Христо Смирненски
Горчиво кафе

Когато след пир полунощен самотен,

на зиг-заг се връщаш дома

И киска се вихър над жребий сиротен

И плаче безлунна тъма,

побързай, побързай, на спиртника прашен

тури тенекийно джезве —

на винени пари под пристъпа страшен,

свари си горчиво кафе.

 

Отвориш ли тръпнейки плика и цветен

И лъхне ли дъх мразовит,

опит от тъгата на поздрава сетен,

не гледай тъй блед и убит

изтрий от сърце си мечтите парфюмни

за черни очи кадифе

под тъмната стряха на мисли безумни —

свари си горчиво кафе.

 

А привечер зимна в безлистните клони

щом стене фъртуната зла,

И зимният вихър се киска поклони

през мътните бледи стъкла

с коси заснежени младежкия спомен

отдай на аутодафе

И бавно на малкия спиртник поломен

свари си горчиво кафе.