Ан Маккафри
Полетът на дракона (22)

На морските вълни през пустошта,

Където драконово ято рядко ще се мерне,

Летят кафяв и златен в пролетта,

Земята гледат те дали от прах е черна.

Докато Рамот и Кант пренасяха Лесса и Ф’нор нагоре към Звездния камък, те видяха първите от Господарите на Хранилищата и от Водачите на Гилдиите да пристигат на Съвета.

Те бяха решили, че ще стигнат най-лесно до Южния континент отпреди десет Оборота, като първо се върнат десет години назад към Уейра отпреди десет Оборота, който Ф’нор помнеше. След това щяха да се преместят между местата до точка над морето, близо до брега на изоставения Южен континент, толкова близо до него колкото Записите можеха да им дадат отправна точка.

Ф’нор накара Кант да си припомни определен ден преди десет Оборота, а Рамот получи отправната точка от кафявия дракон. Ужасяващият студ на между прекъсна дишането на Лесса, и когато тя видя отново за момент нормалния живот на Уейра, изпита голямо облекчение, преди драконите да ги прехвърлят между местата над развълнуваното море.

Пред тях, преливайки в пурпур в облачния и мрачен ден, се простираше Южният континент. Лесса усещаше как несигурността от прехода във времето се заменя от нова тревога. Рамот се плъзгаше напред с големи удари на крилете си, насочена към далечния бряг. Кант галантно се опитваше да поддържа същата скорост.

Той е само един кафяв дракон, скара се Лесса на златната кралица.

Щом лети с мен, ще трябва да си поразмърда крилете, отвърна Рамот хладно.

Лесса се усмихна, мислейки си тайничко, че Рамот все още е засегната от това, че не й се е разрешавало да лети с другарите от люпилото си. Известен период от време мъжките щяха да имат проблеми с нея.

Те най-напред видяха ято уерови птици и разбраха, че на континента ще трябва да има някаква растителност. Уеровите птици се хранят със зеленина, макар и да могат да изкарат само на случайни личинки и корени, ако е необходимо.

Лесса помоли Кант да предаде въпросите на ездача си. Ако Южният континент е бил изсмукан до гола скала от Нишките, как се е прихванала нова растителност? И откъде идват тези уерови птици?

Някога да си виждала шушулките да се разтварят и семената да биват отнесени от вятъра? Някога да си забелязвала, че уеровите птици отлитат на юг след есенното слънцестоене?

Да, но…

Да, но!

Но самата почва там е била унищожена от Нишките!

За по-малко от четиристотин Оборота дори обгорените планински гребени на нашия континент започват да се раззеленяват напролет, предаде Ф’нор през Кант, така че не е трудно да се предположи, че и Южният континент е могъл да се върне към живот.

Дори със скоростта, наложена от Рамот, беше необходимо време, за да достигнат назъбената брегова линия с нейните заплашителни хълмове, отразяващи сивия сумрак в острите си камъни. Лесса се намръщи вътрешно, но помоли Рамот да се издигнат по-нависоко, за да може да види над скалните гребени. От тази височина всичко изглеждаше сиво и пусто.

Внезапно слънцето проби облачния слой и сивото се разтвори в плътно зелени и кафяви наситени цветове, живото зелено на буйна тропическа гора и кафявото на могъщи стволове на дървета и лози. Триумфалният вик на Лесса, урато на Ф’нор и пиринчените гласове на драконите се сляха в едно. Уеровите птици, изплашени от необичайния звук, се надигнаха с крясъци за опасност от гнездата си.

Оттатък брега земята се издигаше в джунгли и тревисти плата, подобни на среден Бол. Въпреки че търсиха цяла сутрин, те не успяха да намерят подходящи скали, където да бъде подслонен новият Уейр. Лесса се чудеше дали това е спомогнало за неуспеха на начинанието.

Обезкуражени, те кацнаха на една висока площадка близо до малко езеро. Времето беше топло, но не подтискащо горещо, и докато Ф’нор и Лесса обядваха, двата дракона се плискаха освежаващо във водата.

Лесса се чувствуваше зле и хлябът и месото не й се струваха особено апетитни. Тя забеляза, че и Ф’нор е неспокоен и постоянно хвърля тайно погледи около езерото и към границата на джунглата.

— Какво всъщност очакваме? Уеровите птици не стрелят, и дивите уерове никога не биха се приближили до дракон. Докато дойде Червената Звезда има още десет години, така че не може да има каквито и да било Нишки.

Ф’нор сви рамене, правейки физиономия като на овца, докато подхвърляше недояденото парче хляб обратно в кутията за храна.

— Сигурно просто мястото ни се струва твърде празно — предположи той, оглеждайки се наоколо. Забеляза узрял плод, увиснал от лунноцветна лоза.

— Ето това там ми изглежда познато и годно за ядене, и надали ще има вкус на пълна с прах уста.

Той се покатери тромаво и откъсна оранжевочервения плод.

