Ан Маккафри
Полетът на дракона (7)

Развъдени от Златното Яйце на Фарант,

От Стопанката, мъдра и справедлива,

Облаци от бронзови и кафяви ята,

Облаци от ята зелени и сини,

Отбор ездачи са, силни и смели,

Сякаш излюпени, а не родени,

Със стотици в небето полетели,

Човек и дракон в едно са слени.

Лесса изчака, докато звукът от стъпките на драконовия ездач подсказа, че той наистина е излязъл. Тя бързо претича през голямата пещера и чу стържене на нокти и свистене на могъщи крила. Премина бързо през късия проход, чак до ръба на зеещия вход. Бронзовият дракон се виеше долу, в по-широкия край на дългия около миля празен овал, който представляваше Бенденският Уейр. Тя беше чувала за Уейровете, както и всеки жител на Перн, но да бъдеш в един от тях беше съвсем различно нещо.

Тя огледа нагоре, наоколо, надолу голата скална повърхност. Единственият начин да се излезе оттук беше на крилата на дракон. Най-близките отвори на пещери бяха на недостижимо разстояние, над нея откъм едната страна и под нея откъм другата. Беше изолирана тук сигурно.

Стопанка на Уейра, беше й казал той. Негова жена? На неговия Уейр? Това ли беше имал предвид? Не, впечатлението, което тя беше получила от дракона, беше по-различно. Внезапно тя се досети, че е странно, че е разбрала дракона. И обикновените хора ли бяха способни на това? Или това се дължеше на кръвта на драконови ездачи в нейния род? Във всеки случай Мнемет беше имал предвид нещо повече, някакъв специален ранг. Следователно те трябва да са я имали предвид за Стопанка на Уейра заедно с неизлюпената драконова кралица. Само че как тя, или те, щяха да го направят? Тя си спомняше мъгливо, че когато драконовите ездачи излезеха на Търсене, те издирваха определени жени. Следователно тя беше една от няколкото претендентки. И въпреки това бронзовият ездач й беше предложил поста като че ли единствено тя е подходяща. Той май беше доста голям мечтател. Арогантен, но не нагъл като Факс.

Тя виждаше как бронзовият дракон се спуска към бягащото стадо, видя нападението, видя как се изви нагоре, за да кацне на една далечна площадка, за да се нахрани. Инстинктивно се дръпна назад от отвора, назад в тъмнината и относителната сигурност на коридора.

Хранещият се дракон събуждаше спомени за ужасни истории. Истории, над които тя се беше надсмивала, но сега… Беше ли истина, че драконите ядат човешко месо? Беше ли… Лесса спря тази мисъл. Драконите бяха не по-малко жестоки от хората. Но те поне бяха движени от животински нужди, а не от животинска алчност.

Убедена, че драконовият ездач ще бъде зает известно време, тя отиде през голямата пещера в стаята за спане. Грабна бързо дрехите и торбичката с каша и се мушна в банята. Тя беше малка, но подходяща за целта си. Широк каменен ръб образуваше частична стена на басейна за къпане. Имаше скамейка и няколко подставки за сушене на дрехи. В светлината на кандилата тя виждаше, че близката част на басейна беше запълнена с пясък така, че човек да може да застане удобно. След това имаше постепенно спускане към по-дълбоката вода, която се плискаше в каменната стена на отсрещната страна.

Да бъде чиста! Да бъде чиста и да може да остане така. С отвращение, не по-малко от това на драконовия ездач, тя се измъкна от остатъците от парцалите и ги ритна настрани, не знаейки къде да ги изхвърли. След това гребна солидна шепа каша и, накланяйки се над басейна, я намокри.

