Джек Лондон
Сияйна зора (36)

Глава XXIII

— Но аз знам нещичко за войната, която водиш от толкова време — възрази Диди. — Ако спреш сега, всичко, което си направил, всичко ще бъде разрушено! Нямаш право да се откажеш! Не можеш да се откажеш!

Дейлайт беше упорит. Той поклати глава и се усмихна закачливо:

— Нищо няма да бъде разрушено, Диди, съвсем нищо. Ти не разбираш тази спекулантска игра. Всичко се върши на хартия. Не разбираш ли? Къде е златото, което съм изкопал от Клондайк? В двадесет доларовите златни монети, златните часовници и сватбените халки. Каквото и да стане с мене, златните монети, часовниците и сватбените халки ще останат. Да предположим, че умра сега. Това няма да се отрази с нищо на златото. Същото е и с нашето положение. Всичко, което имам, е на хартия. Имам документите за хиляди акра земя. Добре. Нека изгоря заедно с хартията! Земята нали ще остане? Дъждът я мокри, семената поникват от нея, дърветата растат отгоре и, къщите седят, а трамваите пътуват по нея. Работата се върши само на хартия. Да изгубя хартиите или да загубя живота си, е все същото; това няма да промени нито песъчинка, нито пък ще извърне настрана една тревичка! Нищо няма да се загуби — нито една подпора от пристана, нито един клин от релсовия път, нито грам дим от комините на фериботите. Трамваите ще продължават да се движат независимо дали аз или някой друг държи документите. Потокът се устреми към Оуклънд. Хората започват да се стичат насам. Отново продаваме места за строеж. Потокът не може да бъде спрян. Независимо какво ще стане с мене и хартиите, тези триста хиляди души ще дойдат. И ще има трамваи, за да ги возят, и къщи, за да ги приютят, и вода, за да пият, и електричество, за да се осветяват, и всичко останало!

По това време Хегън пристигна с автомобил. През отворения прозорец чуха свирката му и го видяха да спира до голямата червена кола. В колата бяха Ънуин и Харисън, а до шофьора седеше Джонс.

— Ще се видя с Хегън — каза Дейлайт на Диди. — Останалите няма нужда да идват. Могат да почакат в колата.

— Да не е пиян? — обърна се шепнешком Хегън към Диди на вратата.

Тя поклати глава и го въведе в стаята.

— Добро утро, Лари — посрещна го Дейлайт. — Седни и си почини. Струва ми се, че си развълнуван!

— Развълнуван съм! — озъби се малкият ирландец — Ако не се направи веднага нещо, „Гримшоу и Ходжкинс“ ще фалират! Защо не дойде в кантората? Какво смяташ да правиш?

— Нищо — мързеливо проточи Дейлайт. — Освен да ги оставя да фалират!…

— Но…

— Не съм имал вземане-даване с „Гримшоу и Ходжкинс“. Нищо не им дължа. Пък и аз самият ще фалирам! Виж какво, Лари, ти ме познаваш. Знаеш, че когато реша нещо, не се разколебавам! Добре, сега съм решил. Уморен съм от цялата тази игра. Отърсвам се от нея колкото може по-бързо, а фалитът е най-бързият начин.

Хегън с ужас се вгледа в шефа си, след това премести поглед към Диди, която му кимна със съчувствие.

— Нека фалират, Лари — продължи Дейлайт. — Трябва само да запазиш себе си и всичките ни приятели. Слушай сега да ти кажа какво да правиш! Всичко е подготвено. Не трябва никой да пострада! Всички, които са ме поддържали, трябва да излязат здрави и читави. Веднага трябва да се изплатят всички закъснели надници и заплати. Всичките пари, които съм отклонил от водопроводната, трамвайната и фериботната компания, трябва да бъдат върнати. И ти самият няма изобщо да пострадаш. Компаниите, от които имаш акции, ще се отърват…

— Ти си полудял, Дейлайт! — извика малкият адвокат. — Всичко това е чиста лудост! Какво ти става? Да не си вземал наркотик?

— Точно така — усмихна се в отговор Дейлайт. — Вземах наркотик и сега се освобождавам от влиянието му! До гуша ми дойде да живея в града и да играя тази игра. Отивам сред природата, при слънчевата светлина и зелената трева. И Диди идва с мене. Така че имаш случая пръв да ни поздравиш!

— Ще поздравя… дявола! — заекна Хегън. — Няма да търпя подобна глупост!

— О, ще търпиш; защото иначе крахът ще е по-голям и много хора ще пострадат. Ти имаш сега към милион и малко повече и ако ме послушаш, ще се измъкнеш със здрава кожа! Аз искам да пострадам, и то докрай! Точно това искам и няма човек или група хора, които да могат да се противопоставят на желанието ми. Разбираш ли, Хегън? Разбираш ли?

— Какво сте му направили? — озъби се Хегън на Диди.

— Почакай малко, Лари! — За пръв път гласът на Дейлайт стана отново остър и по лицето му изпъкнаха старите черти на жестокостта. — Мис Мейсън ще стане МОЯ съпруга и нямам нищо против да и говориш, каквото си искаш, но ще трябва да промениш тона си или много бързо ще отидеш в болница и това ще бъде по-неочаквано и от финансов крах. Ще ти кажа и нещо друго. Всичко това е моя идея!

Хегън тъжно поклати глава и продължи занемял да гледа Дейлайт.