— Мирише чудесно, прилича на зрял, изглежда зрял — декларира той и ловко разряза плода. Усмихнато подаде първото парче на Лесса, отрязвайки друго за себе си. След това го вдигна предизвикателно.

— Нека хапнем и умрем заедно!

Единственото, което тя можеше да направи, беше да се разсмее и да му върне поздрава. Те отхапаха от сочното месо на плода едновременно. От ъгълчетата на устата й покапа сладък сок, и Лесса бързо облиза устните си, за да улови и последната капка от великолепната течност.

— Ще умрем щастливи… или поне аз — извика Ф’нор, отрязвайки още от плода.

И двамата получиха известна доза сигурност от експеримента, и събраха сили да продължат да обсъждат дискомфорта си.

— Мисля, — предположи Ф’нор, — че това се дължи на липсата на върхове и пещери и на спокойната красота на това място, на увереността, че тук няма други хора или животни, освен нас.

Лесса кимна в знак на съгласие.

— Рамот, Кант, ще се разтревожите ли, ако нямате Уейр?

Не винаги сме живели в пещери, отговори Рамот някак си високомерно, докато се плискаше в езерото. Вълните достигаха нагоре по брега почти до мястото, където Лесса и Ф’нор бяха седнали върху съборен дънер. Слънцето тук е топло и приятно, водата освежава. Бих се радвала да съм тук, но не ми е писано да дойда.

— Не е в настроение — прошепна Лесса на Ф’нор. — Остави ги тогава на Придит, скъпа! — успокояващо се обърна тя към златната кралица. — Ти си и Уейрът, и всичко!

Рамот се гмурна под водата, изпускайки пяна вместо отговор.

Кант потвърди, че той изобщо няма нищо против да живее без Уейр. Сухата земя би била по-топла от камъка за спане, след като се вдлъбне достатъчно под формата на тялото му. Не, той не би се оплакал от липсата на пещера, докато има какво да яде.

— Ще трябва да докараме животни — обмисляше Ф’нор. — Достатъчно, за да се гледа стабилно стадо. Разбира се, и уеровите птици тук са огромни. Между другото, мисля, че това плато няма изходи. Няма да има нужда да ограждаме животните, въпреки че ще е по-добре да проверя. Иначе това плато с езерце и достатъчно свободно място за Хранилища изглежда идеално. Просто излез навън и си откъсни закуската от дървото.

— Може би ще е добре да изберем тези, които не са израснали в Хранилищата — добави Лесса. — Те няма да се чувствуват толкова зле далеч от защитните хълмове и сигурността на камъка. — Тя кратко се изсмя. — Робиня съм на навиците си в по-голяма степен, отколкото предполагах. Всичките тези открити места, пусти и тихи, ми изглеждат… непристойни. — Тя деликатно сви рамене, оглеждайки широката открита равнина зад езерото.

— Плодовити и красиви — поправи я Ф’нор, подскачайки, за да събере повече от оранжевочервените плодове. — Това ми се струва необикновено вкусно. Не мога да си спомня каквото и да било толкова сладко и сочно от Нерат, но въпреки това това е същият вид.

— Безспорно по-добро от това, което получава Уейрът. Подозирам, че Нерат заделя първо за себе си и най-накрая за Уейра.

И двамата започнаха да се тъпчат лакомо.

По-нататъшният оглед показа, че платото е изолирано и че е достатъчно, за да изхрани огромно стадо от животни за храна на драконите. То свършваше с остър пад от няколко драконови височини над плътната джунгла от едната страна и с надвиснал над морето бряг от другата. Дърветата щяха да осигурят материал за жилища на населението на Уейра. Рамот и Кант упорито настояваха, че драконите ще бъдат напълно доволни и от плътния покров на джунглата. Тъй като тази част от континента беше подобна по климат на Горен Нерат, нямаше да има нито убийствени горещини, нито неприятни студове.

Ако обаче Лесса се радваше, че си тръгва, то на Ф’нор му се искаше да остане още.

— Можем да се върнем през времето и пространството обратно, — настоя накрая Лесса, — така че да бъдем в Уейра за късния следобяд. Господарите сигурно ще са си тръгнали дотогава.

Ф’нор се съгласи, и Лесса се подготви за прехода между. Та се чудеше защо преходът между към друго време я тревожеше повече, отколкото към друго място, а нямаше какъвто и да било ефект върху драконите. Рамот, усещайки депресията на Лесса, измърка окуражаващо.

Дългата-предълга нощ на страховития студ на между места и времена внезапно завърши в слънчевата светлина над Уейра.

Някак си изненадана, Лесса видя как вързопи и торби се търкалят пред Долните Пещери, докато драконовите ездачи наблюдават товаренето на животните им.

— Какво става? — възкликна Ф’нор.

— О, просто Ф’лар предвиждаше успех — увери го Лесса бойко.

Мнемет, който наблюдаваше суматохата от скалната площадка пред леговището на кралицата, изпрати на пътешествениците поздрави и съобщението, че Ф’лар иска те да отидат при него веднага, щом се върнат.