Кашата бързо се превърна в кал, и тя изтърка дланите и лицето си. Намокряйки още каша, се зае с ръцете и краката, после с тялото и стъпалата. Продължи да търка, докато полузарасналите белези започнаха да кървят. След това стъпи, или по-точно скочи в басейна, поемайки дъх, докато топлата вода отмиваше мръсотията от тялото й. Тя се гмурна под повърхността, разтърсвайки глава, за да намокри косата си напълно. След това бързо втри в нея още каша, чистейки и разтърквайки, докато най-накрая усети, че косата й като че ли е чиста. Като че ли това отне години. Големи кълба косми плуваха настрани като странни паяци с разперени крака към далечната страна на басейна и след това биваха отнесени далеч от погледа й. Тя с удоволствие отбеляза, че водата непрекъснато циркулира, подменяйки мръсната с чиста. Отново насочи вниманието си към тялото, търкайки впилата се мръсотия, докато кожата й светна. Това беше ритуално измиване от нещо повече, отколкото външната мръсотия. Тя изпитваше приятно усещане, близко до екстаз, от лукса да бъде чиста.

Решила най-накрая, че тялото й е толкова чисто, колкото едно дълго къпане може да го направи, Лесса за трети път се зае с косата си. След това излезе от басейна почти насила. Изви косата си и я събра на главата, докато се подсуши. След това измъкна дрехите и премери една от тях. Тъканта, мекозелена на цвят, беше гладка под сбръчканите от водата пръсти, въпреки здравата хватка на загрубелите й ръце. Надяна я през глава. Дрехата беше свободна, но по-тъмнозеленото горно облекло имаше пояс, който тя затегна здраво около кръста си. Полата престана да бъде дрипава купчина парцалчета и се виеше тежко около глезените й, карайки я да се усмихне от чисто женско удоволствие. Тя взе чиста кърпа и започна да подсушава косата си.

До ушите й стигна приглушен звук и тя спря с вдигнати ръце и наклонена на една страна глава. Заслуша се неподвижно. Да, това бяха звуци отвън. Драконовият ездач и животното му сигурно се връщаха. Тя направи обидена гримаса сама на себе си заради ненавременното прекъсване и затърка косата си още по-енергично. Прекара пръсти през полувлажните кичури, спирайки на сплъстяванията. След това се опита да приглади косата си, бутайки я напразно зад ушите. Наложи се да претърси лавиците, където намери, както и се надяваше, метален гребен с редки зъби. Атакува с него отново непокорната коса, и с цената на много охкане и пъшкане, докато безцеремонно разкъсваше многогодишните сплъстявания, тя най-накрая успя да я подреди.

Вече суха, косата й внезапно оживя, пукайки под пръстите й и прилепвайки към лицето, гребена и роклята. Беше трудно коприненият облак да бъде контролиран. Косата беше по-дълга, отколкото тя беше предполагала. Чиста и несплъстена падаше до кръста й — когато не залепнеше за дланите.

Лесса спря, ослушвайки се, но не чу нито звук. Приближи се до завесата и огледа внимателно спалнята. Беше празна. Вслуша се и улови лесно разбираемите мисли на спящия дракон. Е, добре, тя по-скоро би посрещнала мъжа в присъствието на спящ дракон, отколкото в спалня. Пресече стаята и забеляза с крайчеца на окото си странна жена, когато минаваше покрай полирано парче метал, окачено на стената.

Тя спря на място, удивена, зяпнала с недоверие към лицето, отразено от метала. Едва когато вдигна ръце към издадените си скули в жест на неволна изненада и отражението повтори жеста й, разбра, че гледа себе си.

Какво пък, момичето в огледалото беше по-хубаво от леди Тела, и дори от дъщерята на шивача! Но толкова слабо. Ръцете й сами се отпуснаха към шията, към стърчащите ключици, към гърдите й, които не отразяваха напълно общата й слабота. Дрехата беше твърде широка за нея, отбеляза тя с неочаквано надигане на тщеславие, родено в момента на удовлетворено оценяване. И косата й… Тя стоеше около главата й като ореол. Не искаше да лежи мирно. Лесса я приглади с нетърпеливи пръсти, автоматично бутвайки кичурите напред пред лицето си. В момента, в който раздразнено ги бутна назад, досещайки се, че няма нужда от това прикритие, косата се разпиля отново.

Лек звук, стържене на ботуш по камък, я изтръгна от замечтаното състояние. Тя изчака, преминавайки мигновено към очакване той да се появи. Внезапно усети срамежливост. Лицето й беше голо пред света, косата й скрита зад ушите, тялото очертано от прилепващите дрехи, тя беше лишена от привичната й анонимност и поради това беше, по своя преценка, уязвима.

