Христо Смирненски
Пролетно писмо

Аз исках с химните на светла радост

да поздравя и теб, и пролетта

и с първите усмихнати цветя

да украся възторжената младост.

 

Аз исках в тъмните бръшлянени очи

усмивка слънчева да пратя

и на акациите аромата

в душа ти черната печал да изличи.

 

Но днеска младостта върви велика

в пътека посред тръне и скали,

под привет на братята орли,

под химните на буря огнелика.

 

Живота чудна орис ни поднася,

в странност лъха днешната младеж:

тя носи своя мълниен копнеж

под бронята на мъдрост беловласа…

 

Аз исках с химните на светла радост

да поздравя и теб, и пролетта

и с първите усмихнати цветя

да украся възторжената младост.

 

Но сред града една мечта днес ни тормози,

но сред града в един копнеж горим:

в гранитни вази ний да потопим

на бунта огнедишащите рози.

«Червен смях», 18 май 1922