Христо Смирненски
Каменарче

Тъмносив каскет, изпобеляла блуза,

дързост в погледа гори, алена кръв по одрасканата буза

в тънка ивица струи.

 

Спряло пред грамадната скала в закана,

сръчно чука то върти;

под целувките на хладната стомана

камъка в искри пламти.

 

И далече по чукарите, където

утринна мъгла дими,

мигом от крилатия ветрец подзето,

бодро ехото гърми.

 

Верен удар удара спокойно гони,

екнат сънните гори;

а скалата пука, цепи се и рони

в кехлибарени искри…

 

— Хей, другарю, ти какво решил си с чука!

С тоя трясък и искри?

— Аз ли? Път ще се прокара, друже, тука,

нов път в тези канари!

«Младеж», 14 октомври 1922