Метаданни
Данни
- Серия
- Драконовите ездачи от Перн (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dragonflight, 1968 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Григор Гачев, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 35гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ПОЛЕТЪТ НА ДРАКОНА. 1994. Изд. Абагар Холдинг, София; Изд. Орфия, София. Биб. Приказна фантастика. Роман. Превод: от англ. Григор ГАЧЕВ [Dragonriders of Pern: Dragonflight, Anne McCAFFREY (1968)]. Формат: 130×200 мм. Страници: 304. Цена: 89.00 лв (2.00 лв.). ISBN: 954-584-144-1 (грешен); 954-584-114-1 (поправен).
История
- —Добавяне на анотация
- —Добавяне на маркери за подзаглавия (Мандор)
- —Добавяне
Ронещ се прах, черен прах
Лети из въздуха мразовит,
Сух прах, от космоса прах,
От Червената Звезда страховита.
Лесса внезапно се събуди с главоболие. Погледът й беше замъглен, устата й — суха. За момент в ума й проблесна споменът за ужасен кошмар и бързо й се изплъзна. Тя отметна коси от лицето си и с изненада разбра, че е силно изпотена.
— Ф’лар? — повика го тя с неуверен глас. Очевидно беше станал рано.
— Ф’лар? — повика тя отново, този път по-силно.
Идва, информира я Мнемет. Лесса усети, че драконът тъкмо се приземява пред отвора. Тя докосна съзнанието на Рамот и откри, че и кралицата е била разтревожена от безформени, плашещи сънища. Драконицата се пробуди за момент и след това отново потъна в по-дълбок сън.
Смутена от неясните си страхове, Лесса стана и се облече, пропускайки банята за първи път откакто беше пристигнала в Уейра.
Викна през отвора надолу да изпратят закуска, след това сплете косата си с ловки пръсти, докато чакаше.
Подносът се появи на платформата на лифта точно в момента, когато Ф’лар влезе. Вървейки, той гледаше през рамо към Рамот.
— Какво я е налегнало?
— Усеща моите кошмари. Събудих се в студена пот.
— Ти спеше напълно спокойно, когато излязох да определя патрулите. Знаеш, при тази скорост, с която дракончетата растат, те вече са способни на ограничени полети. Те само ядат и спят, и това…
— …е от което драконите растат — довърши Лесса вместо него и отпи замислено от вдигащия пара горещ клах. — Смяташ да си особено предпазлив с процедурите по обучението им, нали?
— Имаш предвид, за да предотвратя неволен полет между времената ли? Определено да — увери я той. — Не бих искал подгонени от скуката млади ездачи да се появяват и изчезват тук-там безотговорно. — Той я изгледа дълго и остро.
— Добре де, това, че нямаше кой да ме учи да летя достатъчно рано не беше моя грешка — отвърна тя с нежния глас, който използуваше когато беше особено зла. — Ако непрекъснато ме тренираха от деня на Впечатването до деня на първия ми полет, никога нямаше да открия този трик.
— И това е вярно — каза той сериозно.
— Знаеш, Ф’лар, щом аз го открих, значи и други трябва да са имали тази възможност, и някой друг би могъл също да го открие. Ако вече не го е открил.
Ф’лар отпи, правейки гримаса, когато клахът опари езика му.
— Не знам как да го разбера по дискретен начин. Трябва да сме глупаци, за да мислим, че сме първите, които са го открили. В края на краищата, това е вродена способност на драконите, иначе ти никога нямаше да успееш да го направиш.
Тя се намръщи, въздъхна кратко и сви рамене.
— Карай — окуражи я той.
— Ами не е ли възможно нашето убеждение в заплахата, идваща от Нишките, да идва от някой от нас, върнал се назад от време, когато Нишките наистина падат? Имам предвид…
— Мое мило момиче, и двамата сме анализирали всяка съмнителна мисъл и действие — дори твоя сън тази сутрин те разтревожи, въпреки че той без съмнение се дължи на всичкото това вино, което ти изпи миналата нощ — докато не сме достигнали до степен да не можем да разпознаем едно истинско предчувствие дори ако то влезе в стаята и ни удари шамар.
— Не мога да се освободя от мисълта, че тази способност да се пътува между времената е от особено важно значение — каза тя съчувствено.
— Това, моя скъпа Стопанко на Уейра, е истинско предчувствие.
— Но защо?
— Не „защо“ — поправи я той тайнствено. — „Кога“. Някъде в ума му помръдваше някаква безформена идея. Той се опита да я изчовърка на светло, където можеше да я разнищва. Мнемет го предупреди, че Ф’нор влиза в пещерата.
— Какво става с теб? — попита Ф’лар своя полубрат. Ф’нор кашляше задавено и плюеше. Лицето му се беше зачервило от усилието.
— Прах… — изхърка той, тупайки гърдите и ръкавите си с ездаческите ръкавици. — Пълно с прах, но няма Нишки. — той описа широка дъга с ръка, мърдайки пръсти описателно. След това изтупа тесните си уерови панталони, пуфтейки при вида на облаците черен прах, който се отделяше.
