Ан Маккафри
Полетът на дракона (10)

Драконов ездачо, драконов ездачо,

Между теб и твоето,

Сподели с мен блясъка на една любов

По-велика от моята.

Ф’лар внезапно се събуди. Вслуша се внимателно, дочу и беше успокоен от доволното боботене на Мнемет. Бронзовият дракон беше кацнал на ръба на площадката пред леговището на кралицата. Всичко долу в чашата на Уейра течеше мирно по реда си.

Мирно, но различно. Ф’лар забеляза това през очите и чувствата на Мнемет почти мигновено. През нощта нещо в Уейра се беше променило. Ф’лар си позволи доволна усмивка при спомена за бурните събития предишния ден. Нещо можеше да бъде не наред.

Кой беше повикал К’нет и него обратно, чудеше се Ф’лар. Мнемет само повтаряше, че е бил повикан обратно. Защо не идентифицираше кой го е повикал?

Досадна грижа се вмъкна в размишленията на пробуждащия се Ф’лар.

— Спомня ли си Ф’нор… — започна той на глас.

Ф’нор никога не забравя заповедите ти, увери го Мнемет раздразнено. Кант ми каза, че проблясъкът на зората заварва Червената Звезда на върха на Скалата на Окото. И слънцето също е отвън.

Ф’лар прекара нетърпеливи пръсти през косата си. „На върха на Скалата на Окото, Червената Звезда все по-близо иде,“ точно както предсказват Старите Записи. И зората, когато пурпурът на Звездата проблесне през отвора на Скалата на Окото известяваше опасното преминаване и… Нишките.

Определено нямаше каквото и да било друго обяснение за това внимателно подреждане на огромни камъни и специални скали на връх Бенден. Нито пък за точните му двойници на източните краища на всеки от изоставените Уейрове.

Първо, Скалата на Пръста, на която изгряващото слънце спира за момент по време на зимното слънцестоене. След това, две драконови дължини по-назад, огромният правоъгълен Звезден камък, достигащ до гърдите на висок човек, с две стрели, изрязани на полираната му повърхност, едната сочеща точно на изток към Скалата на Пръста, другата малко по на север, към Скалата на Окото, така просто и непоклатимо изрязани в Звездния камък.

Един изгрев, в не особено далечното бъдеще, той ще погледне през Скалата на Окото и ще види гибелния блясък на Червената Звезда. И тогава…

Звуци на енергично плискане прекъснаха мечтите на Ф’лар. Той се ухили отново, след като разбра, че момичето се къпе. Тя определено изглеждаше добре, и съблечена… Той се протегна, спомняйки си лениво, обмисляйки как можеше да бъде приет в това жилище. Тя не трябваше да има каквито и да било основания за оплакване. Какъв полет! Той меко прихна.

Мнемет коментира от безопасното място на площадката, че Ф’лар е по-добре да внимава с Лесса.

Лесса ли беше? — изпрати Ф’лар мисъл обратно към дракона.

Мнемет енигматично повтори предупреждението си. Ф’лар се усмихна над конфиденциалността му.

Внезапно Мнемет се напрегна в тревога.

Наблюдателите изпращаха един ездач да провери необикновено постоянните прашни облаци над платото, под Бенденското езеро, информира твърдо Мнемет неговия водач на ято.

Ф’лар се надигна бързо, събра разпръснатите си дрехи и се облече. Вече закопчаваше широкия колан на ездач, когато завесата към банята беше дръпната настрани. Срещу него се изправи Лесса, напълно облечена.

Той винаги се изненадваше да види колко слабичка е тя, една физическа обвивка, несъответствуваща на такава сила на духа. Току-що измитата й коса обграждаше тясното лице като тъмен облак. В концентрирания й поглед нямаше и помен от предизвиканата от драконите страст, която бяха изпитали заедно вчера. Никаква топлина. Това ли имаше предвид Мнемет? Какво ставаше с момичето?