Намериха го прегърбен, както обикновено, над някои от най-старите и най-трудни за разчитане Записи, които беше донесъл в Стаята на Записите.

— Е? — запита той, приветствувайки ги с широка усмивка.

— Зелен, цъфтящ и годен за живот — съобщи Лесса, наблюдавайки го съсредоточено. Той знаеше и още нещо. Е, тя се надяваше той да внимава какво говори. Ф’нор не беше глупак, а това предварително познание беше опасно.

— Именно това се надявах толкова много да чуя — продължи спокойно Ф’лар. — Разкажете ми подробностите за това какво сте видели и открили. Добре ще е да се запълнят празните места по картата.

Лесса остави Ф’нор да разкаже повечето неща. Ф’лар го слушаше с искрено внимание, водейки си бележки.

— Започнахме да подготвяме нещата тук и да предупреждаваме ездачите, че ще дойдат с теб, за в случай, че експедицията излезе успешна — каза той, когато Ф’нор привърши с отчета. — Помни, имаме само три дни в това време, за които да започнем мисията ви десет Оборота назад. Ние нямаме нито една излишна минута. И трябва да имаме много повече възрастни дракони, готови да летят над Телгар след три дни. Така че въпреки че за вас ще са изминали десет Оборота, тук ще са изтекли само три дена. Лесса, идеята ти, че израслите във фермите ще понесат по-добре нещата изглежда добра. За щастие, сегашното ни Търсене за кандидати за ездачи на драконите, които Придит ще излюпи, ще бъде главно сред фермите и работилниците. Тук нямаме проблеми. И повечето от тридесет и двамата са малко над десетгодишни.

— Тридесет и двама? — възкликна Ф’нор. — Трябва да имаме поне петдесет. Дракончетата трябва да имат някакъв избор, дори ако кандидатите свикнат с яйцата преди излюпването им.

Ф’лар сви рамене безразлично.

— Изпрати обратно за повече. Ти ще имаш време, не го забравяй. — Той изхъмка, сякаш смяташе да добави нещо, но се беше отказал от него.

Ф’нор нямаше време да продължи обсъждането с Водача на Уейра, тъй като Ф’лар мигновено изстреля серия допълнителни инструкции.

Ф’нор трябваше да вземе ездачите от своето ято, за да помогне в тренирането на младите ездачи. Щяха да вземат също четиридесетте млади дракона от първото люпило на Рамот, Килара с нейната кралица Придит и Т’бор с неговия бронзов Пиант. Младият бронзов дракон на Н’тон може би също щеше да бъде готов да лети в брачен полет, когато Придит станеше готова, така че младата кралица щеше да има поне двама бронзови на разположение.

— Ами ако бяхме намерили континента опустошен? — запита Ф’нор, все още удивен от увереността на Ф’лар. — Какво щяхме да правим тогава?

— О, щяхме да ги изпратим назад например във Високите склонове — отговори твърде бодро Ф’лар, но бързо продължи. — Би трябвало да изпратя и още бронзови, но имам нужда от всекиго тук за търсенето на паднали Нишки над Керун и Нерат. Вече са намерили няколко паднали в Нерат. Предадоха ми, че Винсет е на ръба на инфаркта от страх.

Лесса отправи кратък коментар към споменатия Господар на Хранилище.

— Какво стана тази сутрин на срещата? — запита Ф’нор, припомняйки си я.

— Няма никакво значение. Тази вечер ще трябва да започнеш прехвърлянето между, Ф’нор.

Лесса изгледа Водача на Уейра внимателно и продължително и реши, че ще трябва да разбере точно какво е станало много скоро.

— Би ли ми нахвърлила няколко отправни точки, Лесса? — запита Ф’лар.

В очите му имаше ясна молба, когато й подаваше чистата кожа и стилото. Той не искаше тя да задава каквито и да било въпроси, които биха предупредили Ф’нор. Тя въздъхна и взе инструмента за рисуване.

Тя рисуваше бързо, Ф’нор също добави един-два детайла, и скоро пред тях вече лежеше прилична карта на платото, което бяха избрали. След това внезапно очите й изгубиха фокус и тя усети световъртеж.

— Лесса? — Ф’лар се наведе над нея.

— Всичко се… движи… върти се… — Тя рухна заднешком в ръцете му.

Ф’лар надигна лекото й тяло на ръце и размени разтревожени погледи със своя полубрат.

— Как се чувствуваш? — запита Водачът на Уейра Ф’нор.

— Уморен, но нищо повече от това — увери го кафявият ездач, докато викаше по сервизния проход да дойде Манора и да изпратят горещ клах. Без съмнение той имаше нужда от това.

Ф’лар постави Стопанката на Уейра на леглото и я зави внимателно.

— Това не ми харесва — мърмореше той, спомняйки си бързо какво му беше споменал Ф’нор за проблемите с Килара, които той просто нямаше как да знае как ще свършат. Защо при Лесса нещата трябваше да напредват толкова бързо?

