Метаданни
Данни
- Серия
- Анита Блейк, ловецът на вампири (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Guilty Pleasures, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Елена Павлова, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 107гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- nqgolova(2008)
Издание:
Превод: Елена Павлова
Редактор: Милена Иванова
Дизайн на корицата: Бисер Тодоров
Предпечатна подготовка: Николай Стефанов
Издателска къща „ИнфоДАР“, София, 2005
Ace edition, October 1993
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от Osiana)
48
Едуард се отърва с изкълчено рамо, две счупени кости и плюс това — едно вампирско ухапване. Аз получих четиринайсет шева. И двамата се оправихме. Тялото на Филип бе преместено в местното гробище. Наминавам да го поздравя всеки път, когато работя там. Макар да знам, че е мъртъв и не му пука. Гробовете са за живите, не за мъртвите. Дават ни нещо, върху което да се съсредоточим вместо факта, че любимите ни хора гният под земята. Мъртвите не се интересуват от хубавите цветенца и гравираните мраморни статуи.
Жан-Клод ми изпрати дузина чисто бели рози с дълги стебла. На картичката пишеше:
„Ако си отговорила на въпроса, ела да потанцуваме заедно!“
Написах на гърба: „Не!“ и пъхнах през деня картичката под вратата на „Престъпни удоволствия“. Бях привлечена от Жан-Клод. Може и още да съм. И какво толкова? Той смяташе, че това променя положението. Не е вярно. Достатъчно ми е само да посетя гроба на Филип, за да знам, че не е вярно. О, по дяволите, дори не е нужно да ходя чак до там. Знам коя съм и каква съм. Аз съм Екзекуторката и не си уреждам срещи с вампири. Вампирите ги убивам.