Лесса гордо подтисна желанието да избяга, ирационалния страхов шок. Гледайки се в металното огледало, тя изпъчи рамене и вдигна високо глава. Косата й запука от движението, разлюля се и се премести около главата й. Тя беше Лесса от Руата, от стар благороден Род. Вече не се нуждаеше от прикритие, за да се пази, така че трябваше гордо да стои с открито лице пред света… и този драконов ездач.

Тя решително прекоси стаята, бутвайки настрани гоблена, който прикриваше отвора към голямата пещера.

Той беше там, до главата на дракона, чешеше гънките на клепачите му с изненадващо нежно изражение. Това беше една жива картина, която напълно съответствуваше на чутото от нея за драконовите ездачи.

Разбира се, тя беше чувала за странната близост между дракон и ездач, но сега за пръв път разбираше, че и обичта е част от тази връзка. Че този студен, резервиран човек е способен на толкова дълбоки емоции. Той беше достатъчно нетактичен с нея над стария уер-пазач. Нищо чудно, че животното беше предположило, че той й мисли злото. Драконите бяха много по-толерантни, припомни си тя с неволно изсумтяване.

Той се обърна бавно, като че ли не желаеше да остави бронзовия звяр. Забеляза я и се завъртя към нея с внимателен поглед, когато забеляза променената й външност. С бързи, стегнати стъпки измина разстоянието до нея и я избута обратно в спалнята, хващайки със силната си ръка нейната за лакътя.

— Мнемет е похапнал малко и ще има нужда от спокойствие, за да си почине — каза той с тих глас, като че ли това беше най-важното нещо. След това бутна тежкия гоблен отново на мястото му, пред отвора.

След това се отдръпна от нея, обръщайки я от една страна на друга, оглеждайки я старателно. По лицето му прелетя любопитно и леко изненадано изражение.

— Измила си се… хубава, да, почти хубава — изпусна той с такова доволно снизхождение в гласа, че тя грубо се отдръпна настрани от него. Самолюбието й беше засегнато. Смехът му беше подигравателен. — Как би могъл някой да предположи, в края на краищата, какво има под мръсотията на… на десет пълни Оборота, бих казал? Да, ти определено си достатъчно хубава, за да убедиш Ф’нор.

— Трябва ли Ф’нор да бъде убеден на всяка цена? — запита тя с леден тон, грубо отблъсната от поведението му.

Той я гледаше с усмивка, докато накрая не й се наложи да стисне юмруци, за да се удържи от желанието да цапардоса това усмихнато лице.

— Няма значение, трябва да похапнем, и ще искам от теб една услуга — каза той накрая. Виждайки удивеното й изражение, той се обърна със зла усмивка, когато движението му показа запечената кръв по левия ръкав. — Най-малкото, което можеш да направиш, е да промиеш раните, получени с чест по време на боя заради теб.

Той бутна настрани част от драперията, която прикриваше вътрешната стена и изръмжа: — Храна за двама! — в черна дупка в голия камък.

Тя чу подземно ехо далече отдолу, когато гласът му отекна през дългия тунел.

— Неморт е вече почти вкочанена — каза той, докато вземаше разни неща от друг прикрит от драперията отвор, — и Излюпването скоро ще започне.

Стомахът на Лесса се сви на студена топка при споменаването на Излюпването. Най-веселите истории за дракони, които тя беше чувала, бяха смразяващи, а най-мрачните — отвратително мъртвешки. Тя смутено пое нещата, които той й подаде.

— Какво? Изплашена ли си? — иронизира я драконовият ездач, спирайки за момент, след като съблече разкъсаната и окървавена риза.

С поклащане на глава Лесса насочи вниманието си към широкоплещестия, мускулест гръб. Бледата кожа на тялото беше декорирана със засъхнали кървави струйки. От раната на рамото сълзеше свежа кръв, тъй като събличането на ризата беше разкъсало меките съсиреци.