— Скачането през времето кара човек да се чувствува… — Ф’нор спря за момент, търсейки точните думи — Не напълно… цял. Ти отиде между времената да се сражаваш при Нерат вчера…

— Сражавах се, но нито ти, нито Лесса сте се сражавали когато и да било днес — напомни му Ф’лар. — Сигурно има някакво вътрешно… умствено… душевно потрисане просто от преминаването между времената. Виж, Ф’нор, бих искал само ти да идваш обратно, след като веднъж вече стигнете до Южния Уейр. Ще го заповядам и ще накарам Рамот да забрани на драконите. По този начин никой ездач няма да си науми да се връща обратно дори ако му се прииска. Тук има някакъв фактор, който може да е по-сериозен, отколкото предполагаме. Нека да не поемаме ненужни рискове.

— Съгласен съм.

— И една друга подробност, Ф’нор. Подбирай внимателно кога точно ще се връщаш, за да ме видиш. Не бива да прескачаш между в което и да било време, когато ти си тук. Не мога дори да си представя какво би станало, ако се сблъскаш със себе си по прохода, и не искам да те загубя.

В рядък за него израз на чувства, Ф’нор здраво стисна рамото на своя полубрат.

— Помни, Ф’нор. Бях тук цяла сутрин и ти не си се връщал обратно от първото пътешествие чак до средата на следобеда. И помни също че ние имаме само три дни. Вие имате десет Оборота.

Ф’нор излезе, пропускайки Манора да влезе в стаята.

Жената не можа да открие каквато и да била очевидна причина за състоянието на Лесса, и те накрая решиха, че може би се дължи просто на преумората: вчерашното изтощение, когато Лесса трябваше да предава съобщенията между драконите и ездачите, последвано от огромния скок между времената днес.

Когато Ф’лар излезе, за да пожелае на пътешествениците на юг приятен път, Лесса спеше нормален сън. Лицето й беше бледо, но дишаше спокойно.

Ф’лар накара Мнемет да предаде на Рамот забраната, която той искаше кралицата да запечати във всички дракони, отиващи на пътешествието. Рамот се подчини, но предаде като забележка на бронзовия дракон, който пък я предаде на Ф’лар, че всички отиват на какви ли не приключения, докато тя, кралицата на Уейра, трябва да си седи у дома.

Едва натоварените дракони изчезнаха един по един от небето над Звездния камък, и младият ездач, придаден към Нератското Хранилище като вестоносец пристигна в Уейра. Лицето му беше побеляло от страх.

— Водачо на Уейра, намерени са много нови заровили се Нишки, и не могат да бъдат изгорени само с огън. Господарят Винсет ви чака.

Ф’лар можеше много добре да си представи какво прави Винсет в момента.

— Седни и вечеряй, момчето ми, преди да тръгнеш обратно. Ей сега тръгвам.

Докато вървеше към спалнята, той чу как Рамот издава дълбок гърлен звук. Беше се излегнала да си почива.

Лесса все още спеше. Едната й длан беше свита под бузата, тъмната й коса висеше от ръба на леглото. Тя изглеждаше деликатна като дете и много скъпа за него. Ф’лар се усмихна вътрешно. Значи тя ревнуваше от вчерашните намерения на Килара. Той беше приятно поласкан. Лесса никога нямаше да научи от него, че Килара, въпреки откритата си красота и чувствена натура не го привличаше и на една десета колкото непредсказуемата, мрачна и деликатна Лесса. Дори упоритото й твърдоглавие и острият и зъл хумор добавяха вкус на връзката им. С нежност, която никога не би показал, ако тя беше будна, Ф’лар се наведе и я целуна по устните. Тя се размърда и се усмихна, въздишайки леко насън.

Връщайки се с нежелание към задълженията си, Ф’лар я остави така. Докато преминаваше покрай кралицата, Рамот надигна голямата си клинообразна глава. Многофасетните й очи ярко фосфоресцираха, докато тя оглеждаше Водача на Уейра.

— Мнемет, предай, ако обичаш, на Рамот да влезе във връзка с дракончето в работилницата на Фандарел. Бих искал Водачът на ковачите да дойде с мен в Нерат. Искам да видя какво може да направи неговият агенотър на Нишките.

Рамот кимна, когато бронзовият дракон й предаде съобщението.

Направено е, и зеленият дракон идва веднага щом смогне, съобщи Мнемет на ездача си. Това разговаряне е по-лесно да се прави когато Лесса е будна, измърмори той.

Ф’лар се съгласи безпрекословно. Вчера, по време на битката, това беше голямо предимство, и се очертаваше да бъде все по-полезно.

Може би щеше да бъде по-добре ако тя се беше опитала да говори през времето с Ф’нор… но не, Ф’нор се връщаше обратно.

Ф’лар влезе в Стаята на Съвета, все още не губещ надежда, че някъде из неразчитаемите части на старите Записи ще бъде скрито това, от което той толкова отчаяно се нуждаеше. Тази игра трябваше да има някакъв изход. Ако не южната им идея, то нещо друго. Но все нещо!

