше да скрои такъв невероятен номер на човечеството? Паул си спомни известната забележка на Айнщайн, че макар и да е хитър, Той никога не е злонамерен.

Спри да мечтаеш, каза си д-р Паул Кройгер. Твоите симпатии или антипатии, твоите надежди или страхове нямат абсолютно нищо общо с въпроса…

Едно предизвикателство му бе отправено през половината ширина на Слънчевата система: той нямаше да намери покой, докато не откриеше истината.