Мнемет изпрати още един тревожен рапорт, и Ф’лар стисна зъби. Щеше да му се наложи да отложи разбирането, което те трябваше да постигнат интелектуално, докато не отмине тази опасност. В себе си той проклинаше некадърната работа на Р’гул с нея. Този човек почти беше развалил Стопанката на Уейра, както и почти беше съсипал самия Уейр.

Е, добре, Ф’лар, бронзовият ездач на Мнемет, беше сега Водач на Уейра, и на промените отдавна им беше време.

Наистина отдавна, потвърди Мнемет сухо. Господарите на Хранилищата събират армиите си на платото край езерото.

— Имаме проблеми — съобщи Ф’лар на Лесса вместо приветствие. Не си пролича думите му да са й направили впечатление.

— Господарите на Хранилищата ли са дошли да протестират? — запита хладно тя.

Той уважаваше самообладанието й, въпреки че осъждаше ролята й в това развитие на събитията.

— По-добре да беше оставила мен да се погрижа за краденето. К’нет още е момче и лесно се поддава на радостта от тази работа.

Леката й усмивка сякаш криеше нещо. Ф’лар се учуди за кратко дали тя не беше искала да постигне именно това на първо място. Ако Рамот не беше излетяла вчера, днес нещата щяха да се развият по съвършено различен начин. Помислила ли беше тя за това?

Мнемет го предупреди, че Р’гул е на входа. Р’гул се е изпъчил като генерал, коментира драконът, което означаваше, че усеща авторитета му.

— Вече го няма — изсъска Ф’лар на глас, напълно събуден и доволен от събитията, въпреки неприятния им ход.

— Р’гул ли?

Тя наистина се сеща бързо, помисли Ф’лар.

— Ела, момиче — покани я той с жест към леговището на кралицата. Сцената, която той смяташе да изиграе с Р’гул трябваше да изкупи срамния ден в Стаята на Съвета преди два месеца. Той знаеше, че и тя бе засегната не по-малко от него.

В момента, когато те влязоха в залата на кралицата, Р’гул, последван от доволния К’нет, се показа от другата страна.

— Стражата ме информира, — започна Р’гул, — че голяма група въоръжени хора, под знамената на много Хранилища, се приближава към Тунела. К’нет — Р’гул беше бесен по адрес на младежа — току-що си призна, че той систематично е крадял, нарушавайки не само благоразумието, но определено и ясните ми заповеди. Разбира се, ще се занимаем с него по-късно, — зловещо се обърна той към виновния ездач, — ако, разбира се, от Уейра остане нещо, след като Господарите минат оттук.

Той се обърна отново към Ф’лар. Изражението му стана още по-намръщено, когато видя, че Ф’лар му се усмихва.

— Не стой тук! — избоботи Р’гул. — Няма нищо смешно. Трябва да помислим как да им се извиним.

— Не, Р’гул — контрира Ф’лар възрастния мъж, ухилвайки се още повече. — Времето, когато се извинявахме на Господарите, свърши.

— Какво? Да не си полудял?

— Не. Но ти вече не си Водач на Уейра — каза Ф’лар. Усмивката му беше изчезнала, лицето му беше напрегнато.

Очите на Р’гул се разшириха и той изгледа Ф’лар, сякаш никога преди не го беше виждал.

— Забравил си един много важен факт — продължи Ф’лар настойчиво. — Политиката се сменя, когато се смени водачът на Уейра. Сега Водач на Уейра съм аз, Ф’лар, ездачът на Мнемет.

В момента, в който отекна тази фраза, С’лел, Д’нол, Т’бор и С’лан влязоха в стаята. Те спряха на място, вдървени от шока, гледайки неподвижната жива картина.

Ф’лар изчака, давайки им възможност да разберат, че разногласията в стаята означават, че ръководството вече наистина е в негови ръце.

— Мнемет, — каза той на глас, — повикай всички заместник-водачи на ята и кафяви ездачи. Трябва да направим някои приготовления преди нашите… гости да пристигнат. Тъй като кралицата спи, драконови ездачи, хайде в Стаята на Съвета. След вас, Стопанко на Уейра.