Не само телосложението, но и самообладанието на Фандарел беше желязно. Той гледаше с пълно спокойствие оголеното кълбо Нишки, които се гърчеха и преплитаха отвратително.

— Стотици и хиляди само в това заравяне — редеше Господарят Винсет от Нерат с истеричен тон и размахваше хаотично ръце към плантацията от млади дървета, в която беше открита Нишката. — Тези фиданки продължават да изсъхват, докато вие стоите и гледате. Направете нещо! Още колко млади дървета ще погинат само на това поле? Още колко Нишки са се изплъзнали от драконовия огън вчера? Къде е драконът, за да ги изгори? Защо само стоите и гледате?

Ф’лар и Фандарел не му обръщаха никакво внимание. И двамата бяха и удивени, и отвратени от първата си гледка на подземния стадий на древния им враг. Въпреки паническите проклятия на Винсет, това беше единствената Нишка на този склон. Ф’лар не смееше да си представи колко ли още са се изплъзнали вчера на драконите и са достигнали до топлата и плодородна почва на Нерат. Ако бяха имали достатъчно време, за да поставят наблюдатели, които да следят падането на моталата Нишки… Разбира се, те можеха да поправят тази грешка при Телгар, Кром и Руата след три дни. Но това не беше достатъчно. Не беше достатъчно.

Фандарел направи жест към двамата ковачи, които го съпровождаха. Те носеха странно съоръжение: голям метален цилиндър, към който беше прикрепена тръбичка с разширение накрая. На другия край на цилиндъра имаше друга къса тръбичка, свързана с къс цилиндър с бутало в него. Единият ковач работеше енергично с буталото, докато другият, борейки се с треперенето на ръцете, насочи края с разширението към заровилата се Нишка. След като помпиерът кимна, другият завъртя малка ръчка на разширението, насочвайки го внимателно към Нишката, надалеч от себе си. От разширения край пръснаха капчици и заваляха в дупката. В момента, в който те докоснаха Нишките, от тях се заиздига пара. След малко от бледите гърчещи се влакна беше останала само черна димяща маса. Фандарел отпрати ковачите и още дълго стоя над изкопа. Накрая избоботи нещо и намери една дълга пръчка, с която разбута и надигна остатъците. Нито една Нишка не мърдаше.

— Хъм, — изръмжа той с очевидно задоволство. — Надали обаче можем да си позволим да разкопаваме всяка една заровила се. Имам нужда от друга.

Заедно с непрекъснато мънкащия и размахващ ръце Винсет те бяха съпроводени от водачите в джунглата до друга, неразбутана заровила се Нишка на брега на джунглата. Нишките се бяха заровили в земята до огромно дърво, което вече се накланяше.

Фандарел направи с пръчката си малка дупка в разровената земя и махна на ковачите си. Помпиерът енергично се зае със своята задача, а пръскачът нагласи тръбичката и я пъхна в дупката. Фандарел даде знак да започват и преброи бавно до десет, преди да им каже да престанат. От мъничката дупка струеше дим.

След като изчака малко, Фандарел нареди на хората от джунглата да копаят, като ги предупреди да внимават да не се доближават до агенотерната течност. Когато Нишките бяха открити, киселината беше вече свършила работата си, оставяйки само напълно овъглена маса от влакна.

Фандарел изкриви лице и се почеса по главата в знак на неудовлетвореност.

— И така отнема твърде много време. По-добре да се хващат, докато са още на повърхността — пробоботи водачът на ковачите.

— По-добре да се уловят още във въздуха — дърдореше Господарят Винсет. — И какво ще направи цялата тази гадост на младите ми градини? Какво ще остави от тях?

Фандарел се завъртя, сякаш забелязваше изплашения Винсет за пръв път.

— Дребосъко, това, с което пръскате дърветата си напролет, е разреден агенотер. Вярно е, че това поле ще бъде изгорено в течение на няколко години, но поне не е пълно с Нишки. Щеше да бъде по-добре, ако можехме да разпръснем киселината високо във въздуха. Тогава тя щеше да падне долу и да се разреди до безвредност — и да помогне за опрашването по отличен начин. — Той се замисли, почесвайки се със скърцане по главата. — Младите дракони биха могли да вдигнат пръскачите във въздуха… Хммм… Една възможност, но апаратът все още е твърде обемист. — Той обърна гръб на изненадания Господар на Хранилището и запита Ф’лар дали драперията се е намерила.

— Още не мога да открия как да накарам тръбата да изхвърля пламък. Сглобих този механизъм от това, което правим за фермерите-овощари.

— Все още очаквам новости за нея — отвърна Ф’лар, — но този твой спрей е ефективен. Заровилите се Нишки са мъртви.

— И пясъчните червеи са ефективни, но не са напълно ефикасни — избоботи неудовлетвореният Фандарел. Той внезапно махна на помощниците си и се отдалечи в настъпващата тъмнина към драконите.

