Джек Лондон
Сияйна зора (9)

Глава IX

Десет дни по-късно Харпър и Джо Ладю пристигнаха в Сиксти Майл, а Дейлайт, все още малко изтощен, но достатъчно силен, за да се подчини на предчувствието си, размени една трета от своя периметър край Стюарт срещу една трета от техния край Клондайк. Те имаха вяра в местата по този край и Харпър тръгна надолу по реката със сал, натоварен с провизии, за да основе малък пост при устието на Клондайк.

— Защо не опиташ Индианската река, Дейлайт? — го посъветва Харпър на раздяла. — Там горе има цяла мрежа от ручеи и пресъхнали корита и там някъде златото просто плаче да бъде намерено. Такова е моето предчувствие. Предстои големият удар и той няма да е много далеч от Индианската река.

— А и това място гъмжи от елени — прибави Джо — Боб Хендерсън е някъде там вече три години, кълне се, че ще стават велики работи, храни се само с еленово месо и търси злато като луд.

Дейлайт реши да „пробва“ Индианската река, както се изразяваше той; но не можа да убеди Илайджа да го придружи. Гладът беше смазал духа на Илайджа и той се страхуваше да не се случи пак нещо подобно.

— Не мога да се отделя от храната — обясняваше той. — Знам, че е ужасно глупаво, но съм безсилен. Със зор ставам от масата дори когато знам, че съм се натъпкал до пукване и нямам място за един залък повече. Отивам в Съркъл и ще живея в някой склад, докато се излекувам.

Дейлайт се мота още няколко дена, докато събере сили и да подготви бедната си екипировка. Беше решил да тръгне с малко багаж, като носи осемдесет и пет фунтова раница на гърба, а петте си кучета да натовари по индианската система — тридесет фунта багаж на куче. Като разчиташе на това, което Ладю му беше казал, той смяташе да последва примера на Боб Хендерсън и да живее само с месо. Когато лодката на Джек Кърнс, натоварена на езерото Линдеман с гатера за дъскорезницата, пристигна в Сиксти Майл, Дейлайт качи багажа си и кучетата на борда, даде заявлението си за периметъра на Илайджа с молба да го подаде от негово име и същия ден слезе при устието на Индианската река. На четиридесет мили нагоре по реката откри Кварцовия поток, който му бяха описали, и намери следи от търсенията на Боб Хендерсън; същото стана и при Австралийския поток, на тридесет мили по-нагоре. Седмиците отминаваха, но Дейлайт не можа да срещне другия човек. Той обаче намери много елени и месната диета се отрази чудесно и на него, и на кучетата му. На десетина места по повърхността той проми злато, което си „плащаше труда“, но не даваше повече от „надница“, а пък богато разпръснатото злато на прах сред пръстта и чакъла на няколко ручея го убеди повече от всякога, че тука някъде чакаше да бъде открито злато в големи количества, Той често обръщаше очи към веригата хълмове на север и се чудеше дали златото не идва от тях. Накрая той се изкачи по ручея Доминиън до изворите му, пресече водораздела и се спусна по притока на Клондайк, който по-късно щеше да бъде наречен Хънкеровия ручей. Ако беше заобиколил големия връх на водораздела отляво, щеше да слезе по ручея Златното дъно, наречен така от Боб Хендерсън и щеше да намери Боб. Той вадеше първото злато, което си „плащаше труда“ и което изобщо е било промито по Клондайк. Но Дейлайт продължи надолу по Хънкеровия ручей и по-нататък до летния риболовен лагер на индианците от Юкон.

Тук той прокара един ден заедно с Кармак, бял, женен за индианка, и с неговия зет индианец — Скукъм Джим, купи една лодка и с кучетата на борда се смъкна по Юкон до Форти Майл. Август беше към края си, дните ставаха все по-къси и зимата наближаваше. Той все още вярваше непоколебимо в предчувствието си, че в тая местност ще бъде открита голяма находка и плановете му бяха да събере четири-пет души, а ако това не беше възможно, да вземе поне един съдружник и да се изкачи нагоре по реката, преди замръзването и, за да търси злато през зимата. Но хората във Форти Майл нямаха вяра. За тях местата на запад бяха достатъчно добри.