Той отстъпи настрани, за да отвори път на Лесса да мине. Забеляза леко изчервяване по бузите й. Значи все пак тя не можеше да командва напълно емоциите си.

Едва бяха успели да заемат местата си около Масата на Съвета, когато кафявите ездачи започнаха да пристигат. Ф’лар внимателно отбеляза леките промени в начина им на държане. Ходят по-изпъчени, реши той. И — да, настроението на безсилие и раздразнение беше заменено от напрегнато удоволствие. Тъй като всичко останало си беше същото, значи именно днешните събития трябваше да са събудили гордостта и смисъла на съществуване на Уейра.

Влязоха и Ф’нор и Т’сум, собствените му заместници. Личеше си, че са в добро и гордо настроение. Очите им проблясваха, търсейки наоколо някой, който да оспори тяхното повишение. Т’сум застана до входа, а Ф’нор пъргаво заобиколи масата и застана зад стола на Ф’лар, като пътем се спря, за да направи изпълнен с респект поклон към момичето. Ф’лар забеляза, че тя се изчерви и сведе очи.

— Кой е пред входа, Ф’нор? — запита приветливо новият Водач на Уейра.

— Господарите на Телгар, Набол, Форт и Керун, ако се съди по издигнатите флагове — отговори Ф’нор със същия тон.

Р’гул се надигна от стола си. Полуоформеният протест спря в гърлото му, когато видя израженията на бронзовите ездачи. Седналият до него С’лел започна да мънка, подръпвайки долната си устна.

— Брой на армията?

— Повече от хиляда души. В добър ред и добре въоръжени — рапортува Ф’нор безразлично.

Ф’лар хвърли на заместника си протестиращ поглед. Самообладанието беше важно нещо, безразличието беше за предпочитане пред унинието, но нямаше смисъл да се отрича, че ситуацията е доста напрегната.

— Срещу Уейра? — зяпна С’лел.

— Ние драконови ездачи ли сме, или страхливци? — кресна Д’нол и подскочи, удряйки с юмрук по масата. — Това е последната им обида.

— Наистина — съгласи се Ф’лар от все сърце.

— Това трябва да бъде прекъснато. Не можем да изтърпим повече — продължи Д’нол разгорещено, окуражен от поддръжката на Ф’лар. — Няколко огнени…

— Достатъчно — каза Ф’лар решително. — Ние сме драконови ездачи! Помнете това, и помнете — и никога не го забравяйте — че нашата роля и клетва е да защищаваме. — Той произнесе думата натъртено, забивайки във всекиго бесен поглед. — Ясно ли е? — Той погледна въпросително към Д’нол. За днес не се предвиждаше индивидуален героизъм.

— Нямаме нужда от огнен камък, — продължи той, сигурен, че Д’нол го е разбрал, — за да разпръснем тези глупави Господари. — Той се облегна и продължи по-спокойно: — Забелязах по време на Търсенето, и съм сигурен, че и вие всички също, че обикновеният жител на Хранилищата не е изгубил напълно… нека да го кажем… респекта си към рода на драконите.

Т’бор се ухили, и някой изхъмка, спомняйки си.

— О, те наистина бързо следват своите Господари, разбунтувани от негодувание и от доста вино. Но е нещо съвършено различно да срещнеш дракон, когато си разгорещен, изморен и разсъждаваш на трезва глава. Да не говорим пък когато си пеш, и наблизо няма никакво прикритие или Хранилище. — Той усещаше съгласието им по въпроса. — Ездачите също ще бъдат твърде заети с животните си, за да могат да окажат сериозна съпротива, — добави той с изхилване, подхванато от повечето хора в стаята.

Колкото и да са утешителни тези разсъждения, на наша страна са и още по-могъщи обстоятелства. Съмнявам се, че добрите ни Господари на Хранилищата са се погрижили да ги обмислят. Подозирам — той огледа сардонично ездачите — че те вероятно са ги забравили… както удобно са забравили толкова много песни за дракони… и традиции.