Ф’лар усети всеки мускул в тялото му да се напряга, докато гледаше как прахът се сляга на пода.
— Откъде пристигаш толкова прашен? — запита той.
Ф’нор го изгледа изненадано.
— Патрулът за наблюдение на времето над Тилек. Напоследък целият север е изтормозен от прашни бури. Но сега идвам за… — Той спря насред думата, стреснат от напрегнатата неподвижност на Ф’лар, и запита с озадачен глас:
— Какво толкова значи този прах?
Ф’лар се завъртя на ток и хукна по стълбите към Стаята на Записите. Лесса тичаше по петите му. Ф’нор ги последва със закъснение.
— Тилек, казваш? — изстреля Ф’лар към заместника си по ято и бързо разчисти масата от боклуците, за да постави на нея четири карти. — От колко време продължават тези бури? И защо не си рапортувал за тях досега?
— Да рапортувам за прашни бури? Ти искаше да бъдеш известяван за топли въздушни маси.
— От колко време продължават тези прашни бури? — Гласът на Ф’лар пукаше.
— Около седмица.
— Колко точно?
— Преди шест дни първата буря беше забелязана в Горен Тилек. Съобщават за тях от Битра, Горен Телгар, Кром и Високите склонове — рапортува Ф’нор напрегнато.
Той погледна с надежда към Лесса, но тя също гледаше в четирите необикновени карти. Той се опита да види защо върху континентите на Перн са наложени хоризонтални и вертикални ивици, но смисълът им остана неясен за него.
Ф’лар бързо нахвърляше бележки, бутвайки настрана първо една, а после и друга карта.
— Твърде заети, за да мислят бързо, да виждат ясно, да разбират — изръмжа Водачът на Уейра сам на себе си, хвърляйки ядосано стилото настрана.
— Ти наистина спомена само топлите въздушни маси — чу се Ф’нор да казва стеснително, осъзнавайки, че по някакъв начин е объркал своя Водач на Уейра.
Ф’лар разтърси глава нетърпеливо.
— Грешката не е твоя, Ф’нор. Моя е. Трябваше да те попитам. Знаех, че имаме късмет че времето се задържа толкова студено. — Той постави длани на раменете на Ф’нор, гледайки го право в очите. — Нишките са падали — съобщи той тежко. — Падали са в студения въздух и са замръзвали на частици, за да бъдат разнесени от вятъра — Ф’лар имитира мърдането на пръсти на Ф’нор — като черен прах.
— Ронещ се прах, черен прах — цитира Лесса. — В „Баладата за полета на Морета“ целият припев е за черния прах.
— Нямам нужда да ми се напомня за Морета точно сега — избоботи Ф’лар, надвесен над картите. — Тя е могла да говори с всеки дракон в Уейровете.
— Но и аз мога да го правя! — протестира Лесса.
Бавно, като че ли не можеше да повярва на ушите си, Ф’лар се обърна с лице към нея.
— Какво каза току-що?
— Казах, че мога да разговарям с всеки дракон в Уейра.
Втренчен в нея, мигащ в пълно объркване, Ф’лар се отпусна на плота на масата.
— От колко време — успя да изрече той — притежаваш тази способност?
Нещо в тона и в маниерите му накара Лесса да се изчерви и да започне да заеква като сбъркал млад ездач.
— Аз… Аз винаги съм можела да го правя. Като се започне с уер-пазача на Руата. — Тя посочи неволно на запад към Руата. — Разговарях и с Мнемет в Руата. И… когато дойдох тук, можех… — Гласът й пресекна под обвинителния поглед в студените, неподвижни очи на Ф’лар. Обвинителен, и дори по-лошо — подигравателен.
— Мислех, че си се съгласила да ми вярваш и да ми помагаш.
— Наистина съжалявам, Ф’лар. Никога не ми е хрумвало, че това може да бъде от каквато и да е полза за когото и да било, но…
Ф’лар внезапно скочи на крака. Очите му блестяха от раздразнение.
— Нещото, което никога не можах да измисля беше как да насочвам ятата и да поддържам контакта им с Уейра по време на атака, как да им изпращам подкрепления и огнен камък когато им е нужно. А ти… ти просто си си седяла тук, криейки злобно…
— НЕ СЪМ злобна! — изпищя тя в лицето му. — Казах, че съжалявам. Наистина. Но ти имаш гадния, нафукан навик да не приемаш други да ти се бъркат. Откъде да знам, че и ти не можеш да вършиш същото? Ти си Ф’лар, Водачът на Уейра, може да можеш всичко. Само че си също толкова лош, както и Р’гул, защото никога не ми казваш и половината от нещата, които ми е нужно да зная…
Ф’лар се пресегна и я заразтърсва, докато сърдитият й глас не секна.
— Достатъчно. Не можем повече да си губим времето, карайки се като деца. — След това очите му внезапно се разшириха и устата зяпна. — Изгубено време? Това е то.
— Ще прескачаме между времена? — пое дъх Лесса.
