Хенрик Сенкевич
Кръстоносци (13)

XIII

Ягенка сама стопи едно голямо гърне меча мас, от която Мачко първия път пи с охота, защото беше прясна, непрегоряла и миришеше на горския бурен пищялка. Девойката разбираше от лекове и беше турила в гърнето тъкмо колкото трябваше. Мачко веднага се ободри духом и почна да се надява, че ще оздравее.

— Това ми и трябваше — казваше той. — Щом всичко в човека се намаже добре, може и това острие, кучета го яли, да изскочи отнякъде.

Втория и третия път не му беше вече тъй вкусно, както първия, ала пиеше по неволя. Ягенка го ободряваше с думите:

— Ще оздравеете. На Билюд от Острог брънки от ризницата се бяха забили отзад дълбоко под врата, а от маста излязоха. Но когато раната се отвори, трябва да се запуши с боброва лой.

— А имаш ли такава лой?

— Имаме. Пък ако стане нужда за прясна, ще отидем със Збишко при бобрите. Те лесно се ловят. Но не е зле също да обещаете нещо на някой светия, на такъв, който помага за рани.

— И на мене ми дойде наум това, само че не зная добре кому от тях? Свети Георги е покровител на рицарите: той пази боеца от премеждие и му дава мъжество за всяка борба, а казват, че често сам застава на правата страна и помага да бъдат бити неугодните богу… Но такъв, който сам обича да се бие, рядко се залавя да лекува; затова трябва да се търси друг, комуто той не ще иска да се меси в работата. Всеки светец си има на небето своя работа и нещо, което стопанисва — то се знае! И един другиму никога не се месят в работите, защото от това може да възникнат несъгласия, а пък на небето не подобава на светците да се карат или да се бият… Има още Козма и Дамян, също велики светии, на които лекарите се молят да не се свършват по света болестите, защото инак гладни ще мрат. Има света Аполония, тя помага за зъби, а свети Лаборий за ударено от камък, но те не са за мене. Като дойде абатът, ще ми каже към кого трябва да се обърна, защото не всеки духовник знае тайните божи, не всеки разбира от такива работи, макар и да му е бръсната главата.

— Ами ако дадете обет на самия Исус Христос?

— Наистина той е над всички. Но това е все едно например, ако баща ти набие някой мой селянин, аз да отида в Краков да се оплаквам на краля. Какво би ми казал кралят? Би казал така: „Аз съм господар над цяло кралство, пък ти си дошъл при мене за твоя селянин! Съд няма ли! Не можеш ли да идеш при моя кащелян и помощник?“ Исус Христос е господар на целия свят — разбираш ли? — а за по-дребните работи има светии.

— Пък аз ще ви кажа — рече Збишко, който дойде към края на разговора, — обещайте на нашата покойна кралица, че ако ви помогне, ще отидете на поклонение в Краков, на нейния гроб. Малко ли чудеса станаха там пред очите ни? Защо да търсим чужди светци, когато си имаме своя светица, по-добра от много други.

— Ех, да знаех, че помага на рани!

— Даже и да не е по раните! Не ще посмее да й се сърди нито един светец, пък ако се сърди, и сам господ ще го сгълчи, защото тя не е някоя проста жена, а полска кралица…!

— Която покръсти последния езически народ. Умна приказка ми каза — отговори Мачко. — Високо място трябва да заема тя там в божия събор на светците и навярно не всеки може с нея да се мери. Ще направя тъй, както казваш, само да оздравея!

Този съвет се хареса и на Ягенка, която не можеше да се начуди на Збишковия разум, а Мачко даде тържествено обещание още същата вечер и оттогава с още по-голямо упование пиеше мечата мас, като очакваше от ден на ден несъмненото си оздравяване. След седмица обаче почна да губи надежда. Казваше, че маста му ври в стомаха, а над кожата над последното ребро нещо му расте като буца. След десет дни му стана още по-зле: буцата порасна и почервеня, а самият Мачко отслабна много и когато го разтресе, почна отново да се тъкми за смърт.

Една нощ той събуди внезапно Збишко:

— Запали по-скоро борина, защото нещо става с мене, но не зная добро ли е или лошо.

Збишко скочи на крака и без да секва огън, раздуха въглените в съседната стая, запали с тях една смолиста треска и се върна.

— Какво става с вас?

— Какво ли? Нещо ми прободе буцата, навярно върхът на стрелата! Аз го държа, но не мога да го извадя! Усещам само как дрънчи и скърца под ноктите ми…

— Стрелата. Нищо друго. Стиснете по-здраво и теглете.

Мачко се запревива и запъшка от болки, ала пъхаше пръсти все по-дълбоко, докато хвана добре твърдия предмет, после дръпна и го извади.

— Ох, божичко!

— Стана ли? — запита Збишко.

— Стана. Чак студена пот ме обля. Но го извадих: гледай!

И след това той показа на Збишко продълговатото остро железце, което се беше отчупило от зле изкования връх на стрелата и от няколко месеца беше в тялото му.

— Слава богу и на кралица Ядвига! Сега ще оздравеете.

— Като че ми олекна, но много боли — говореше Мачко и изстискваше буцата, от която потече изобилно кръв, смесена с гной. — Щом тези нечистотии в човека намалеят, и болестта трябва да го отпусне. Ягенка казваше, че сега трябва да запушим раната с боброва лой.

— Ще отидем за бобър още утре заран.

А на Мачко още на другата сутрин му стана много по-добре. Той спа до късно, а като се събуди, поиска да яде. Мечата мас не можеше вече и да погледне, но затова пък му изпържиха двайсет яйца в тенджера; защото Ягенка от предпазливост не позволи повече. А той ги изяде лакомо заедно с половин пита хляб и изпи цяла кана пиво, после поръча да му доведат Зих, защото му станало весело.