Време е да ги образоваме отново. — В гласа му се усещаше стомана. В стаята се понесе утвърдително мърморене. Добре, те бяха вече негови.

— Например, те сега са пред вратите ни. Пътували са дълго и бързайки, за да стигнат до този отдалечен Уейр. Без съмнение някои от бойните единици пътуват от седмици. Ф’нор — каза той, пресметнал колко настрани от основната тема, — напомни ми да обсъдим застъпването на патрулите. Запитайте се, драконови ездачи, ако Господарите на Хранилищата са тук, кой пази Хранилищата вместо тях? Кой поддържа стражата пред Вътрешните Хранилища, най-скъпи за всеки от Господарите?

Той чу Лесса да се изсмива злобно. Тя беше по-бърза от всички бронзови ездачи. Той беше избрал правилно този ден в Руата, въпреки че това означаваше да убие, докато е на Търсене.

— Нашата Стопанка на Уейра разбира плана ми. Т’сум, приложи го. — Той изстреля тази заповед грубо. Т’сум излезе, широко усмихнат.

— Не разбирам — оплака се С’лел, мигайки объркано.

— Ох, нека аз да обясня — намеси се бързо Лесса. Говореше с този приятен и разумен тон, който Ф’лар познаваше като признак за това, че тя е в най-лошото възможно настроение. Той не можеше да я вини за желанието да си върне поне малко на С’лел, но това й желание за отмъщение можеше да стане злокачествено.

— Някой трябва да обясни нещичко — каза С’лел с хленчещ тон. — Това, което става, не ми харесва. Тези от Хранилищата по пътя към Тунела. Разрешено даването на драконите на огнен камък. Не разбирам.

— То е толкова просто — увери го Лесса сладко, без да изчака Ф’лар да й разреши. — Учудвам се, че се налага да обяснявам.

— Стопанко на Уейра! — направи й остра забележка Ф’лар.

Тя не му обърна видимо внимание, но спря да боде С’лел.

— Господарите са оставили Хранилищата незащитени — обясни тя. — Изглежда не са взели предвид, че драконовите ездачи могат да се придвижват между за секунди. Т’сум, ако не греша, отива да събере достатъчно заложници от незащитените Хранилища, за да бъдем сигурни, че Господарите ще уважават специалната позиция на Уейра.

Ф’лар кимна утвърдително. Очите на Лесса проблеснаха ядосано, когато тя продължи:

— Това, че Господарите са изгубили респекта си към Уейра, не е тяхна грешка. Уейрът…

— Уейрът, — прекъсна я Ф’лар остро. Да, щеше да му се наложи да наблюдава тази слабичка девойка много внимателно и без никакво подценяване. — …Уейрът този път ще отстоява своите традиционни права и прерогативи. Преди да обясня точно как, Стопанко на Уейра, би ли посрещнала нашите най-нови гости? Може да са нужни няколко думи, за да се запомни причината за урока, който днес ще дадем на цял Перн.

В очите на момичето проблесна нежелание. Тя се усмихна с такова напрегнато удоволствие, че Ф’лар се замисли дали беше мъдра постъпка да остави нея да инструктира беззащитните заложници.

— Разчитам на твоята сдържаност — каза той топло, — и на интелигиентността ти да се справиш с тази задача без проблеми. — Той задържа погледа й, докато тя леко кимна с глава в знак на потвърждение на предупреждението му. Когато тя излезе, той изпрати до Мнемет молба да я държи под око.

Мнемет го информира, че това би било напразно изгубено време. Не беше ли показала Лесса повече находчивост, отколкото който и да е в Уейра? Самият й инстинкт я правеше внимателна.

Достатъчно внимателна, за да предизвика днешната инвазия, напомни Ф’лар на своя дракон.

— Но… Господарите… — пръскаше слюнки Р’гул.