— Ще имам нужда от вода — каза тя и забеляза, че сред нещата, които той й е подал, има плоска паничка. Тя бързо отиде до басейна, чудейки се как е могла да се съгласи да отиде толкова далече от Руата. Макар и в руини, тя беше нейна и й беше позната от Кулата до най-дълбоките изби. В онзи момент, когато идеята беше предложена и коварно проведена от драконовия ездач, тя се чувствуваше способна на всичко, след като най-сетне беше постигнала смъртта на Факс. Сега всичко, което можеше да направи, беше да се пази да не разлее водата от паничката, която необяснимо трепереше в ръцете й.

Тя се насили да се занимава само с раната. Порязването беше лошо, дълбоко където се беше забил върхът на ножа и разкъсано надолу във все по-плитък разрез. Пръстите й усещаха гладката му кожа, докато промиваше раната. Въпреки желанието си тя усети мъжката му миризма, съставена не чак толкова неприятно от пот, кожа и странен мускусен дъх, който сигурно идваше от близостта с драконите.

Въпреки че сигурно го болеше, докато тя почистваше съсирената кръв, той не показваше никакви признаци на дискомфорт, като че ли беше безчувствен към операцията. Тя беше още по-обидена от това, че не може да го подразни чрез грубо третиране, за да си върне за неговото неуважение към чувствата й.

Тя изскърца гневно със зъби, докато втриваше старателно целебния балсам. След това направи неголяма превръзка и я пристегна здраво с други ивици от разкъсана дреха. След това отстъпи назад, привършила с лечението си. Той сви ръка изпитателно в ограничаващата го превръзка, и движението раздвижи мускулите по гърба му.

Когато се обърна към нея, очите му бяха тъмни и замислени.

— Бяхте много внимателна, миледи. Благодаря. — Усмивката му беше иронична.

Тя отстъпи назад, когато той се надигна, но той само отиде до сандъка и взе чиста, бяла риза.

Дочу се приглушено бучене, което бързо се засили.

Ръмжене на дракони? — чудеше се Лесса, опитвайки се да подтисне налудничавия страх, надигащ се в нея. Излюпването ли беше започнало? Тук нямаше леговище на уер-пазач, в което да се укрие.

Когато разбра объркването й, драконовият ездач се разсмя весело, и с поглед към нея отдръпна настрана един гоблен точно когато някакъв шумен механизъм в канал в стената избута в полезрението й поднос с храна.

Засрамена от необоснования си страх и вбесена от това, че той го беше отбелязал, Лесса седна инатливо на покритата с кожа стенна седалка, желаейки му от сърце най-различни сериозни и болезнени рани, които тя да може да превърже с невнимателни ръце. Нямаше да пропусне бъдещите възможности.

Той постави подноса на ниската маса пред нея, хвърляйки на пода купчина кожи вместо стол за самия него. Имаше хляб, месо, купа клах, изкусително жълто сирене и дори няколко парчета зимни плодове. Тя дори не се протегна към храната, въпреки че мисълта за парче плод, който да е изсъхнал вместо развален, напълни устата й със слюнка. Той погледна нагоре към нея и се намръщи.

— Дори в Уейра дамата първа разчупва хляба — каза той и кимна с уважение към нея.

Лесса се изчерви, несвикнала на каквито и да било комплименти и определено несвикнала да яде първа. Тя разчупи парчето хляб. То не приличаше на нищо, което тя беше яла някога. Първо, беше прясно. Брашното е било внимателно пресято, без следи от пясък или люспи. Тя взе резена сирене, който той й протегна, и то също имаше необикновено приятен остър вкус. Много окуражена от този белег на промяна в статуса й, Лесса се протегна за най-голямото парче плод.

— Виж сега — започна драконовият ездач и ръката му докосна нейната, за да привлече вниманието й.

Тя изпусна виновно плода, мислейки, че е сбъркала, и го загледа, размишлявайки над грешката си. Той вдигна плода и го постави отново в ръката й, докато продължаваше да говори. Тя си гризна от него, обезоръжена, и насочи към мъжа цялото си внимание.

— Слушай ме внимателно. Не бива да показваш страх нито за миг, каквото и да става по време на Площадката на Излюпването. И не бива да я оставяш да преяжда. — Намръщен израз прекоси лицето му. — Една от главните ни задачи е да пазим драконите да не преяждат.

Лесса изгуби интерес към вкуса на плода. Остави го внимателно в купата и се опита да разбере това, за което той не беше споменал пряко, но тонът на гласа му намекваше. Тя погледна лицето на драконовия ездач, виждайки го за пръв път не като символ, а като човек.