Збишко изпрати едно от своите турчета, подарени му от Завиша, да повика Зих, който яхна коня и пристигна след пладне тъкмо когато младите се капеха да отидат за бобри при Одстаянското езерце. Изпърво имаше смях, шеги и песни, заливани с медовина без мярка, ала по-късно старите заговориха за децата и почнаха да хвалят всеки своето.

— Ама какъв момък е Збишко! — каза Мачко. — Друг такъв няма на света. И храбро, и бързо като рис, и сръчно. Знаете ли, когато го водеха в Краков на смърт, момите по прозорците пищяха, като че някой ги бодеше отзад с шило, и то какви моми: рицарски и кащелянски щерки, да не говорим за разните хубави гражданки.

— Може да са кащелянски и хубави, ама от моята Ягенка не са по-добри! — отвърна Зих от Згожелице.

— Та кой ви казва, че са по-добри? По-любезна към хората девойка от Ягенка надали може да се намери.

— И аз за Збишко нищо не казвам: арбалет без вител натяга!…

— И мечката сам-самичък подпира. Видяхте ли как я беше съсякъл. Цялата глава заедно с едната лапа увиснали.

— Главата съсякъл, но не я подпрял самичък. Ягенка му помогнала.

— Помогнала? Не ми е казал нищо.

— Защото й обещал… нали е срамно за девойка да ходи нощем в гората. А на мене тя веднага разказа всичко, както е било. Някои девойки обичат да лъжат, но тя никога не скрива истината. Да си кажа правото, аз не бях доволен, защото, кой знае… Исках да я нахокам, а тя ми каза така: „Ако аз сама не си пазя моминството, и вие, татенце, няма да го опазите, но не се бойте; и Збишко знае какво е рицарска чест.“

— Разбира се. Те и днес сами отидоха.

— Но до довечера ще се върнат. Нощем дяволът е най-лош, а девойката няма какво да се срамува, защото е тъмно.

Мачко помисли малко, после каза като на себе си:

— А все пак драго им е да се видят…

— Ех! Да не беше давал обет на друга.

— Това, както знаете, е рицарски обичай… Който младеж няма своя дама, другите го смятат за простак… Закле се той да занесе паунови пера и трябва да ги смъкне от главите, защото се е заклел в рицарската си чест; Лихтенщайн също трябва да намери, но от другите обети може абатът да го освободи.

— Абатът днес-утре ще дойде…

— Мислите ли? — запита Мачко, после заговори отново: — Впрочем какво значат тия клетви, когато Юранд му каза направо, че не дава момичето! Другиму ли я е обещал, на бога да служи ли я е обрекъл, не зная ала направо казал, че не я дава…

— Казах ли ви — попита Зих, — че абатът много обича Ягенка, като че ли е негова. Последния път й каза така: „Роднини имам само по женска линия, откъм къделята както се казва, но от тази къделя ще има за тебе повече нишки, отколкото за тях.“

Тук Мачко погледна неспокойно, дори подозрително Зих и едвам след малко отговори:

— Разбира се, вие не бихте искали да ни онеправдаете…

— На Ягенка ще дам Мочидоли — извъртя колата Зих.

— Веднага?

— Веднага. На други не бих дал, но на нея ще дам.

— Богданец и без това е наполовина Збишков, пък ако е живот и здраве, ще му го подредя като градина. Харесва ли ви Збишко?

А Зих замига и каза:

— Лошото е това, че щом някой заговори за него, Ягенка веднага се обръща към стената.

— А когато заговорите за други?

— А за други веднага се разфучава и казва: „Как-во-о-о?!“

— Ето виждате ли? Да ще господ при такава девойка Збишко да забрави за онази. Аз съм стар, но и аз бих забравил… Пийнете си медовина!

— Ще пия.

— Пък и абатът… умен човек е, брей! Срещат се между абатите, както знаете, напълно светски хора, но този, макар и да не живее с монасите, все пак е свещеник, а свещеникът всякога по-добър съвет ще ти даде от обикновения човек, защото и четмо знае, и със светия дух е близък. А това, дето искате веднага да дадете на девойката Мочидоли — то е добре. Аз също, само господ да ми даде здраве, ще привлека колкото мога повече свободни селяни от Вилк от Бжозова. По за една пара ще дам всекиму добра земя, защото в Богданец земя не липсва. Нека се простят с Вилк след Коледа и да дойдат при мене. Мигар нямат право? Па с време и крепост ще построя в Богданец, хубаво замъче от дъб и с ров наоколо… Збишко и Ягенка нека си ходят сега на лов заедно… Мисля, че всичко скоро ще се нареди… Ще свикнат един с друг — и момъкът ще забрави онази… Нека си ходят! Какво ще му приказваме много! Я кажете, бихте ли му дали вие Ягенка, или не бихте?

— Ще я дам. Та нали ние отдавна сме решили, че те са един за друг, а Мочидоли и Богданец за нашите внуци.

— Градовци! — завика радостно Мачко. — Да ще бог да се изсипят като градушка. Абатът ще ни ги кръщава…

— Стига да насмогне! — извика весело Зих. — Но вас не съм ви виждал отдавна толкова весел.

— Защото ми е радостно на душата… Върхът на стрелата излезе, а пък колкото за Збишко, вие за него не се бойте. Вчера, когато Ягенка се качваше на коня… знаете… духаше вятър… Попитах аз тогава Збишко: „Видя ли?“ — а него веднага тръпки го побиха. Забелязах още и това, че изпърво те малко си приказваха, а сега, като ходят заедно. Непрекъснато обръщат шии един към други и все приказват… приказват!… На, пийнете още.

— Ще пия.

— За здравето на Збишко н Ягенка!