— Ох, я млъквай! — намеси се К’нет. — Ако не те бяхме слушали толкова дълго, нямаше сега да сме на този хал. Пъхни се между, ако не ти харесва, но Водач на Уейра сега е Ф’лар. И бих казал, че дори е позакъснял!

— К’нет! Р’гул! — призова ги Ф’лар към ред, надвиквайки одобрението, което предизвикаха дръзките думи на К’нет. — Това са моите заповеди — продължи той, когато отново привлече вниманието им. — Изисквам те да бъдат спазвани точно. — Той хвърли поглед към всеки ездач, за да се увери, че няма кой да оспорва ръководството му. След това изложи намеренията си кратко и ясно, наблюдавайки с удовлетворение как несигурността беше заменена с почтително уважение.

Уверен, че всеки бронзов и кафяв ездач е разбрал плана отлично, той поиска от Мнемет рапорт за последните събития.

Напредващата армия струеше през платото край езерото. Първите редици вече навлизаха в пътя към Тунела, единственият наземен вход на Уейра. Мнемет добави, че жените на жителите на Хранилищата печелят от престоя си в Уейра.

— По какъв начин? — запита Ф’лар мигновено.

Мнемет избоботи това, което при драконите беше еквивалентът на смях. Два от младите зелени се хранеха, това беше всичко. Но поради някакви причини една толкова нормална дейност изглежда плашеше жените.

Тази жена е дяволски хитра, помисли си Ф’лар, внимавайки Мнемет да не усети загрижеността му. Бронзовият клоун беше така омаян от ездачката, както и от кралицата. С какво Стопанката на Уейра можеше така да впечатли един бронзов дракон?

— Нашите гости са на платото край езерото — каза той на драконовите ездачи. Вървете по позициите си и вдигнете ятата си. Без да погледне назад, той излезе навън, подтискайки силното желание да изтича към площадката. Изобщо не искаше заложниците да бъдат наплашени до малоумие.

Надолу в долината, близо до езерцето, жените бяха леко ескортирани от четири от най-малките зелени дракони — достатъчно големи за непосветените — и жените вероятно бяха твърде изплашени да не бъдат нападнати, за да забележат, че и четиримата ездачи бяха още почти момчета. Той забеляза слабичката фигура на Стопанката на Уейра, седнала встрани от основната група. До ушите му долетя приглушен плач. Той погледна край тях, към площадката за хранене, и видя как един зелен дракон отдели от стадото едно от животните и го нападна. Друг зелен беше кацнал на скалния ръб над тях, тъпчейки се с типичната немарлива драконова лакомия. Ф’лар сви рамене и яхна Мнемет, оставяйки скалния ръб свободен за прелитащите дракони, които чакаха да вземат собствените си ездачи.

Докато Мнемет кръжеше високо над объркването от крила и блестящи тела, Ф’лар кимна утвърдително. Високият, далечен, дълъг брачен полет, допълнен с обещанието за действия, беше повдигнал духа на всички.

Мнемет изфуча.

Ф’лар не му обърна внимание, наблюдавайки как Р’гул събира ятото си. Човекът беше претърпял психологическо поражение. Ще изисква наблюдение и внимателно отношение. Почнат ли веднъж да падат Нишките, вярата му ще бъде възстановена и той ще се оправи.

Мнемет го запита трябва ли да вземат и Стопанката на Уейра.

— Тя няма работа с нас — отвърна остро Ф’лар, чудейки се защо, в името на двойната луна, бронзовият беше направил такова предложение. Мнемет отговори, че смята, че Лесса би желала да е с тях.

Ятата на Д’нол и Т’бор се надигнаха в правилна формация. Тези двамата ставаха добри водачи. К’нет поведе нагоре едно двойно ято към ръба на Чашата и изчезна за миг, за да се появи зад приближаващата се армия. С’ган, старият син ездач, организираше младите.

Ф’лар предупреди Мнемет да предаде на Кант да каже на Ф’нор да действува. С един последен поглед се увери, че камъните пред Долните Пещери са си на мястото, и даде на Мнемет сигнал да премине между.