Христо Смирненски
Въглекопач

Надоле! Надоле! Надоле!

В студените бездни слезни,

където тела полуголи

се гърчат край черни стени;

де опват се мишци железни

и техния удар звъни

сред мрака на страшните бездни

с протеста за слънчеви дни,

с протеста за отдих, за воля,

за въздух, простор, ширини.

Надоле, надоле, надоле —

надоле слезни!

 

Слезни в тия мрачни утроби

на хищната — майка земя,

слезни между братята роби —

в морето от вечна тъма,

и твоята лампичка бледа

ще бъде там ярка звезда,

там сноп от лъчи ще огледа

зловещия храм на труда,

зловещите тези идоли,

де няма ни нощи, ни дни.

Надоле, надоле, надоле —

надоле слезни!

 

А там вековете незнайни

редили са пласт върху пласт —

тез пластове мрачни, безкрайни,

прострени навсъде край нас,

които живота изтъка

на каменен, черен килим,

които са хладни кат мъка,

и крият и огън и дим.

Слезни там и с удари верни

разбивай, разлюшквай, руши,

разкъртвай тез пластове черни

тез робски души!

 

И в бурната пещ на борбата

грамадата черна хвърли

и спри се да видиш, когато,

сред мрак и оловни мъгли,

ще блеснат реки огнеструйни,

когато червени вълни,

понесени в пристъпи буйни,

ще бликнат по всички страни,

когато сред блясъци нови

земята ще ври, ще гори

в огньове, огньове, огньове

и дъжд от искри!

«Червен смях», 24 ноември 1921