В Уейра очакваше завръщането им Робинтън. Външното му спокойствие едва прикриваше вътрешното въодушевление. Той дипломатично се поинтересува от работата на Фандарел. Ковачът изръмжа и сви рамене.

— Цялата ми гилдия работи.

— Водачът на Ковачите е твърде скромен — намеси се Ф’лар. — Той вече направи гениално устройство, което пръска агенотер върху заровилите се Нишки и ги превръща в овъглена маса.

— Не е ефикасно. Харесва ми идеята за хвъргачката на огън — каза ковачът. Очите на безизразното му лице блещукаха. — Хвъргачка на огън — повтори той с отвлечен поглед. След това разтърси глава така, че вратът му запука.

— Тръгвам. — кимна той кратко на менестрела и на Водача на Уейра и ги остави сами.

— Харесва ми ангажираността на този човек с идеята — отбеляза Робинтън. Въпреки учудването му от ексцентричното поведение на ковача, в гласа му се усещаше ясна нотка на уважение. — Трябва да хвана чираците си да стъкмят една достойна Сага за Ковача. Разбирам, че южният ти замисъл — продължи той, обръщайки се към Ф’лар, — е бил тържествено открит.

Ф’лар кимна без особен ентусиазъм.

— Нараснали ли са съмненията ти?

— Пътуването между времената се заплаща — потвърди Ф’лар, поглеждайки с тревога към спалнята.

— Болна ли е Стопанката на Уейра?

— Спи, но днешното пътешествие я изтощи. Нужен ни е друг, по-малко опасен отговор! — стовари Ф’лар юмрук върху длан.

— Имам наум нещо, което надали е истинският отговор — продължи Робинтън оживено, — но вероятно е друга част от мозайката. Намерих един запис. Преди четиристотин Оборота тогавашният Главен менестрел е бил повикан във Форт Уейр малко след като Червената Звезда се е отдръпнала от Перн във вечерното небе.

— Запис? И какво означава той?

— Ами атаките на Нишките току-що са били привършили, и Водачът на Менестрелите е бил повикан една късна вечер във Форт Уейр. Необичайна покана. Обаче, — Робинтън подчерта различието, като насочи дългия си пръст с мазол на върха към Ф’лар, — по-нататък липсват каквито и да било споменавания за тази визита. А трябва да е имало, защото такива повиквания винаги имат определен смисъл. Всички такива срещи биват записвани, но за тази няма каквото и да било обяснение. Записът е бил прибран от Водача на менестрелите няколко седмици по-късно, и не е останало каквото и да било споменаване, че той е напускал жилището си. А след около десет месеца Песента на Въпроса е била прибавена към задължителните Обучаващи Балади.

— Смяташ, че тези две събития са свързани с изоставянето на петте Уейра ли?

— Да, но не мога да обясня защо. Просто имам чувството, че тези събития — посещението, изчезванията, Песента на Въпроса — са свързани.

Ф’лар напълни чашите на двамата.

— Аз също проверявах Записите, търсейки някакви указания. — Той сви рамене. — Всичко трябва да е било нормално чак до момента, в който те са изчезнали. Има записи за пристигнали кервани с десятък, за разпределяни запаси, списъци на ранени дракони и на ездачи, връщащи се към патрулиране. И след това записите внезапно прекъсват напълно, остава да действува само Бенденския Уейр.

— И защо е бил избран точно този Уейр от шестте? — настоя Робинтън. — Островът Иста би бил по-добър избор, ако трябваше да се остави само един Уейр. Бенден, който е толкова на север, трудно би изкарал четиристотин Оборота.

— Бенден е високо и изолиран. Може би болест, която е поразила останалите, но е била спряна преди да достигне до Бенден?

— Без никакво обяснение или споменаване? Не може всички ездачи, дракони и хора от Уейра да са паднали мъртви в един миг и дори да не са останали разлагащи се под слънцето трупове.

— Тогава нека се запитаме защо е бил повикан менестрелът? Дали не е бил инструктиран да създаде Обучаваща Балада, която да разказва за това изчезване?

— Добре де, — изхъмка Робинтън, — тя определено не е била предназначена да ни успокои, не и с тази мелодия, ако, разбира се, това изобщо може да бъде наречено мелодия, а аз не мога да го нарека така, нито пък отговаря на въпросите ни! Напротив, тя поставя нови.

— За да им отговорим ли? — предложи меко Ф’лар.

— Аха. — Очите на Робинтън блестяха. — На които ние трябва да отговорим, тъй като това е трудна за забравяне песен. Което значи, че тя е била предназначена да бъде запомнена. Въпросите са важни, Ф’лар!

— Кои въпроси са важни — запита Лесса, която беше влязла тихичко.

И двамата мъже скочиха на крака. Ф’лар с необичайна грижливост подаде стол на Лесса и й наля чаша вино.

