Христо Смирненски
Чиновник

Щом тъмите се надвесят

над разгулния ни град,

аз излизам в 6 без десет

из „Легето“ на парад.

 

Сред водовъртежа дивен

на бомонда ни блестящ

нося спомена архивен

от четвъртия етаж.

 

След пудросаните деви

аз топя се от любов

и сърцето ми напева

своя огнезвучен зов.

 

Улицата ми разказва

святи приказки безкрай,

а тълпата в свойта пазва

ме притиска и ласкай.

 

Но след тази повест бурна

аз отивам си по мрак

и пред схлупената фурна

спирам тих и скромен пак.

 

И сподавил вопли глухи,

питам без тъга и гнев:

„Има ли гевреци сухи,

само че по два за лев?“