Студенината му всъщност беше предпазливост, реши тя, а не липса на емоции. Гордостта му сигурно целеше да намали впечатлението за младостта му, тъй като той не можеше да е много по-възрастен от Лесса по Обороти. В него имаше някаква тъмнина, която не беше зла; това беше някакво търпение, пълно с тъжни размисли. Тежката черна коса тръгваше назад от високото чело, за да достигне почти до яката на ризата. Плътните черни вежди твърде често се събираха заедно в проблясък на извито високомерие, докато той поглеждаше надолу, вирнал започващия от челото нос към жертвата си. Очите му, светлокафяви до степен да изглеждат златни, бяха твърде подходящи за отразяване на емоции като цинизъм или студена омраза. Устните му бяха тънки, но добре оформени и почти приятни със спокойната си хармония. Защо трябваше винаги да придръпва уста на една страна в недоверие или в някоя от тези сардонични усмивки? Той можеше да бъде смятан за красив, предположи тя чистосърдечно, тъй като правеше впечатление на неотразимо привличане. И в този момент беше съвършено спокоен.

Той наистина имаше предвид точно каквото беше казал. Не искаше тя да се плаши. Нямаше никаква причина тя, Лесса, да се бои.

Той много искаше тя да успее. Да пази кого от това да преяжда с какво? Стадни животни? Новоизлюпеният дракон сигурно не беше способен да изяде цяло животно. Това изглеждаше достатъчно проста задача за Лесса. Уер-пазачът се беше подчинявал само на нея и на никой друг в Руатското Хранилище. Тя беше успяла да разбере големия бронзов дракон и дори беше успяла да му изшътка, когато беше преминала под полезрението му от Кулата на път за акушерката. Главната задача? Нашата главна задача?

Драконовият ездач гледаше към нея очакващо.

— Нашата главна функция? — повтори тя. В намека й се съдържаше неизречена молба за повече информация.

— Ще ти разкажа повече за това после. Първо по-първите неща — каза той нетърпеливо, пресичайки по-нататъшните въпроси.

— Но какво става? — настоя тя.

— Казвам ти това, което беше казано на мен. Нищо повече и нищо по-малко. Помни тези две неща. Забрави страха и не й позволявай да преяде.

— Но…

— Ти обаче имаш нужда да ядеш. Ето. — Той набоде парче месо на ножа си и й го подаде, мръщейки се докато тя не успя да го преглътне. Той смяташе да я насили да хапне още, но тя сграбчи полуизядения плод и захапа твърдата сладка сфера. Вече беше изяла повече, отколкото беше свикнала да яде за цял ден в Хранилището.

— В Уейра скоро ще ядем по-добре — отбеляза той, измервайки подноса с пожълтяло око.

Лесса беше изненадана, тъй като по нейна преценка това беше истинско пиршество.

— Повече ли е, отколкото си свикнала? Да, забравих, че ти напусна Руата само кожа и кости.

Погледът й изстина.

— Ти се справи добре в Руата. Нямах предвид да те критикувам — добави той, усмихвайки се на реакцията й. — Но пробвай да се погледнеш — посочи той към нея. Лицето му отново беше прекосено от любопитното изражение, полуусмихнато, полузамислено. — Трябваше да се досетя, че ще си хубава, след като се измиеш. — отбеляза той. — Но не и че ще имаш такава коса. — Този път изразът му беше открито удивен.

Тя неволно вдигна ръка към главата си и косата пропука под пръстите й. Но какъвто и отговор да смяташе да даде тя във възмущението си, той пресекна преди още да е започнал. Неестествено пищене запълни стаята.

Звукът предизвикваше вибрация, която пробяга от костите зад ушите й надолу по гръбнака. Звукът пронизваше черепа й, въпреки защитата на ръцете. И изчезна внезапно, както и се появи.

Преди тя да разбере какво става, драконовият ездач вече я беше сграбчил за китката и я бутна към сандъка.

— Сваляй тези — нареди той, сочейки роклята и туниката й. Когато тя го зяпна глупаво, той вдигна свободната бяла роба, без ръкави и колан, просто два слоя фин плат, закопчан на раменете и отстрани. — Сваляй ги, или да ти помогна? — запита той без нито капка търпение.