— Не съм тръгнала да се разпадам на части — каза тя саркастично, почти обидена от излишъка на вежливост. След това се усмихна на Ф’лар, за да му даде възможност да усети жилото на думите й. — Поспах малко и сега се чувствувам много по-добре. Какво обсъждахте вие двамата толкова оживено?

Ф’лар бързо описа какво обсъждат с Водача на Менестрелите. Когато спомена Песента на Въпроса, Лесса се намръщи.

— И аз не мога да я забравя лесно. Което, както са ми казвали, — тя направи гримаса, припомняйки си омразните уроци на Р’гул, — означава, че тя е важна. Но защо? Та тя само задава въпроси.

След това тя внезапно примига и очите й се разшириха от изумление.

— Изчезнали някъде… напред! — изкрещя тя и подскочи. — Това е то! Всички Уейрове са отишли… напред. Но кога?

Ф’лар се обърна към нея, забравил дар слово.

— Те са пристигнали напред в нашето време! Пет Уейра пълни с дракони! — повтори тя с изумен глас.

— Не, това е невъзможно — противопостави се Ф’лар.

— Защо? — запита въодушевеният Робинтън. — Нима това не разрешава проблема, с който сме се сблъскали сега? Нуждата от бойни дракони? Не обяснява ли това защо те са тръгнали толкова внезапно, без да оставят каквото и да било обяснение освен Песента на Въпроса?

Ф’лар бутна назад тежкия кичур коса, който висеше пред очите му.

— Това би обяснило действията им, когато са тръгвали, — потвърди той, — тъй като не е бивало да оставят каквито и да било следи, показващи къде са отишли, иначе това би провалило целия замисъл. Точно както аз не можех да кажа на Ф’нор, че зная, че южният Уейр ще има проблеми. Но как те са стигнали където — или когато са дошли? Това е истинският проблем — как може да се дадат на дракон сигурни отправни точки във време, което още не е настъпило.

— Някой оттук трябва да се върне назад, за да им даде правилните отправни точки — отвърна Лесса с напълно спокоен глас.

— Ти си луда, Лесса — изкрещя Ф’лар. На лицето му беше изписана тревога. — Знаеш какво стана с теб днес. Как можеш изобщо да мислиш да се върнеш в някога, което не можеш дори да си представиш? Към време отпреди четиристотин Оборота? Връщането само десет Оборота назад те остави зашеметена и почти болна.

— Няма ли да си струва? — запита го тя. Погледът й беше мрачен. — Не го ли заслужава Перн?

Ф’лар я сграбчи за раменете и я разтърси. Очите му бяха побелели от страх.

— Дори и Перн не си струва да изгубим теб, или Рамот. Лесса, Лесса, да не си посмяла да не ми се подчиниш! — Гласът му заглъхна до напрегнат, леден шепот, треперещ от гняв.

— О, може да има и начини за решаване на този проблем, които за момента да са извън нашите възможности, Стопанко на Уейра — находчиво се намеси Робинтън. — Кой знае какво ще ни донесе утре? Това определено не е нещо, което човек може да направи, без предварително да го обмисли до най-малките подробности.

Лесса не се опита да се измъкне от здравата като клещи хватка на Ф’лар за раменете й, докато хвърляше поглед към Робинтън.

— Вино? — предложи водачът на менестрелите, наливайки чаша и за нея. Подмолното му действие разчупи вцепенението на Ф’лар и Лесса.

— Рамот не се страхува да опита — каза Лесса. Устните й бяха свити в решителна линия.

Ф’лар хвърли бесен поглед към златната кралица, която наблюдаваше хората. Шията й беше извита почти до раменната става на голямото й крило.

— Рамот е млада — изръмжа Ф’лар и след това улови едновременно с Лесса сухото подмятане на Мнемет.

Тя отметна глава назад и звънът на смеха й отекна в сводестата зала.

— И аз изпитвам остра нужда от добра шега — отбеляза Робинтън настойчиво.

— Мнемет каза на Ф’лар, че той не е бил млад и пак не се е боял да опита. Това било просто една по-дълга стъпка — обясни Лесса, бършейки сълзи от очите си.

Ф’лар погледна намусено към прохода, на края на който Мнемет стоеше на станалия му като дом скален ръб.

Идва натоварен дракон, предупреди бронзовият дракон всички в Уейра. Младият Б’рант носи Литол на кафявия Фант.

— И той ли ще донесе нови лоши новини? — запита Лесса тъжно.

— За Литол е достатъчно тежко да язди чужд дракон или изобщо да идва тук, Лесса от Руата. Не усилвай страданията му нито на косъм с детинщините си — каза остро Ф’лар.

Лесса наведе очи, бясна, че Ф’лар й говори по такъв начин в присъствието на Робинтън.

Литол прекрачи в леговището на кралицата, носейки единия край на голям навит парцал. Младият Б’рант се препъваше под тежестта на другия, изпотен от усилието. Литол се поклони с уважение пред Рамот и подкани с жест младия кафяв ездач да му помогне да размотаят товара си. Когато огромната драперия беше развита, Ф’лар разбра защо майстор Зург беше я запомнил. Цветовете, въпреки че бяха древни, оставаха свежи и ярки. Изобразеното обаче беше дори още по-интересно.