— Между времена!
Ф’нор беше напълно объркан.
— За какво говорите вие двамата?
— Нишките са започнали да падат по изгрев слънце над Нерат — каза Ф’нор. Очите му пламтяха, стойката му беше решителна.
Ф’нор усети, че стомахът му се свива от тази вест. По изгрев над Нерат? Значи джунглите ще бъдат унищожени. Той усещаше как при мисълта за опасността в тялото му потича поток от адреналин.
— Така че ние отиваме там назад, между времената, за да бъдем там когато Нишките са започнали да падат, преди два часа. Ф’нор, драконите могат да отидат не само където ние им посочим, но и когато.
— Къде? Кога? — повтори Ф’нор, объркан. — Това може да бъде опасно.
— Да, но днес то ще спаси Нерат. Сега, Лесса, — разтърси я Ф’лар отново, този път от гордост и вълнение, — вдигни всички дракони, млади, стари, всички, които могат да летят. Предай им да се натоварят до край с торби огнен камък. Не зная дали можеш да говориш с тях през времето…
— Сънят ми тази сутрин…
— Може би. Но веднага събуди Уейра. — Той се обърна към Ф’нор. — Ако Нишките падат… ако са падали над Нерат сутринта, те точно сега ще падат над Иста и Керун., защото те са в тази времева схема. Вземи две ята към Керун. Събуди всички от равнината. Прати ги да запалят огньовете в ямите за огнен камък. Вземи няколко млади ездачи с теб и ги изпрати към Иген и Иста. Тези Хранилища не са в такава непосредствена опасност като Керун. Ще те подкрепя веднага, щом мога. И… накарай Кант да поддържа връзка с Лесса.
Ф’лар тупна брат си по рамото и го изпрати да действува. Кафявият ездач беше твърде свикнал да се подчинява, за да спори.
— Мнемет казва, че Р’гул е дежурен офицер и иска да знае… — започна Лесса.
— Хайде, момиче! — каза Ф’лар. Очите му блестяха от задоволство. Той грабна картите си и я избута нагоре по стълбите.
Те пристигнаха в пещерата точно в момента, когато влязоха Р’гул и Т’сум. Р’гул мърмореше нещо относно тази необичайна тревога.
— Хат ми предаде да рапортувам — оплака се той. — Щом и собственият ми дракон…
— Р’гул, Т’сум, вдигнете ятата си. Натоварете ги с толкова огнен камък, колкото могат да носят, и ги стройте над Звездния камък. Ще дойда до няколко минути. Отиваме в Нерат по изгрев.
— Нерат? Аз съм дежурен офицер, не патрул…
— Това не е патрул — прекъсна го Ф’лар.
— Но, сър, — намеси се Т’сум с изумени очи, — изгревът над Нерат беше преди два часа, също като нашия.
— Именно тогава и ще отидем, кафяви ездачи. Оказа се, че драконите могат да пътуват между не само различни места, но и различни времена. Нишките се падали по изгрев над Нерат. Ние отиваме назад, между времената, да ги изгорим в небето.
Ф’лар не обърна внимание на заекващите молби на Р’гул за обяснение. Т’сум обаче награби торби с огнен камък и хукна обратно към отвора, където го чакаше неговият Мунт.
— Давай, стари глупако! — раздразнено кресна Лесса на Р’гул. — Нишките са тук. Ти беше сбъркал. Сега бъди драконов ездач! Или отиди между и си остани там!
Рамот, събудена от тревогата, побутна Р’гул с двуметровата си глава, и бившият Водач на Уейра излезе от моментния си шок. Без нито дума той последва Т’сум надолу по прохода.
Ф’лар беше навлякъл тежкото си уерово наметало и нахлузваше ботушите си за езда.
— Лесса, бъди сигурна, че си изпратила съобщения до всички Хранилища. Сега, тази атака ще спре след около четири часа. Така че най на запад тя ще достигне само до Иста. Но искам всяко Хранилище и всяка работилница предупредени.
Тя кимна. Очите й бяха фиксирани на лицето му, за да не пропусне нито дума.
— За щастие, Звездата едва започва Преминаването си, така че няма защо да се тревожим за атака през следващите няколко дни. Ще определя кога ще е следващата, когато се върна.
А сега изпрати Манора да организира жените. Ще имаме нужда от ведра мехлем. Драконите ще трябва да бъдат овързани с въжета, а това боли. И, най-важното, ако нещо стане не както трябва, ще трябва да чакаш докато някой от бронзовите не стане на поне една година, за да лети с Рамот…
— Единствено Мнемет ще лети с Рамот — изкрещя тя. Очите й хвърляха искри.
Ф’лар я притисна силно до себе си. Устата му се впи в нейната, като че ли искаше да вземе цялата й сладост и сила със себе си. След това я пусна толкова внезапно, че тя се препъна назад към наведената глава на Рамот. Тя се опря за момент на драконицата, не само за да запази равновесие, но и за духовна подкрепа.
Искаш да кажеш, ако Мнемет успее да ме хване, добави Рамот надуто.