Пищящият звук се повтори, и дразнещият му тон раздвижи пръстите й по-бързо. Тя бързо разкопча дрехите, които носеше, и ги остави да се плъзнат в краката й, докато той нахлузи отгоре й бялата роба. Тя успя да пъхне ръцете си на съответните места, и той я грабна за китката отново и хукна навън от стаята. Косата й се мяташе след нея, оживяла от статичното електричество.

Когато те достигнаха голямата пещера, бронзовият дракон стоеше в центъра й и главата му беше обърната към отвора на спалнята. Той се стори нетърпелив на Лесса. В големите му очи, които толкова я удивляваха, блестяха искри. Държанието му подсказваше вътрешно задоволство от големите размери, и от гърлото му се изтръгна високо свистене, няколко октави под дразнещия звук, който ги беше стреснал.

Както бързаха в нетърпението си, драконът и човекът изведнъж спряха. Внезапно Лесса разбра, че обсъждат нея. Внезапно голямата глава на дракона се оказа точно пред нея. Носът му закриваше всичко останало. Тя усети топлото му издишване, леко дъхащо на фосфор. Чу го да информира драконовия ездач, че одобрява все повече и повече тази жена от Руата.

С дръпване, което разтърси главата й, драконовият ездач я повлече през прохода. Драконът се понесе след тях с такава скорост, че Лесса беше уверена, че те ще изхвръкнат от каменния праг. Някак си обаче точно преди съдбовната крачка тя беше вдигната на бронзовата шия и драконовият ездач я придържаше здраво за кръста. Същото плавно движение продължи в плъзгане през голямата чаша на Уейра към по-високата стена насреща. Въздухът беше пълен с криле и драконови опашки, прорязван от хор от звуци, отекващи отново и отново през каменната долина.

Мнемет пое курс, който според Лесса щеше да доведе до пряко сблъскване с друг дракон, право към огромна кръгла чернота в склона, високо нагоре. Като по магия животните влетяха вътре. Огромните разперени крила на Мнемет почти достигаха двете страни на отвора.

Проходът отекваше около тях с грохота на крила. Въздухът я притисна бързо. След това внезапно влетяха в гигантска пещера.

Сигурно цялата планина трябва да е куха, мислеше си Лесса, не вярвайки на очите си. Драконите се бяха подредили по стените на огромната пещера по рангове, сини, зелени, кафяви и само още две големи бронзови животни като Мнемет, на скалните ръбове, предназначени да побират стотици. Лесса се хвана здраво за люспите на бронзовата шия пред нея, инстинктивно усещайки настъпването на голямо събитие.

Мнемет профуча надолу, подминавайки ръба с бронзовите дракони. След това всичко, което Лесса можеше да гледа, беше намиращото се на пясъчния под на голямата пещера: драконови яйца. Купчина от десетина чудовищни, пъстри яйца. Черупките им се движеха в спазми, докато люпилото си пробиваше път навън. На една страна, върху издигната част от пода, лежеше златно яйце, наполовина по-голямо от пъстрите. Точно зад него лежеше неподвижното охрено туловище на старата кралица.

В момента, в който разбра, че Мнемет се насочва към това яйце, Лесса усети как ръцете на драконовия ездач я повдигат от шията на животното.

Тя го сграбчи инстинктивно. Ръцете му се втвърдиха и неумолимо я бутнаха надолу. Очите му, горящи с махагонов огън, се впиха в нейните.

— Не забравяй, Лесса!

Мнемет добави окуражаваща нота. Едното от големите му фасетни очи беше обърнато към нея. След това се издигна от пода. Лесса почти вдигна ръка умоляващо, лишена от всяка поддръжка, дори от непрестанното вътрешно принуждение, което я поддържаше да се бори, за да отмъсти на Факс. Тя видя как бронзовият дракон каца на първата площадка, на малко разстояние от останалите бронзови зверове. Драконовият ездач слезе, и Мнемет огъна извитата си шия, докато главата му легна до неговия ездач. Мъжът се протегна и разсеяно, както се стори на Лесса, погали животното.