Точно тогава Кармак, зет му Скукъм Джим и един друг индианец — Кълтъс Чарли, пристигнаха във Форти Майл с кану, отидоха право при комисаря по златото, направиха заявки за три парцела и заявка за находка по ручея Бонанза. След това, същата вечер, в кръчмата „Сауърдоу“ те показаха златен пясък на скептично настроената тълпа. Мъжете се хилеха и клатеха глави. Бяха виждали и преди това подобни открития. Това явно беше хитрост на Харпър и Джо Ладю, за да се опитат да привлекат златотърсачите близо до тяхното място и търговския им пост. А и кой беше Кармак? Бял, женен за индианка! Де се е чуло бял, женен за индианка, да е открил някога нещо? А и какво беше ручеят Бонанза? Обикновено пасище за елени; вливаше се в Клондайк малко над устието му, а старите пионери го знаеха под името Заешкият ручей. Ако Дейлайт или Боб Хендерсън бяха направили заявката и бяха показали злато, щяха да повярват, че има нещо.

Но Кармак, белият женен за индианка! И Скукъм Джим! И Кълтъс Чарли! Не, не, как да им повярват?

Дейлайт също беше недоверчив, макар да бе убеден, че по тия места има злато. Нали само преди няколко дена бе видял Кармак да се разтакава с индианците си, без дори да помисли да търси злато? Но тази нощ в единадесет часа, когато седеше на леглото си и развързваше мокасините си, в главата му се мярна една мисъл. Той си сложи палтото и шапката и се върна в „Сауърдоу“. Кармак беше още там и показваше едрите зърна злато, което блестеше в очите на невярващата тълпа. Дейлайт се настани до него и изпразни торбичката му върху една тенекиена подложка. След това доста дълго изучава съдържанието и. После върху друго тенеке изсипа от собствената си торбичка няколко унции злато от Съркъл Сити и от Форти Майл. Отново се впусна в дълго, задълбочено изучаване и сравнение. Накрая прибра собственото си злато, върна златото на Кармак и вдигна ръка, за да въдвори тишина.

— Момчета, искам да ви кажа нещо! — подзе той. — Наистина е станало голямото откритие по горното течение на реката. И ви казвам на всички, ясно и разбрано, че това е то. Никога по-рано в тази страна не е имало злато, подобно на това. Това злато е ново. В него има повече сребро. Всички можете да го видите по цвета. Кармак е намерил голяма находка. Кой има достатъчно вяра да дойде с мене?

Доброволци нямаше. Вместо това се чуха подигравки и смях.

— Може би имаш градски парцели там горе — подхвърли някой.

— Разбира се, че имам — беше отговорът — и една трета от мястото на Харпър и Ладю. И вече виждам как за ъгловите си места ще вземам много повече, отколкото вие изобщо сте изкарали с кокошото си ровене по потока Бърч.

— Добре, добре — намеси се успокоително някой си Кърли Парсън. — Тебе те знаем, че си съвсем честен. Но и ти като всеки друг можеш да се подведеш по играта на тия скитници. Питам те направо: кога Кармак е търсил това злато? Ти сам каза, че до оня ден си лежал в лагера и ловил риба с роднините си сиваши!

— Дейлайт е казал истината, прекъсна го развълнувано Кармак. — И аз казвам истината, самата света истина! Не съм търсил злато. Даже и на ум не ми идваше. Но когато Дейлайт си замина, същия ден на един сал с провизии се домъкна Боб Хендерсън. Идваше от Сиксти Майл и правеше сметка да се върне нагоре по Индианската река и да пренесе храната през вододела между Кварцовия ручей и Златното дъно…

— Къде, по дяволите, е това Златно дъно? — попита Кърли Парсън.

