Христо Смирненски
Съветска Русия

Желязна бе твоята броня —

в желязо духа обкова

и твърдо стоя ти на коня,

изправила в подвиг глава.

 

Гореше над теб небосклона,

пробляскваха мълнии зли

и удряха в светлата броня

вихрушки от вражи стрели.

 

Нощта беше пълна с хиени

и болка душа ти смрачи,

а чакаха в теб устремени

разискрени жълти очи.

 

Но ти беше с броня железна,

но камък бе твойто сърце,

и мина над черната бездна

неспуснала в немощ ръце.

 

И стихват днес бури метежни,

и милват те първи лъчи —

земя на душите безбрежни,

на гордите сини очи!

«Народна армия», 10 март 1923