Високи писъци и охкания отвлякоха вниманието на Лесса от него, и тя видя повече дракони да се спускат в бръснещ полет. Всеки ездач оставяше млада жена, докато там се събраха дванадесет момичета, включително Лесса. Тя остана на малко разстояние от тях, докато те се сбиха едно в друго. Тя ги изгледа с любопитство, презирайки сълзите им, въпреки че нейното сърце сигурно биеше не по-малко бързо от техните. Тя не смяташе, че сълзите ще й помогнат с нещо. Момичетата не бяха наранени по никакъв начин, доколкото тя можеше да види, защо тогава толкова плакане? Презрението й към тяхното блеене я накара да усети собственото си безразсъдство, и тя пое дълбоко въздух, за да противостои на пронизалия я студ. Нека те се боят. Тя беше Лесса от Руата и нямаше нужда да се бои.

Едва тогава златното яйце се раздвижи конвулсивно. Изпищявайки като една, девойките отскочиха надалеч от него, с гърбове към каменната стена. Една от тях, красива блондинка с коса, люлееща се току над земята, замалко не стъпи извън издигнатия под, спря с писък и страхливо се отдръпна назад към относителното спокойствие на другите момичета. Лесса се завъртя, за да види каква може да е причината за ужаса на лицето на девойката. И тя самата отстъпи неволно назад.

На главната част от пясъчната арена няколко от яйцата вече бяха широко разчупени. Дракончетата, промъквайки се несигурно, се движеха срещу — и Лесса преглътна — момчетата, застанали твърдо в полукръг. Някои от тях не бяха по-големи, отколкото тя беше в деня, когато армията на Факс се беше стоварила върху Руатското Хранилище.

Писъците на жените притихнаха до приглушени охкания и ридания, когато едно от дракончетата се пресегна с нокти и челюсти, за да грабне едно от момчетата.

Лесса се насили да гледа, докато младият дракон буквално смаза момчето, запращайки го настрани, като че ли неудовлетворен от нещо. Момчето не помръдна, и Лесса можеше да види как кръвта от причинените от дракона рани попива в пясъка.

Друго драконче се приближи до друго момче и спря, пляскайки с мокрите си криле безсилно. Изви набръчканата си шия и изкряка пародия на окуражаващото припяване, което често тананикаше Мнемет. Момчето несигурно повдигна ръка и започна да чеше гънката на клепача. Не вярвайки на очите си, Лесса гледаше как дракончето наклони глава, приближавайки я към момчето. Припяването му ставаше все по-меко. Лицето на детето се разтвори в невярваща усмивка на щастие.

Откъсвайки очите си от изумителното зрелище, Лесса видя, че друго драконче върши същото с друго момче. На арената се появиха още два дракона. Един от тях беше съборил едно момче и се разхождаше отгоре му, без да забелязва, че ноктите му оставят големи рани. Дракончето, което го беше последвало, се спря при раненото дете, навеждайки главата си към лицето му, заприпява разтревожено. Докато Лесса гледаше, момчето успя да се изправи на краката си. Сълзи от болка течаха по бузите му. Тя го чуваше как моли дракона да не съжалява, и че той е само малко одраскан.

Нещата свършиха много бързо. Младите дракони се разделиха по двойки с момчетата. Зелените ездачи се спуснаха долу, за да отнесат неприетите. Сините ездачи кацнаха на пода с животните си и поведоха двойките навън от пещерата. Младите дракони пищяха, мъркаха и пляскаха с мокри криле, докато се олюляваха навън, окуражавани от новопридобитите си другари по Уейр.

Лесса решително се обърна назад към клатещото се златно яйце, знаейки какво да очаква и опитвайки се да предрече какво успелите момчета бяха или не бяха направили, за да не ги изолират малките дракончета.

По златната черупка пролази пукнатина, която бе посрещната с ужасени писъци от момичетата. Някои бяха припаднали и приличаха на малки купчинки бял плат, други бяха прегърнати от пипалата на общия страх. Пукнатината се разшири и се подаде клинообразна глава, последвана бързо от блестяща в злато шия. Лесса се учуди с неочаквано спокойствие колко ли време би било нужно, за да порасте животното, като се имат предвид без съмнение малките му размери при раждането. Защото главата беше по-голяма от тези на малките дракони, а те бяха достатъчно големи, за да смачкат жилави момчета на по десет пълни Оборота.