— Там, над Бонанза, по-рано се казваше Заешкият ручей — продължи белият, женен за индианка. — Приток е на един голям ручей, който се влива в Клондайк. По този път се изкачих и аз, но се върнах, прекосих вододела, продължих по билото няколко мили и се спуснах на Бонанза. „Ела с мене, Кармак, и си маркирай парцели — ми казва Боб Хендерсън. — Този път намерих голяма находка на Златното дъно. Вече изкарах четиридесет и пет унции.“ И аз отидох с него, Скукъм Джим и Кълтъс Чарли също дойдоха. И ние всички си маркирахме парцели по Златното дъно. Аз се върнах към Бонанза, като се надявах да намеря някой елен. Долу, на Бонанза, опряхме и си сготвихме храна. Аз легнах да спя, а Скукъм Джим взел, че се опитал да търси злато. Той гледал как прави това Хендерсън, разбирате ли? Отива направо под един бряст, пълни първото корито с пръст и промива самородно злато за повече от долар. Тогава ме събужда и аз се хващам на работа. При първия опит изкарах два и половина. Тогава нарекох ручея Бонанза, маркирах находката, сетне дойдохме тука и я записахме.

Той се огледа наоколо с надеждата да види някакъв признак, че са повярвали, но видя само недоверие, изписано по лицата на заобикалящите го; Дейлайт беше единственото изключение; той бе изучавал изражението му, докато Кармак разправяше историята.

— Колко ти плащат Харпър и Ладю, за да разправяш тия врели-некипели? — попита някой.

— Те нищо не знаят за това — отговори Кармак. — Казвам ви, това е самата света истина. За един час промих три унции.

— А ето ви и златото — каза Дейлайт. — Слушайте всички, момчета, никога преди това не е имало такова злато! Погледнете цвета му!

— Малко по-тъмно — каза Кърли Парсън. — По всяка вероятност Кармак е носил в същата торбичка два-три сребърни долара. Освен това, ако има нещо вярно, защо Боб Хендерсън не е запрашил насам и той да регистрира парцели?

— Той е горе по Златното дъно — обясни Кармак. — Ние се натъкнахме на находката, когато се връщахме.

Наградата му беше изблик смях.

— Кой ще ни стане съдружник, да тръгнем утре с лодка за тази там Бонанза? — попита Дейлайт. Никой не пожела.

— Тогава кой ще се наеме при мене на работа — плащам в брой предварително, — за да извозим хиляда фунта храна?

Кърли Парсън и някой си Пат Монахан приеха, а Дейлайт с обичайната си бързина им плати предварително и уреди закупуването на провизии, макар че, за да направи всичко това, изпразни торбичката си за злато. Той вече излизаше от „Сауърдоу“, но от вратата изведнъж се обърна назад към бара.

— И други предчувствия ли имаш? — го запитаха.

— Имам, разбира се — отговори той. — Нагоре по Клондайк тази зима брашното сигурно ще струва, колкото можеш да платиш за него. Кой ще ми даде пари назаем?

В същия момент цяла дузина от мъжете, които бяха отказали да отидат с него, за да гонят тоя, що духа, се струпаха около него и му предложиха торбичките си, пълни със злато.

— Колко брашно искаш? — попита склададжията от Търговската компания на Аляска.

— Около два тона.

Никой не отдръпна предлаганата торбичка, но всички избухнаха в гръмогласен смях.

— Какво ще правиш с два тона? — попита склададжията.

— Синко — отговори Дейлайт, — ти си отскоро в тази страна и не познаваш всичките и завои. Ще открия фабрика за кисело зеле и ще произвеждам лекарство против пърхот.

Той сключи сума заеми, след което нае още шест души и им плати, за да закарат брашното с други три лодки. Торбичката му за злато отново се изпразни, той беше здравата заборчлял.

Кърли Парсън отчаяно наведе глава над бара.

— Не мога да разбера — изстена той — какво ще го правиш, толкова много?

— Ще ти отговоря просто като две и две четири. — Дейлайт вдигна един пръст и започна да изброява. — Първо предчувствие: голяма находка. Второ предчувствие: Кармак е открил голямата находка. Третото предчувствие изобщо не е предчувствие. То е сигурна работа. Ако първото и второто са верни, тогава цената на брашното ще се качи до небето. Щом действам съгласно първото и второто предчувствие, просто трябва да направя тази сигурна сделка, която е номер три. Изляза ли прав, тази зима брашното ще струва колкото златото. Ще ви кажа нещо, момчета — когато имате предчувствие, съобразявайте се докрай с него. За какво е щастието, ако не го възседнете? А когато го възседнете, карайте като дяволи! С години съм из тази страна и само чаках вярното предчувствие. Ето го и него! Ще се възползувам от случая, това е всичко. Лека нощ на всички ви, лека нощ!