— Разбира се, ще бъде назначена временна управителна комисия — посъветва Дейлайт, — но няма да е за дълго и няма да безпокоят никого! Веднага трябва да спасиш всички — хората, които ми оставяха заплатите си, всички кредитори и концерните, които са ни подкрепяли. Онази земя, за която се пазарим с агентите от Ню Джърси! Те ще закупят изцяло няколко хиляди акра, ако им отстъпите малко. Участъкът във Фермънт е каймакът на тия парцели и там те биха достигнали до хиляда долара за акър, дори повече. Това ще помогне малко. Виж, за ивицата от петстотин акра зад него бъди доволен, ако вземеш и по двеста долара за акър!

Диди, която едва слушаше, изглежда, изведнъж се реши на нещо, пристъпи напред и се изправи пред двамата мъже. Лицето й беше бледо, но решително и когато го погледна, Дейлайт си спомни за първия път, когато тя се бе качила на Боб.

— Чакайте! — каза тя. — Искам да кажа нещо. Елам, ако направиш тази лудост, няма да се омъжа за тебе! Отказвам да се омъжа за тебе!

Въпреки мъката, която изпитваше, Хегън и хвърли бърз, благодарен поглед.

— Ще рискувам по тоя въпрос! — започна Дейлайт.

— Чакай! — прекъсна го отново тя. — Обратното, ако не направиш това, ще се омъжа за тебе!

— Нека се разберем ясно! — Дейлайт говореше с отливаща бавност и спокойствие. — Доколкото разбирам, ако продължа да работя, ще се омъжиш за мене? Ще се омъжиш за мене, ако продължа да работя като вол и да пия мартини?

След всеки въпрос той прекъсваше, а тя кимаше в знак на съгласие.

— И ще се омъжиш веднага за мене?

— Да.

— Днес? Сега още?

— Да.

Той помисли малко.

— Не, мъничката ми, тази работа няма да стане! Нищо няма да излезе от това и ти го знаеш! Желая те, и то цялата; а за да те получа, трябва да ти се отдам изцяло! Продължа ли да работя, твърде малко от мен ще остане за даване. Ако двамата сме заедно в ранчото, аз съм сигурен и в двама ни. Сигурен съм в тебе във всеки случай. Можеш да си приказваш, каквото щеш, но въпреки това ще се омъжиш за мене. А сега, Лари, по-добре ще е да тръгваш! След малко ще бъда в хотела и понеже няма вече да стъпя в кантората, донеси всичко, което трябва да се подпише, в стаята ми. Там можеш винаги да ме намериш по телефона. Фалитът ми ще стане. Ясно ли е? Напуснал съм вече и ме няма!

Той се изправи, за да даде знак на Хегън да си върви. А Хегън беше съвършено замаян. Той също се изправи, но безпомощно се оглеждаше наоколо.

— Чиста, абсолютна лудост! — измърмори той.

— Дръж се, Лари! Винаги си говорил за чудесата на човешката природа. Ето сега ти давам още един пример именно за това, а ти не го оценяваш! Аз съм по-голям мечтател от тебе, това е всичко. И мечтата ми сигурно ще се сбъдне. Това е най-голямата, най-хубавата мечта, която съм имал някога, и съм се заел да я осъществя…

— Като загубиш всичко, което имаш! — избухна Хегън.

— Точно така. Като изгубя всичко, което имам. Не го и искам! Но стоте и четиридесет юзди от конски косми ще си запазя въпреки всичко… А сега по-добре ще е да побързаш при Ънуин и Харисън и да отидеш в града. Ще си бъда в хотела и можете да ми се обадите по всяко време!

Той се обърна към Диди веднага щом Хегън излезе и я хвана за ръката.

— А сега, мъничката ми, няма вече нужда да отиваш в кантората! Смятай се за уволнена. И помни, че съм ти бил работодател и ще трябва да дойдеш при мене за препоръка, а ако не си съвсем послушна, няма да ти я дам. Междувременно си почини и помисли какво искаш да вземеш, защото ще трябва да подредим къщата с твоите неща, поне по-официалните помещения!

— Но, Елам, няма, няма да сторя това! Ако извършиш тази лудост, никога няма да се омъжа за тебе!

Тя се опита да си измъкне ръката, но той я хвана още по-здраво, грижовна, бащинска ласка.

— Ще бъдеш ли откровена и честна? Добре, ето ти! Какво предпочиташ — мене и парите или мене и ранчото?

— Но… — започна тя.

— Без но! Мене и парите ли?

Тя не отговори.

— Мене и ранчото ли?

Тя пак не отговори, но той не се разтревожи.

— Виждаш ли, аз знам отговора ти, Диди, и няма какво повече да говорим! Напускаме и отиваме по хълмовете в Сонома. Решавай какво да опаковаш и след няколко дена ще изпратя работници, за да свършат каквото трябва. Това ще бъде почти последната работа, която друг ще върши за нас. Разопакованото и нареждането ще си го вършим вече сами!

Тя направи последен опит.

— Елам, няма ли да се вразумиш? Има време да промениш решението си. Мога да телефонирам и да хвана мистър Хегън веднага щом стигне в кантората…

— Та аз ли съм единственият разумен човек в цялата тази тълпа? — отвърна той. — Погледни ме, не съм ли спокоен и щастлив като цар, а те се мотаят наоколо като куп уплашени кокошки, на които предстои да ги колят!

— Ако мислех, че ще помогне, бих заплакала! — заплаши го тя.

— Тогава сигурно ще трябва да те прегърна и да те успокоя! — отвърна той на заплахата й. — А сега ще си вървя! Много лошо стана, че продаде Маб, можеше да я изпратиш на ранчото. Но ще се погрижа да ти намеря някаква кобила за езда!

Когато Дейлайт застана на върха на стъпалата и си тръгна, тя каза:

— Няма нужда да изпращаш работници! Нищо няма да се опакова, защото няма да се омъжа за тебе!

— Хич не ме е страх — отвърна той и слезе надолу по стъпалата.