Лесса дочу гръмко напяване откъм залата. Хвърляйки поглед към наблюдаващите, тя разбра, че то идва от наблюдаващите бронзови дракони, защото това беше раждането на тяхната партньорка, тяхната кралица. Напяването се засили когато черупката се разчупи на парчета и се появи златното, блестящо тяло на новата женска. Тя се измъкна, забивайки острата си човка в мекия пясък, и попадна за момент в капан. След това се изправи, пляскайки с мокрите си криле, смешна и нелепа с тромавата си слабост, и внезапно, с неочаквана бързина, се хвърли към вкаменените от ужас момичета. Преди Лесса да успее да мигне, тя разтърси първото момиче с такава злоба, че се чу как главата й изпуква и тя рухна неподвижна на пясъка. Изоставяйки я, драконицата скочи към второто момиче, но не прецени правилно разстоянието и падна, посягайки с нокът да се опре и раздирайки тялото на девойката от рамото до бедрото. С писъка си смъртно раненото момиче отвлече дракона и изтръгна останалите от ужасения им транс. Те се пръснаха в паническо объркване, тичайки, бягайки, скачайки, спъвайки се, падайки по пясъка, към изхода, през който бяха излезли момчетата.

Когато златистият звяр, пищейки жално, се хвърли надолу от издигнатата арена към пръснатите жени, Лесса скочи. Защо това глупаво, празноглаво момиче не беше отстъпило настрана, помисли си Лесса, сграбчи клинообразната глава, не много по-голяма на тази възраст от собственото й тяло. Дракончето беше толкова тромаво и слабо, че само си беше най-злият враг.

Лесса завъртя главата така, че многофасетните очи да погледнат към нея… и се оказа изгубена в този дъгоцветен поглед.

Изпълни я чувство на радост, чувство за топлина, нежност, чиста възбуда, и мигновено респект и уважение заляха ума, сърцето и душата й. Никога повече нямаше да й липсва адвокат, защитник, сърдечна приятелка, знаеща всеки миг настроението на ума и сърцето й, нейните желания. Колко чудесна е Лесса, вмъкна се някаква мисъл в нейните представи, колко е красива, колко е приятна, колко мъдра, колко смела и умна!

Механично Лесса се протегна да почеше точното място на меките гънки на клепачите.

Дракончето премига към нея тъжно, съжалявайки, че я е изплашило. Лесса успокояващо потупа леко влажната, мека шия, извита доверчиво към нея. То се плъзна на една страна и едното крило се набучи на задния му нокът. Болеше. Лесса внимателно повдигна неправилно поставения крак, освободи крилото и го сгъна обратно до гръбнака.

От гърлото на драконицата се понесе тихо мъркане. Очите й следяха всяко движение на Лесса, отправи към нея лек намек. Лесса покорно се погрижи за другата клепачна гънка.

Дракончето извести, че е гладно.

— Ей сега ще ти намерим нещо за хапване — увери я Лесса оживено и премига към нея с удивление. Как можеше да бъде толкова груба? Та нали тази малка фурия току-що беше сериозно ранила, ако не и убила, две жени.

Тя не можеше да повярва, че може изведнъж да изпита такава симпатия към животното. Въпреки това, да защищава новоизлюпеното беше за нея най-естественото нещо на света.

Дракончето изви шията си, за да погледне Лесса право в очите. Рамот повтори натъжено колко отчаяно гладна е, толкова дълго затворена в тази черупка без каквато и да е храна.

Лесса се учуди откъде може да знае името на златната драконица, на което Рамот отговори: Защо да не си знам собственото име, след като то си е единствено и само мое? След това Лесса направо се изгуби в чудото на тези магнетично изразителни очи.

Без да обръща внимание на спускащите се бронзови дракони, нито на присъствието на ездачите им, Лесса галеше главата на най-чудното същество на цял Перн, отлично предвиждайки проблеми и успехи, но най-вече сигурна, че Лесса от Перн е Стопанка на Уейра с Рамот Златната отсега завинаги.