— Мнемет, изпрати да повикат Фандарел. Ето го моделът, от който той се нуждае за неговата хвъргачка на огън — каза Ф’лар.

— Тази драперия е от Руата — извика възмутено Лесса. — Спомням си я от детството ми. Висеше в Голямата Зала, и беше най-ценената собственост на моя Род. Къде е била? — Очите й хвърляха искри.

— Уважаема леди, сега тя е върната където трябва да бъде — отвърна Литол флегматично, избягвайки погледа й. — Работа на истински майстор — продължи той, докосвайки тежката тъкан така, сякаш беше свещена. — Такива цветове, такива втъкавания. Отишъл е поне един живот време, за да се нагласи станът, и всички сили на гилдията, за да бъде довършена тя, или аз не разбирам нищо от истинското майсторство.

Ф’лар тръгна покрай ръба на огромния гоблен. Искаше му се той да беше окачен на стената, за да може да покаже правилната перспектива на героичната сцена. Горната половина на драперията беше доминирана от летяща формация от три ята дракони. Те изригваха пламък, пикирайки към сиви падащи валма Нишки в блестящото небе. Небе с точно това безупречно есенно синьо, което не може да се види при по-топло време, реши Ф’лар. Тревата върху ниските части на хълмовете беше изобразена пожълтяла от мразовитите нощи. Могъщите скали подсказваха, че пейзажът е от Руата. Затова ли драперията беше висяла в Голямата зала на Руата? В долната част се виждаха хора, напуснали защитата на Хранилището, изрязано в склона. Те носеха на гръб странните цилиндри, за които говореше Зург. Тръбите в техните ръце изригваха брилянтни езици пламък на дълги струи, насочени към гърчещите се Нишки, които се опитваха да се заровят в почвата.

Лесса възкликна изненадано и тръгна направо по драперията, вглеждайки се във втъканите очертания на Хранилището, в отворената широко масивна врата. Детайлите на бронзовите й орнаменти бяха старателно изобразени с фини конци.

— Струва ми се, че това е изображението на вратата на Руатското Хранилище — отбеляза Ф’лар.

— Тя е… и не е тя — отвърна Лесса с озадачен глас.

Литол хвърли поглед първо към нея, след това към втъканата врата.

— Вярно е. Не е тя и е тя, и аз излязох от тази врата преди по-малко от час. — Той се вгледа внимателно във вратата пред стъпалата му.

— Така или иначе, ето ги изображенията, които Фандарел искаше да види — каза Ф’лар с облекчение, докато гледаше хвъргачките на огън.

Ф’лар не можеше да разбере предварително дали ковачът ще може да направи работещ модел по това изображение навреме, за да им помогне след три дни. Но ако Фандарел не можеше, то никой не можеше.

Водачът на Ковачите се отнасяше направо светотатствено към драперията. Той легна върху нея и зарови нос в канавата, докато раглеждаше детайлите. След това избоботи, изхъмка и замърмори, седнал с кръстосани крака, за да я откопира едно към едно.

— Правено е било. Може да се направи. Трябва да се направи — мърмореше тихо той.

Лесса поръча клах, хляб и месо, когато разбра от младия Б’рант, че нито той, нито Литол са яли каквото и да било. Тя сервира на всички мъже по иронично-подигравателен начин. Ф’лар си отдъхна от мисълта за грижата за Литол. Лесса настоя дори пред Фандарел, дребничка фигура пред чудовищния мъж, да се махне от драперията и да хапне и пийне, преди да се заеме отново с мърморенето и чертаенето.

Фандарел накрая реши, че е направил достатъчно скици, и се оттегли, за да бъде превозен отново до работилницата си.

— Няма смисъл да го питаме кога ще се върне. Твърде дълбоко е замислен, за да ни чуе — коментира Ф’лар развеселено.

— Ако нямате нищо против, аз също ще помоля да ме извините — усмихна се грациозно Лесса към четиримата останали около масата. — Уважаеми Надзирателю Литол, младият Б’рант сигурно скоро също ще трябва да бъде извинен. Той е наполовина заспал.

— Ни най-малко не съм, Стопанко на Уейра — увери я бързо Б’рант и старателно изобрази бодрост.

Лесса почти се разсмя, докато вървеше към помещението за спане. Ф’лар се загледа замислено след нея.

— Нямам много вяра на Стопанката на Уейра, когато тя използува този особено послушен тон — каза той бавно.

— Така или иначе, всички трябва да си тръгваме — предложи Робинтън, ставайки от масата.

— Рамот е млада, но не е толкова глупава — промърмори Ф’лар, след като останалите си тръгнаха.

Рамот спеше, без да обръща внимание на загрижеността му. Той се опита да потърси увереност от Мнемет, но без резултат. Бронзовият дракон дремеше на своята площадка.